Re: Къщата на Джейкъб

by **Jacob Baker** Сря Юни 22, 2011 2:32 pm

-КАКВО? - изкрещях аз.
Бях `и много ядосан.
-А на мен се караш,че съм се преобразил,а ти си тази,която го е направила нарочно. - казах аз и се обърнах с гръб към нея. - Това беше гадно. - измърморих и се качих в стаята си.Бях прекалено ядосан да правя каквото и да е,затова просто заспах.

by **Jennifer Smith** Сря Юни 22, 2011 2:53 pm

Стана ми малко кофти. Всъщност, из0общо не беше малко. Но ако започнех да се обяснявам и да си мисля оправдания определено щеш да стане по-зле.
Отидох пред вратата на Джейкъб и единственото нещо, което казах, беше:
- Спокойно.. И без това нищо нямаше да ми се случи.
След което се върнах в хола. Може би точно сега не биваше да му досаждам.

by **Jacob Baker** Сря Юни 22, 2011 4:44 pm

Тя дойде и каза нещо,но аз запратих една възглавница по вратата,след което се преобърнах по гръб и затворих очите си.
Как може да си мисли,че нищо не могло да `и стане...може би малко преувеличавах,но наистина се бях притеснил за нея и не ми беше приятно после да ми се кара..
Незнайно кога съм заспал,защото си спомням,че сънувах много хубав и приятен сън.

by **Jennifer Smith** Сря Юни 22, 2011 4:59 pm

През цялото време си седях на дивана в хола. Бях пуснала телевизора, но така и не гледах филмите, които даваха.
"Май не трябваше да го прявя" помислих си и за момент се загледах в тавана.
Наистина това не беше опасно за мен, но явно Джейкъб се притесняваше. А сега трябваше да си измисля някое успешно извинение за пред него.

by **Jacob Baker** Сря Юни 22, 2011 5:44 pm

След няколко часа се събудих.
Реших да не слизам долу,а просто останах в моята стая и започнах да търся нещо,с което да се занимавам.Първо се преоблякох,а след това взех една книга и започнах да я чета.
От много време не бях чел книги,но сега си спомних колко хубаво беше да се четат книги,загледах се през прозореца.Той гледаше право към града.Застанах така за момент без да откъсвам очи от случващото се навън.

by **Jennifer Smith** Сря Юни 22, 2011 5:59 pm

След малко направо легнах на дивана, като изключих телевизора. В момента предпочитах тишината вместо да слушам бърборенето на някой ТВ водещ или заучените фрази от филмите.
Ами сега какво щях да правя?! Още колко ли време щеше да ми се сърди Джейкъб ?! Наистина ми беше кофти, но не ме биваше и в извиненията. Никога не ме беше бивало в тях, затова и до сега винаги избягвах да се извинявам по някакви сериозни причини. И този навик в мен отново се проявяваше. Вместо да отида при момчето и да се призная за виновна, аз си лежах на дивана и отчаяно зяпах тавана на стаята.

by **Jacob Baker** Сря Юни 22, 2011 7:54 pm

Тези хора будеха толкова много познати спомени у мен.Преди време и аз бях такъв заблуден човек,който не се интересуваше от нищо друго,освен от жени и от пари.За мен парите бяха всичко,а жените бяха онова,което можех да си позволя с парите.
Разбира се,аз никога не си бях купувал жена,но ми стигаше,че ги черпех питие,а след това те се озоваваха в леглото ми.Изправих се и тръгнах към вратата,когато се спрях.Не,нямаше да отида при нея.
Влязох в банята,взех си един убодряващ душ,а след това излязох.Сложих си само едни боксерки и се върнах в леглото,излегнах се и отново погледнах към прозореца.

by **Jennifer Smith** Чет Юни 23, 2011 12:47 pm

Явно се стигна до момента, в който трябваше да си изкарам нервите върху нещо /или някого, но първия вариант беше по-хубав/. Вътре имаше опастност да обърна къщата наопаки, за това предпочинах да изляза. Нямаше да се отдалечавам. Просто щях да си стоя пред къщата.. ии пък зад нея.
Това и направих. Излязох, минавайки зад самата къща, за да не ме гледат много хора. Застанах до най-близкото видяно дърво и започнах да тренирам - удари, ритници, скорост .. каквото се сетя. И най-често дървото отнасяше всичко.

by **Jacob Baker** Чет Юни 23, 2011 12:52 pm

Докато си гледах през прозореца чух някакъв шум.Идваше от двора.Погледнах през прозореца и долу видях Дженифър.Какво ли правеше пък сега?
Отворих прозореца и се надвесих за да погледна какво точно правеше.
Тя риташе,удряше и правеше какво ли не с дървото...явно беше решила да потренира малко.Усмихнах се.
-Дървото ли се опитваш да събориш? - попитах я аз и се засмях.

by **Jennifer Smith** Чет Юни 23, 2011 1:01 pm

Имаше напредък.. Джейкъб поне отново ми говореше..
Обърнах се и погледнах към прозореца, на който се беше показал.
- Ако исках да го съборя до сега вече щях да съм го направила - отговорих и се усмихнах.
За момент притворих леко очи, преценявайки разстоянието и височината от мястото, на което стоях, до самия прозорец. Отново една бегла усмивка се мерна за кратко на лицето му, а след това се засилих към стената на къщата. Отскочих и се оттласнах в нея, като така набрах достатъчна скорост и височина.. и след секунди вече стоях седнала на перваза на прозореца точно до Джейкъб.

by **Jacob Baker** Чет Юни 23, 2011 2:04 pm

Гледах към нея,след което се надевох малко към нея.Устните ни бяха на сантиметри и точно тогава,аз се надигнах и затворих прозореца под наса `и.Щом беше толкова умна,щеше да успее да си слезе.
-Приятно падане! - пожелах `и и дръпнах пердето,за да не мога да я виждам.Върнах се на леглото и започнах да тършувам из шкафчето си.

by **Jennifer Smith** Чет Юни 23, 2011 2:14 pm

Е това вече беше гадно и ме накара да се ядосам още повече
- Определено ще е приятно - извиках аз и скочих от прозореца, като съвсем нормални си се приземих на земята.
Направих още една бърза маневра от отскачания и накрая се озовах върху един от по-големите клони на дървото от преди малко. Седнах там, прикрита от листата и започнах да си мрънкам нещо под носа..

by **Jacob Baker** Пет Юни 24, 2011 8:47 pm

Не исках да `и обръщам никакво внимание.
Продължих да си чета книгата,а след няколко минути,се показах отново на прозореца,но тя не беше долу в двора.Не я виждах и сред дърветата.
Влязох вътре и се загледах през прозореца.Нямаше да `и отстъпя,просто защото тя беше виновна за всичко,а на мен ми се караше.

by **Jennifer Smith** Пет Юни 24, 2011 9:09 pm

По някое време видях как момчето се показа на просореца и се огледа. Явно не ме забеляза, но и аз не си направих труда да издам къде съм. Стоях си мирно и тихо, докато накрая Джейкъб не се прибра вътре. Чак тогава започнах да си се движа свободно по клоните на дървото и да си късам по някое листо. Това листо после биваше накъсвано на още по-малки частички, а те от своя страна пък биваха хвърляни на земята под дървото..

by **Jacob Baker** Съб Юни 25, 2011 12:29 pm

Постоях малко,пък огладнах.
Слязох долу,нея я нямаше.Приготвих си пет сандвича и се качих горе.Като затворих вратата след себе си и я заключих.После седнах на леглото и започнах да ям сандвичите.След като ги изядох аз се качих до покрива за да почистя,а накрая се върнах в стаята си и влязох в банята.Щях да си взема една успокойтелна вана.

by **Jennifer Smith** Съб Юни 25, 2011 12:57 pm

Вече не издържах просто да седя навън и да обикалям безцелно. Влязох в къщата и тръгнах към стаята на Джейкъб. Понечих да отворя вратата, но явно беше заключена. Е, честно казано, очаквах го. Лесно можех да я разбия, но щеше да е прекалено. Набързо отидох до хола, където намерих лист и химикалка. Написах нещо набързо и отново отидох пред стаята на момчето, като пъхнах бе;ежката под вратата, така че да я види.
На бележката пишеше: "Съжалявам, че те ядосах. Май ще е по-добре да си тръгна и да те оставя на спокойствие."
Отидох отново в хола и започнах да се оглеждм да не би да съм оставила някакви мои работи тук..

by **Jacob Baker** Съб Юни 25, 2011 1:31 pm

Доста късно успях да видя,че има някаква бележка под вратата ми.Взех я и реших да я прочета,а на нея пишеше "Съжалявам, че те ядосах. Май ще е по-добре да си тръгна и да те оставя на спокойствие."
Излязох от стаята си и тръгнах надолу,но нея вече я нямаше.
Качих се отново в моята стая,погледнах през прозореца и я видях как се отдалечава.Аз се ядосах и се пльоснах на леглото...

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30