Домът на Изабела Паркър и Алекс Лийс

Побързах и скоро и двете с Изи бяхме в кухната. Огледах се, знаех, че щеше да чуе нашия разговор.
Взех една хартия и написах на нея: "Той не е човек. " казах напълно убедено, след като при здрависването бях усетила какъв вероятно е. Подадох хартийката на Изи, като я погледнах.
Пуснах водата от мивката, за да не изглежда подозрително.

Когато Девин влезе внезапно обърнах поглед към него. След като Изи наля вода за кафето му, аз погледнах падналата бележка. Съвсем бързо с поглед я накарах да влезе в кошчето, като внимавах някой да не ме види. Всъщност Девин да не види, за Изи не беше ново, че мога да правя такива неща.
Взех една чаша и набързо започнах да си правя капучино. Захакра обаче беше точно зад Девин, зад мястото, където беше застанал. Погледнах многозначително Изи, след което отидох и се пресегнах за нея. След като рамената ни се докоснаха бях повече от сигурна, че е вампир!

Очевидно тя бе прочела мислите ми, съдейки по моментното ѝ очудване. Двете си хвърляхме многозначителни погледи, а той се канеше да започне да говори. Седнах на единия стол, като отпих от капучиното си.
И все пак Изи бе спокойна, а аз, като за пръв път, не особено. Той сякаш нарочно не искаше да напусне кухнята, за да не си кажем това, което щяхме, ако не беше наблизо. Продължавах да го гледам все така любопитно и предпазливо.

Изи определено искаше да го кара без увъртания. Изправих се предпазливо, ако се наложи да използвам силите си. Девин целеше да ни обърка, но очевидно нямаше да му се получи.
Оставих капучиното, като хвърлих поглед на Изи. Не знаех как ще реагира вампира и бях подготвена за абсолютно всичко. Имаше прекалено много напрежение в стаята.

Разтворих устни, щях да кажа какво съм, но веднага след това се отказах. Сетих се какво бях преживяла преди да дойда при Изи и тя да стане новото ми семейство. Стиснах несъзнателно чашата по-силно, след което отместих поглед.
-Усетих, че не си човек, още преди да дойдеш при нас с Изи. -Отвърнах, за да не мълча просто така. Отпих от капучиното, като върах погледа си на вампира. Тези същества-сякаш всички бяха еднакви.

Бях права. И той беше като всички останали надути кръвопийци, които си мислеха, че света е техен. Вярно е, че беше стар, но можех добре да се защитавам.
Изправих се, като погледнах и двамата, след което отидох в хола. Нямах намерение да съм в една стая с него, не го познавах и вече не бях сигурна дали искам да го опозная. Мразех някой да знае толкова много за мен, без аз да знам нещо.
Седнах на дивана и все пак се ослушвах. Материализирах няколко пера пред себе си и започнах да ги издигам и да ги местя с поглед, колкото да не изглежда, че подслушвам.

Не, не не, Изи не трябваше да научава защо съм толкова ценна вещица и кои са истинското ми семейство. Бързо се изправих и отдох в кухнята.
-Не съм в никаква опасност. -Прекъснах разговора, преди вампира да е казал каквото знае. Всъщност не бях наясно с неговите знания относно моя род вещици, но нямаше да рискувам.
Погледнах Изи, след което Девин.

Ето това не исках да се случва, да ставам в тежест на Изи. Погледнах вампира ядосано.
-Може да си по-силен, но изглежда не си по-умен! Можеше да не ѝ казваш това и мисля, че като те спрях ясно изразих желанието си да не го правиш! -Обърнах се към Изи и отидох и я прегърнах.
Сега излагах и нея на опасност. Погледнах отново вампира, като за момент се зачудих от къде събрах смелост изобщо да му говоря така. Ето, че гневът можеше всичко.
И все пак се чувствах толкова дребна и малка в сравнение с него.. Беше по-висок и по-силен.
Ако не му бях бясна щеше да ми се стори привлекателен.