Re: Afterdark night club

by **Джейсън Уинчестър** Нед Май 22, 2011 6:18 pm

Алекс Лийс написа:
Джейсън Уинчестър написа:
Алекс Лийс написа:Той започна да ме целува страстно, а аз просто стоях и се чувствах толква добре и щастлива.. Засмях се, след което се облегнах на него и го погледнах.
-Искаш ли да танцуваме?-Попитах внезапно, като погледнах черната си рокля. Защо бях я облякла, ако не можех да изтанцувам един танц с него, в който да изглеждам поне малко изискана?
Усмихнах се умолително, наистина ми се танцуваше, което беше рядкост-аз не си падах по публичността и нещата, които биха привлекли внимание. Предпочитах да се спотайвам, но тази моя нужда сякаш изчезна и на нейно място се появи нуждата да съм с Джейсън.
- За теб винаги красавице!- каза и се усмихна на Алекс като преметна един кичур от русата и коса назад. Джейс повдигна Алекс и тя слезе от него.
Хвана ръката и и се запъти към дансига където звучеше една много хубава песен, която нито беше луда, бърз и щура нито скучна, бавна и тъжна.
Джейсън я завъртя и предърпа ангелчето си към себе си като я хавана за кръста и започнаха да танцуват с ритъм по музиката. Джейс се долепи до устните и като се усмихваше леко.

Треперех от цялото това вълнение. Той долепи устни до моите, докато продължавахме да движим телата си в ритъм с музиката, която звучеше. Усмихнах се широко.
-Радвам се, че се срещнахме. -Казах и прокарах леко едната си ръка по бузата му. Замислих се.
Бях смъртна и един ден животът ми щеше да свърши. Ами тогава? Странно беше, че мислех за толкова мрачни неща, докато се радвах на Джейс, но нямаше как да не отбележа, че за него младостта щеше да е вечна, а за мен-не. Дори да бях вещица и то най-силната, пак нямаше да мога да направя така, че да не остарея никога.

- И аз мила!- каза и се загледа за пореден пъ в очите и които сияеха от радост и може би някакво притеснение.
- Има ли нещо?- попита като си помисли, че момичето е в лошо настроение, за това той бе твърдо решен да използва дарбата си която променяше еможиите и чуствата на човек чрез допир.
Беше готов на всичко за това сладко същество.

by **Алекс Бостън** Нед Май 22, 2011 7:16 pm

Двамата продължиха в ритъма на танца още няколко минути, а после когато всички хора продължиха със собствените си танци, те двамата се отделиха и се върнаха на бара, като той отиде да вземе тениската и ризата си от земята, който бяха метнати от малката спретната битка на Виктория и Алекс.
- Това беше страхотно. От доста време не го бях правил ии ..
- И?
- Не очаквах, че ще се навиеш. - засмя се Алекс, като глътна на екс едно от уискитата, леко замайвайки му главата. Е, днес явно щеше да кара до напиване, можеби. Тъй като бе поръчал три, едното остави на Виктория, а другото туко що пое. Леко затвори очи, като се изправи и тръгна към съблекалните.
- Аз .. Аз отивам да се оправя защото .. да, трябва. - засмя се, като тръгна натам.

by **Алекс Лийс** Нед Май 22, 2011 7:43 pm

Погледнах надолу.
-Просто си мислех нещо и .. -Въздъхнах, след което отново вдигнах поглед към красивите му очи. -Джейс.. ти си вампир.. а аз .. след време ще остарея, ще умра. Ако това е сериозно..то .. какво ще стане когато умра?
Знаех, че е ужасно да променям темата към толкова мрачна и депресираща, но трябваше да съм наясно. Трябваше да знам..
Ами ако кажеше, че съм просто поредната? Ако кажше, че ще е с мен само до едно време? Дали щеше да е така?

by **Jacob Baker** Нед Май 22, 2011 7:45 pm

Jennifer Smith написа:Че какво беше едно парти без мен?! Естествено, поне за малко трябваше да намина. За щастие бях пропуснала лигавите представления и избирания на мис и мистър Серенити Фолс. Никога не си бях падала по такива работи. Но нямаше да пропусна купонът след самото награждаване.
Качих се в едно такси, което ме докара до самият клуб. Платих на шофbора, излязох от колата и се загледах в заведението.
- Afterdark Night Club. Звучи интересно, но дали е така - казах си аз докато още висях пред вратата и се чудех дали да вляза или не.
Тогава видях някакво момче да се разкарва отвън. Може би не беше чак толкова интересно щом си седеше така самотен пред клуба.

Излязох пред клуба и започнах да се разхождам отпред.Не беше много учтиво да стоя отвън при положение,че вътре беше пъртито,но както вече казах,не ми беше до забавление и едвам се сдържах да не си тръгна начаса.
Продължих да обикалям,като през това време бях извадил телефона си и набирах един приятел.Щеше да е по - забавно,ако извикам компания,с която щеше чувствам по - свободно.
За мое нещастие,нито един мои приятел не можеше да дойде.Седнах на една пейка пред клуба и започнах да играя на една игра на телефона.И точно когато започна да ми става интересно,батерията ми падна.Идеше ми да ударя телефона в земята.
Огледах се и на няколко крачки от себе си,видях едно момиче,което май се канеше да влезе в клуба.Аз просто я гледах,защото нямаше шанс да проведа какъвто и да е разговор с момиче като нея.

by **Jennifer Smith** Нед Май 22, 2011 7:50 pm

Тъкмо посягах към вратата, когато забелязах, че и въпросното момче ме гледа. Реших да завържа някакъв разговор с него. И без това си нямах компания. Отдръпнах се от входа и отидох до пейката, на която Джейкъб беше седнал. Още с приближаването си към него усетих какъв е. Върколак. Още един върколак в градчето. Явно и те се бяха навъдили доста напоследък. И макар, че се водехме за врагове, застанах пред пейката, леко се наклоних напред, поглеждайки го в очите, и попитах:
- Чак пък толкова ли е скучно вътре, че седиш сам тук?

by **Jacob Baker** Нед Май 22, 2011 7:55 pm

Въпросното момиче се отказа да влиза и се прибрлижи към мен.Веднага усетих,че е вампир.Те си приближи още малко.Явно не мослеше,че върколаците и вампирите трябва да се мразят,или поне това показваше.Защото ако беше от вампирите,които мразят върколаците,щеше да ме нападне още преди две минути.
Момичето застана пред пейката,леко се наклони напред и се загледа в мен,сякаш бях нещо толкова интересно.Тя попита дали вътре е толкова скучно,че стоя сам навън.
-Всъщност исках да изляза малко навън,за да подишам въздух. - казах в своя защита,след което се понаместих на пейката и направих място на момичето да седне. - Между другото,аз съм Джейкъб. - представих се и подадох ръката си.

by **Ефи Стонем.** Нед Май 22, 2011 8:00 pm

Купон? Да бе да...предполагаше се, че на
купоните трябва да се забавляваш, а какво му беше забавното на
церемонията за мис и мистър Серенити!? Ъъъ точно така - нищо. И все пак
бях номинирана и не можех да пропусна - мамка му. Партито беше в добре
познатият ми Афтърдарк клуб. Бях облякла лилава, сравнително къса рокля
придаваща ми известен сексапил /е не се опитвам да звуча самовлюбено, но
това си е истината/. Е не показваше повече от необходимото, но не
изглеждах и като някоя целомъдрена монахиня /трудно бих постигнала точно
този вид, целомъдрието просто е нещо невъзможно при мен/. Сложих и
черните токчета и изглеждах
така . Тъкмо в2лезнах и водещите излезнаха на подиума, за да обявят победителите.
- Не аз, не аз, не аз... - повтарях си. Нямаше да понеса мисълта да нося онази малка натруфена тиара и да произнасям дълги и сълзливи речи.
- Мис Серенити Фолс е Катрин! - каза водещият. - А мистър Серенити Фолс Фреди Маклаир! - ауу това не го очаквах. Фреди? Е не можех да не призная, че беше доста... изглеждаше добре, но мистър!?
- Честито Фредс! - казах му с чаровна усмивка, след като се приближих до него. След това извиках един от келнерите и си поръчах двойно уиски.

by **Jennifer Smith** Нед Май 22, 2011 8:02 pm

Ясно. Значи все пак имаше шанс вътре да става купон, но засега и аз реших да поседя навън. Момчето се представи и подаде ръка.
- Аз съм Дженифър - отговорих, след което се здрависахме.
Седнах до него, като кръстосах крака и подпрях лякътя си на тях,а главата пък на лакътя. Погледнах върколака с един любопитен поглед и попитах:
- Та, какво стана с онези Мис и Мистър Серенити Фолс.. или каквото там бяха?

by **Jacob Baker** Нед Май 22, 2011 8:06 pm

-Не зная,когато дойдох точно ги бяха избрали,а и не ме интересува особено,не си падам много по награждаванията. - казах и леко повдигнах рамене,след което се загледах напред.
За мое щастие,клуба не се намираше на много оживена улица и рядко минахава коли,така можех спокойно да си стоя и да не се притеснявм за каквото и да е.
-От тук ли си,Дженифър? - попитах я направо,без завъртулки или нещо подобно.Попринцип бях от хората,които са много директни и нямах намерението да ставам по - различен.

by **Jennifer Smith** Нед Май 22, 2011 8:13 pm

За щастие не бях единствената, на която не й пукаше за този конкурс. Не си падах по някакви ткива работи. Въпросът ми си беше от чисто любопитство. А и може би скоро отново щеше да има хиляди листовки из целия град, но този път с победителите. Телевизията, вестниците, списанията.. навсякъде щеше да е пълно с ненунда информация. Изобщо не ми беше ясно защо трябваше да се вдига толкова шум около нещо такова.
- От тук ли си, Дженифър? - попита ме момчето.
Е, поне не овърташе и беше директен. Мразех по 100 часа да се опитват да ми кажат нещо с някакви заобиколки.
- Всъщност скоро пристигнах. Горе-долу преди около седмица. Попринцип съм от .. - замълчах за малко. Трябваше да се върна 200 години назад. Мда, най-накрая успях да се сетя за градът, от който всичко започна.
- .. ъмм от Амстердам. - продължих думите си.
- Ами ти от къде си?

by **Виктория Еспино** Нед Май 22, 2011 8:27 pm

Алекс Бостън написа:Двамата продължиха в ритъма на танца още няколко минути, а после когато всички хора продължиха със собствените си танци, те двамата се отделиха и се върнаха на бара, като той отиде да вземе тениската и ризата си от земята, който бяха метнати от малката спретната битка на Виктория и Алекс.
- Това беше страхотно. От доста време не го бях правил ии ..
- И?
- Не очаквах, че ще се навиеш. - засмя се Алекс, като глътна на екс едно от уискитата, леко замайвайки му главата. Е, днес явно щеше да кара до напиване, можеби. Тъй като бе поръчал три, едното остави на Виктория, а другото туко що пое. Леко затвори очи, като се изправи и тръгна към съблекалните.
- Аз .. Аз отивам да се оправя защото .. да, трябва. - засмя се, като тръгна натам.

Песента свърши и двамата с Алекс отново отидоха към барът. Алекс си изпи на екс уиските и малко не можа да пази равновесеие. Вики започна да пие уискито си като след малко се сети, че има оставени дрехи в съблекалнята. Алекс каза, че отива там за да се оправи. Вики се замисли за нещо и реши че и тя трябва да се оправи. Изчака няколко минути Алекс да се оправи и след 5-тата минута скуса тя тръгна за да облече роклята си. Влезе в съблекалнята. Нямаше никой поне тя така мислише. Съблече потника и огледа тялото си в огледалото. Събу панталоните и кецовете и се огледа за дрехите си. Нмяаше ги никъде.
- Мамкаму защо на мен!- изкрещя Виктория като седна на една от пейките по бельо.

by **Алекс Бостън** Нед Май 22, 2011 9:08 pm

Aлекс през това време навличаше смачканата тениска, гледайки се в огледалото, а след това наметна голямата риза, която .. не беше по-различна от тениската.. О боже, чувстваше се като кифла, която се моткаше 100 часа пред огледалото да оправи грима си и косата си. Но нещо бързо му смени мислите, като чу някакво викане от женската съблекалня, която беше на три крачки от мъжката съблекалня.
- Виктория? - запита се той, като влезе в женската съблекалня, виждайки Виктория по бельо, седнала на една от пейките. Първоначално Алекс незнаеше как да реагира, а после просто се приближи до нея и седна.
- Добре ли си? - промълви той, виждайки, че дрехите й ги нямаха. Тъпа постъпка направена от някоя кифличка. Той се усети, че беше неудобно затова й даде ризата му, за да не стой по бельо. Само ако искаше, разбира се.
- Е .. не е като онази красива рокля, но .. пак е нещо. - засмя се той.

by **Виктория Еспино** Нед Май 22, 2011 9:14 pm

Виктория започна да се ядосва още повече. Беше навела глава надолу и кръстила ръце като бе обгърнала краката си. Седеше и се чудеше какво да прави. След малко явно Алекс е чул когато тя вика и дойде в стаята. Вики се учуди и не мръдна от позата си. Огледа се отново за дрехите си. Той и предложи тениската си. Вики оклати положително глава и се усмихна. Той саблече ризата си и я даде на момичето.
- Мерси!- каза Вики като се бърна з гръб и набързо сложи ризата му и я закопча, като се чудеше дали да вземе да обуе онези гащи. Тя обу кецовете и се видя в огледалото. Приличаше на момиченце което току-що става от сън. Виктория наведе глава и седна при Алекс.

by **Jacob Baker** Пон Май 23, 2011 9:53 am

Jennifer Smith написа:За щастие не бях единствената, на която не й пукаше за този конкурс. Не си падах по някакви ткива работи. Въпросът ми си беше от чисто любопитство. А и може би скоро отново щеше да има хиляди листовки из целия град, но този път с победителите. Телевизията, вестниците, списанията.. навсякъде щеше да е пълно с ненунда информация. Изобщо не ми беше ясно защо трябваше да се вдига толкова шум около нещо такова.
- От тук ли си, Дженифър? - попита ме момчето.
Е, поне не овърташе и беше директен. Мразех по 100 часа да се опитват да ми кажат нещо с някакви заобиколки.
- Всъщност скоро пристигнах. Горе-долу преди около седмица. Попринцип съм от .. - замълчах за малко. Трябваше да се върна 200 години назад. Мда, най-накрая успях да се сетя за градът, от който всичко започна.
- .. ъмм от Амстердам. - продължих думите си.
- Ами ти от къде си?

След като замълча за момент тя ми каза,че е тук от около седмица,но попринцип е от Амстердам.Когато ми каза този град,аз се опитах да се сетя дали съм ходил в него или не.Бях ходил на толкова места,че вече забравях дори родното си място.
-Аз пристигнах вчера. - започнах бавно аз. - Получих покана за това парти,и ето ме вече из града,не че има някакво значение,но това е първата ми вечер навън,в този град . - продължих,погледнах към нея,колкото за да `и се усмихна,след което се опитах да си спомня родния край. - Аз съм от... - замислих се,не се сетих за името на града,затова реших да изпровизирам. - един много далечен град,не знам дали го заеш,той се намира около Рим..и не се сещам за повече. - заключих накрая и се наведох.
За какъв ще ме помисли,идиот,който дори не знае от къде е.

by **Jennifer Smith** Пон Май 23, 2011 10:25 am

Хмм.. Далечен град около Рим. Добре де, в Рим бях ходила, но все пак не знаех околностите. А й нямаше значение. Всичко беше просто някакво минало, което дори аз едва си спомнх, а уж имах добра памет. Честно казано не исках и да си го спомям. Първоначалният ми живот като вампир не беше сред най хубавите. Пък и на кого му трябваха толкова много подробности от миналото..?!
Също се усмихнах и казах:
- И точно в първата ти вечер тук, тим просто седиш на някаква пейка и зяпаш нанякъде, вместо да се позабавляваш. Доста кофти работа.

by **Jacob Baker** Пон Май 23, 2011 10:45 am

-Да,наистина е малко кофти,но няма нищо. - казах.Не знаех защо всъщност дойдох на това парти,в града познавах само Зендая...останалите ми приятели не са в града,и какво?
Очаквах приятелите ми да дойдат от някъде си,за да са с мен,просто нямаше смисъл.Надявах се да дойдат тук,но все пак не ми пукаше дали ще дойдат или не.Тяхно си беше решението.
-Ако искаш влизай. - предложих `и,понеже нямах намерението да я задържам отвън,щом тя искаше да влезе,да влиза,нямаше да я спирам.

by **Jennifer Smith** Пон Май 23, 2011 10:54 am

- Сама ли ?! - попитах очудено.
Наярно имаше някой мой познат вътре. Бях разбрала, че и брат ми е в града,а той просто нямаше как да пропусне което и да било парти. Но 100% всички щяха да са с кавалер или дама, а аз естествено щях да си дрема сама. Това вече не ми допадаше много. И така в краен случай щях да прибегна до алкохола. Поне той беше доста добро приятелче за компания.
Изправих се, като хвахах Джейкъб за ръката в опит да вдигна и него от пейката.
- Хайде вълчо, бъди мой кавалер на партито.. или пък поне ела за една разходка някъде из града, ако не ти се седи там вътре.

by **Jacob Baker** Пон Май 23, 2011 12:51 pm

Тя се изправи и предположих,че влиза вътре.Тя се обърна към мен и ме хвана за ръката.Опита се да ме изправи,а точно когато започна да ме дърпа,тя предложи да вляза вътре,или да отида на разходка с нея.
-Добре,нека е разходка. - усмихнах се аз и се изправих.
Двамата тръгнахме и точно преди да пресечем улицата аз се обърнах към нея и я погледнах сериозно.
-Сигурна ли си,че искаш да прекараш вечерта с мен,все още имаш шанс да влезеш вътре? - попитах я и леко повдигнах едната си вежда.

by **Jennifer Smith** Пон Май 23, 2011 1:00 pm

Йейй.. Вълчо се съласи на разходка с мен. Това май си беше голям напредък при запознанството на вампир и върколак. И за мой късмет поне тази вечер си намерих компания. Вече трудно си намирах индивиди, които да се навият да обикалят някъде с мен подред нощ.
Джейкъб ме попита дали не искам да се върна в клуба. Да бе, тъкмо когато си намерих някой интересен индивид, макар и според легендите да трбваше с него сега да се бием до смърт. Но вече кой ти обръща внимание на някакви си легенди. Просто му се усмихнах за пореден път и казах:
- Май ми мина мерака да влизам в онази лудница, така че просто води нанякъде.

by **Jacob Baker** Пон Май 23, 2011 1:08 pm

Тя ми каза,че май вече `и е минал мерака да влиза вътре,след което каза да я водя на някъде.
-Щеше да е хубаво да знам къде. - засмях се аз. - Единственото място,което знам е магазинчето на няколко крачки от дома ми. - казах съвсем сериозно,понеже наистина не бях ходил никъде. - Така,че явно днес ти трябва да водиш. - усминах се чаровно,след което двамата започнахме да крачим по улиците. - Е,измисли ли мястото? - попитах по едно време,само да прекратя мълчанието.Мразех мълчанието,особено неловкото.

by **Jennifer Smith** Пон Май 23, 2011 1:17 pm

Трябваше да се сетя, че това му беше първата вечер тук и надали щеше да е опознал градчето и да реши къде ще отидем. Явно мисленето този път беше моя задача. Опитах се да се сетя за някое интересно място, което в същото време да беше близо, защото не ми се вървеше особено много. Първата ми идея, и явно най-добрата, беше паркът и ледената пързалка в него. Пък и в момента надали щеше да има хора, така че можеше да си падам колкото си изкам без да се притеснявам от нещо.
- Хайде на ледената пързалка.. ако искаш де. - предложих. Ако не щях да мисля някое друго място.

by **Алекс Бостън** Пон Май 23, 2011 2:54 pm

Виктория Еспино написа:Виктория започна да се ядосва още повече. Беше навела глава надолу и кръстила ръце като бе обгърнала краката си. Седеше и се чудеше какво да прави. След малко явно Алекс е чул когато тя вика и дойде в стаята. Вики се учуди и не мръдна от позата си. Огледа се отново за дрехите си. Той и предложи тениската си. Вики оклати положително глава и се усмихна. Той саблече ризата си и я даде на момичето.
- Мерси!- каза Вики като се бърна з гръб и набързо сложи ризата му и я закопча, като се чудеше дали да вземе да обуе онези гащи. Тя обу кецовете и се видя в огледалото. Приличаше на момиченце което току-що става от сън. Виктория наведе глава и седна при Алекс.

Алекс стоеше и гледаше земята, мислейки си за някой стари моменти докато изчакваше Виктория да се облече. Стоеше с ръцете на тила си, заблеян от малките спомени, връхлитащи в главата му. Да, онези, когато се състезаваше и се чудеше кое да избере - да се занимава с футбол или танците. Затова избра двете, но подобаващо всичко се срути щом дойде в нов град, Серенити Фолс.
- Мерси! - каза Виктория, която се обличаше, а после дойде до Алекс и седна. Да, на нея ризата й стоеше дори по-добре от колкото на Алекс.
- Признавам..
- Какво?
- По-добре ти стой. Задръж я. - с усмивка каза той.

by **Виктория Еспино** Пон Май 23, 2011 5:17 pm

Когато Алекс каза "Признавам" Вики се погледна и се учуди като погледна момчето с почти насълзени очи. Тя се усмихна на момчето, което каза, че на нея и седи по-добре от колкото на него. Вики се асмя леко и наведе глава надолу като миришеше ризата, която миришеше на мъжки много хубав парфюм. Виктория обожаваше този мирис и след малко се усмихна. Започна да си мисли ако вземе онова потниче и дънките дали някой ще и направи забележка и дали ще си помислят , че краде.
- Ами...- започна Вики и започна да гледа Алекс. Той направи въпросителна изиономия и изчака момичето да се изкаже.
- Ами ако взема дрехите какво ще стане?- попита и се усмихна като преметна един кичур от косата си назад.

by **Алекс Бостън** Вто Май 24, 2011 5:07 pm

Aлекс се почуди на въпроса. Е, какво щеше да стане, ако беше взела дрехите. Те дори си нямаха собственик, защото ако ги беше облякла веднъж, никой нямаше да забележи липсата им. Той повдигна рамене, като прибра в джоба си някакви пари, който бяха на земята и подаде дрехите към Виктория.
- Ами .. - започна като нея, като се засмя леко и тя повдигна рамене. Той продължи мисълта си след това веднага, подавайки й ги към нея.
- Ами защо не. Вече ще са си твой. - промълви той в отговор, като двамата се изправиха и тръгнаха обратно към бара. Той искаше още алкохол. Двамата седнаха накрая, като той взе цигарата си и дръпна на бързо, леко кашляйки.
- Имам огромното желание тази нощ да пия, много. - каза той, като видя, че бармана се е обърнал с гръб и взе някаква бутилка, пиейки от нея. Леко смръчка поглед, усещайки силното чувство на спирт в гърлото му, но се възтанови.
- Аз .. съм свикнал на това. - засмя се той давайки шишето на Вики.

by **Виктория Еспино** Вто Май 24, 2011 5:55 pm

Вики се усмихна на момчето и стана от пейката. Взе дрехите и тръгнаха към бара. Виктория си взе недопушената цигара и се погледна в голямото огледало пред нея, което беше зад многото бутилки с алкохол. Погледна празната си чаша и после Алекс. Взе шишето от ръцете му и започна да пие като след малко очите и се насълзиха. Остави шишето и на масата и подпря главата си с ръка.
- А аз ще свикна!- каза и се усмихна като го погледна някак си отпаднало.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31