Плажната ивица

Явно този път Делена щеше да ми се дърпа. Но и двамата знаехме, че ще се предадем адски бързо, защото телата ни крещяха да се отдадат едно на друго.
- Делена... - въздъхнах аз, докато тя прокарваше плътните си устни по врата ми.
Не исках нищо да казвам. Просто името й ми се изплъзна от устата. Исках я сега, веднага и не ме интересуваше колко ще ми се дърпа.
Тя беше седнала в скута ми. Отдръпнах я малко от мен и съблякох роклята й. Изглеждаше толкова секси, сякаш сега го забелязвах. Започнах да я целувам по врата, като се застоях предимно на деколтето. Тя затвори очите си и изви главата си назад. И моето, и нейното тяло бяха настръхнали от удоволствие.
Делена ме бутна назад и събу дънките ми. Аз я хванах за врата й я дръпнах към мен. Ръцете ми шареха по бедрата й и от време на време някой друг стон се издаваше от нас.
Стиснах очите си, когато тя засмука отново врата ми. Нямах търпение. Адски много я желаех. Повече от всякога.

- Желая те, хубавецо..побъркваш ме! - тихичко ми прошепна в ухото Делена.
Единствено въздишка се откъсна от устата ми. Просто се можех да кажа нищо повече. И аз толкова много я желаех в момента, че се съмнявах, че съм желал нещо друго повече отколкото нея сега. Тя беше като... бонбон, по-точно като дълго време забраняван бонбон на малко дете. И сега, когато се отдава възможност да го вкусиш, искаш да му се наситиш до край.
Когато проникнах в нея, тя извика силно, обзалагах се, че беше от удоволствие. Успях да заглуша виковете й с целувки. Телата и на двама ни продължаваха да треперят от удоволствие и възбуда. Реших да карам с бавно темпо, както на нея й се харесваше. Установих, че това дори доставя по-голямо удоволствие, отколкото бързото.
От утсните на Делена излизаха тихи стонове. Доближих устните си до нейните и прошепнах:
- Толкова си невероятна... Не мога да опиша колко много...

- Късметлийка съм ,че те срещнах... - каза Делена и продължи да обсипва врата ми с нежни целувки.
Усещах как ноктите й направо пробиваха гърба ми. В обикновена ситуация определено щеше да ме боли, но не и сега. Това беше болка... болка на удоволствие.
През цялото време се опитвах да запазя спокойния и бавен ритъм. Телата ни бавно се сливаха едно в друго. През цялото време с Делена се целувахме и нямаше секунди, в която устните ни да са далече едни от други. Това ми беше станало любимо - целувките. Повече дори от докосванията и от самия секс. Можех да стоя по цял ден и само да я целувам. Нямаше да ми омръзне никога.
След няколко минути сменихме позите и някакси тя се озова върху мен. Отпуснах се на пясъка и оставих тя да държи юздите. За няколко секунди спряхме, само за да сплетем езиците си, но след това продължихме отново. Ръцете ми се местеха от гърдите й, на коремчето, а после и на бедрата й. Тя ми доставяше такава наслада.
- Делена... - отново казах в знак на силно удоволствие.

Следите от ноктите на Делена оставяха червени следи по всяка част от стегнатото ми тяло.
- Дано носиш на болка ... - каза ми тя и захапа лекичко долната ми устна.
- Щом тя е причинена от теб, нямам проблеми - отвърнах й аз и отново намерих устните й за една страстна целувка.
На плажа около нас нямаше никой и това беше добре дошло за нас. Но и да имаше, не ми пукаше. Исках всички да видят какъв невероятен секс правим с Делена точно сега.
Няколко минути по-късно и няколко сменени пози, настъпи кулминацията. Тялото на момичето се изпъна като струна. Моите мускули се стегнаха, вената на челото ми изпъкна. Ноктите на Делена се бяха забили още по-силно в гърба ми, а тя беше увила краката си около кръста ми.
Краят настъпи с гръм и трясък. Проснах се на пясъка изтощен до последно, с учестено дишане. Не мърдах, дори думичка не казах.

В момента нямах желание да правя нищо - нито да се движа, нито да говоря... нищо. Исках просто да лежа тук на топлия пясък. Просто да си лежа с Делена и да не правиш нищо. Само да си стоим и да мълчим.
Винаги след секс бях в такова настроение. Не ми се говореше за нищо. Просто обичах да си стоя с партньорката си и да се снаслаждавам на момента. Надявах се Делена да няма нищо против този мой навик.
- Беше невероятно! - каза тя, след като ни зави леко с роклята си, а после ме целуна кратко.
- Да... - беше единственото, което отроних аз.
Тялото ми беше скапано и не знаех как ще се прибера до вкъщи без да се разпадна на парчета. Досега не се бях изморявал толкова жестоко. Обърнах се на едната си страна и дръпнах Делена към мен. Без да си казваме нищо, просто започнахме да се целуваме.

Наистина нямах сили за нищо. Нямаше да успея да се прибера у нас, затова в главата ми изникна идея. Беше лято. Топло.
- Какво ще кажеш да останем да пренощуваме тук? И без това съм толкова изморен, че дори ти да не се съгласиш, аз ще остана - тихо казах и се засмях.
Странното беше, че при всяко друго движение на който и да е мускул от тялото ми ми болеше безумно много, с изключение на целувките с Делена. Те ме зареждаха с още и още енергия. Затова не спирах да искам от тях.
Тъкмо, когато приключихме последната си серия от нежни целувки, аз захапах леко долната й устна, все още в очакване на решението й дали ще остане да спи като един скитник с мен, на обезлюден плаж.

Адски много се радвах, че няма да изглеждам като бездомник, който спи на плажа. Щом Делена беше до мен, не се притеснявах от хорското мнение. Въпроса бе, че съм с нея.
Това беше като закон при мен - по време на секс винаги правех комплименти, но после не знаех защо, никога не ми идваше отвътре да говоря по този начин. Просто... можех да целувам Делена, да я прегръщам и всичко друго, но ми беше трудно да й говоря така, както по време на секс.
Надявах се тя да не забележи и тази странност при мен. Когато отношенията ни се задълбочат, може би щях да се държа по друг начин, но засега не можех.
- Страхотно! - възкликнах аз и й се усмихнах.
- Винаги съм искала да спя на плажа - каза тя.
- Е, сега имаш тази възможност! - отново й се усмихнах и се отпуснах по гръб.
Бях толкова изтощен, че в само да притворех очи и вече почти заспивах. Но някакси, не исках да заспивам все още. Исках още малко да постоя с Делена.

Очите ми се затваряха все повече и повече с всяка изминала секунда. Бях толкова изтощен, че дори и не можех да си задържа очите отворени.
- Лека нощ, хубавецо! - пожела ми Делена и ме целуна за лека нощ.
- Лека нощ и на теб!
Това бе последното нещо, което казах, преди окончателно да затворя очи и да се пренеса в страната на сънищата. Може би една страна, в която отново щях да съм с Делена. Кой знае...


На сутринта се събудих преди нея. Не исках да я будя, затова просто се загледах в небето и в малкото облаци, които се намираха там. Не знаех какво ми беше станало? Някакво странно чувство се прокрадваше в мен, сякаш чак сега осъзнавах реално какво става. Аз и Делена. Заедно. Дали наистина бях готов за връзка от този характер? Да, прекарвахме си чудесно, но не трябваше ли да забавим малко топката?
Не забелязах кога Делена се бе събудила. Тя ме целуна, а аз просто й се усмихнах. Тези тревожни мисли не ме оставяха на мира...

Разбира се. Как можех да съм такъв глупак. Делена усети, че се държа по-студено от последните няколко часа. Но... някакси... трябваше ми време да осъзная какво става. Не бях такъв тип човек, който лесно се впускаше в сериозни връзки. Досега живях като човек на купона и ми трябваше време. Просто време, за да свикна. Ако щяхме да сме заедно, трябваше да го караме по-полека.
- Има ли нещо? - попита ме Делена със сериозно изражение.
Не знаех дали да й кажа истината или да я излъжа. Да, исках да съм с нея, но както казах исках време. Бях гладен. Не бях пил кръв от няколко дни и това ме правеше нервен и пречеше на нормалното ми мислене. Но все пак, сега мислех напълно трезво.
- Аз... не знам... - запелтечих аз - Мисля, че твърде много избързваме. Не бива да насилваме нещата и да се впускаме в сериозна връзка още от самото начало. Мисля, че трябва да оставим нещата да вървят сами, да станат от самосебе си. Все пак не всичко се крепи на секс, нали така. Не ми се сърди - погледнах я и прокарах въка по бузата й - Просто не искам да насилваме нещата.
Делена изглеждаше тъжна. Не беше това целта ми, но не исках да я лъжа.

Радвах се, че поне не ми се сърди. По принцип на себично копеле като мен не му пукаше дали някой му се сърди, но случая с Делена беше доста по-различен. Сякаш за нея ми пукаше. Пукаше ми дали ще ми се сърди, или пък не. Това бе знак, че тя е по-специална от другите.
- Какво искаш.. Да караме бавно или ... да спрем до тук? - попита ме тя и като каза последното леко наведе главата си.
Тя беше хванала ръката ми. Като попита този въпрос се отдръпнах от нея като опарен. Изправих се и седнах на пясъка. Хванах главата си в ръце и въздъхнах тежко. Тя вече доста се беше натъжила, явно си мислеше, че ще я отрежа, без да си помисля даже.
- Делена... - отново казах и въздъхнах - Не знам... Не искам да приключваме. Но какво приключване, като ние не сме започвали? - засмях се саркастично - Сексът не е започване. Предпочитам да забавим топката. Да, сексът е страхотен, но.. разбери ме, не съм готов за връзка. Смятам, че трябва да караме по-полека. Както казах, да оставим нещата да вървят сами.

Бях хванала ръката му, но той рязко се отдръпна като опарен и седна на пясъка.
Аз също седнах и обвих ръце около коленете си.
Той въздъхна тежко, държеше главата си в ръце и изглеждаше наистина объркан.
- Делена... - отново каза той и въздъхна - Не знам... Не искам да приключваме. Но какво приключване, като ние не сме започвали? - засмя се саркастично - Сексът не е започване. Предпочитам да забавим топката. Да, сексът е страхотен, но.. разбери ме, не съм готов за връзка. Смятам, че трябва да караме по-полека. Както казах, да оставим нещата да вървят сами.
- Ами добре...-беше единственото което успях да кажа.
Вече се чувствах неудобно да стоя гола и за това станах и набързо се облякох.
Отново седнах на пясъка и съвсем бегло го погледнах.Чудех се какво следва сега ...

Виждах как Делена едва ли не се дразни от факта, че съм стигнал до такова решение. Но все пак, не исках да се принуждавам да правя нещо, което не исках. Не бях длъжен. Плюс това, не бях отказал да се виждаме, просто не исках да бъдем строго обвързани. Щяхме да опитаме нещо, пък каквото се получи. Ако се получи - добре, ако пък ли не... живота продължава.
- Ох, Делена - казах аз - Не искам да си мислиш, че съм ти давал напразни надежди. Влез ми в положението. И ти ако беше на мое място нямаше да се впуснеш да се обвързваш при положение, че досега не си го правил, нали? Знам, бяхме доста ентусиазирани, но ... смятам, че така е най-добре.
Доближих се до нея и й се усмихнах. По лицето й се четеше адски много тъга. Чувствах се виновен, че съм й го причинил. Доближих се още повече и я целунах кратко по устните.
- Харесваш ми, ще опитаме, но нека не бързаме.

- Ти също ми харесваш...много - каза Делена,след като я целунах.
Не исках така да се развиват нещата, но просто нямах друг избор. Както казах, не можех да съм роб на идея, която не ми допада изцяло.
Делена отиде и влезе във водата. Все още ми изглеждаше разочарована от развитието на нещата, но все пак това бе най-доброто, което можех да й предложа. На този етап. Изведнъж ми се прииска да отида, да вляза при нея, да я целуна, да я съборя във водата и да започнем да си играем. Но това, което си бяхме говорили досега ме спираше. "Да го караме по-полека", все бучеше в главата ми.
И все пак, реших да го пренебрегна поне малко. След като се облякох, отидох във водата при нея и прехвърлих ръката си през раметете й. Усмихнах й се и се замислих как допреди няколко часа не можех да откъсна устните си от нея, а сега... просто не можех да ги допра до нейните.