Starbucks coffee

Както винаги, Шейн закъсняваше.
Нямаше случай, в който да е пристигнал някъде навреме, ала не се чувстваше длъжен на никого. Щом хората искаха да се видят с него, значи ще чакат. Пък и вече всички трябваше да са му свикнали.
Обичаше да употребява и израза " Я ! Пак си подранил !" всеки път, когато закъсняваше зверски.
Влезе преспокойно в кафенето и видя сестра му да седи на една маса с кафе в ръка. Обичаше я. Това може би бе единственото същество на земята, което обичаше, макар и да знаеше, че не му е точно сестра.
Той й се усмихна, когато срещнаха погледите си, приближи се до нея, целуна я по главата е седна срещу нея.
Събличайки якето си, заговори :
- Как е ? Разказвай какво става с теб.

- Отивам за кафе. Искаш ли презареждане ?
Попита Шейн, след като получи отговора си се върна с кафетто и седна.
- Хм... - Замисли се той.
Макар че сестра му бе пълнолетна, за него си оставаше малкият фъстък. Притестяваше се за нея, а и с право. И колкото и изплашен да бе покрай нея, радваше се, че може да изпитва чувств
- Не знам .... какво ще кажеш да дойдеш да живееш при мен ? Къщата е голяма, аз съм сам ... няма да ти преча. - Мъжът се засмя.

Шейн я погледна укорително.
- Едно да се разберем. Ако ще живееш у нас, веднъж завинаги забрави това обръщение. "Бате" ще викаш на някой друг. Аз съм прекалено млад.
Мъжът се засмя. Извади от джоба на якето си телефона,заедно с цигарите и запалката, а след това и една квадратна кутийка. Бе старателно опакована, не от него, разбира се, но издаваше вкус. Както на служителят, който я бе опаковал, така и на потребителят, който бе избрал как и с какво да бъде обвит подаръка му.
- Не успях на време, но ... честито пълнолетие, фъстък. - Шейн подаде кутийката на момичето и с удоволствие изчака, за да проследи реакцията й. Наясно бе, че жените обожават диаманти, ала единствената жена, за която би изкупил всички на света в момента седеше срещу него. Все пак тя си оставаше и малката му сестричка, а и бе едва на осемнадесет. За това подаръкът не бе кой знае колко тежък и луксозен, подобаващ на жена на средна възаст. Шейн просто влезе в "Swarowski" и избра на Виктория нещо от там.

Шейн се усмихна.
В погледа му се четеше толкова много любов. Искрена любов. Любов, за която жените покрай него милиони пъти бяха мечтали. Любов, която никоя друга, освен сестра му, не ще получи.
- Отива ти. - Каза красивият демон и извади една цигара от кутията. Винаги пушеше една-единствена марка. Най-добрата. Никога не изневеряваше на стила си, откъдето и да го погледнем. Дори и в най-малките неща, той бе последователен. Дръпна си веднъж от цигарата, а димът се разнесе наоколо. Погледна към сестра си.
- Искаш ли ? - Попита той и й подаде кутията. Нищо не убягваше от погледа му. Рефлексите, умът му ... всичко бе прекалено бързо. Видя погледа на Виктория, когато той извади цигарите, а и якето й бе попило миризмата на друга марка цигари. Да, трудно някой можеше да заблуди Шейн.

Шейн погледна към сестра си и цигарата.
Първоначално мислеше, че всичко е наред, но сега. Сега сякаш изревнува от тази цигара.
Та това бе малката му сестричка. Да, сърцето се опитваше да заблуди съзнанието. Младият красавец не икаше да повярва, че сестра му вече е голяма.
Изгони носталгичните мисли от съзнанието си в мига, в който Вико му зададе въпроса си.
Той се засмя искрено и с глас.
- Мила, напълно си наясно, че това никога няма да се случи, нали ? Никога не съм бил по сериозните връзки и смятам да запазя тази си особеност.

Шейн въздъхна.
- Скука. - Усмихна се заговорнически. - Много ми беше тежко без теб. - Мъжът се засмя.
- Общо-взето нищо не се е променило. Все същото си е. Като изключим новият ми дом, разбира се. Но бях искрен - липсваше ми.
Шейн направи малка пауза, после се усмихна.Отново помълча няколко секунди, гледайки сестра си. Накрая изплю камъчето.
- Направих стая за теб. - Заключи братът на момичето доволен и предоволен от себе си. Всъщност, архитектът е германец. Най-добрият в света.

- Обичам те. - Повтори безмълвно Шейн, но Вики можеше да го прочете по устните му.
Мъжът допи кафето си, исгаси цигарата в пепелника, усмихна се и каза :
- Нищо няма да ти кажа. Сама ще видиш. Какво ще кажеш да минем през общежитието ти, да ти вземем нещата и да отидем вкъщи ?
Усмихна се и без да дочака отговор се изправи. Изчака сестра си до вратата, отвори й и двамата се запътиха към новата му кола.

Aлекс чу поръчката на Виктория. Капучино. Не беше зле. Но той се чудеше, затова поръча нещото, което най-добре искаше - нещо силно.
- За вас? - попита сервитьорката.
- Ами .. най-силното кафе, каквото и да е то. - промълви Бостън, като сервитьорката беше поставила някакво номерче на масата.
- Е .. разкажи ми за теб, ако искаш. - с усмивка промълви той.

Сервитьорката постави чашите с кафето, като ги сложи пред тях и заедно с това някакво листче, явно беше сметката. Алекс взе чашката към него си, като слушаше Виктория. Най накрая някой от Лос Анджелес, най-накрая .. сродна душа, която беше от старите хубави местенца на света?! Да, явно да.
- Ами .. всъщност и аз съм от Лос Анджелес.
- Така ли, супер. - с усмивка отговори Виктория, която пиеше от кафето си.
- Мхм ии .. баща ми държи някакви хотели по света, аз бях сам, луди купони, никакво училище и .. любов ала-бала .. дойдох тук на чисто. - промълви той.