LA 2010

- Съжалявам просто всичко това за мен е ново и ... не знам как да го кажа, но Алекс ... аз... ъъ мисля ,че ... ъъ май съм влюбена в ъъ теб... - промълви Делена, но Алекс нищо не направи. Чувстваше, че сякаш бе накарана да го каже и това болеше. Той зяпаше земята, а после погледна към небето. Бостън незнаеше какво да каже. Звучеше толкова .. фалшиво и .. всичко .. Май трябваше да си тръгва.
- Каза го сякаш някой те е накарал, нали? - каза Алекс, а след това я погледна. Това не беше чувството, което искаше да усети.
- Ще те закарам до вас. - каза леко .. сурово Бостън, като се изправи и грабна тениската си, навличайки я.
- Старият Алекс се завърна. - с ирония се опитваше да преглътне всичко.

Делена се почувства като пълна глупачка.За първи път беше оставила сърцето си да говори.За първи път изпитваше някакви чувства.
- Каза го сякаш някой те е накарал, нали?- Ди не знаеше как да реагира.
Това беше най-истинското нещо ,което беше казвала на момче.
- Така ли мислиш?!-каза тя и се почувства наранена.
Прокле го хиляди пъти...Защото я бе накарал да се влюби в него и сега просто щеше да я остави...Постигна целта си.Ди разбра ,че тя беше неговата фикс идея и когато той я постигне ,тя вече не представляваше интерес за него.

Алекс стоеше до колата, като размяташе ключовете, гледайки на някъде ядосано. Чувстваше се унижен, почиства се тъпо поради факта, че направи толкова глупава грешка, да говори глупости. Нека иронията да я дразни, той искаше да й намекне, че е супер ядосан и че старият Алекс отново беше покрай нея. Да си отвори хубавата страна беше голяма грешка, Бостън я пое с голяма отговорност.
- Така си мислиш? - промълви Делена, изправяйки се.
- Да, точно. Не мога да повярвам, че се вързах на тъпите ти игрички. Ти си като една обикновена мажертка, в която бях лудо влюбен. Не, бях влюбен в една куч*а. - викаше Алекс, незнейки какво прави на момичето. Тя му удари шамар, як, здрав.

- Аз ти казвам, че съм влюбена в теб, а ти ме отблъскваш и ме наричаш кучка?! - очите й започваха все повече да се пълнят със сълзи, A Aлекс стоеше тъпо и зяпаше момичето. Ето затова трябваше да слуша по-добре..
-Знаех си, че си като другите как можех да помисля, че си различен?! - ядосано викаше Делена презсълзи, а Алекс затвори очи и плясна здраво челото си.
- Тъпак. ТЪПАК. - се чу какт той викаше на себеси ..
- Виж .. Делена .. - започна да говови Алекс, чувствайки се найстина много, много неудобно. Чувстваше се много глупаво.
- Аз .. просто .. не те разбрах и .. исках да си го изкарам на някого.

- Н- .. - започна да говори Алекс, но в замяна на слушането на реторичните въпроси на Делена получи няколко шамара. БОЛЕЗНЕНИ шамара.
- Делена аз н.. - втория опит на Бостън да каже нещо или да се извини .. не свърши добре. Втори болезнен шамар. Трябваше ли да млъкне, че да го изслуша. Той затвори очи, като преглътна, усещайки студената ръка на бузата му.
- Кажи ми Алекс! С какво заслужих това твое държание? - продължи тя, а Алекс я прибра ключовете от колата в джоба си.
- НЕ СИ. - се провика той, за да я чуе, а в следващия момент погледна Делена.
- Свърши ли .. защото .. заболя. - засмя се леко Алекс, виждайки усмивката на Блекхарт.

Алекс гледаше как момчето сядаше на земята, заравяйки лицето в ръцете си. Той стоеше обленат над колата, незнаейки какво да направи, какво да стори. Защо всичко беше толкова сложно покрай тях? Защо съдбата ги мразеше и манипулраще толкова? Защо всичко беше против тях .. Всичко това беше в главата на момчето, което беше отчаяно от любовта. Онова иронично, глупаво ЕлЕй-ско момче.
- Заслужавам някакво обеснение поне за тъпото ти държание... - вдигна погед към него Делена, а той поклати глава.
- Незнам.
- Ако искаш, ще напусна.

- Знам, че знаеш.. Просто го кажи.. Защо се държиш така?.. Нима те е страх..? - Делена продължи да го гледа и леко се усмихна, Той скръсти ръце, чудейки се как да й отговори. Незнаеше дори как да започне.
- Ами .. знаеш ли .. по-добре да не се беше влюбвала в мен .. - промълви в отговор Алекс, като започна да изгражда мисълта си леко по-лека. Видя объркания поглед на Делена, който я гледаше странно, чакайки да продължи.
- Аз .. ще напусна ЛА. Скоро. - промълви той.

Aлекс просто стоеше и незнаеше какво да направи. Не трябваше да и казва или пък да разваля момента, когато стояха на тревата.
- Върви по дяволите! Мразя те! - крещеше тя, през сълзи, като той се хвана за врата, чудейки се какво да направи по дяволите .. Защо всичко се скапваше на мига? Защо все на него се получаваше гадната връзка с момичето, кеото той искаше да притежава? ЗАЩО забога всичко беше против тях. Това ядосваше Алекс, давайки му мисли. Имаше толкова още време да са заедно и да не ставаше така ако глупакът Бостън не беше изръсил тази простотия, от която със сигурност яко болеше и Делена усещаше цялата болка, която Алкес й даваше точно в момента. Как плачеше, това караше Алекс да се чувства толкова слаб, толкова уязвил. Той тръгна към нея, но тя се отдалечаваше с всяка крачка, която правеха. Той викаше името й, а тя отбягваше. Доста надалеч. Сякаш го мразеше.
- Деленаа..