Апартамента на Делена

Очевидно Делена не ми се беше обидила по никаквъ начин, защото заадълбочи целувката ми, а после прокара устни по врата ми и ми направи малка смучка. Тих стон на удоволствие се изплъзна от устата ми, а красавицата до мен се усмихна доволна.
- Ти си невероятна - казах аз и бързо я целунах по устните - И аз те желая.
Тя прокара бързо ръцете си по гърба ми и ме накара да настръхна целия. Прокарах пръстите си през косата й и отново я придърпах към мен, дарявайки я с няколко последователни страстни целувки, които мисля, че й харесаха.
Ръцете ми отново минаха под блузата й, а след това я хванаха и бързо я съблякоха. Не знаех дали Делена иска това точно сега, но пък аз изгарях от желание да го направим.

- Искам те... - прошепна Делена на ухото ми, докато ме даряваше с нежни целувки.
- Аз те повече, скъпа - отвърнах й, но този път аз я целух и го направих по грубия начин.
Аз не се бях обличал, така че при мен беше лесно. Махнах излишното бельо по тялото на Делена и започнах да я целувам по устните, врата, гърдите и коремчето. Толкова много я желаех...
И на двамата беше адски трудно да сдържаме страстта, която напираше да излезе. Страстта, която течеше във вените ни, само когато бяхме заедно. Обърнах я така че да бъде под мен и продължих да я целувам. Когато най-накрая проникнах в нея, тя извика силно, а аз стиснах очи и се извих като дъга. Бавно увеличавах темпото.
- Ти си невероятна, миличка - прошепнах тихо, на милиметри от устните й.
Какво по-хубаво беше от секс на разсъмване?

Делена искаше да го направим бавно. Това за мен беше доста непосилна задача, защото аз бях свикнал на бързото темпо. Но все пак, заради нея щях поне да опитам, пък каквото станеше. Както казах, бях привърженик на "бързата работа".
- Прави с мен не секс ,а любов... - каза Делена, а аз леко се отдръпнах от нея и я изгледах странно.
Защо го беше казала? Защо говореше за любов? Познавахме се от толкова кратко време, а тя вече говореше да правим любов? Не знаех какво да кажа, как да реагирам на това. Реших да направя най-уместното в случая - да се усмихна. Целунах я кратко по устните и продължих да прониквам бавно в нея, така както беше пожелала тя.

Все още не знаех как да реагирам, как да се държа след казаното от Делена. Не зная... може би един ден наистина щяхме да се обичаме истински, но на този етап да споменаваме и думата "любов"...
Тя ме дръпна към себе си и започна да ме целува страстно. Предположих, че това е нейния начин да каже "Извинявай, за онова, което казах". Но аз още бях малко резервиран. Надявах се да си нямам работа с момиче, което на втората минута казва, че обича някой. Щеше да е жалко, защото аз наистина, ама наистина много я харесвах и исках да се будя до нея в бъдещите... години.
Усмихнах й се, но не казах и дума. Сигурно след малко щеше да ми мине, помислих си аз. Обърнах я, така че тя да е върху мен и бавно, с леки движения продължих

- Имаш страхотно тяло - прошепна Делена и ме целуна.
Аз отново се усмихнах и я целунах кратко. Май беше започнало да ми минава малко.
- Твоето е по-хубаво - намигнах й.
Продължих да прониквам в нея бавно, като постепенно забързвах. Исках си своето все пак. Само секунди по-късно, всичко приключи с гръм и трясък. Виковете на Делена изпълваха цялата къща, но на нас не ни пукаше.
Проснах се на леглото уморен и се загледах в тавана. За секунди онова, което тя беше казала отново ме връхлетя. Делена се приближи до мен и се опита да се сгуши до горещото ми тяло. Аз преметнах ръката си през раменете й, но не казах нищо. Осъзнах, че не бях казал нищо след въпросната реплика. Май не трябваше така да се държа.
- Беше страхотна, мила - казах й и й се усмихнах, а после я целунах продължително.

Бях толкова уморен. Направо скапан. Нямах сили за абсолютно нищо, дори да дишам не можех. Делена ме беше уморила до краен предел. Нямаше как, просто нямаше начин да й се сърдя. Все още се чувствах малко некомфортно, но смятах, че ще мине съвсем скоро.
Делена се изправи и отиде някъде. Чувах шум в някоя от съседните стаи, но физически не можех да стана и да отида да проверя. След секунди, тя се появи на вратата. Изглеждаше шеметно секси - обелчена в някаква страхотна дантелена нощничка, а под нея - още по-секси бельо. В ръцете си държеше купа с ягоди и сметана. Облегнала се беше на касата на вратата и ме гледаше палаво.
- О, не... - въздъхнах и се отпуснах назад - Нали знаеш, че няма да мога да го направя още един път, слънце? - засмях се - Надявам се да не се сърдиш... Но все пак, ще ти позволя да ме нахраниш.

Радвах се, че Делена ми влиза в положението и че не иска още от мен, защото щеше да ми бъде трудно да удовлетворя желанието й.
- Не се сърдя...,но храненето няма да ти се размине - успокои ме тя и аз се отпуснах още повече на мекото легло.
Тя се приближи бавно към мен и започна да ме да ме целува страстно. Докато се целувахме, все пак усещах цялата физическа болка, която можеше да съществува. Мислех си, че ако продължаваме така, скоро от мен нямаше да остане нищо.
Делена сложи малко сметана в устата ми, а аз с най-голямо удоволствие я изядох. След това последва една сладка ягодова целувка. Усмихнах се на секси парчето пред мен и ме повдигнах на лактите си. Облегнах се само на единия, а с другата ръка взех една ягода и я сложих директно в устата на Делена. тя я изяде сладко, а след това ме погледна палаво.
- Някога казвал ли съм ти колко си сладка? - казах аз, а след това грубо я целунах.

След като няколко пъти се целунахме страстно, Делена легна до мен, а после прошепна:
- Разкажи ми нещо за теб.
Притесних се, когато тя изрече тези думи. Не знаех какво да й кажа, как да й обясня, че всяка вечер спях с различни момичета. Не исках Делена да ме помисли за такъв мъж. Сега, когато бях готов за връзка, не исках да провалям този шанс. Шанс, който специално на мен се даваше веднъж.
- Ами... какво да ти разкажа - засмях се притеснено аз - Обикновен човек с малко повечко пари. Обичам да тренирам, да ходя по купони, нямал съм особено много гаджета и нямам голям опит с връзките. Имам куче, боксер. Иии... много обичам да те целувам.
След като приключих с разказването за себе си, се превъртях и застанах върху нея като я целунах страстно.
- Разкажи ми сега за теб - предложих аз.

Когато Делена ми разказа за себе си, аз открих доста общо с това, което аз бях преживял. И аз бях разглезен, дете на богати родители, свикнал да получава онова, което винаги пожелае да има.
- Искам да се променя.. - каза Делена накрая, когато приключи с разказа си.
Замислих се за миг, че и аз искам да се променя, но никога не ми се е получавало. Когато се решавах да започна на чисто, все се появяваше някакъв купон, на който се забивах с някое момиче, напивах се и всичко започваше отначало.
Но сега, когато срещнах Делена, имах чувството, че имам сили да направя всичко и че няма да я изоставя толкова скоро, както беше с другите момичета.
- Заедно ще се опитаме да се променим, какво ще кажеш? - предложих аз и сам не можех да повярвам, че го казах. След като го казах, притиснах ръце към устата си, опасявайки се, че съм казал нещо грешно.

Не бях казал нищо грешно, явно, защото Делена хвана ръката ми и ми каза, че заедно ще успеем. Чувствах, че наистина е права. Надявах се да успеем и да нямаме проблеми заедно. Щеше да бъде много хубаво.
- Какво ти се прави? - попита ме тя и предложи няколко неща.
Честно казано, единственото, което ми се правеше беше да си лежа в това меко легло, заедно с нея и да не правя нищо. Просто да си лежа и да я целувам. Но все пак, не можехме да мързелуваме по цял ден. В момента мислех така, само защото бях безумно уморен.
- Не зная... Искам да отидем някъде, където да сме само двамата, необезпокоявани от никого - казах аз, изведнъж осенен от тази мисъл.
Надявах се Делена да се съгласи и да не е от този тип момичета, които ще водят гаджетата си по модни ревюта, магазини и козметици.

- Не зная... Искам да отидем някъде, където да сме само двамата, необезпокоявани от никого.
Същото ,което исках и аз.Тихо и хубаво място само за нас без други хора.
- Каквото пожелаеш.-целунах го.
- Сещаш ли се за такова място?-попитах ,а той само кимна и ме целуна.
- Супер само трябва да облека нещо.-станах от леглото.
Затършувах из гардероба.Чудех се какво да облека ,защото не знаех къде отиваме.
Облякох една дълга, лятна рокля в цвят на пепел от рози.
- Как изглеждам?-попитах го и се завъртях.

Набих спирачки пред дома й. Не зная кога стана и как стана, но тя видя очите ми.
"Мамка му! Точно това ли трябваше да се случи. Сега трябва да обяснявам" Знаех, че дори, ако си отворя устата, или ще й се развикам, или щя забия зъби във врата й. Нито едно от тези неща не трябваше да се случва. На всяка цена.
Ужасеното лице на Делена, когато видя кървавочервените ми злобни очи подсказа уплахата, породила се в нея.
- Очите ти ... Какво има?Кажи ми истината!Моля те!... - тихо промълви тя в опит поне малко да не ме раздразни
- Нищо ми няма! - сопнах й се, но истината бе, че не исках да се получава така.
Леко изръмжаване се изплъзна от устата ми, а секунди по-късно и зъбите ми леко се показаха под усните ми. Предположих, че сега Делена едва ли би искала да си представя, че се е целувала с вампир.
- Вампир съм, не виждаш ли?! - отново й се сепнах, а сълзи закапаха от очите й.

Делена никак не се стресна от признанието ми. Тя беше единствената, която знаеше за мен, освен най-добрия ми приятел. Това я правеше още по-специална, но... Ако не я беше страх от вампири... тогава това значи, че вече е имала среща с някой такъв. Това означава... че не съм единственя вампир в Серенити Фолс.
Без да казвам нищо, просто се опулих, ужасен от разкритието си. За това щях да мисля после. Сега нещо друго хвана вниманието.
- Искаш ли? Готова съм, не ме е страх. - попита ме тя, като откри врата си.
За секунда се изкуших да го направя, но после събрах всичките си сили и отидох при нея, като се постарах да я докосвам нежно и да не й викам.
- Не. Аз не съм такъв вампир и не пия човешка кръв. Пък дори да пиех, никога нямаше да пия от теб - казах й аз, а след това отново се хванах в ръце и я целунах страстно.
Времето ми изтичаше. Можех да си позволя само още няколко минути, а след това... щях да я нападна. Неумишлено.