Плажната ивица

Мисля, че Делена ме разбра и в крайна сметка ми влезе в положението.
Стояхме във водата няколко минути, когато усетих големи капки дъжд да падат върху малкото ми коса. Делена бързо започна трие лицето си, сякаш си мислеше, че се е просълзила.
- Май е време да си ходим, а? - казах на Делена и свих рамене.
Чак сега реалността ме удари в лицето и осъзнах, че съм ужасно гладен. Трябваше да отида на лов или до вкъщи, където имах няколко останали банки кръв. Предпочитах животинската кръва. И аз не зная защо, бях някакси различен, защото човешката не ми се услаждаше толкова много.
Тръгнах да излизам от водата, като сложих ръцете си в джобовете си. Върнах се на пясъка и огледах територията, да не би да забравим нещо.
- Искаш ли да те закарам? - попитах Делена, която отново доби тъжен вид - Хайде де, не се натъжавай. Ако искаш довечера ми се обади да се видим - предложих аз и й се усмихнах.

Делена се сви от болка, докато излизаше от водата. Явно нещо беше станало, беше се ударила на нещо или... и аз не знам. Отидох бързо до нея притеснен.
- Делена, какво стана? - попитах разтревожен.
- Нищо ми няма, само малко се порязах, свикнала съм! - отвърна тя и бявно продължи да върви към колата ми.
Явно порязването беше доста сериозно, защото тя куцаше и си личеше, че й е доста кофти. Аз бях избързал напред, но когато видях, че тя изостава зад мен, се спрях и я погледнах за секунда. След това решително тръгнах към нея.
- Няма да те оставя да се мъчиш - казах й и се усмихнах.
Хванах я и я вдигнах на ръце. Понесох я внимателно към колата. Бях много уморен, гладен, но все пак не можех да я оставя. Когато стигнахме колата, преди да я сложа да седне я погледнах в очите. Тя сякаш изглеждаше притеснена да направи същото като мен, но все пак ме погледна. Стояхме така за миг, а след това впих устните си в нейните.

Започнах да се притеснявам, защото, когато бях много гладен, ставах агресивен и буен, очите ми почервеняваха и не бях на себе си. Хората, които са около мен в този мой период бяха изложени на голяма опасност за живота. В такива моменти, не се интересувах кой щеше да стане жертва - момче или момиче.
Когато се качихме в колата, дишането ми беше станало много учестено, защото колкото и да се опитвах, беше ми много трудно да се контролоирах. Правех всичко това единствено заради Делена, за да не я нараня по някакъв начин. Усетих парене в очите - знак, че са започнали да променят цвета си.
Настъпих газта на колата, опитвайки се по-бързо да оставя Делена у тях и да се прибера вкъщи. Тя беше усетила, че нещо става, защото не отделяше очите си от мен. Бях се раздразнил до краен предел, това все пак бе част от промяната ми, не че исках. Бях на косъм да се развикам, но засега се държах, макар и с последни сили.
Делена не откъсваше очите си от мен. Имах чувството, че усеща промяната в мен.

Сутринта се чух с Пейтън и се разбрахме да се видим на плажа.Станах и се опитах този път да не закъснявам.Когато пристигнах тя тичаше по плажа.
-Ами,как да съм както винаги чудесно.А ти г-це Сойер,как си,как я караш?-ухилих и се аз и се приближих,след което я прегърнах и седнахме на пясъка.Тя беше моята най-добра приятелка и бяхме неразделни.Не се бяхме виждали от около месец.