Апартамента на Делена

- Май трябва да спрем... ъм нали се сещаш едното води до другото ии ... - каза Делена, докато я целувах по врата.
На него отново се беше появила една доста голяма смучка. В интересн на истината изобщо не ми се спираше. Знаех, че ако спра, цял ден ще ме гони онова гадно чувство, че имам несвършена работа.
- Не... - казах тежко - Не искам да спираме... не и сега, моля те - казах аз, прдължавайки да обсипвам врата й с целувки.
На дивана ни беше малко тясно, понеже аз имах едро, атлетично тяло. И макар, че тя беше слабичка, все пак ни беше тясно. За щастие, имах отлична фотографска памет и много добре помнех къде се намира стаята й. Затова рязко се изправих и вдигнах Делена на ръце. Като не спирах да я целувам, бързо я занесох в стаята й и внимателно я сложих да легне и продължих да я целувам страстно.

Вече бяхме сменили местата си и Делена се намираше отгоре ми, като първо леко и нежно ме целуваше, а след това увеличаваше страстта, с която ме обсипваше.
Вече не издържах, но все още се държах някакси, с последни сили. Леко избутах Делена нагоре, само колкото да ми направи място да съблека потника й. Тя остана по сутиен и къси панталонки и изглеждаше шеметно. Тогава тя се засмя леко и пак се наклони към мен, като продължи да обхожда врата ми с устни.
Точно тогава, аз забелязах двете дупчици на врата й, които бях оставил след себе си, когато пих от нея. Веднага онова кофти чувство ме обзе и сякаш не можех да го спра да ме връхлита. Изведнъж всякакво желание за интимност се изпари, сякаш от нищото. Въздъхнах шумно, а тя ме изгледа странно. Хванах я за раменете и я сложих да седне, отстрани на мен. Аз седнах и провесих глава между коленете си.
- Не мога... - казах простичко и отново въздъхнах.

Тя се опита да ме докосне, но аз инстинктивно се отдръпнах, а след това отново шумно въздъхнах. Просто... не бях свикнал да се целувам с човека, от когото току-що съм пил кръв. Колкото и да ми казваше, че всичко е наред и че няма проблеми, тя не беше на моето място и не знаеше какво чувствам аз.
- Какво стана...? - попита ме тя.
- Не знам... Чувствам се странно, не мога да се натискам с теб, при положение, че преди петнадесет минути изпих половината ти кръв. И не ми казвай, че всичко е наред, защото не е.
Имах чувството, че ще ми трябва малко време, насаме, или пък да се подразня със сестра си. Просто колкото да убия спомена за това, а след това с Делена щяхме да довършим започнатото днес.
- Имам нужда от време... да изтрия спомена - казах аз и я погледнах - Не говоря за дълъг период, само няколко часа, може би ден.

След като си тръгнах от апартамента на Делена предния ден, мислех страшно много върху оново, което ми се беше случило. Първо, тя беше единственото момиче, с което се бях запознавал, което внасяше толкова много енергия в самия мен и ме променяше по необясним за мен начин. Ами, ако именно с нея трябва да продължа по-нататък, а аз с лека ръка съм я захвърлил. просто ей така? Тази мисъл не ме оставяше намира. Но всеки път, когато набирах първата цифра от номера й, затварях. Може би от страх, че тя ще ме отхвърли този път.
През тези самотни часове, събирах смелост и решителност, заедно с неотменната чаша с уиски и няколко кутии цигари. Трябваше да се реша какво да правя. Беше близо десет вечерта и градът едва сега се разбуждаше за нощен живот. Тъкмо, когато допуших последната цигара от кутията си, аз рязко станах и излязох от апартамента си. Качих се в колата и макар и доста пил, отпраших към апартамента на Делена. Знаех, че няма да съжалявам, каквото и да направех. Странното при мен бе, че най-добрите решения, които бях взимал някога бяха онези, които взимах, когато бях пил. Смятах, че и сега не беше изключение.
Пристигнах през апартамента й и се погледнах. Миришех на цигари и алкохол, но все пак бях секси. Позвъних на вратата й с надеждата, че си е вкъщи. Само секунди по-късно, тя ми отвори, беше видимо разтроена. Аз не казах нищо, просто се доближих до нея и я целунах, като оставих езиците ни да се заиграят за съвсем кратко. А след това се отдръпнах.

Делена се хвана за дръжката, защото се олюля. За секунда си помислих, че това е заради мен, миришещ отвсякъде на тежко уиски и цигарен дим.
- Защо се върна.... - попита ме тя, все още държейки се за вратата.
Изсумтях като леко превърнах сумтенето в смях. Загледах се в пода, мислейки си как да измисля следващите си думи. Тоест... защо се бях върнал? И аз самия не знаех. Само знаех, че е правилно.
Бях пиян, но все пак можех да мисля поне малко трезво. Не знаех какво ще излезе от устата ми, когато заговоря. Предположих, че уискито ще говори вместо мен, но не стана така.
- Защото ми липсваше - казах с леко пиян глас и се загледах в очите й. Не знаех какво точно да й кажа. Думите в случая бяха излишни. Надявах се единствено да не си помисли, че това е реакция предизвикана от алкохола. Защото не беше.

Определено тя осъзна, че съм пиян, но не каза нищо. Ако друго момиче беше на мястото й, със сигурност щеше да ме изгони, просто от чиста доза страх.
Делена ме покани да вляза и аз се възползвах. От някоя стая се носеше лек звук на разтапяща балада. Такъв тип песни винаги са ми били страшно противни, но този път реших да си замълча и да не казвам нищо. Двамата стояхме в средата на хола и се гледахме, като нито един от нас не правеше нищо, нито пък казваше каквото и да било. Просто се гледахме, нищо повече. Усещах страха, който витаеше около нея. Беше я страх да ме докосне, да направи нещо, защото си мислеше, че ще я отблъсна.
Тогава аз взех нещата в свои ръце. Придърпах я към себе си и кратко я целунах - толкова, колкото само да допрем устните си. След това плъзнах устните си към врата й и го засмуках леко, докато тя издаде тих стон на удоволствие. Сякаш ледения блок между нас започваше да се стопява.
- Искам алкохол. Да ти се намира нещо? - прошепнах й тихо в ухото.
Надявах си да не ме помисли за пълна пияница, но днес наистина много ми се пиеше. Можеше да се напия, но поне щях да съм с нея.

Тя ми подаде чаша с някакъв алкохол. Още като го доближих до лицето си разбрах, че е водка. Комбинацията водка-уиски не се отразяваше добре на организма ми, но пък точно сега не ми пукаше дали ще се напия, или не. Отпих голяма глътка и пресуших чашата почти на един дъх.
Двамата с Делена седнахме на дивана и аз преметнах ръката си през рамете й, като я дръпнах максимално близо до мен. Усещах напрежението помежду ни, но съзнанието ми вече доста беше започнало да се замайва от цялото количество алкохол и цигари.
- Какво ми направи.... да се чувствам ужасно без теб... да мисля само за теб и целувките ти...? - попита плахо тя.
В момента не ми се говореше на такива сериозни теми, защото знаех, че ще прецакам нещо и после няма да мога да го поправя. Опитах се да кажа нещо, но никакъв звук не излизаше от устата ми. Вместо това извъртях главата си и целунах Делена, а после захапах долната й устна. Реших, че най-уместния вариант е, да избягвам въпросите от този тип. Ако тя все пак държеше да отговарям, все някак щях да скалъпя елементарен отговор.
- Имаш ли нещо по-силно? - попитах аз в отговор на нейния въпрос и вдигнах чашата си.
В мен се появи желание да убия мъката и самотата, които изпитвах, докато не бях с нея. На сутринта щяхме да говорим на сериозните теми. Само се надявах да не направя някаква глупост дотогава и да си изпрося шута през вратата.

Тя отиде до някакъв шкаф и ми подаде бутилка с желаната от мен напитка. И преди бях виждал такъв алкохол и знаех, че е доста силен. Точно за каквото си мечтаех в момента. Единственото, което искаше и тялото, и душата ми сега беше просто да си легна с нея. Но не в преносния смисъл на думата, а в чисто нормалния смисъл.
Делена прехвърли единия си крак върху моите два и впи страстно устни в моите. Целувката беше несдържана, сякаш бе последната ни целувка за този живот. Отвърнах й без да се замисля. Тя взе чашата от ръката ми и изпи малкото съдържание на екс. Мислех си да се разбунтувам, но просто бях толкова пиян, че всякакви реакции идваха или с много закъснение, или изобщо не идваха.
- Остави тази чаша.. - каза ми тя тихо и после прокара езика си по врата ми.
Аз я преместих пред мен и я целунах. Очите ми се подбелваха от време на време. Знак, че бях наистина не на себе си, под влиянието на алкохола. Самия аз се усещах колко много миришех на микс от напитки. Нямах сили да направя нищо, абсолютно нищо и просто се отпуснах назад. Надявах се Делена да няма нищо против това, че сега не правех нищо, а просто си стоях. Както казах, не исках да го правим, а просто да се целуваме и после да заспим.

Очевидно Делена забеляза ужасното ми състояние. Скоро не се бях напивал толкова жестоко. Най-интересното в случая ми бе, че аз мислех трезво, правех си изводи, сякаш изобщо не бях пил, но... реакциите ми, говора ми... тях ги нямаше никакви. При повечето хора е обратното, но при мен, може би, действаше факта, че бях вампир.
Делена ме хвана и ме заведе до стаята й като съблече ризата и дънките ми. Радвах се, че бях случил на момиче, което ме разбираше добре. Бутна ме леко на леглото и аз, без съпротивление се оставих на нея. Тя се облече като за сън и ме попита дали искам да остане. Аз без да се замисля, хванах ръката й и я дръпнах да легне до мен. Все пак не всичко се въртеше около секса, нали така? Замислих се какво точно се е случило с мен. Толкова се бях променил за няколко часа и имах чувството, че това се дължи на Делена.
- Липсваше ми... - каза ми тя тихо, но аз вече почти бях заспал.
И все пак, с последни сили се обърнах към нея и я целунах кратко, а след това затворих очи и моментално заспах.

Сутрин обикновено се будех от различни шумове - от автомобилите, от някои съседи, решили да правят ремонти рано, или пък от деца. Но този път се събудих от зверска болка, която пронизваше главата ми. Още преди да отворя очите си разбрах от какво е. Адски махмурлук. Помня, че снощи пих вкъщи много, а след това...
Отворих рязко очите си и видях къде се намирам. Значи все пак си спомням, помислих си. Намирах се в апартамента на Делена. Снощи най-накрая се бях решил да дойда при нея. Не правихме нищо, освен да се поцелуваме малко и да си разменим няколко реплики. В момента тя стоеше на няколко сантиметра от мен и ме гледаше. В този миг изпитах мило ччувство към нея, че се е поглижила за пияната ми натура снощи.
- Хей... - каза тя и леко допря устните си до моите.
- Хей - отвърнах дрезгаво аз и задълбочих целувката. Тя ми действаше като лекарство срещу махмурлука - Снощи яко съм се изложил, а? - попитах я аз и се засмях.
Навдигнах се и се облегнах на единия си лакът, а след това легнах върху нея.
- Съжалявам, не съм искал да става така. Просто имах нужда да изпия малко... много.
Докато казвах тези думи продължавах да я целувам, а едната ми ръка леко се плъзна под нощничката й.

От време на време оставяхме езиците ни да се заиграят палаво. Не бях сигурен дали трябва да го правим, имам предвид, дали трябва да сме заедно, но на този етап това ми изглеждаше най-правилно. И все пак, цялото време беше пред нас и трябва да оставим всичко да върви само и то ще се нареди на правилното място. Засега най-добре е да се насладя на това, което имах пред мен... тоест под мен.
Тя беше толкова сладка, когато ми се усмихваше, когато устните ни бяха на милиметри. Прекъснах за малко целувката и дръпнах завивката върху нас. Винаги ми е било по-приятно, когато има нещо, което да скрива цялото действие. Продължихме с целувките, страстни и разгорещени.
По едно време я хванах за кръста и леко я обърнах, така че тя да бъде отгоре. Болката в главата ми все още я имаше, но постепенно намаляваше. Може би Делена наистина правеше някакви чудеса. Ръцете ми повдигнаха нощницата й, докато прокарвах устни по врата й.

Болката в главата ми почти беше изчезнала. И отново, бях сигурен, че магическото действие на Делена ми действаше благоприятно в случая. Тя сложи ръцете си върху моите, когато тръгнах да свалям бельото й. Да, беше много красиво, но всичко щеше да стане по-лесно и без него. Няма особени намерения да го правим, но така и така бяхме започнали... Сигурно щеше да е нещо кратко, защото се чувствах като парцал от снощи.
Веднага след като се отървахме от нейното бельо, тя свали моето бързо. След това се обърна по гръб, а аз легнах върху нея. Всичко беше малко по-трудно, защото не виждах почти нищо, но все пак това беше приключението. Устните ни се намериха и ги впихме едни в други страстно. Не ми харесваше толкова секса, колкото целувките. Това трябва да се запише, защото го казвам за пръв път в живота си.
Бързо и рязко проникнах в нея, което май не й хареса, но последния път го направихме бавно, затова сега щяхме да играем по моите правила. Темпото беше бързо увеличено, а с него и моето удоволствие.

Той действаше бързо и рязко.Извиках и го целунах грубо.За нещата които сега правехме нямаше място за нежност...
- Нямаш си и представа колко силно те желая...-прошепнах задъхано в ухото му и го целунах по врата.
Усетих болката в главата си от алкохола и си помислих какво ли му е на него.Завъртях се така че той да легне ,а аз да съм върху него.
Надявах се така да му е по-добре.Започнах да се движа много бързо и неубоздано опитвайки се да задържа темпото му от преди малко.
Усетих как края наближава, когато приятна топлина се разля по тялото ми.
Наведох се към него и захапах долната му устна.
- Благодаря ти че се върна...-казах тихо до устните му и преплетох език с неговия, а след това се предадох на екстаза и прекрасното чувство, които бяха превзели тялото ми.