Re: Пред училищната сграда

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 10:30 pm

Погледнах го и казах:
- Хмм..ти си втория човек,който ми казва,че харесва училището!
Засмях се леко.
Той се представи и стана от пейката,като подаде ръката си.Здрависахме се..Изведнъж звънецът би.Погледнах към вратите на училището през,които влизаха всички ученици за да се приготвят за часът.След малко чух гласът на Максимилиан,който предложи,че ще е по - добре да влизаме.

by **Максимилиан Уинтър** Пет Май 27, 2011 12:46 pm

- Радвам се, че съм един от малкото. - да, Максимилиан определено ценеше уникалността си, която по принцип му беше втора природа. Неговият вид беше един малкобройните, които бяха по-рядко срещани и от слон албинос, а с вековете онези като него ставаха все по-малко и по-малко, до толкова, че вече бяха достойни да бъдат записани в Червената книга на изчезващите видове.
- Какъв час имаш? - поинтересува се най-вече от скука Макс и дръпна последно от цигарата си, след което я загаси и я изхвърли в коша пред да влезе в сградата на училището. Въпреки, че звънецът вече беше бил, много от учениците все още стояха в коридора и си бърбореха. Повечето от тях започнаха да шушукат усилено, когато го видяха да влиза, което още повече повдигна и без това високото самочувствие на Макс. Той се усмихна леко и продължи да върви с наперена, твърда походка на войник през дългия коридор.

by **Елена Гилбърт** Пет Май 27, 2011 1:35 pm

Засмях се леко на думите му.Запътихме се към сградата на училището.Той ме попита какъв час имам,а след това дръпна от цигарата си,след което я загаси и я изхвърли в коша.Погледнах го и казах:
- История.
Влязохме навътре.Някой от учениците още не бяха влезли,макар и звънецът да беше бил.Когато влязохме всички погледи се спряха на нас и започнаха силно да шушукат.

by **Максимилиан Уинтър** Пет Май 27, 2011 1:46 pm

- Предполагам, че мога да се присъединя към теб за часа. Мисля, че ще е забавно. - Макс и без това имаше около час свободно време преди началото на официалния работен ден, който за учителите и другите административни служители започваше в девет.
Максимилиан влезе в кабинетът по история и една на един от празните, крайни чинове до прозореца, оставяйки прословутата си кожена чанта върху масата и седна на столът, който му се стори твърде неудобен в сравнение с неговото меко, кожено кресло. За да се отърве от неприятното усещане, той се изпъна и качи краката си върху чина, нещо не особено прилично за училищен психолог.
История. Винаги в главата му изникваше една-единствена асоциация - Ансел. Той и неговите многобройни книги, множеството карти и папируси, малките статуетки, изящните мечове и бляскавите доспехи.
Максимилиан въздъхна и си спомни с носталгия дните, в които все още беше Хенрих, епохата, в която все още можеше да изпитва щастие, когато се храни със сънищата на графа.

by **Елена Гилбърт** Пет Май 27, 2011 5:57 pm

Застанахме пред кабинета по история.Той предположи,че може да се присъедини към мен за часа.Усмихнах се леко и казах:
- Разбира се..
Влязохме навътре.
Той се настани на един от задните чинове,а аз седнах до Бони.Учителят явно щеше да закъснее..По принцип той не закъсняваше!

by **Максимилиан Уинтър** Съб Май 28, 2011 3:59 pm

Максимилиан, нали си беше имунизиран срещу срам, тактичност и прочее подобни неприятни качества, сграби чантата си, премести столът си към чина на двете момичета, които изглеждаха сякаш нямаха търпение часът да започне, а той не показваше особен интерес.
- Грубо е така да ме зарежеш, не мислиш ли? - подметна уж с глас, който съдържаше нотка разочарование и болка, но уви, всички, които го познаваха добре, знаеха, че той не може да изпитва никакви чувства, особено пък гореспоменатите.
Макс погледна с интерес към другото момиче, виждайки в нея силата, която се крие зад крехкото, човешко тяло.
- Няма ли да ни запознаете, госпожице Гилбърт? - това момиче определено го забавляваше, може би именно тя заслужаваше да бъде новият човек, който ще го снабдява с емоции.

by **Елена Гилбърт** Съб Май 28, 2011 4:45 pm

Докато си говорех с Бони,зад мен се чу един мъжки глас.Обърнах се и видях Максимилиан,който беше приближих стола до чина ни и каза,че е малко грубо така да го зарежа.Погледнах го и казах:
- Извинявай..днес съм малко малко разсеяна.
Засмях се леко.
Той попита дали няма да го запозная с Бони.Погледнах за момент към Бони и казах:
- Разбира се..Макс това е Бони..Бони това е Макс.
Засмях се леко и след няколко секунди допълних:
- Хей аз не съм ти казвала фамилията си!
Погледах го подозрително.

by **Максимилиан Уинтър** Съб Май 28, 2011 5:02 pm

- Пише го на тетрадката ти, silly. - той посочи етикетът, на който с калиграфски почерк бе изписано името и предметът на изучаване.
- Трябваше да отбележа интересен факт за себе си - аз съм много, много, много наблюдателен. - съобщи й Максимилиан гордо и се запозна с приятелката на Елена, която въпреки силите си, не предизвика особено голямо впечатление у Макс. Освен това го гледаше с онзи неразгадаем поглед на играч на покер, в който dreamwalker-ът виждаше нотки на страх. Явно тя, все пак, беше усетила малко от неговата аура, която беше скрита добре.

by **Елена Гилбърт** Съб Май 28, 2011 8:08 pm

Той каза,че го пише на тетрадката ми.Посочи етикета на тетрадката ми.Погледнах към етикета и замълчах.Той каза,че е много наблюдателен.Повдигнах вежди и леко се подсмихнах,а след това казах:
- Да..това определено се вижда!
Потвърдих казаното от него.Видях,че Бони и Макс не спират да се гледат.Погледнах ги и казах:
- Добре..това става малко зловещо!
Смръщих леко вежди.

by **Максимилиан Уинтър** Съб Май 28, 2011 8:28 pm

- Ако те притеснява - кажи на приятелката ти да спре да ме наблюдава с този страховит поглед. - каза Максимилиан и се отдръпна уж на безопасно разстояние от Бони. Не го беше страх от нея, ни най-малко, защото тя не можеше да представлява заплаха за него, но искаше да изглежда именно така в очите на Елена.
- Приятелката ти започва сериозно да ме плаши, изглежда като изпаднала в транс. Да не й има нещо случайно?

by **Елена Гилбърт** Съб Май 28, 2011 8:35 pm

Той каза,че ако ме притеснява,да кажа на Бони да спре да го гледа по този начин.Той леко се отдръпна от Бони.Погледнах ги.Макс каза,че започва да го плаши,изглеждала,че е в транс.След това попита дали не й има нещо.Повдигнах вежди и казах:
- Хмм..до сега не е правила така.
Зачудих се за момент.Погледнах я и казах:
- Ехо..Бони..
Казах като размахах ръка пред лицето й.Тя ме погледна,а аз казах:
- Защо изглеждаш,че сякаш си в транс?
Повдигнах любопитно вежда.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31