Плажната ивица

Другото момиче си тръгна и останахме само аз и Дженифър.
Приближих се малко към нея и седнах до нея на пясъка.
Тя изглеждаше леко тъжна,затова не исках да я питам нищо.Погледнах напред.Слънцето залязваше и пред нас се разкриваше една страхотна гледка,която трудно можеше да бъде пренаблегната.
-Какви хобита имаш? - попитах я и се усмихнах с онази моя усмивка,която разтопяваше сърцата на всички момичета.

След като изреди своите хобита,тя поиска да знае и моите.Нямах нищо против да `и ги кажа,но просто те бяха от обикновенните скучни хобита.
Все пак реших да не я лъжа.
-Обичам да слушам музика,и да тичам. - казах аз и се усмихнах леко смутено,защото сигурно това го чуваше от всеки.
Слънцето продължаваше залязва.
Чудех се дали си има гадже,все пак исках да знам,надявах се обаче въпроса да не е много личен и да получа шамар или нещо от този сорт.
-Имаш ли гадже? - зададох въпроса и започнах да се псувам наум.

Погледнах към нея леко тъжно,защото аз също не бях имал връзка от доста време и това е доста гадно.
-Аз също не съм имал връзка,самотен съм през по - голямата част от времето,имал съм гаджета към пет пъти и все те ме зарязват. - казах леко горчиво и се приближих малко към нея.
Тя беше прекрасен човек и се чудех как така няма гадже,но какво от това,винаги има хора,като нас,които не ги бива във връзките.

-Да. - аз също се засмях леко.Погледите ни се срещнаха.
За момент стоях така.Не знаех какво да направя,но определено ми харесваше да я гледам.Тя беше божествено красива и ме караше да забравям за всичко наоколо.Което си беше малко странно.Не знаех какво ставаше,но когато я погледна,просто нямаше нещо,което да не ми хареса от гледката.
Приближих се още малко и я целунах.Целувката беше кратка,но също така и много страстна.Отдръпнах се,и чак сега разбрах какво е станало.
-Извинявай. - казах аз. - Пърен кретен съм.

Това беше най - тъпата постъпка досега.Държах се като пълен идиот.Реших,че е крайно време да си ходя.Не исках да `и преча.Надявах се да не `и преча,но просто гадното ми държание го подсказваше.А и тази целувка,целунах я едва ли не насила.
Изправих се и се изтупах.
-Много се извинявам за това,обещавам,че няма да се повтори. - казах аз и я погледнах тъжно,след което се приготвих да си ходя.

Тя се изправи и застана до мен.Не знаех какво иска,но определено ме изненада доста.
Погледнах към нея изнеадано,и я оставих да прави каквото си поиска,аз не можех да я спра и това си го знаех,ако иска нека си отиде,ако иска нека остане,но просто аз нямах никаква сила над това,което тя прави.
Стоях в очакване,но нищо не се случи,затова направих една крачка,към целта си - къщата ми.

И тогава тя ме хвана и ми каза да изчакам.
След което предложи някой път отново да се видим,което ми се стори страхотно предложение.Усмихнах се и кимнах.
-Може ли телефона и адреса ти? - попитах и се усмихнах,след като получих номера и адреса,аз се усмихнах,отново по онзи мой начин,след което се замислих. - Какво ще кажеш,утре в 8 часа,да дойда да те взема,или е прекалено скоро?

Рядко се намираше човек, който гледайки нещо напълно обикновенно, можеше да види в него нещо необикновенно и уникално. Вярно бях от личностите, които се славеха с онова специфично въображение, което често ми помагаше да си представя какви ли не причудливи форми, които само и единствено в мойта глава да имаха смисъл, макар другите да ги смятаха за нелогични. Ето защо и аз бях една от малкото, които отлично знаеха какво означава картината с бял фон и черно петно в средата и защо великите умове са я сметнали за шедьовър. За никому не бе тайна, че подобно творчество може да се види само с очите на въображението и само човек, който истински вярва и цени изкуството можеше да погледне нещо толкова просто именно с въображение и да види това, което художникът е вложил в творбата си.
Колкото и да не искам да се хваля за да не звуча надменна, бях точно такава ценителка на причудливото изкуство, което караше съзнанито ми да се раздвижи, въображенито ми да заработи и нищо и никаквото черно петно просто да затънцува пред очите ми и да ми покаже истинския си облик.
Ако се чудите защо именно за изкуство си мисля, то бе защото вървейки по плажната ивица и усещайки малките горещи песечинки между пръстите на краката си, тя просто виждаше изкуство по пясък. Отражението на слънцето върху песечинките, го караха да изглежда невероятно красиво, а мидичките, които тук там се подаваха изпод пясъка бяха изключително вълнуващ за наблюдение, макар само един наистина преизпълнен с въображение мозък да бе способен да види подобно нещо.
Точно когато спрях за да се огледам една интересна мидичка, с почти иделана форма като изключим пропуканото крайче (което всъщност намирах за очарователно), някой също толкова заблуден като мен, си бе опънал краката. Спънах се в тях и паднах. Хем ме заболя, хем не можах да си взема мидичката.

Докато отърсвах песъчинките от себе си, те блестяха като хиляди звезди разлети по дрехите ми. Изправих се и се огледах. Краката на момичето играеха роля на легнал полицай. И аз определено не можах да ги прескоча.
Ядосах се че не можах да си взема мидичката, а тя толкова ми хареса.. Е, какво да се прави късмет.. Добре че имах бързи реакции, иначе като нищо щях да обеля носа си.
- Да, добре съм. Само секунда да възстановя равновесието си - засмях се аз. - Не се притеснявайте, аз съм си виновна, не гледах къде стъпвам. Аз съм Мейси - представих се аз.

Делена ми предложи да отидем на плажа. Не се замислих дори за миг, защото много обичах да ходя там, особено при залез слънце. Днес специално, беше много красиво и бях сигурен, че от плажа гледката ще бъде прекрасна.
Когато стигнахме, хората почти се разотиваха. Това ме зарадва, защото исках повече от всичко да сме сами с Делена, само двамата. Пясъкът още беше топъл от слънцето, което допреди няколко минути го бе нагрявало. С Делена се поразходихме няколко минути, като оставихме вълните да се разбивах в краката ни. От време на време спирахме, за да се целунем кратко, но след това продължихме, докато не стигнахме до един малък залив между две стръмни скали. На тази част от плажа нямаше никой, затова се спряхме там и аз седнах на земята.
- Права беше, че няма да издържа дълго - казах аз и дръпнах момичето, така че да седне в скута ми - Желая те, миличка.
След като го казах, съблякох тениската си, хванах Делена зад врата и грубо я целунах.