Starbucks coffee

- Нищо интересно. Глупости, общо взето. - промълви Алекс в отговор, каот, погледна към Виктория. Типично ЛА момиче. Това беше хубаво, чувсташе се малко по-нормален като в Серенити Фолс, защото .. щеше да е ужас.
- Между друготооо .. - започна да говори Бостън, като отпи от кафето и взе да си играе с една клечка, която беше на масата и се сети къде двамата се запознаха и как завърши цялата, кална баня. С усмивка продължи мисълта си.
- Ще ходиш ли на на .. как се казваше .. избират Мис и Мистър Серенити Фолс?

Бостън се беше присетил затова, тъй като на входа на хотела стояха плакати, брушурки и подобни само и само за този ден, който .. дори незнаеше че съществува. Ако щеше да отиде, Алекс му бе нужна компания. Приятна компания.
Алекс се усмихна, пиейки от кафето си.
- Ами .. дори незнам къде се намира .. пък и сам ще ми скучно. Затова ти предлагам да отидем заедно .. ако искаш. - промълви той, гледайки към Виктория. Беше свястно момиче, малко бяха останали такива.
- И .. така. Едва ли ще е кой знае какво, но ..

Aлекс за пореден път бе убеден, че трябваше да вземе душ. Тази "кална баня" беше явно за късмет от преместването му. Не беше перфектно, да .. но .. щеше ли да се случи, ако беше някъде другаде. Гледаше през прозореца, мислейки си, а след това от мръсното, кално портмоне извади някакви пари и ги метна на масата. Щеше направо да плати, като ги сложи към сметката и прибра пормонето си.
- Мисля, че ако ще се ходи някъде, ще е хубаво да вземем по един душ, а? - засмя се той.

- Винаги давам добри идей. - промълви Алекс, който гледаше ту към прозореца и парка пред тях или пък хората в кафенето, който поръчваха всякакви неща, ту към Виктория, която вадеше някакви пари от изцапания суичър. Е, не трябваше да го мисли, и без това Алекс бе оставил достаъчно пари и за двамата, та чак и някакъв малък бакшиш на сервитьорката, която обикаляше масите наоколо, чакайки да прибере някакви чаши.
- Нима? - възкикна тя, като двамата погледнаха как сервитьорката мина и прибра парите, взирайки се в сметката, накоято пишеше телефонният и номер, беше смачкана от Алекс на едно малко, бяло топченце, метната в пепелника по средата. Алекс леко и помаха, за да я разкара от масата, а Виктория се засмя на това.
- Е .. освен като съм попил .. малко повече .. малко.

- Ами .. - започна да мисли Алекс, като навлече мръсната, вече станала на нищо риза и прибра портмонето в джоба си, докато мислеше.
- Моето мислене не помага особено. - засмя се Бостън, като потърски в джобовете си някакава химикалка. Хубаво, че имаше някаква оставена от сервитьорката на масата, иначе нямаше да измисли нещо друго.
- Е? - попита тя.
- Напиши телефонният си номер ако искаш. Ще ти звънна. - промълви Алекс, давайки ръката си към нея.

Серенити Фолс, красив град, необичайни хора, ако можеше да се опише с една дума, тя би била - перфектен. Елиът се усмихна, едва доловимо, докато се разхождаше из улиците на града. Бе пристигнал едва от няколко дни, и почти бе наизустил всяко място. Спенсър вървеше с равномерно темпо, гледаше напред, като с крайчеца на окото си, оглеждаше минувачите. Скоро бе стигнал до кръстовище, където на ъгъла имаше кафене. Естествено това бе Старбъкс. Единственото нещо, което внасяше някаква радост, в живота на демона. Както и очакваше вътре беше претъпкано, той се нареди на най-малката опашка и когато дойде неговия ред си поръча черно дълго кафе, без захар. Момичето на касата му го подаде, след което сините очи на Спенсър обходиха бавно заведението. Претъпкано, заети маси.. е освен една, на която стоеше някакво момиче. Елиът се приближи към момичето, и най-безцеремонно седна срещу нея:
-Надявам се мястото не е заето. - усмихна се едва доловимо той и се облегна назад, отпивайки от кафето си.

Е, поне едно нещо бе добре - момичето пред него не говореше. Тъкмо малко тишина, поне доколкото бе възможно. Елиът се подсмихна и отпи от кафето си:
-Мерси, за... поканата. - каза спокойно Спенсър. Принципно не беше по приказките, но от малък бе научен да благодари. Да, странно нещо за, садистичен демон, да благодари на някакво си момиче, на което можеше да прекърши врата за по-малко от секунда, но все пак обноските си оставаха същите, независимо темпераментта на Елиът. - И все пак, дори и без нея, отново щях да седна. - присви леко очи той и постави кафето си на масата. Незнайно защо, но обичаше да изнервя хората. Да ги докара до ръба, на това да му се разкрещят, да посегнат да го ударят. Е, може би Старбъкс не беше подходящото място за изблици на ярост, но... характерът на Спенсър си беше същия. Странен и непредсказуем. Той се усмихна леко на момичето и се облегна на масата.

- Щеше да седнеш? Звучи мнооого убеден. - каза момичето, след което огледа Елиът. Последва странен поглед от нейна страна, нацупена физиономия и потник дръпнат нагоре. Опита му с момичетата му подсказваше, че тя си мисли, че той я сваля. Елиът се засмя и поклати глава:
-Спокойно миличка, ако щях да те свалям, досега да съм направил много повече от сядането на твоята маса. - присви очи той и погледна настрани. След което върна погледа си на брюнетката и отпи бавно от кафето си. Беше странна. Заключението до което стигна. Е освен, че беше различна де. Човек, но с други качества. Елиът постави чашата отново върху масата, след което забарабани с пръсти по масата. Все още не знаеше името й, но нямаше и голямо значение, и без това тя бе просто човек, който щеше да умре, по един или друг начин... а Елиът... е той щеше да продължи в някой друг град, след може би няколко години..

- Престани с това! Имам главоболие! - изрепчи му се за пореден път момичето. Елиът се усмихна многознайнически и продължи с барабененето:
-Съжалявам, не си ми шефка, а ако беше... пак нямаше да те послушам. - издразни я отново той и присви очи, след което си пое дълбоко въздух и се усмихна. Как не бе забелязал досега? Естествено, буйният й нрав беше присъщ на много хора, но... също така и на... животни. Вълчица? Ама разбира се. Елиът поклати глава и се наведе към момичето:
-Надявам се, няма да се ядосаш дотолкова, че да се трансформираш. - прошепна той и наклони глава на една страна, след което се облегна назад и доизпи кафето си.