Апартамента на Делена

Досега си бях позволявал само три пъти да пия от "жива жертва" и то понеже нямаше откъде другаде, а на мен ми беше доста наложително. Бях чувал, че понякога жертвите изпадали в екстаз, заради ендорфините, които се отделят от вампирите. Вкъщи, в хладилника си държах две банки човешка кръв за всеки случай, но те се пазеха само за най-екстремните ситуации. Както казах, предпочитах кръв от животните, които се намираха в гората около Серенити Фолс.
Делена задълбочи целувката, но не знаеше, че по този начин все повече ме измъчваше, защото желанието ми да забия зъбите си във врата й нарастваше.
- Джаксън... - каза тя, когато аз вече ставах груб, защото не можех да се контролирам.
Нямаше да успея да стигна до гората... поне не и без да съм направил някоя глупост. Сега бях на път да извърша съвсем друга глупост, но нямах избор, просто нямах.
Дръпнах Делена отстрани, където да не ни виждат други хора. Тя ме гледаше странно.
- Извинявай, мила. Толкова много ще ме намразиш... - казах тъжно, а след това рязко забих зъбите си във врата й.

Ако тя не ме мразеше, аз себе си се мразех много. Първо, наруших едно от основните правила на живота си - да не пия кръв от човек. Второ, прегрешението ставаше още по-голямо, когато този човек беше Делена. Точно от нея не трябваше да пия кръв.
Първата секунда усетих как тялото й изтръпва от болка, но след това се отпусна, а аз успях да я уловя, докато все още пиех от нея. Очите ми вече не ме пареха - знак, че са възвърнали нормалния си цвят. Успокоих се и душевно, вече не изпитвах раздразнение и агресия.
Пих от Делена може би около две минути. След това отдръпнах устните си от врата й и забелязах двете малки дупчици, които бях оставил и ми стана още по-зле. Избързах кръвта от устата си с ръка, а после Делена се приближи от мен и ме целуна.
- Хареса ли ти кръвта ми? - каза тя преспокойно.
Аз с загледах невярващо в нея. В този миг се мразех до дъното на душата й, за това какво й бях сторил, а тя ме питаше дали съм харесал кръвта й?!
- Това изобщо не биваше да става - казах аз, като я гледах в очите - Наистина... не съм искал... но няма избор. По-добре беше да избера това, отколкото да те ударя, примерно. Обещавам ти, че повече няма да те подложа на този... позор и ужас - погнусен от себе си казах.
В този миг изпитах силно желание за нея. Погледнах я и рязко се приближих към нея и кратко, но грубо я целунах.

Поне бях нахранен. Поне това. Сега, когато целунах Делена, сякаш се заредих с още по-голямо количество енергия, отколкото всякога.
Както казах, мразех се за това, което й причиних. На нея можеше да й харесва, даже бях сигурен, че й харесва. Все пак заради всичките ендорфини, хормоните на щастието, което се вляха в организма й, беше нормално да й харесва. Неприемливото беше, че рано илки късно някои от жертвите ставаха зависими от тези ендорфини и искаха все повече да стават жертви на вампирите. Дори доброволно.
За мен това беше нещо гнусно и крайно противно. Да се пие човешка кръв. Но сега просто нямах друг избор.
- Мислех си ,че това което стана преди малко .. хмм можем да го пробваме някой път и в леглото - чух Делена да казва и то палаво.
При тези думи, аз настръхнах целия. Но не от нетърпеливо очакване, а от погнуса. Не исках да си представям да пия втори път от нея, още повече докато правим секс. Никога няма да го направя. Никога, през целия си живот. Не усетих кога се бях ядосал.
- За мен приенето на кръв от човек е нещо ужасно. А ако трябва да го направя, докато спя с някое момиче... отвратително и крйано противно! - не се усетих кога вече почти виках - Защо ли изобщо пих от теб?! Толкова ли ми е ума?!

Бях толкова ядосан. За мен, цялото ми превръщане във вампир, целия ми живот като вампир... все още ми беше трудно да го преживея и не ми се вярваше, че това някога ще стане. Както вече няколко пъти казах, пиенето на кръв дори и от животно, та да не говорим от човек, бе свързано с пораждане на много противни чувства в мен. Никога не съм искал да бъда такъв, какъвто съм сега, но за жалост не мога да променя миналото.
- Джаксън... съжалявам не исках да те ядосам или обидя... Извинявай.. - каза виновно Делена.
Все още ми беше гадно дори самата мисъл да си представям гледката на това, което тя току що ми каза.
- Делена - казах през стиснати зъби - Ще ти го кажа само веднъж и се надявам да ме разбереш и да се съобразиш с това което искам. Искам повече никога да не ми споменаваш факта, че съм вампир, че пия кръв, а още повече онова, което ми каза преди малко... Достатъчно ми е бремето, което сам нося на гърба си. Не ми трябва някой, който да ми го натяква!!
Нямах намерение да се държа като родител с нея или нещо подобно, просто исках да бъде наясно с този факт, ако все пак решим да опитваме.

Бях изключително ядосан, не толкова на Делена, колкото на самия себе си. Изобщо не биваше да допускам това да се случва. Има само двама човека на света, които знаят за мен, за реалната ми същност - сестра ми, която също е вампир и най-добрия ми приятел. Честно казано, не исках още хора да узнават, но... странно стечение на обстоятелствата.
Не бях усетил как направо се тресях от гняв. Делена стоеше и ме гледаше виновно, а след това тихо промълви:
- Добре .. никога повече няма да спомена тази тема, обещавам..
- Добре - рязко кимнах, а секунда по-късно въздъхнах тежко - Съжалявам, че ти се развиках... Просто... тези неща ме карат да губя всякакъв контрол и да нарушавам собствената си самодисциплина. Нали не ми се сърдиш? - погледнах я, а след това я прегърнах.
Все още ми беше кофти всеки път, като я погледнех, защото си представям как допреди малко пих кръв от нея.

Бях облекчен, че Делена не ми се сърди. Ако аз бях на нейно място, определено нямаше да реагирам по този спокоен начин. И все пак, радвах се, че не отнесох някой друг шамар, юмрук или нещо от сорта.
- Искаш ли да се качим горе? - попита ме тя, а аз машинално кимнах.
Все още бях изтощен от снощи, а сънят на пясък никак не помагаше за това. Исках просто да седна за малко на нещо удобно и да си почина.
Делена отключи вратата на апартамента, а отвътре заструи светлина от следобедното слънце. Сега успях да поогледам малко апартамента, защото онази вечер никак не успях да видя къде точно се намирам. Жилището й бе доста добре обзаведено, модерно, комфортно.
- Много хубав дом! - казах аз, когато влязохме в хола й.
Аз се тръшнах на дивана и за миг затворих очи, само колкото да се насладя на мекото под себе си.
- Някакви планове? Какво ти се прави? - попитах я - Ще правя каквото ти поискаш, за да ти се реванширам за... това, което стана преди малко.

Делена все още си мислеше, че нищо не е станало, че всичко е окей. Истината бе, че тя не преживяваше нещата така, както аз. Не я винях за това, защото не знаеше какво ми е на мен. Колкото и себично и претенциозно копеле да съм, има някои неща, които ме карат да се държа като човек, да изпитвам човешки чувства. Такива, каквито досега не биха познати.
- Може да гледаме филм, ако искаш, само избери какъв жанр да е - каза Делена, усмихна ми се и ме целуна кратко.
Аз се обърнах и я целунах по бузата. Идеята за филм беше добра, защото тъкмо щях малко да си почина и да разсея мислите си.
- Супер! Аз обичам екшъни, примерно. Ако на теб ти се гледа някоя ромнтична комедия обаче, ще се жертвам, но само заради теб - първо направих нацупена физиономия, но след това се засмях.

Делена изтича да се преоблече, а аз набързо пуснах първият екшън, който ми се мерна пред очите от колекцията й с филми. По принцип бях гледал повечето екшъни, които вече бяха излязли, защото бях истински маниак, но нямах нищо против да гледам някой отново. И без това, предполагах, че вниманието няма да се задържа особено върху филма...
Когато нагласих филма, установих, че ми е страшно топло и съблякох тениската си. Точно в този момент Делена дойде. Беше с къси панталонки и потник. Имах чувстото, че дори и да се облече в най-скъсаните дрехи, пак ще им придаде чар и ще изглежда секси.
- Искаш ли пуканки и нещо за пиене? - попита ме тя, когато се нагласи до мен.
- Ъъъ... - започнах аз, като й хвърлих многозначителен поглед.
Тя бързо загря какво имам предвид. Не ядях човешка храна, поне не често. Нямаше хубав вкус за повечето вампири, но ако някой толкова много настоява, си позволявах по една хапка, макар и трудно изядена. При пиене обаче, нещата бяха като при хората.
- Но няма да откажа на една студена бира, ако имаш - усмихнах й се, а след това я дръпнах към мен и сплетохме езиците си в дълга целувка.

Тя съвсем леко докосна тялото ми. Но все пак, беше достатъчно, за да настръхна целия.
Филмът започна. Още на третата минута установих, че съм го гледал, при това съвсем скоро, затова реших да концентрирам вниманието си някъде другаде. Делена вече ми беше донесла кутийка с бира и аз шумно я отворих. На екс изпих почти половината, защото бях много жаден, все пак от няколко дни не бях бил нормални течности.
Делена явно не беше гледала филма, защото съсредоточи вниманието си върху това да разбере кои са главните герои, сюжетът и така нататък. Но на мен не ми се гледаше филма, затова леко се приближих към нея и наклоних глава към врата й. За миг чувство на дежа вю ме обзе, за това, което бе станало преди няколко минути долу между сградите, но бързо успях да го прогоня.
Целунах леко врата й, а след това пак лекичко го засмуках. Едната ми ръка се качваше и слизаше по бедрото й. Тя изстена леко и се обърна към мен, като грубо впи устните си в моите.

Усещах, че на Делена й хареса. Много при това. Само че, тя не искаше да си признае, а през цялото време се опитваше да задържи погледа си на филма. Знаех, че няма да ми трябва много преди да я накарам да се предаде.
- Разсейваш ме! - каза ми тя, имитирайки ядосан глас, но не успя да скрие смеха си, който надделяваше.
- Мхммм... - беше единственото, което успях да кажа, защото бях зает с това да целувам врата й и деколтето й.
Ръцете ми шареха по бедрата й, което знаех, че я подлудява, но не искаше да ми се даде. През цялото време се опитваше да задържи вниманието си на катастрофите и престрелките, които току-що ставаха във филма.
- Главния герой ще се влюби в лошата полицайка, а брат му ще умре точно след няколко секунди... - казах аз дрезгаво, като продължих да я целувам - Разказах ти филма, сега няма смисъл да го гледаш. Може да се занимаваше с нещо друго... - предложих аз, като продължих да я целувам.

Делена ми се правеше на обидена, задето не съм я оставил да гледа филма. Въпреки това, и двамата знаехме, че точно сега, в този момент на нея ни най-малко й се гледаше филма. По-скоро предпочиташе да прави нещо друго.
Почти се бях излегнал върху нея, но тя упорито продължаваше да ми се "кара", защото съм й разказал филма.
- Беше ми интересен филма! Защо ми го разказа?!Сега няма смисъл да го гледам! - каза ми тя, уж сопнато, но тези перверзни погледи, които ми хвърляше, никак не намекваха, че ми е обидена.
Не исках да правим секс, а просто... да се натискаме, както се казва. Тоест, една стъпка преди секса, но не точно секс. Все пак, аз си мислех, че накрая и до това ще стигнем, но исках да проверя колко ще извържа.
- Мхммм... - отново казах, защото бях зает да слизам надолу към гърдите й.
Само с едно рязко движение я бутнах назад на дивана и страстно и грубо започнах да я целувам.

Стенанията на Делена ме караха да се възбуждам все повече и повече. Между нас имаше някакво по-особено и по страстно привличане... такова, което не можех да си обясня. Тя беше много енергична и вдъхваше от своята енергия и на мен.
- Ммммммммммм - изстена тя тихо в ухото ми.
Бях се опрял с двете ръце около нея, като в поза за лицеви опори. Тя ме дърпаше за врата силно към нея, като не спираше да ме целува и да ме кара да я желая все по-силно и по-силно.
По всичко личеше, че и двамата искахме да го направим, но не знаех дали ще имам сили за още един път, затова просто исках да стоим на тази фаза - точно преди секс. Не зная как стана така, че тя се озова отгоре ми. Аз бавно свалих първо едната, а после и другата презрамка на потника й. Продължих да я целувам по устните, врата и гърдите.
- Не искам да го правим... - казах й тихо на ухото, макар че това може би беше най-голямата лъжа в живота ми.