Пред училищната сграда

by **Кейти Пиърс** Чет Май 19, 2011 8:22 pm

Заедно с Фреди дойдохме тук.
Не бях идвала от доста години.Но училището не се е променило.
Беше ден,в който учениците не учеха и сградата беше изцяло празна.
Щеше да ми бъде хубаво да се разхождам из двора и наоколо.Двамата с Фреди вървяхме един до друг,като между нас имаше съвсем малко разстояние.
- Е,Фреди.Какво ти се прави сега? - попитах го.
Завихме зад ъгъла и внезапно се спрях,като се облегнах на стената и го загледах.

by **Фреди Юпитер** Пет Май 20, 2011 1:01 pm

Тя се облегна на стената, аз я погледнах странно и реших да действам. Притиснах моето тяло до нейното, устните ни бяха 2 сантиметра разстояние и прошепнах:
-Знам, че ме искаш....
-Така предполагам, защото и аз те искам ...
-Да премахнем разстоянието между нас.... - След, тези мой думи прокарах дясната си ръка през косата и, и посегнах да я целуна по устните. Но тя дали щеше да отвърне?

п.п. омръзнаха ми еднообразните постове за това исках малко по фън, ако искаш ще карам по-бавно ;д

by **Кейти Пиърс** Пет Май 20, 2011 5:35 pm

-Знам, че ме искаш....
-Така предполагам, защото и аз те искам ...
-Да премахнем разстоянието между нас...
- Искам те и още как. - казах тихичко.
Той се доближи доста близо.Точно това исках аз.Личеше му,че искаше да ме целуне и за това щом веднага допря устните си до моите го целунах.

by **Фреди Юпитер** Пет Май 20, 2011 8:51 pm

Тя отвърна на целувката ми, сплетохме езици и започнахме да се натискаме зад училището .... Спрях за момент, погледнах красивото и лице и и казах:
-Същото като в гимназията не мислиш ли ? - попитах аз, като въобще си нямах напредстава какво е във гимназията, дали ако знаеше, че съм нейната противоположност все още щеше да е така ? .... Знаех по миризмата, че е вампир, за това по-добре щеше да и кажа...:
-Виж, искам да ти кажа, че аз съм върколак ....
-Знам, че сме пълните противоположности и ако не искаш да си имаш работа с върколаци, ще си тръгна ...
-Какво решаваш ?

by **Кейти Пиърс** Пет Май 20, 2011 8:55 pm

-Виж, искам да ти кажа, че аз съм върколак ....
-Знам, че сме пълните противоположности и ако не искаш да си имаш работа с върколаци, ще си тръгна ...
-Какво решаваш ?
- Знам.Още от самото начало усетих,че си върколак.
- Но това няма значение.
- Важното е,че сме тук и сме заедно.И ни е хубаво. - усмихнах му се и го целунах.

by **Фреди Юпитер** Пет Май 20, 2011 9:26 pm

Този отговор ме удоволетворяваше напълно....
-Е наистина стана по-бързо от колкото очаквах... - Хванах я с двете си ръце, като я занесох до полянката и я оставих да легне. След, което започнах страстно да я целувам от вратът на долу, след което пак започнах да я целувам по черешовите устни, плъзгайки дясната си ръка по цялото и тяло, опипвайки всяка нейна перфектно изваяна част. Изведнъж получих ерекция, тя забеляза (усети) и аз и казах:
-Съжалявам, не исках да бъда груб....

п.п. съжалявам за забавянето имах технически причини ....

by **Кейти Пиърс** Пет Май 20, 2011 9:36 pm

Наслаждавах се на неговите целувки и опипвания.След това той получи ерекция и:
- Съжалявам, не исках да бъда груб..
- Не.Изобщо не си груб. - усмихнах се.
- Да ти кажа честно,и аз се възбудих.. - само това казах.
Сложих ръце на раменете му и го гушнах.

П.п.: Няма проблеми ; )

by **Фреди Юпитер** Пет Май 20, 2011 9:49 pm

Тя ме прегърна и след нейният отговор аз се извъртях и я погледнах:
-Искаш ли да правим нещо друго ?
-Или да продължим със започнатото вкъщи?
-Какво ще кажеш? - попитах леко съмнително.

by **Кейти Пиърс** Пет Май 20, 2011 9:53 pm

-Искаш ли да правим нещо друго ?
-Или да продължим със започнатото вкъщи?
-Какво ще кажеш?
-Да,може.Какво например можем да правим? - засмях се леко и го погледнах право в очите.
-Както искаш ти.Където и да отидем няма да имам претенции. - усмихнах се.

by **Фреди Юпитер** Пет Май 20, 2011 10:00 pm

п.п. ама сега не знам какво РП да водя с теб, перверзно или малко по така ;д;д;д, ако бъркам някъде ми кажи ;д

И аз я погледнах право в очите и я попитах:
-Сигурна ли си, че го искаш все пак ? - не бях сигурен какъв щеше да и е отговорът, но не исках да си мисли, че съм точно от този тип "мъже", които дебнат да ...
-Не бързам за никъде....

by **Кейти Пиърс** Пет Май 20, 2011 10:05 pm

-Сигурна ли си, че го искаш все пак ?
-Да,сигурна съм. - казах наистина сериозно.
-Не бързам за никъде...
-Ами и аз не бързам,но ако не искаш ... .. няма.
Отместих си главата леко.

П.П.: Както искаш .. ;]

by **Фреди Юпитер** Пет Май 20, 2011 10:14 pm

Тя си отмести главата леко, помислих си, че започва да ме избягва. Изправих се и и подадах ръка:
-Е хайде... тръгваме ли ?
-Ще те заведа в моя скромен дом, искам да ти кажа, че не е някакъв супер лукс, какъвто си свикнала да гледаш, предполагам....

by **Кейти Пиърс** Пет Май 20, 2011 10:18 pm

-Е хайде... тръгваме ли ?
-Да,добре. - казах.
-Ще те заведа в моя скромен дом, искам да ти кажа, че не е някакъв супер лукс, какъвто си свикнала да гледаш, предполагам....
-Е,чак лукс - не.Не съм мулти-милионерка. - засмях се.

by **Максимилиан Уинтър** Чет Май 26, 2011 5:41 pm

Макс беше решил да приеме молбата на директорът на училището и да заеме поста на училищен психолог. И без това свободното му време беше прекалено много за някой, които има на разположение вечността, а градчето беше малко и безинтересно, през деня рядко имаше някакво интересно събитие, а пациентите му бяха заети с работата си.
Ето защо Максимилиан реши да предприеме малка промяна в иначе мързеливото си ежедневие - постоянна работа, под зоркото око на някого, когото не познава.
Психологът никога не бе имал стабилна професия, освен може би работата му в Академията на науките в Лондон, но той приемаше постът си там като чисто забавление, защото беше заобиколен от интересни книги и още по-интересни хора, освен това никой никога не го беше командвал.
Но Макс обичаше предизвикателствата на животът и по тази причина в осем часът сутринта той стоеше пред училищната сграда, оглеждайки се с любопитство. Няколко по-големи ученички го загледаха с интерес, вероятно мислейки, че той е нов ученик, а Макс седна на една пейка, с чаша ароматно кафе, наслаждавайки се на топлото утро.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 5:55 pm

Изведнъж чух алармата ми звънни.Отново бях закъсняла.Облякох се набързо и тръгнах към училището.Взех си I -poda и пуснах първата песен,без да гледам името й.Бони трябваше да ме чака пред училището.Не стига,че бях закъсняла,а и брат ми само ми досаждаше.Най - после наближавах училището.От далече се виждаше една момичешка група да наблюдава някакъв мъж седнал на една пейка пред сградата.Минах покрай тях и казах:
- Защо сте се наредили така скришом,сякаш гледате някой?
Повдигнах вежда.
Те ми посочиха мъжът пред тях на пейката.Засмях се,отидох при него и казах:
- Само за информация..
- Тези момичета зад теб са ти хвърлили око.
Погледнах към тях и се усмихнах.

by **Максимилиан Уинтър** Чет Май 26, 2011 6:05 pm

Макс свали слънчевите си очила и погледна към крехкото създание, което се бе приближило към него само преди миг. Явно да си dreamwalker oпределено имаше своите големи преимущества, особено относно външния вид. Той се поздрави на ум за това колко добре изглежда за своите скромни пет века и се обърна към момичето със своя студен глас, подплатен с английски акцент:
- Чувствам се поласкан от този факт, но не мисля, че съм подходяща партия за вашите приятелски. - каза Максимилиан и се насили да се усмихне, но не му се получи съвсем, затова той реши да прикрие малкия си неуспех като надигне чашката с горещо, неподсладено кафе и отпие от нея голяма глътка.
- Много смела постъпка от ваша страна, трябва да отбележа.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 6:16 pm

Той свали слънчевите си очила.Погледна ме и каза с подплатен с английски акцент,че се чувства поласкан от факта,но не мислел,че е подходяща партия за моите приятелки.Той опита да се усмихне,но се забеляза неуспех.После ме похвали,че съм дошла и съм казала.Подсмихнах се и казах:
- Хмм..не.
Погледнах ги отново,после върнах погледът на мъжът и казах:
- Просто реших да ги изложа малко..
Засмях се леко.

by **Максимилиан Уинтър** Чет Май 26, 2011 6:35 pm

- Разбирам. Това навярно е прословутото женско коварство в стил гимназия. - Макс бе ставал свидетел на какви ли не подлости от страна на нежния пол през изживените векове и вече нищо не можеше да го учуди или да привлече особено вниманието му. Жените бяха коварни по природа и това беше всеизвестен научен факт, който не намираше логично обяснение. Просто беше генетично заложено да изпитват непреодолима завист и желание за мъст една към друга.
- Е, в такъв случай, ще ви разочаровам ли, ако кажа, че не успяхте да се справите с поставената цел. Не успяхте да ги изложите, но пък повдигнахте моето самочувствие драстично. - Максимилиан извади от голямата си, кожена чанта антична, облицорвана с кожа, сребърна табакера, от която измъкна една цигара, запалвайки я и изпусна малко, рошаво облаче дим, което се разтвори в чистия, прозрачен утринен въздух.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 6:43 pm

Подсмихнах се и казах:
- Коварство?
Повторих думите му и допълних:
- Не..
Усмихнах се леко и погледнах в другата страна.
Той ме попита дали ще ме разочарова,ако каже,че не съм успяла да ги изложа.Но пък съм повдигнала самочувствие драстично..Подсмихнах се,погледнах за момент надолу и казах:
- Ни най - малко..

by **Максимилиан Уинтър** Чет Май 26, 2011 6:54 pm

- Радвам се да го чудя. - Макс сви рамене, сякаш показваше, че нещо му е непонятно, но това беше чисто и просто тик, който имаше и не можеше да обясни.
Продължи да гледа към момичето, което изглеждаше доста мълчаливо и малко голословно, беше изръсило едва десетина думички за целия им разговор. За Максимилиан това беше странно, той беше бъбрива натура, все пак беше психолог, а те говореха прекалено много - нали това им беше работата. Но и извън професията си, dreamwalker-а се наслаждаваше на добрия диалог с еродирани събеседници. Но уви, такива напоследък трудно се намираха.
Той надигна за последен път чашата с кафе, пресушавайки я и с едно умело хвърляне я вкара в не до там близкото кошче. След което продължи с цигарата си, която държеше в дясната си ръка.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 7:03 pm

Погледнах го любопитно.Нещо в него ме караше да се страхувам,но и същевременно да го опозная.Замълчах за няколко секунди и казах:
- Тук ли учиш?
Повдигнах въпросително вежда.
Изглеждаше ми доста млад.За това реших да го попитам и да създам някаква тема на разговор.Загледах се в него.Усетих,че не откъсвам поглед от него и това ставаше леко неуместно за това погледнах в страни и след малко казах:
- Или трябва да си нов или да не учиш тук..
Въпросите започнаха да се въртят из главата ми.

by **Максимилиан Уинтър** Чет Май 26, 2011 7:22 pm

В онзи заветен момент Макс се чудеше дали да я излъже или не, дали да започне да играе някакъв собствен, безсмислен етюд, с който да се забавлява за кратко или не. Беше инфантилно, трябваше да признае, но пък изкушението беше твърде голямо. Реши да се опре на старата максима на Оскар Уайлд, че единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш. И Максимилиан щеше да се отдаде изцяло.
- Това е първият ми ден тук. Изглежда...сносно. - той се огледа още веднъж наоколо, преди да върне вниманието си на цигарата си, която почти беше изгоряла. Училището не беше голямо, не можеше да бъде сравнено дори с бараката в задния двор на лицеите, в които Макс бе учил, но не беше никак зле. Навсякъде гъмжеше от ученици, които бъбреха, шушукаха, клюкарстваха. Изглеждаше забавно и на dreamwalker-ът му се прииска да е отново ученик, но уви.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 26, 2011 9:52 pm

Засмях се на думите му.Сведох поглед и казах:
- Първия ден винаги е такъв!
Подсмихнах се и огледах наоколо.
Май всички вече влизаха в час.След малко погледът ми попадна на него и казах:
- Не се запознахме..
- Аз съм Елена.
Подадох ръка.

by **Максимилиан Уинтър** Чет Май 26, 2011 10:03 pm

- Не, явно не ме разбра, аз не се шегувам, наистина мястото ми харесва. - училището наистина беше приятно, е вероятно имаше достатъчно много досадни персони, с които Макс щеше да се срещне по време на работния си процес, но сега не желаеше да мисли негативно.
- Максимилиан... - каза той в отговор на представянето й и след кратка пауза добави:
-..Уинтър. - след което стана от пейката и подаде ръка към нейната, за да се ръкуват както беше подобаващо при едно ново запознанство.
Макс оправи яката на тренчкоута си, която се бе подгънала леко, изтупа се, след което нарами кожената чанта, която все още чакаше на пейката.
- Е, вероятно е по-добре да влизаме. - подметна той, след като чу звънецът, който известяваше, че началото на учебният ден наближава скоростно.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Пред училищната сграда

Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда

Re: Пред училищната сграда