Re: Тъмната част на гората

by **Molly Tanner** Нед Май 29, 2011 10:06 pm

Кимнах.. Не исках да си представям какво й е.. Не обичах да живея с много хора в малко пространство.. Може би ако се намирах в огромна къща както преди всичко щеше да е наред. Усмихнах се дружелюбно и отново затворих очи..
- Разбирам.. Май се чувстваш по-добре в гората.. - ухилих се и на сляпо се заиграх с кичур от косата си.. Не разбирах защо хората обичаха да живеят заедно, да са близо един до друг след като в повечето случаи се нуждаеха именно от спокойствие..
- Аз.. Аз съм от Джаксънвил.. Живях в Лос Анджелис известно време.. Сега съм тук.. - ухилих се и рязко отворих очи, за да я погледна,,

by **Виктория Еспино** Съб Юни 04, 2011 10:21 pm

Виктория излезе от онова задъено място и тръгна към гората. Мислеше за онова момче и се чудеше какво прави сега. След малко беше в ограта и то в тъмната и част. Започна бавно да върви посред дърветата и след малко седна и се облегна на едно от тях като се загледа в тъмнината мислейки за нещо. След малко чу чуждо присъствие и леко се стресна. Подскокна и се загледа дали има някой ам. Чуха се приближаващи към нея стъпки,а нейното сърце тупоаше учестено.
-Има ли някой там?- каза тя плахо и наведе глава към обувките си и издишса и изиша дълбоко.

by **Катлийн Бенет** Съб Юни 04, 2011 10:36 pm

Oчите ми внимателно обходиха тъмната гора.Усетих онази приятна миризма и облизах устните си.Ммм човешка кръв, която ухаеше много ароматно.
Беше едно момиче.Последвах я и се промъкнах между дърветата...
Реших да си поиграем на гоненица.Тя усети присъствието ми и започна да тича.Оставих я да се поизмори и когато тя се спъна и падна се появих пред нея и тя изпищя...
Засмях се и усетих как чертите на лицето ми се променят заради непоносимия глад..
Тя се беше изправила и точно тогава я нападнах и безмилостно впих острите си зъби във врата й...
Изпих огромна част от кръвта й ,но момичето все още имеше пулс.
След като останах доволна от вечерята си , захвърлих безжизненото тяло до едно дърво.
Чудех се да я оставя ли да умре..не по-добре, не...Не исках да привличам внимание.
Дадох й малко от кръвта си и видях как малко по-малко тя започна да идва на себе си...

by **Виктория Еспино** Съб Юни 04, 2011 10:41 pm

Виктория беше нападната от вампир. Защо все на нея. Случваше се вече за втори път. Какво толкова е направила или не по-тончо роидтелите. Защо ли кръвта и бе толкова неустоима. Тя усети как зъбите на вампирката, която оприличи тя се забиха в вратът и и изпищя. Явно този вампир беше доста повече от кръвта и първоначално тръгна да си ходи, но явно я дожаля за момичето и се върна като остави малко от кръвта си в Вики. Виктория хвана ранта си и погледна ръката си която беше в кръв. Извъртя настрани глава и усети как очите и се насълзиха.

by **Катлийн Бенет** Съб Юни 04, 2011 10:49 pm

Гледах насълзените й очички и това ми харесваше ...
- О я без сълзи ... Не съм ти изпила кръвта .... все още, но ако продължиш да мрънкаш...- засмях се.
Момичето се изплаши много..., а моята усмивка стана по-широка.
- Хмм.. какво правиш тук?-попитах и ме напуши смях като видях как трепереше, когато се доближих до нея.
- Как се казваш?
Момичето каза нещо, но нищо не разбрах от треперещият й глас..

by **Виктория Еспино** Съб Юни 04, 2011 10:56 pm

Виктория започна да трепери когато вампирката се доближи до нея, но вече бе изпитала тази болка. незнайно защо втория път беше по-болязнен. Явно защото количеството кръв взето от нея първият път беше доста по-малко Виктория реши да отговори на въпросите на момичето като се опита малко да се поуспокои. Премигна няколко пъти и си пое въздух като не махна ръката от ухапанат част на вртаът и.
- Виктория!- каза злобно като присфи очите си и я хвана злоба, когато тя и се изхили като започна да трепери.
- Не мислиш ли, че си твърде хубава, за да се отнсяш толова грубо!- каза и я богледна с злоба в очите и все още насълзени очи.

by **Катлийн Бенет** Съб Юни 04, 2011 11:02 pm

- Не мислиш ли, че си твърде хубава, за да се отнсяш толова грубо!
Видях присвитите й от злоба очи...Може би се лъжех, може би двете си приличахме.
- Прекалено много приказки четеш за да си мислиш, че хубавите момичета винаги са мили и добрички....
Засмях се ...
Мила и добра, да бе, сякаш когато бях такава спечелих нещо ...
Споменът ме проряза право в сърцето като нож... Погледнах я и се опитах да преценя тя каква е.

by **Виктория Еспино** Съб Юни 04, 2011 11:06 pm

Виктория се замисли над думите, които за нея наистина до някаква степен бяха истина.
Та това наистина беше факт. не е Вики беше от милите, но пък и беше толкова ядосано, че просто не мислеше да стои със затворена уста.
- Ако мога да знам името ти ще доста добре!- каза инато и я иронично като погледна тъмните и очу, които мислеха за нещо.

by **Катлийн Бенет** Съб Юни 04, 2011 11:31 pm

- Ако мога да знам името ти ще доста добре!- заинати се тя.
- През вековете смених много имена...
Казвах й истината...
- Името ми няма значение.
Студеният ми поглед се спря върху раната й, която й бях направила с огромна доза жестокост.
- Знаеш ли ,Вики беше нали?- тя кимна, а аз продължих.
- Беззащитните момиченца, като теб, не трябва да се разхождат сами в гората...не си ли чела приказката за Червената шапчица?-засмях се леко.

by **Виктория Еспино** Нед Юни 05, 2011 7:52 am

Виктория преметна косата си към часта от врата и която не бе ухапана и сложи ръката си на раната като усещаше как една капчица кръв се спусна по ръката и и влезе в ръкава на блузата и.
Погледна вампирката която не си каза имет, а това Вики я подразни защото искаше да има някква представа за нея.
- МИсля, че голяма за да вярвам в тези приказки!- каза защото друго не и хрумна и отново я погледна със голяма доза злоба и гняв в погледа и.

by **Катлийн Бенет** Нед Юни 05, 2011 8:59 am

- Мисля, че голяма за да вярвам в тези приказки!- каза тя.
Засмях се.
Нещо в очите й ми напомняше на мен.Познавах това озлобление.
- И аз мисля така.-казах и седнах до нея.
За какво въобще си губех времето да говоря с нея.
Та кой би разговарял с храната си.Представих си как човек говори на всяко крахче или пържено картофче и наистина избухнах в смях.
Попрнцип предпочитах да убивам хората от които пия и наистина ми беше наизвестно защо я оставих жива..

by **Виктория Еспино** Нед Юни 05, 2011 10:07 am

Виктория беше малко учудена от постъпката на момичето. Според нея един вампир не си говори мили приказки, които тя мислеше за такива с жертвата си, а просто бягат и оставят човекът сам да се оправя. Виктория се загледа в дървото пред нея, което бе огромно и с много клони и поисли за миг за онзи вампир, който я бе нападнал до пещерата. Тогава той веднага изчезна, но преди това каза, че съжелява. Може би тя е познавала вампиръ който беше мъж.
- Как стана вампир?- попита любопитно и изчисти главата си от мислите и я погледна.

by **Катлийн Бенет** Нед Юни 05, 2011 10:15 am

- Как стана вампир?
Споменът за онази нощ отново нахлу в мислите ми.
- Ами опит за самоубийство след като убих съпруга си... ,но една от прислужниците решила да се прави на богиня и ме превърнала, защото решила, че съм прекалено красива и млада за да умра...
През цялото време докато разказавах различно откази от миналото изникваха пред очите ми.
- Виждаш ли красотата не води до нищо хубаво...-засмях се.
Още онази нощ я намразих.Тя не трябваше да ме превръща .. трябваше да умра ... Трябваше да отида при него...Трябваше да се боря за любовта ни дори и след смъртта, а не да живея този ужасен живот и да убивам хора за отмъщение...Те нямаха вина за нещастната ми съдба...

by **Виктория Еспино** Нед Юни 05, 2011 10:27 am

Виктория отново се шмугна в мислите си и наистина думите на вампирката, която не каза името си наистина донякъде бяха верни. Вики усети как кръвта и засъхва и отдръпна ръката си от раната като избърше след това ръката си в тревата до мястото където беше седнала. Изслуша бавно част от историята като си представяше всеки един момент в главата си като на видео.
- Това е гадничко!- каза и усети как я побиха тръпки и я погледна с някакво малко съжеление
- Може ли да знам името ти?- отново попита и се надяваше този път опитът да е успешен.

by **Катлийн Бенет** Нед Юни 05, 2011 10:37 am

- Може ли да знам името ти?- момичето отново попита.
Засмях се ...
- Много си ината!Мога да ти кажа някакво име, но как ще разбереш, че не те лъжа.-погледнах я.
Тя направи недоволна физиономия.
- Добре де ще ти го кажа ... Името ми е Линда.- отново се засмях, защото се зачудих от къде пък се бях сетила точно за това име.
Тя май разбра, че я лъжа и стана още по недоволна.
Обичах да дразня хората.
- Кейт ... това е истинското ми име...
Мразех това име ... то ми носеше лоши спомени и ми напомняше за живот ми като човек.

by **Виктория Еспино** Нед Юни 05, 2011 10:47 am

Виктория усети недоволство в себе си и наистина мразеше да я лъжат.
Името Линда за нея беше странно.
Едно момиче се казваше така, което полудя и се пукна.
Този спомен обзе Вики и я побиха тръпки като направи гнусна физиономия.
- Може би ми е приятно!- засмя се по онзи гаден начин който дранеше хората, но реши малко да се успокои защото можеше да доведе до лошо последствия.

by **Катлийн Бенет** Нед Юни 05, 2011 11:21 am

Тя се опитваше да ме дразни...
Не й ли пукаше, че можех да й прекърша тънкото вратле.
- Да и на мен ми е много приятно...-казах го както тя го каза.
Пред очите ми отново се появи онази катринка.
Човек набучил на вилица картофче и да му говори ... Наистина ми беше много смешно.
- Не те ли е страх да стоиш още тук...?-наистина това ,че не беше побягнала когато се почувства по-добре беше смала постъпка.. глупаша и все пак смела...

by **Виктория Еспино** Нед Юни 05, 2011 1:06 pm

Виктория усети учуденото изражение на Катлийн и си помисли, че наистина това не е добра идея да седи ттам може би безпомощна.
Всичко можеше да се очаква от вампирката, която малко бе засегната от надутото и дразнещо поведение на Вики.
- Мисля, че точно сега неми пука какво ще се случи!- каза като се опита тя да не ообърне внимание на думите и.
Малко се притесни, че каза точно това и леко наведе глава.

by **Катлийн Бенет** Нед Юни 05, 2011 1:39 pm

- Мисля, че точно сега неми пука какво ще се случи!
Тя започваше да ми допада.
- Трябва повече да цениш живота!-казах сериозно и се усмихнах.
- На колко години си?Изглеждаш ми много млада ...-попитах и се изправих.
Подпрях гръб в дървото и се огледах.
Беше много тъмно, защото тази нощ имаше плътни облаци, които скриваха звездите...

by **Виктория Еспино** Нед Юни 05, 2011 6:44 pm

На Вики и беше зададен въпрос, а тя незнайно защо се замисли на него.
Защо с замисли на колко е години.
Засмя се и обърна поглед към нея.
- Млада съм! На 18!- каза леко притеснена и я погледна подозрително и някак си все едно знаеше, че ще се сприятелят.
Но тя я беше ухапала.
Вики лесно прощаваше, за това не мислеше че ще останат вргове.
- А ти? Човешки и вампирски!- каза и се усмихна любопитно.

by **Катлийн Бенет** Пон Юни 06, 2011 5:40 pm

- На 19 от 387 години.-засмях се.
- Доста са.Много неща съм видяла през годините.
Бях станала свидетелка как модата и стиловете музика се сменят и се появяват все нови неща.
Но никой не знаеш ,че предпочитах да съм мъртва и повече от всичко исках да съм умряла от старост преживяла един страхотен живот...
Ала не винаги мечтите ни се сбъдваха, вместо това бях тук в тази гора изглеждайки на 19... сякаш животът ми едва сега започваше, сякаш най-хубавото предстоеше, но само аз си знаех колко много бях преживяла ...

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30