Плажната ивица

by **Jennifer Smith** Нед Май 08, 2011 8:03 pm

След известно обикаляне из града, реших да отида някъде по-далече в околностите, където за момента нямаше много хора. Все пак беше почти посред нощ. Слънцето тъкмо залязваше, а плажната ивица беше празна. Най-много да се мерне някой човек, прибиращ се след късен плаж. Вървях бавно и така, че водата да ме мокри само до глезените на краката, а в едната си ръка държах обувките си. Загледах се във водата и разбиващите се вълнички, а през главата ми отново започнаха да минават различни мисли.

by **Delena BlackHeart** Нед Май 08, 2011 11:22 pm

Разходка по плажа през ноща изглеждаше на пръв поглед добра идея.
Запалих колата и след минути бях на плажа.
Тръгнах бавно по брег, заслушана как вълните се разбиваха на брега.
Докато вървях ,видях черен силует пред мен...
Колкото повече се приближавах ,толкова по-познат ми изглеждаше силуета.
Когато бях на три крачки вече я познах.
-Джен!-момичето с което се запознах преди година в Лос Анджелис..
-Радвам се да те ви...-започнах ,но тогава се вледах в лицето ,а след това видях и зъбите и изпищях безпомощно...

by **Jennifer Smith** Нед Май 08, 2011 11:52 pm

Както си вървях, внезапно ме бяха обзели мисли за кръв. Не бях хапвала.. така де пийвала вече от няколко дни. Защо ли? Дори и аз не знаех. Кръвта от болницата не ми харесваше особено, а вкусни хора не ми се мяркаха. Неусетно бях показала и зъбките си, когато чух познат глас да ме вика. Загледах се внимателно напред. Това беше Делена. Момичето от онова състезание в Лос Анджелис. Какво ли правеше тук по това време? И тогава тя изпищя.
"Но какво по дяволите.. " помислих си аз, когато най-накрая се усетих. Вампирските ми зъби! Беше ги видяла! Моментално закрих устните си с ръка. Не знаех какво да кажа. А дори и да кажех нещо, то щеше да е безсмислено. Явно бях разкрита.

by **Delena BlackHeart** Пон Май 09, 2011 12:01 am

-Джен?-тръгнах назад но паднах и усерих силна болка ,а след това видях и кръвта стичаща се по срязаната ми ръка и големият остър камък до мен по който имаше кървави следи.
Лицето на Джен още повече се промени, а кръвта се усилваше.
-Джен!Аз съм!-казах хлипайки ,но тя сякаш не ме чуваше.Беше в транс.
Гледайки зъбите й ... изведнъж го проумях ..
-Не може да бъде... -Джен беше вампир...

by **Jennifer Smith** Пон Май 09, 2011 12:09 am

Стана още по-лошо. Тя падна и при това сряза ръката си. Мирисът на кръв, червеният й цвят, стичащ се по ръката на момичето.. Всичко ме караше малко по малко да изгубвам контрол над себе си. Дали можех да се спра? Трябваше! Не исках да нараня Делена. Можеше да не се познаваме много добре, но все пак ми беше приятелка. Вампирските инстинкти обаче се оказваха доста силни. След секунди вече бях пред нея, на колене на земята, а зъбите ми бяха на милиметри от врата й. Все още се сдържах да не я ухапя. Едва-едва успях да кажа:
- Делена, съжалавам - при това съвсем тихо. След тези думи кожата й вече беше пробита от зъбките ми.

by **Delena BlackHeart** Вто Май 10, 2011 7:22 pm

-Неееееее.-извиках ,но в това време усетих болката и усетих как по врата ми се спуснаха капчици кръв.
Джен едва ли ме чуваше.Чувствах как силите ми малко по малко изчезваха ,а тя продължаваше да пие.
Чувствах как всеки момент ще припадна и изведнъж се случи.
Очите ми се затвориха ...
Когато се събудих Дженифър стоеше на десет крачки от мен.Болката във врата ми още се усещаше.Нямах никакви сили.
Тя забеляза ,че съм будна и се приближи ...

by **Jennifer Smith** Вто Май 10, 2011 7:34 pm

Делена най-накрая се беше събудила, след като известно време беше лежала в безсъзнание. Май не трабваше да пия толкова много кръв. Признавам си, малко прекалих, но поне все още беше жива. Приближих се бавно към нея, свеждайки поглед към земята. Не знаех как точно да й обясня случилото се и дали просто едно извинение щеше да оправи нещата. Просто я погледнах леко несигурно и попитах:
- Ъмм .. Вече по-добре ли си ?

by **Delena BlackHeart** Вто Май 10, 2011 7:57 pm

-Махай се от мен!Мислех ,че си ми приятелка!-казах немощно и се опитах да се изправя ,но силите ми стигнаха само до толкова колкото да остана седнала.
-Ел изслушай ме!-настоя тя.
-Нямам друг избор...само стой на метър, дори и повече!
Пипнах се за врата където усетих кръв която започваше да засъхва и болката постепенно изчезваше.
-Защо по дяволите го направи?!

by **Jennifer Smith** Вто Май 10, 2011 8:02 pm

Гледах я с умилителен поглед
- Съжалявам. Наистина съжалявам. Просто не можах да се сдържа. Това ми е в природата.
Замълчах за момент, а момичето все още ме гледаше уплашено.
- Мога да премахна болката по-бързо. Ще се възтановиш за минути и след това ако искаш ще изчезна за винаги от живота ти. Е, стига да ми разрешиш да се приближа де. Иначе няма да мога да ти помогна.

by **Delena BlackHeart** Вто Май 10, 2011 8:06 pm

-Добре... -казах неуверено.
Джен май наистина съжаляваше.
-Убивала ли си хора.. ?От колко години продължава това?От кога си такава.Само с човешка кръв ли се храниш?-върпосите ми нямаха край.
Джен се приближи и аз усетих онзи страх ,който изпитах и миналата година...
-Джен.. можеш ли да ме направиш такава ... хубаво ли е?

by **Jennifer Smith** Вто Май 10, 2011 8:12 pm

Съвсем бавно се доближих и за момент поставих ръката си на врата й точно на мястото, където по-рано я бях ухапала. Момичето почувства леко затопляне, а след това болката съвсем изчезна. След малко дори нямаше да се чувства отпаднала след загубата на кръв.
Отново се отдръпнах и се заех да отговарям на въпросите й, които направо нямаха край.
- Превърнаха ме във вампир преди 200 години. Ии да, убивала съм. Но това беше само в началото преди да се науча да се контролирам и да разбера по колко кръв да пия без да убия човек. Оттогава избягвам да го правя. Пробвала съм да пия и животинста кръв. Гадна е - казах аз и направих някаква странна физиономия след последното изречение
- Попринцип си взимам и банки от болницата.
Върху последния й въпрос доста се замислих и след малко отговорих:
- Не ти трябва да ставаш такова чудовище, както ни наричат повечето от твоя вид. Да си немъртъв също не е много лесно.

by **Delena BlackHeart** Вто Май 10, 2011 8:29 pm

-Добре ,но след време пак ще те попитам.-засмях се.
Това ,че ме беше излекувала беше знак ,че за сега не смяташе да ми изпие кръвта и да ме убие.
-Е Джени, хубава ли е кръвта ми?-засмях се.
С болката някак и страха ми се изпари.
-Моля те опитай повече да не превръщаш във вечеря или поне поискай разрешение другия път.
По дяволите спомних си за него... Той винаги пиеше от кръвта ми ,но връзката ми с него беше в миналото.Трябваше да забравя за това.

by **Jennifer Smith** Вто Май 10, 2011 8:34 pm

Засмях се тихо. Явно вече страхът й беше отминал. Щом искаше и да я превръщам във вампир.
- Ок. Питай ме когато поискаш, но това не ти дава гаранция, че ще те превърна.
Казах й аз, а след кратка пауза отново продължих да говоря:
- Добре тогава. Ще се старая да не пия от кръвта ти или поне да те питам преди това. Иначе беше доста вкусна.
С припомнянето на вкуса на кръвта й, леко притворих очи и се облизах.

by ???? Чет Май 12, 2011 8:16 pm

Тръгнах из улиците.
Всъщност в последно време не правех нищо по - различно.Времето беше ужасно топло и ми идеше да отида някъде,където това слънце да не ме намери и да ме пече.За съжаление в момента не се сещах за подобно място и ходех по улиците без никаква цел.
И точно тогава,докато умирах от скука по улиците се сетих за най - подходящото място.Обърнах се и тръгнах към вкъщи.След не по - малко от пет минути аз вече бях готов.
Подготвих се за плаж.Облеклото ми не включваше нищо,освен един бански.Сложих си слушалките и се затичах към плажа.
След малко стигнах и продължих да тичам по плажната ивица.

by **Jennifer Smith** Чет Май 12, 2011 8:24 pm

Както разговарях с Делена, изведнъж усетих нечие друго присъствие наблизо.
"Кой ли може да е ?" казах си аз и се опитах евентуално да разпозная кой е. Беше човек. И по-добре. На Делена й стигаше едно необикновено същество наоколо. Не й трябваше да се плаши още повече. Но какво можех да кажа за другия човек, при условие, че все още имаше малко следи от кръвта на момичето наоколо. Трябваше да внимавам и да ги прикрия по-рано, но не очаквах да се появи някой. Все пак беше почти привечер. Взех малко пясък и го изсипах върху кървавите следи, за да ги закрия. Един уплашен индивид наоколо ми беше достатъчен. Постарах се да изглеждам възможно най-спокойна и се загледах в тичащото по плажа момче.

by ???? Чет Май 12, 2011 9:04 pm

Реших да си почина,затова седнах на пясъка и се загледах в морето,след малко ми се прииска да се разведря малко,а наоколо нямаше много хора.
Отново се огледах.
На няколко метра от мен стояха две момичета.Реших да ги заговоря.
-Здравейте. - усмихнах се аз и погледнах отново към морето.Все пак нямаше да ги насилвам да говорят с мен.

by **Jennifer Smith** Чет Май 12, 2011 9:10 pm

Момчето ни поздрави, след това се загледа нанякъде, седнало на пясъка.
Реших да не се представям в лошата си страна, а да направя впечатление на приятелски настроен 'човек'.
- Здравей !
Казах аз, като се приближих малко към непознатия.
- Какво правиш тук по това време? Не е ли малко късно вече за разходки из плажа?

by ???? Пет Май 13, 2011 10:44 am

Засмях се,когато момичето се приближи и ме попита какво правя тук и дали не е малко късно за разходки.
-Всъщност аз нямам вечерен час,а и мога да си ходя където поискам мен времето не ме притеснява. - намигнах `и,след което погледнах към момичето с което беше. - Тя добре ли е? - попитах съвсем несъзнателно,след което се понаместих малко.Като видях,че момичето няма да ми отговори реших да се представя.
-Аз съм Лукас.

by **Jennifer Smith** Пет Май 13, 2011 1:27 pm

Когато момчето ми отговори изобщо не се и учудих. Надали някой като него би имал вечерен час, но просто това беше първото нещо, което ми беше изникнало в главата.
Лукас погледна към Делена и попита дали тя е добре. Реших, че ако започна да обяснявам какво е станало ще се оплета много и без да осъзная ще кажа каквото не трябва. Затова просто си замълчах и единствено кимнах в отговор на въпроса му.
Нямаше да е културно ако и аз не се представя.
- Дженифър - казах аз и лека усмивка се появи на лицето ми.

by ???? Пет Май 13, 2011 9:44 pm

Тя ми се представи,след което аз отново се обърнах към морето.
Нямах представа какво да си говорим.Виждах две напълно непознати момичета и не знаех какво да говоря с тях.
Всичко беше неловко,а явно аз ги прекъснах.
-Надявам се да не прекъснам нещо. - усмихнах се леко накриво аз и преместих погледа си на Дженифър.Сега като я огледах,тя изглеждаше ослепително,красавица от първа класа.Стоях така и я гледах,без да усещам,че я гледам.

by **Jennifer Smith** Пет Май 13, 2011 9:54 pm

- Спокойно, нищо не прекъсваш .
Поне този път не излъгах. Вече бях свършила с пиенето на кръв, горе-долу бях заличила следите от самата вечеря, така че той наистина не прекъсваше нищо .. освен един от поредните момичешки разговори.
Както си говорех, забелязах че е верил поглед в мен. Усмихнах се леко неловко и попитах:
- Какво ? Има ли ми нещо ? Да не би да съм се изцапала .. или да ми се е развалила прическата - попитах и се засмях. Не че много ме интересуваше в какъв вид е прическата ми в момента или пък дрехите ми. Но ако .. Ужас чак сега се усетих. Ами ако се бях изцапала с кръв! Огледах се набързо, но за щастие не забелязах никаква кървава следа по роклята си.

by ???? Съб Май 14, 2011 11:11 am

Засмях се,но след това си възмърнах сериозното изражение.
-Спокойно,не си се изцапала... - замълчах за момент,защото не можех да `и кажа,че съм я зяпал като идиот през цялото време,затова просто `и казах това и замълчах.
Исках да се разведря малко,но не знаех как,затова се приближих малко към морето.Усетих водата.Постоях малко така,след което се върнах при момичетата.
-Е,Дженифър от тук ли си? - попитах я.

by **Jennifer Smith** Съб Май 14, 2011 12:03 pm

Дали бях от тук ли? Естествено, че не. Надали щях да издържа 200 годинии само на това място. А родния ми дом съвсем бегло си спомнях.
- Всъщност не съм от тук. - отговорих му аз
- Домът ми беше в Амстердам, но се преместих преди .. Ами преди доста време
Леко се усмихнах, след което седнах на пясъка
- Ами ти от тук ли си ?

by ???? Съб Май 14, 2011 12:33 pm

След като зададох въпроса си,тя ми отговори,че е от Амстердам,след което попита дали аз съм от тук.
-И аз не съм от тук,доста обичам да пътувам. - казах аз,защото почти не си спомнях родното си място,бях на 2 когато се преместих в Ню Йорк,а после и започнах с пътуванията,но това беше дълга история,която нямах намерение да разказвам точно сега.
Отново настъпи тишина.

by Sponsored content

Плажната ивица

Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Re: Плажната ивица

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30