Край малкия водопад

Алек се засмя, след което отвърна:
-Разкри ме.. Аз съм фея. Ей сега си вадя крилцата и ще хвръкна.
Ефи се опитваше да прикрие своя смях, но без особен успех.
-Вампир съм. - започна по-сериозно Лайтууд. - А вие, госпожице.. Ефи - сега се учуди, че не знае фамилията й, но това не беше от голямо значение - Също не сте човек, мисля?
Отново се засмя.

-И от колко време си вампир? - попита го Ефи.
Алек се облегна на камъка, обръщайки се към момичето, за да му е по-удобно.
-На 752 години. - отвърна той.
Естествено, следваше и той да попита. Защото и се интересуваше. Искаше да разбере нещо повече за нея.
-А ти?

-Значи си по-голяма от мен.. - каза Алек и се подсмихна.
Сега забеляза, как годините минаваха - не му пукаше какво ще направи, колко грешки. Имаше решение - убиване. Апък и след години всичко щеше да бъде забравено.
-А колко много години има още за живеене.. Освен ако някой не ме убие, това е друг въпрос. - засмя се Лайтууд, на собствените си разсъждения.

Ефи го попита за човешките му години. Е, те нямаше да се покачват, но това не беше проблем за него.
-20. - отвърна Лайтууд.
Точно седмица след рождения му ден бе превърнат във вампир.
-А твоите? - попита Алек

П.П. Няма проблем ;]

След дългия ден, който имах, реших да се поразходя малко в парка.
Докато обикалях без цел, видях Ефи. Да...Ефи... С нея се бяхме запознали преди седмици. Още първият път, когато я видях изпитах нещо към нея, но така и не съм и признал.
- Хей...Ефи! - казах силно и се затичах към нея.
Какво!? Тя беше с някакво момче... Това се и очакваше. Тя никога не беше сама.
Тичайки към нея, блъснах някакво момиченце, което се разплака. Около Ефи винаги оглупявах.
- Извинявах. - казах и и подадох куклата, която беше изпуснала.

- Но по темата...на 17. Внимавайте какво правите...все пак съм непълнолетна! - каза Ефи през смях.
Не се сдържах разсмях се. Но това не беше онзи лукав или престорен смях, който попринцип ползвах. Беше ми забавно.
- Е, щом е нужно.
Не след дълго чух някой да вика името на Ефи. Обърнах се и видях момче, което тичаше насам. В бързината си дори блъсна едно момиченце.

- Аз съм Фреди. - учтиво подадох ръка на момчето.
- Просто се разхождах. - отвърнах на Ефи.
Стана ми малко неудобно, че прекъснах разговора им, затова реших да си тръгвам.
- Ее...аз ще тръгвам.
Обърнах се и направих крачка. Усетих как Ефи хвана ръката ми. Завъртях глава и срещнах погледа и'. По лицето и' се изписа дяволита усмивка и забелязах как прехапа устни.

Подадох ръка за да се здрависаме с момчето.
- Ее...аз ще тръгвам. -каза Фреди.
Ефи обаче го дръпна за ръката и възрази за това той да си тръгне.
- Е, защо, още компания. - казах и се поусмихнах.

Реших да се поразходя, за да разсея тези мои видения, които се изтрелваха едно след друго нашоследък. Репих, че място като малкия водопад е напълно подходящо за тази цел.
Закрачих на там, забила поглед в земята. Скоро бях на мястото, но не бях сама. В началото не разпознах мъжката фигура, излегнала се на скалите, но после започна да придобива доста познат вид.
-Джейсън. -Казах по-скоро на себе си и се приближих. Той ме поздрави и ме попита какво правя тук. Аз седнах до него и кръстосах крака. -Живея тук. От почти година.
Нямаше да му обяснявам как се стигна до тук, да съм в приемно семейство. Доста неща беше "пропуснал", но се обзалагам, че и при него има нови случки и обрати в живота.
-Ами ти? Ти какво правиш тук? -Засмях се, като награбих една шепа от водата и го напръсках.

Виждах промяна в държанието му, надявах се да е за добро. Отново го изпръсках.
-Е, какво се е променило, около живота на Джейсън Уинчестър? -Попитах. -Не вярвам всичко да си е останало същото.
Облегнах се на скалата, като продължавах да го гледам с доза огромно любопитатво. Не всеки ден срещах познат по улиците на това градче. И не всеки ден срещах вампир, от който да не се отвращавам, имайки предвит неприятните моменти от живота ми с останалите вампири. Джейсън обаче никога не е бил към тази група вампири, която ненавиждам.
А сега-след като е променил малко дръжанието си, още повече.

-Ами.. -Зачудих се с кое първо да започна. -.. Местих се над 10 пъти, в момента съм при нещо като приемен родител, този път изглежда случих на някой, на когото да му пука. -Засмях се леко, след което продължих. -Разбрах, че имам сестра. Или поне това ми каза едно от виденията. Сега не спират, през час са. -Вдигнах рамене. -И мисля, че това е единственото ново при мен.
Нямаше да споменавам, че куп същества са по дирята ми, но всъщност това не беше нищо ново в моя живот.
Погледнах го. Винаги се бях възхищавала на неговата фигура, но сега гледах да незадържам много погледа си на голото му тяло до кръста, защото имаше шанс отново да се изчервя.

-Винаги съм имала. -Казах, като продължавах да се взирам в очите му. Изражението ми беше сериозно или по-скоро безизразно. Отместих поглед и се изчервих заради думата "красавице". Това за мен беше незаслужен комплимент. Този, който заслужаваше комплименти заради видната си красота беше Джейсън. Разбира се, не бях от типа момичета, които сипеха комплименти, защото се чувствах ужасно нелофко след това по необяснима причина.
Изправих се до седнало положение, като продължих да гледам надолу.

Облегнах се на рамото му.
-Но аз не мисля, че съм красива. Аз съм .. обикновенна. -Казах и се засмях, като го погледнах. -Ти си красив! -Казах, след което се пресегнах и пак го опрсках и се засмях. Да, определено се беше променил. Към добро.
Той се различаваше от всички вампири, с които имах среща. С онези в къщата, с Девин. Джейсън е толкова по-различен, че човек не би повярвал,че е вампир.
Разбира се, ако се запознае с Джейсън сега. Преди години всичко стоеше по доста различен начин.