Re: Къщата на Джейкъб

by **Jennifer Smith** Съб Юни 18, 2011 3:16 pm

Момчето зае поза, но аз си седях най-нормално, сякаш си се разкавам из улицата. Просто стоях и го гледах.
- Нападай - казах и се усмихнах.
Беше ми интересно какви ще са първите действия, които ще предприеме.
- Представи си, че не сме никакви. Просто непознати вампир и върколак, които поддържат враждата между видовете си. - допълних, вперила поглед в него. Свих едната си ръка в юмрук и се чу леко изпукване от кокалчетата..

by **Jacob Baker** Съб Юни 18, 2011 3:33 pm

Тя поиска да я напрадна.В началото ми беше малко трудно да го направя,но щом толкова го искаше.Затичах се към нея.Двора ми беше прекалено голям за да можем да си организираме такива битки всеки ден.
Чудех се дали да се преобразя във върколак,но се отказах в последния момент.
Стигнах до нея и замахнах,тя засече удара ми,но след това аз отново се опитах да я нападна.Личеше си,че тя е по - добра,но не исках да се отказвам...за сега.

by **Jennifer Smith** Съб Юни 18, 2011 3:40 pm

Успях да избегна няколко негови удара. Както очаквах, наистина беше силен. Можеше да съм вампир, но все пак си бях момиче и беше логично да не съм чак толкова силна, така че надали дълго щях да удържа просто да блокирам ударите. Отскочих леко назад, за да избегна поредния. След това използвах свръхскоростта си за да мина зад Джейкъб и да го нападна в гръб. Вярно, че беше доста коварен и нечестен ход, но все пак в доста случаи действаше. Освен ако Вълчо не беше с достатъчно бързи рефлекси, за да блокира моят удар.

by **Jacob Baker** Съб Юни 18, 2011 3:58 pm

Тя използва бързината си и започна да тича около мен,веднъга предположих,че ще се намира зад мен,когато се усъзная,затова се обърнах и се преобразих във върколак,като се струполих върху нея.
Исках да я попитам дали се предава.
Наклоних се малко към нея и я подуших,след което се изправих и започнах да тичам около нея,като се опитвах да я замая,а след това да нанаса и решаващия удар.

by **Jennifer Smith** Съб Юни 18, 2011 4:15 pm

За мой голяям "късмет" Джейкъб се усети навреме и след малко бях затисната под големия вълк, в който той се превърна. Но противно на очакванията ми, които бяха, че ще ме разкъса на парченца, вълкът започна да тича около мен. Опитах се за го проследя с поглед, но скоро ми се зави свят и започнах да виждам леко размазано. Хвнах се за главата, опитвайки се да се съсредоточа, но нещо изгубих върколака от погледа си ..

by **Jacob Baker** Съб Юни 18, 2011 4:53 pm

Най - накрая ми омръзна да тичам около нея,затова си казах,че това ще е последната ми обиколка около нея,след което се спрях пред нея и отново скочих ъм нея,но този път преобразявайки се в човек.
-Не чух дали се предаваш.. - засмях се аз и се наведох да я целуна. - Мисля,че приключихме с битките за днес,какво мислиш? - попитах я.

by **Jennifer Smith** Съб Юни 18, 2011 5:01 pm

- Не се предавам ! - казах веднага с леко строг тон.
След това лека усмивка се появи на лицето ми и добавих:
- Просто отлагам победата си за някой друг път.
Може би прозвучах малко горделиво, но все пак нямаше да се призная за загубила. Не и когато можех да направя поне още нещо и да се опитам да победя. Но щом той мислеше, че това е краят на битката, тогава нека да бъде така. Може би друг път щяхме да си я продължим..

by **Jacob Baker** Съб Юни 18, 2011 5:16 pm

Помогнах `и да се изправи.
Двамата седнахме на пейката в двора ми.Аз се облегнах назад.Загледах се в звездите.
За първи път си правех труда да ги погледна по свое собствено желание и да си призная,това,което видях на небето беше много хубаво.
Винаги съм си мислил,че звездите са някакви малки точици на небето,които нямат значение,но явно през цялото време съм бъркал и съм мислил нещо нелепо.
Погледнах към Дженифър.
-Какво ти се прави сега? - попитах я.

by **Jennifer Smith** Съб Юни 18, 2011 5:30 pm

- Ти трябва да кажеш какво да направя .. - подсетих го, тъй като може да се каже, че той беше гооре-долу победителят в тази кратка битка.
А нали наградата за побдителя беше загубилият да му изпълни едно желание. Така, че с интерес зачаках какво ще е желанието Джейкъб, чудейки се какво ли му е дошло на ум. Дано не беше нещо много сложно за изпълнение..

by **Jacob Baker** Съб Юни 18, 2011 5:34 pm

Чак сега се сетих,че трябваше да си пожелая нещо,и тя да го изпълни.
Намистих се на пейката и погледнах доволно към нея.
-Искам да видя колко си перверзна. - казах `и аз и леко я шипнах по бедрото,като избухнах в смях. - Покажи ми всички мръсни работи,на които си способна. - допълних.
Бях сто процента сигурен,че има дори по - мръсно подсъзнание и от моето,затова исках да видя нещо от него.

by **Jennifer Smith** Съб Юни 18, 2011 5:40 pm

Бутнах го така, че да легне на пейката и застанах върху него. Целунах го продължително и страстно, след което казах:
- Само да знаеш, че ние вампирите сме големи съдисти.
Само като видях физиономията му ме изби на смях.
- Шегувам се.. Не мисля, да те измъчвам много - казах след това, все още смеейки се леко
- Може би по-късно ще ти покажа колко съм перверзна .. Или пък утре .. Или някой друг ден

by **Jacob Baker** Съб Юни 18, 2011 6:00 pm

Усмихнах се.
Колкото и да се опитваше да се измъкне всеки път един ден наистина щях да видя на какво е способна,но явно този ден нямаше да е днес..
Вдигнах я на ръце и се затичах нагре.
Стигнах до покрива,свожих я на дюшека и легнах до нея.Тя ме гледаше изненадано.
-Може би малко ми се спи...може да не спим,стига да ми покажеш перверзната си страна.

by **Jennifer Smith** Съб Юни 18, 2011 6:05 pm

Наместих се удобно на дюшека.
- Ако искаш заспивай. Има време. Някой ден ще видиш тази перверзна страна - казах му и се усмихнах.
Сгуших се в Джейкъб и се загедах в звездите. Вече и аз започвах да чувствам лека умора. Щеше добре да ми дойде да си почина известно време, а по възможност и да поспя малко, макар и да нямах навика да го правя.

by **Jacob Baker** Съб Юни 18, 2011 6:15 pm

Знаех,че това "някой ден" винаги означава - никога,но реших,че е по - добре да не бъда нахален и да остана просто с мечтите.
Загледах се в града.Толкова тих и величествен.Гледах как хората ходят нагоре - надолу като мухи без глави и не знаеха,че върколаци и вампири съществат.А онези,които знаеха,не знаеха,че върколак и вампир могат да правят секс и после да изпитват нещо помежду си.
Заспах с тази мисъл.Дори и да си казвах,че не ми се спи,доста бързо заспах.

by **Jennifer Smith** Съб Юни 18, 2011 6:26 pm

Сигурно съм била доста изтощена, тъй като бързо се унесох в сънища.
Събудих се от първите слънчеви лъчи, които леко започнаха да дразнят кожата ми, но скоро отново привикнах с тях. Джейкъб явно още спеше. Реших да не го будя, а да го оставя да си почине хубаво. Тихичко се измъкнах от леглото и се поразходих по покрива. Накрая застанах точно на ръба, като се загледах надолу, наблюдавайки преминаващите из улиците хора.

by **Jacob Baker** Пон Юни 20, 2011 9:04 am

На сутринта се събудих от градския шум.Бях се отвил и се виждаше почти цялото ми тяло.Хвана ме срам,дори и да знаех,че никой няма да ме види.Изправих се и се огледах,като видях Дженифър да стои на ръба на къщата.
Приближих се тихичко към нея и я сграбчих в прегръдките си,като я издърпах на страни и започнах жадно да я целувам.
-Добро утро,красавице. - казах и отново продължих да целувам устните `и.

by **Jennifer Smith** Пон Юни 20, 2011 7:19 pm

- Добро утро - казах измежу целувките, леко стресната от внезапната прегръдка
Наложи се да прекратя поредната целувка, като попитах:
- Как спа ?
А една мила усмивка се появи на лицето ми.
Все още си седях долепена до него и обвила ръцете си около врата му

by **Jacob Baker** Пон Юни 20, 2011 7:26 pm

Тя ме попита как спах,след което започна да целува врата ми,като слизаше надолу и започна да целува гърдите ми.
Потръпнах и започнах да роша косата `и.
-Спах добре,но мисля,че деня ще мине по - добре. - усмихнах `и се и я придърпах към себе си.Опитах се да намеря устните `и,но тя си "играеше" с тялото ми.
Отпуснах се и започнах да я галя.

by **Jennifer Smith** Пон Юни 20, 2011 8:22 pm

Поиграх си малко с него, целувайки го където ми попадне, докато накрая отново се впих устни в неговите. След малко се отдръпнах от него и започнах да вървя по ръба на покрива, опитвайки се да пазя равновесие и същевременно гледайки преминаващите отдолу хора и превозни средства.
- Е, какво предлагаш да правим днес? - попитах

by **Jacob Baker** Вто Юни 21, 2011 10:38 am

Тя започна да върви по ръба на покрива,като същевременно ме попита да знам какво ще правим днес.
-Нямам идея,но искам да е с теб. - усмихнах се и седнах на единият от столовете и се загледах в хората.
Това,че не знаехме какво да правим,беше малко неловко,защото всяка сутрин се чудехме какво да правим и накрая аз измислях някоя тъпотия и тя се съгласяваше с нея.
Този път обаче не знае какво ще правим през деня и я погледнах гузно.

by **Jennifer Smith** Вто Юни 21, 2011 8:08 pm

За момент се спрях, като все още си стоях на ръба. Загледах се в Джейкъб и се замислих за нещо.
- Ами аз предлагам да..
Не довърших думите си. Така де, нямаше как да ги довърша, тъй като направих една крачка назад и залитках. Загубих равновесие и докато се усетя вече падах надолу към самата улица. Е, може би до някъде го направих мааалко нарочно. Но все пак бях вампир и нямаше да ми стане нищо. А и нали самата ми способност беше да се регенерирам.

by **Jacob Baker** Вто Юни 21, 2011 9:04 pm

Тогава тя падна от ръба,а единственото нещо,което успях да направя е да скоча след нея,преобразявайки се във вълк.Полетях надолу,като я изпреварих,а на земята отново бях в човешка форма и тя падна точно в ръцете ми.
Двамата се засмяхме.
-Нарочно ли го направи? - попитах я,този път със сериозно изражение.

by **Jennifer Smith** Вто Юни 21, 2011 9:51 pm

- Избягвай да се преобразяваш във вълк пред всички - казах леко строго, оглеждайки преминаващите наблизо хора
- Или целта ти е целия град да разбере, че тук е пълно със свръхестествени същества?!
По този начин пропуснах да отговоря на неговия въпрос. Ако му кажеш, че беше нарочно 100% щеше да последва четене на конско..

by **Jacob Baker** Сря Юни 22, 2011 10:42 am

-Добре,ако ти не падаш от ръба на няколко метрова сграда,аз няма да се преобразявам. - намигнах `и и я оставих да стъпи на земята,след което влязох в нас и седнах на дивана облягайки се назад.
Ако беше паднала нарачно ужасно щах да се ядосам,защото отгоре на всичко и ми се караше,тя влезе след мен,а аз я погледнах строго.
-Нарочно ли падна? - попитах я.

by **Jennifer Smith** Сря Юни 22, 2011 12:33 pm

- Не - опитах се за излъжа, но си нямах и на идея колко се беше получило.
Джейкъб ме погледна с един изпитателен поглед. Явно това "Не" нямаше да свърши особено голяма работа.
- Ама наистина не беше нарочно - казах отново и с тих тон допълних, сякаш говорейки на себе си:
- ..Мм може би

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30