Re: Домът на Изабела Паркър и Алекс Лийс

by **Алекс Лийс** Чет Май 12, 2011 9:39 pm

Явно те двамата щяха да останат навън известно време. Трябваше да разбера какво значи това.
Взех листа и запчонах да се ровя из всички вещерски книги, които имах. Намерих една за гадаене по древни руни. Трябваше обаче, да се направи заклинание, за да ги прочета. Въдъхнах, но любопитството ме изгаряше и не можех да чакам.
Материализирах свещи и ги запалих, след което седнах в средата от кръга и изчетох внимателно всичко, което трябваше да свърша.
Затворих очи и започнах да произнасям думите.Усещах Силата, но за жалост трябваше да внимавам колко използвам.

by **Devin Reams** Чет Май 12, 2011 9:51 pm

Изабела се изправи и отиде в басейна.
-Благодаря,че ме заряза...-извиках уж сърдито аз и продължих да стоя под чадъра.Енергията се усилваше,ето това вече беше нещо вещерско.Огледах се.Идваше от една стая, която предполагам е стаята на Алекс.Изправих се и казах на Изи
-Аз...ъм...влизам вътре за малко-отворих вратата и влязох.Качих се бързо по стълбите и се озовах пред вратата,от която излизаше леко сияние.Открехнах я и надникнах.Вещицата седеше в кръг от свещи и четеше нещо.Влязох тихо в стаята и я погледнах,скръствайки ръце.Не след дълго тя ме усети и се обърна към мен:
-Какво правиш?Знаеш ли колко същества ще привлече излъчваното от теб енергийно поле...-казах и' аз и направих няколко крачки към нея.

by **Алекс Лийс** Чет Май 12, 2011 9:57 pm

Усетих, че той ме гледа, което моментално прекъсна концентрацията ми.
-Трябва да разбера някои неща или по-скоро нещо. -Уточних, продължавайки да се взирам в него. Трябваше ми още съвсем малко, но не можах да разчета последната руна.
Сведох поглед към листа.
-Както и да е.. -Казах, като с поглед изгасих свещите и г накарах да изчезнат. Щях отново да оптам.. но по-късно.

by **Devin Reams** Чет Май 12, 2011 10:02 pm

-Трябва да разбера някои неща или по-скоро нещо.-взираше се в мен,а след това изгаси свещите и ги накара да изчезнат,
-Както и да е..-добави тя и аз се засмях леко
-Кой ти е казал да спираш?Дойдох да ти кажа да си скриеш полето,не да спреш със странните си занимания-смехът отново се разнесе из стаята,а аз седнах на леглото и'.Чак тогава се усетих,че идвам от басейна и целия съм мокър и полугол.Пак се изложих,започна да ми става навик.
-Съжалявам за леглото и вида ми-извъртях очи и бързо станах.Надникнах през прозореца,Изи още киснеше в басейна и май не беше усетила,че мен няма...

by **Алекс Лийс** Чет Май 12, 2011 10:14 pm

Щом нямаше протиф да продължа, то тогава аз нямах прична да спирам. Материализирах свеите отново, след което поех глътка въздух, за да започна всичко отначало. Затворих очи, като отново започнах да изричам всички думи.
Усетих как листът се вдигна във въздуха. В началото изпитвах чувството, че собствената ми енергия ме задушава. Но не спрях-продължих да изричам думите, като разперих треперещите си ръце над листчето. Усетих прилив на енергия, куп видения за части от секундата и куп неща, които ми беше трудно да асимилирам в началото.
-Боже.. -Казах задавено, след което отворих рязко очи. Имах сестра. И тя не беше обикновен човек. Видях как майка ми умря. Видях и онзи, същия непознат вампир, който видях преди това във видението си.
На малкия лист обаче незнайно бе изписана фраза на латински, която значеше "Миналото не винаги е това, което знаем и което искаме да знаем." В началото реших, че е изписано с червено мастило, но това определено беше кръв.

by **Isabella Parker** Съб Май 14, 2011 11:13 am

Отпуснах се във водата. Беше толкова спокойно и приятно там.
- Аз... ъм... влизам вътре за малко. - чух думите на Девин и кимнах леко, като затворих очи.
Наслаждавах се на слънцето, което сякаш изгаряше кожата ми.
- "Имам сестра..." - мислите на Алекс отново прекъснаха спокойствието ми.
Едва когато чух още от мислите й се осъзнах. Отворих очи и излязох от басейна. Грабнах една хавлия и се обвих с нея. Тръгнах нагоре към стаята й.
Почуках леко и съвсем бавно отворих вратата.
- Хей... добре ли си? - попитах тихо Алекс, като дори не обърнах внимание на свещите около нея.

by **Devin Reams** Съб Май 14, 2011 11:22 am

Наблюдавах внимателно действията на момичето,кой знае...може да реши,че иска да ме убие,с вещиците не трябва да се рискува.Изведнъж чух стъпки и секунди по-късно вратата се отвори.Аз бях се върнал на леглото,на което единия край се виждаше трудно от вратата.Бавно се изместих там и погледнах отново към пространството между вратата и стената.Не знам защо се криех,нямаше причина,но просто съзнанието ми казваше,че Изабела не трябва да знае,че съм в тази стая,по това време,в този момент.Слязох от леглото и отидох до вратата,само че от задната страна.Застанах до стената,така че Изи ако влезе,вратата да ме закрие и ако не се обърне да не ме забележи.Преглътнах леко и погледнах Алекс,като сложих пръст на устните си,в знак да си мълчи,че съм в стаята.За мен наистина нямаше логично обяснение да се крия...или може би имаше,Изабела щеше да обвини мен и щеше да изкара нещата така,сякаш аз съм я накарал да прави това,което прави в момента и отново щеше да има от онези "драматичните" и изключително досадни моменти.По-добре да не разбора,че съм тук...обаче това щеше да стане трудничко...

by **Алекс Лийс** Съб Май 14, 2011 11:29 am

Видях как Девин слага пръст на устните си в знак, даси мълча, че се намира в моята стая. Замислих се, защо всъщност му беше да се крие от Изи? Можех само да гадая.
В същия момент тя прекъсна размислите ми, като дойде в стаята и ме попта дали съм добре.
С поглед изгасих свещите и ги прибрах в единия шкаф, където седяха всички вещерски глупости. Погледнах Изи.
-Няма защо да се тревожиш.. Просто.. просто.. -Погледнах Девин. -Опитах се да видя нещо, сама настоявах, но Девин не ми даде.
Седнах налеглото. Вече можеше да е спокоен, че Изи няма да го обвини, че ме е накарал.

by **Isabella Parker** Съб Май 14, 2011 11:48 am

Добре... защо продължаваше да ме лъже... Не знаеше ли, че мога да прочета всяка нейна мисъл!? Но не исках отново да се ядосвам и от това да излезе поредната "драма".
Девин се показа иззад вратата. Повдигнах вежди, а след това и рамене.
- Добре... - съгласих се тихо.
- Няма да ви казвам да внимавате, тъй като знам, че нито един от двамата няма да ме послуша. - засмях се и тръгнах обратно към басейна.

by **Devin Reams** Съб Май 14, 2011 3:04 pm

-Няма защо да се тревожиш.. Просто.. просто.. Опитах се да видя нещо, сама настоявах, но Девин не ми даде.-погледнах я тъпо и без глас и' казах:
-Само това ли измисли...ГЕНИЙ!-излязох пред Изабела и я погледнах..
- Няма да ви казвам да внимавате, тъй като знам, че нито един от двамата няма да ме послуша.-въздъхна Изи и тръгна обратно в басейна.Тогава осъзнах отново,че не съм с всичките си дрехи и тръгнах и аз към басейна.Не ми се тръгваше още,а и ми се стоеше до басейна.Запретнах крачолите на дънките си и седнах на ръба на басейна,като потопих краката си до колене в басейна.Подпрях се на ръцете си и погледнах към небето.Облаците бяха напълно изчезнали и сега ако случааайно ми се изхлузи пръстена съм мъртъв...

by **Алекс Лийс** Съб Май 14, 2011 3:52 pm

Легнах на леглото, като въздъхнах. Усещах умората от цялото това заклинание. Треперех леко от изтощение. Случваше ми се за пръв път да се чувствам толкова отпаднала. Завих се, като се замислих.
Дали пък това не беше предупреждение? Че не трябва да се ровя?
Или беше предупреждение, че скоро шях да разбера?

by **Isabella Parker** Съб Май 14, 2011 5:14 pm

Отново бях до басейна. Девин също слезе. Запретна крачолите си и седна на ръба, като потопи крака във водата. Стоях и мислех за напълно безсмислени неща. За живота си... За леля си Рене... Какво ли правеше в момента? Как ли беше? Исках да разбера. Исках отново да я видя. Докато си стоях съвсем спокойно и мислех, небето се закри с облаци. След минута вече от горе изпопадаха ситни капчици вода. За секунда всичко вече беше мокро. Започнах да гледам нагоре и да се смея. Дори не забелязах реакцията на Дев. Обичах водата и изпитвах огромно удоволствие когато гледах и усещах силния дъжд по кожата си.

by **Devin Reams** Нед Май 15, 2011 8:22 pm

След малко небето се покри с облаци и заваля кротък дъжд.Обичах дъждовното време ,действаше ми успокоително.Алекс все още си беше в стаята,а Изабела явно се бе откъснала от света и не обръщаше внимание на никого.На мен ми стана скучно и изпуфках.Мисля...че трябваше да тръгвам и без това се застоях прекалено дълго време.Изправих се и опънах крачолите на дънките си,обух се и облякох ризата.Казах на Изи,че тръгвам и ако има нещо да ми звънне на стария номер,който тя вече има.Минах през всекидневната,взимайки якето си.Отворих входната врата и излязох.Вятърът блъсна вратата зад мен,ала аз не обърнах голямо внимание...

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30