Поляната около язовира

by **Ефи Стонем.** Чет Май 05, 2011 11:22 am

Spoiler:

by **Ефи Стонем.** Пет Май 06, 2011 3:20 pm

Поредният скучен ден в който бях принудена да си стоя във вкъщи, просто защото градчето като цяло си беше скучно. Напоследък интересните събития определено липсваха. Но какво можех да очаквам от Серенити в крайна сметка? Както и да е. Видях, че навън е доста облачно и слънцето определено не можеше да си пробие път през гъстите облаци и за това излязох малко навън. Не че слънцето ми вредеше, но не го обичах...никак даже.
Докато се усетя бях стигнала до язовира и реших да остана там. Седнах на зелената полянка близо до водата и се загледах в нея. Как трептеше при всяко подухване на вятъра.

by **Корийн Фенел** Пет Май 06, 2011 3:28 pm

Корийн Фенел беше нова в малкото градче. Не го познаваше, затова реши да се разходи и да го разгледа. Паркира мотора си пред новата си къща и започна да се разгожда безцелно по улиците на "Серенити Фолс"...
Озова се при някакъв язовир, който беше много красив. Около него имаше огромна зелена поляна. Огледа се. Беше облачно и явно е валял дъжд, защото полянката беше малко мокра. Духаше лек ветрец. Това накара Кори да се загърне по добре с коженото си яке, което не топлеше много, но поне беше нещо.. Докаго разглеждаше наоколо, видя едно момиче да седи само на тревата. Фенел реши да се запознае с нея. Отиде до нея.
-Може ли да седна до теб?.-попита демонката и се усмихна.

by **Ефи Стонем.** Пет Май 06, 2011 3:56 pm

Обърнах се към непознатата и само с един поглед установих че и тя е демон. Е определено изглеждаше мила, което бе странно за един демон, но пък ако си живял 980 години и през всичките тях си изучавал съществата те лесно се разпознаваха.
- Да естествено! - отвърнах след като отново отклоних погледа си към вече спокойната вода.
- Предполагам си нова в градчето? - попитах със спокоен тон, а след това повдигнах едната си вежда.

П.П.: Извинявай, че е тооолкова късно ;s

by **Корийн Фенел** Пет Май 06, 2011 4:06 pm

Кори седна до момичето, което също беше демон. Загледа се в язовира.
Той беше голям и красив. Водата беше някак тъмна, заради времето, което
не беше много хубаво.
-Предполагам си нова в градчето?-попита момичето със спокоен тон.
Корийн се обърна към нея и се усмихна преди да отговори на въпроса `и.
-Пристигнах преди няколко часа.
Изведнъж Фенел се сети, че не се е представила.
-Впрочем, казвам се Корийн Фенел.-каза демонката и подаде ръка, за да се здрависат.

П.П.-Няма нищо. И аз не ги пиша много дълги.

by **Ефи Стонем.** Пет Май 06, 2011 4:23 pm

Няколко часа? И все още не беше решила да си тръгне!? Уоу постижение. Все пак никой не беше очарован от малките градчета. Но пък и тук понякога си беше купон, но както казах само понякога...за жалост.
Демонката ми се представи и ми подаде ръката си, за да се здрависаме.
- Ейври. Ейври Стоун. - казах й името си и й поех ръката. - Приятно ми е Корийн! А пък и най - накрая срещам друг демон. В това градче определено не се намират лесно. - засмях се, след което просто останах усмихната. За няколко секунди, което пък си беше рекорд.
Взех едно малко камъче, което си стоеше най - спокойно до мен и го метнах лекичко към водата и гледах жабката която се образува във водата. Цели три пъти подскочи. Отново се усмихнах, след което се обърнах към новопристигналата демонка.
- Е какво мислиш? За градчето имам предвид! - попитах и се засмях.

by **Корийн Фенел** Пет Май 06, 2011 4:39 pm

Ейвъри Стоун. " Необикновенно име ". - помисли Кори.
-Лично аз, съм срещала много демони.-каза Фенел и също се засмя със Стоун.
Загледа се в камъчето, което подскачаше върху водата. Образуваха се три големи и красиви кръгове. Корийн се усмихна.
-Ами... още не съм го разгледала.-отговори тя.- но са ми казвали, че е хубаво и приятно.
Отново се огледа. Това място, точно тази полянка, напомняше на Кори за Ада. Тя беше ходила там само един път, но го беше започнила много добре, защото това беше най-ужасния `и ден в живота...

by **Ефи Стонем.** Пет Май 06, 2011 5:48 pm

Хубав? Този малък град!? Е да може би не му бях фенка, защото определено си падах по - купона и по нашумелите места. Всичките тези тишина и спокойствие, можеха да ме изкарат от равновесие. Но какво говоря...аз официално бях извън релсите. Нали така ми бяха казали. Хах.
- Да...сигурно е така! - казах и честно казано прозвучах като някоя туристка.
- Всъщност и аз съм срещала много демони, но точно тук...в Серените...те са изчезнал вид. - засмях се.
Бръкнах в джоба на късото ми кожено яке и извадих една кутия с цигара. Взех една цигара и я поставих между устните си, след което щракнах с пръсти, за да се появи огън от тях и си запалих цигарата. Едно дълбоко дръпване и гледах как симът излиза от устните ми и се разнася.
- Е от колко време си в това положиние? Имам предвид от колко дълго си демон? - попитах без особен интерес, но все пак реших да съм любезна. Трудно намирах такива като мен. Демони. И просто нещо в мен искаше да се държа мило и без избухвания.

by **Корийн Фенел** Пет Май 06, 2011 5:56 pm

Кори поклати глава.
-Да.-каза тя.-Чух от един приятел, че тук ги убивали.
Фенел не знаеше дали това е вярно. Възможно е, нейния приятел да я е излъгнал, но не беше сигурна. Една част от съзнанието на демонката, искаше това да е лъжа, защото можеха и нея да я убият, а тя все още искаше да живее...
-Може ли една?.-попита Кори, когато Ейври запали една цигара.
Цигарите също бяха слабост за Кори, както и алкохола. Тя беше започнала да пие и да пуши, откакто научи, че е демон. Тя много обичаше да ходи по купони, барове и дискотеки. Още от малка знаеше как да се забавлява.
-Ами... от деветстотин години. - отговори тя.
Усмихна се на демонката до себе си.
-Ами ти? - почувства се длъжна да попита...

by **Ефи Стонем.** Пет Май 06, 2011 6:13 pm

Подадох кутията с цигари на момичето и тя си взе.
- Искаш ли огънче? - попитах я и се засмях леко. Е нямах запалка, но за какво ми беше пирокинезата в крайна сметка.
- Между другото май съм по - стара от теб. С около 80 години приблизително. - отново се засмях. Беше супер, че цял живот щях да си остана...ами така. Честно казано не знам защо другите свръхестествени същества толкова мразеха какви са и се проклинаха. Това не беше ... ами проклятие. Това беше по - скоро шанс. Шанс да живееш вечно и не знам какво му беше лошото. Колкото и грешки да допуснеш, поне щеше да имаш мнооого време за оправянето им.
- Ам да предполагам... или просто въобще не са ся мяркали тук. Та това място е...като забравено. Изтрито от картата. - оттърсих се от мислите си преди малко.

by **Корийн Фенел** Пет Май 06, 2011 6:22 pm

Кори се засмя.
-Владея Пирокинезата. - каза тя и се засмя.
Явно и тя я владееше, защото не си запали цигарата с запалка...Запалих си цигарата. Дръпнах си от нея и пушека излезе на три малки кръгове. Усмихна се...
-Впрочем човешките ми години са деветнадесет. - каза Фенел и повдигна леко рамене. - А твоите?
Корийн я погледна. Приличаше на около седемадесет или осемнадесет години. Не знаеше точно на колко, но със сигурност беше по-малка от Корийн.
-Като забравено. - демонката повтори думите на Стоун. Повтори ги повече на себе си, от колкото на нея. - Това значи ли, че живеят много малко хора?
Дръпна си още веднъж от цигарата и зачака да `и отговорят на въпроса...

by **Ефи Стонем.** Пет Май 06, 2011 6:28 pm

Корийн ме попита за човешките ми години, след като каза своите. Без да се замисля й отговорих.
- Човешките ми години са...17. - казах с лека усмивка на лицето. След това тя попита дали това което казах означава, че има малко хора в Серенити.
- Да може да се каже. Всъщност тук има доста народ, но малко от тях са хора. А пък и повечето знаят за съществуването ни. - вдигнах рамене.

by **Корийн Фенел** Пет Май 06, 2011 6:39 pm

Значи Кори беше познала за годините `и. Усмихна се. Ставаше все по-добра с годините. Можеше много лесно да различава хората от съществата. Можеше лесно да познава на колко години е един "човек"...
-А има ли хора, които се опитват да убият свръхестествените същества? .- попита Фенел, когато чу, че хората знаели за съществуването на вампирите, върколаците и др. същества.
Изпуши си цигарата, изгаси я и я хвърли на тревата до себе си. Знаеше, че по този начин замърсяваше природата, но на Корийн не и пукаше особенно. Обърна се към демонката и попита:
-Искаш ли да отидем някъде другаде?
На Фенел `и беше станало скучно тук...

by **Ефи Стонем.** Пет Май 06, 2011 8:29 pm

- Искаш ли да отидем някъде другаде? -попита ме Фенел и дяволитата усмивка веднага се изписа на лицето ми щом мислите за алкохол и дрога завладяха съзнанието ми.
- Да! - казах ухилена. - Тъкмо ще се запознаеш с хубавите местенца на това място. - казах подсмихвайки се. Дръпнах си още веднъж от цигарата, след което установих че вече съм стигнала до филтъра и просто я захвърлих някъде из тревата. Честно казано не ми пукаше за тъпата околна среда. Природозащитниците да си му мислят.
- Е тръгваме ли? - попитах я след като се изправих.

П.П.: Направо пиши някъде другаде =]

by **Jace Wayland** Пон Май 16, 2011 9:12 pm

------
Глад.
Забога.
Представете си болката на човек, когато е гладен умножена по пет. Това чуствах аз в момента. След като нападнах парфюмираното момиче бях, незнайно защо, толкова уморен, че спах пет дена. И сега гладът ме убиваше. Пак тръгнах към покрайнините на Серенити Фолс. Май ми ставаше нещо като традиция. Незнам. Около езерото нямаше никой. Седнах близо до водата и притисах ръце към къркорещия си корем. След това усетих присъствие от към дърветата. Същество? Жертва? Върколак. Да, върколак беше. Високо красиво русо момиче. Много красиво. Приличаше ми на Аби. Но беше върколак. Незнаех, че има такива? Според митовете ние и върколаците сме във война, но аз нямам нищо против тях. Предпочитам мирът. Сигурно тя щеше да ме нападне, но не ми се занимаваше с скандали и войни.
Гладът изяждаше мен. Но не исках да я ям.
Нямах избор.
Не се страхувай. В името на живота.

by **Veronica Lightwood** Пон Май 16, 2011 9:35 pm

Незнайно как Вероника отново бе поела към покрайнините. Май сега търсеше спокойствие... Или може би тишина. Не, точно спокойствие беше думата. Не искаше никой да й се качва на главата. Искаше само малко тишина и безразличие от страна на всичко. Не бе толкова много, нали? Докато вървеше без посока откри едно съвсем изоставено езеро. Кой да предположи, че и нещо подобно би могло да се намери в толкова малко градче, колкото й се струваше това. В същото време забеляза, че тук имаше и още някой. Доколкото можеше да предположи, тъй като все още не се доверяваше съвсем на инстинктите си, това бе вампир. Нямаше нищо против тях, така че едва ли щеше да е проблем да споделят малкото езерце, а и Вероника нямаше намерение да се бърка в неговите занимания. Тя дори не каза нещо, просто защото не искаше да си създава проблеми. Ако не подразниш някой, то той няма да си отвърне със същото, нали? Така, че къде бе уловката в този момент?

by **Jace Wayland** Вто Май 17, 2011 8:25 am

По незнайна за мен причина, момичето се доближи и седна близо до мен. Явно и на нея не и' се занимаваше с скандали затова кой какъв бил. Прибрах краката си, прихванах ги с две раце и опрях брадичката си на тях. Момичето ме погледна и каза:
- Здравей.
Не отговорих.
- Казах: здравей.
- Чух те.
- Е защо не отговаряш?
- Незнам.
Наистина не знаех какво ми ставаше. Просто за момент изключих явно затова не бях казал нищо. Глад.

by **Veronica Lightwood** Вто Май 17, 2011 5:49 pm

Защо ли пък и тя го караше да й отговори, след като видимо нямаше желание за това? Но пък й изглеждаше някак изолиран, сякаш никой не го интересуваше дали този непознат е жив или не, дали е тук или не.
- Добре ли си? - попита Вероника, наведждайки се леко напред, сякаш за да провери дали непознатото момче все още диша. Е, ако нямаше желание да споделя, то тя нямаше да го притиска, а и в повечето случаи едва ли щеше да се притече на помощ, така че защо ли да интересува толкова.
- Мога ли да ти помогна с нещо? - момичето зададе нов въпрос, който сигурно бе очакван след предходния й, на който така и не получи отговор.

by **Jace Wayland** Вто Май 17, 2011 6:45 pm

О, да можеш. Просто си дай един шибан литър от шибаната ти вълча кръв, колкото и да е леко горчива.

Използвах силата си. Призовах лист и химикалка и написах ,,прости ми".
- Какво написа? - попита ме момичето.
- Нищо. - отговорих.
- Та, мога ли да ти помогна с нещо?
- Не... всъщност да. Можеш.
Обърнах се, зъбите ми се показаха, очите ми станаха бели.
Скочих.
Тя изпищя при видът ми.
Захапах момичето и тя се опита да се транформира, но не успя, започнах да пия топлата течност, която успокояваше организма ми изцяло. Момичето пищеше по-силно и ме удряше с каквото види. Течеше малко кръв от главата ми след като тя ме беше ударила с камък.
Край. Един литър. Махнах се от момичето, пуснах бележката близо до нея и избягах. Последното което видях беше как тя стана вълк. Явно беше късно.

Кръвта не беше зле. Леко горчива, но не беше зле.

Прости ми...

by **Jacob Baker** Сря Юни 15, 2011 5:48 pm

Тя се съгласи и двамата се качихме на мотора ми.
Потеглихме.
Не знахе къде отиваме и не ме интересуваше.Важното беше,че се махахме от монотонния град поне за малко.
Накрая стигнахме до едно езеро.Слязох от мотора и се усмихнах,тя огледа наоколо.
-Харесва ли ти тук? - попитах я любопитно и започнах да оглеждам наоколо.Това място беше наистина много хубаво и мисълта да съм тук с нея ме правеше много щастлив и радостен.

by **Jennifer Smith** Сря Юни 15, 2011 5:56 pm

Слязох от мотора и започнах бавно да вървя наоколо, оглеждайки почти всяко кътче от местността. Беше толкова тихо и спокойно. Дори прекалено тихо.
- Да, страхотно е - казах на Джейкъб, като го погледнах и се усмихнах мило.
Доближих се до водата и се загледах в нея. Беше бистра и спокойна. Нямаше нито една вълничка, а околните дървета се отразяваха в нея.

by **Jacob Baker** Сря Юни 15, 2011 6:01 pm

По вида `и,разбрах,че тук `и харесва.
Мястото наистина беше много спокойно,приближих се малко към нея.тя беше с гръб към мен.Аз сложих ръце на раменете `и,а след това я прегърнах,но без да минавам пред нея.
-През тези дни много ми липсваше. - усмихнах се и тихо се засмях.

by **Jennifer Smith** Сря Юни 15, 2011 6:07 pm

За момент затворих очи и се насладих на момента. Това докосване, ръцете му, обвити около мен.. мда, май наистина ми липсваше напоследък. Леко извърнах главата си на една страна, колкото да го погледна с периферното си зрение. Забелязах усмивката на лицето му, а тя накара и мен да се усмихна.
- Е, радвам се тогава - казах тихо, след което снижих тона си още повече, така, че едва се долавяха думите ми и допълних:
- Може да се каже, че и ти ми липсваше,.. вълчо

by **Jacob Baker** Сря Юни 15, 2011 6:17 pm

-Какво ще кажеш,след като свършим оглеждането на това прекрасно езеро,да отидем до една хижа.Видях я по пътя и съм сто процента сигурен,че няма да има никой там,мисля,че е изоставена от няколко години. - усмихнах се. - Ако разбира се,не те е страх да влезем в тази вила,ако те е страх,ще се върнем в града,ти решаваш. - добавих,след което я обърнах към себе си и я погледнах право в очите.След това се наведох и я целунах.

by **Jennifer Smith** Сря Юни 15, 2011 6:26 pm

Обвих ръцете си около врата му и на лицето ми се появи самодоволна усмивка.
- Забрави ли, че съм вампир? Помисли си малко.. Вампирите страх ли ги е от забутани насред гората, изоставени хижи ?
Как дори си го беше помислил. Мен попринцип не ме е страх, а камо ли пък от някаква пуста сграда. Вярно, че по филмие там ставаха разни убийства, но в случая аз бях самият убиец.. така че не се притеснявах от нищо.

by Sponsored content

Поляната около язовира

Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Re: Поляната около язовира

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30