Re: Край малкия водопад

by **Матт Шадолс** Пет Май 06, 2011 5:58 pm

-Ами минаха толкова много години, а и не знам какво е станало след това с теб, някой може да ти е изтрил спомените, няма значение, явно се намерихме. - Усмихнах се.
-Надявам се, че не съжаляваш, че те ухапах.

by **Jennifer Smith** Пет Май 06, 2011 10:28 pm

- Ами всъщност не съжалявам. Забавно е да си 'немъртъв'
Наистина не съжалявах. Животът като вампир ми харесваше, като изключим ужасната жажда за кръв, която понякога изпитвах. Изведнъж ми стана интересно какво ли са включвали тези спомени, които така безследно са изчезнали от умът ми, и започнах да разпитвам:
- Таа .. какво по-точно съм забравила?? От колко време се познаваме?? И как всъщност сме се запознали ??

by **Матт Шадолс** Съб Май 07, 2011 11:03 am

-Ами вече и аз съм позабравил, то ние не бяхме кой знае какви близки приятели и не бяхме баш приятели, а нещо повече, но колкото да ни коментират........
-За жалост я нямаше химията между нас, бяхме нещо, като приятели с облаги, но един ден просто трябваше да замина и за това ти оставих този подарък, хихихи.

by **Jennifer Smith** Съб Май 07, 2011 11:13 am

Слушах го внимателно и когато свърши с разказването, въздъхнах и казах:
- Приятели с облаги значи?! Не го бях очаквала ама добре. Поне не е било кой знае какво
Загледах се за малко в земята и се замилих за нещо. Донякъде се зарадвах, че не е било нищо особено. Просто познати.. така трябваше да бъде, така бях и с всички останали.

by **Матт Шадолс** Съб Май 07, 2011 3:40 pm

Мълчанието настъпи....
Аз гледах небето, а тя нещо се умисли, реших да не казвам нищо и да се насладя на цялата обстановка.... Извъртях се към нея за да и гледам лицето и нито дума не промълвих...

п.п. баси тъпия пост ;д

by **Jennifer Smith** Съб Май 07, 2011 7:24 pm

Бях се замислила и си мълчах. Матт също не казваше нито дума. Не го гледах, но сякаш усещах погледа му върху себе си. Отново ми стана леко неловко. Това мълчание не ми харесваше особено много. Попринцип обичах тишината. Защо ли тя ме дразнеше точно сега?! Някой трябваше да я прекъсне и явно това щях да съм аз.
- И защо ме превърна във вампир ?
Попитах със сериозно изражение, все още без да поглеждам момчето. Отново любопитството напираше в мен, но не можех да го спра.

by **Матт Шадолс** Съб Май 07, 2011 10:09 pm

Тя ме попита, защо съм я бил превърнал във вампир, не можех да и кажа истината.... И започнах да се опитвам да лъжа:
-Ами ти беше разбрала, че аз съм вампир и ти поиска да те превърна и въпреки рисковете, ти се реши да те превърна във Вампир и така стана цялата работа и след това, което ти сторих, уж бяхме нещо....
-Накратко разочаровах се от себе си и за това изчезнах.

by **Jennifer Smith** Съб Май 07, 2011 10:19 pm

Искала съм да ме превърне във вампир?! Аз, която не обича да наранява хората, камо ли пък да иска да им източи кръвта. Не ми се вярваше много. Е, сега вече беше друго.. без тази кръв не мога да живея, така че си позволявах да наранявам другите. Но не за това ставаше на въпрос в момента. Пък и щом съм разкрила тайната му какво е пречело просто да ме убие. Един човек по-малко на света.. няма да е голяма загуба. Пък и е щял да се уреди с вечеря. Странна работа. Не знаех дали да му вярвам или не. Просто го гледах с един съмнителен поглед, нямайки си и на идея какво да кажа.

by **Матт Шадолс** Съб Май 07, 2011 11:37 pm

Тя само ме гледаше със съмнителен поглед, аз се правех, че не ми пукаше и тя мисля, че взе та се върза.... Тишината пак настъпи, издразних се малко, че не можем да проведем един свестен разговор, но ....

by **Jennifer Smith** Съб Май 07, 2011 11:42 pm

След едно горе-долу кратко обмисляне на думите му, най-накрая реших да му повярвам. Или по-скоро да се направя, че съм му повярвала.
И шак настъпи досадното мълчание. Отново легнах на земята, отправяйки поглед към небето.
- И сега какво? Отново ли ще изчезнеш нанякъде? - попитах съвсем тихо, може би едва доловимо.

by **Матт Шадолс** Нед Май 08, 2011 12:10 am

-Ами, да мисля, че за момента ще е най-добре да изчезна... - Изправих се погледнах я, като и подадах ръка за да я вдигна, казах и:
-Ще се видим скоро, обещавам, няма да се налага да изчезвам така...
-Чао... - Усмихнах се и след отва изчезнах.

by **Jennifer Smith** Нед Май 08, 2011 12:19 am

Само кимнах в отговор на думите му.
"Даа сигурно ще се видим скоро.. След още някой век"
- Чао - казах отново с понижвн тон, поглеждайки след него, когато той си тръгна.
След това отидох по-близо до водата, като седнах на една скала. Взех няколко малки камъчета и започнах да ги мятам едно по вдно във водата, наблюдавайки образуващите се по повърхността кръгове и отново мислейки за някакви глупости. След като постоях така известно време, реших да се поразходя на някое друго място. Хем щях да опозная по-добре града, хем щях да се разсея и да не мисля за случилото се по-рано. Ии така тръгнах нанякъде..

by **Алекзандър Лайтууд** Пон Май 09, 2011 7:29 pm

Първи ден в Серенити Фолс.
Един гладен вампир..
..в непознато място.

Определено му беше навик да се мести от място на място, понеже често се налагаше заради изчезващите хора.. Да, изчезваха заради него и неговия глад. Не искаше да го разкрият, пък и като му кефнеше се местеше. Изобщо можеше да се изброят безброй причини.
Алекзандър остави багажа си в къщата си и тръгна да се разходи, апък и ако попадне на някоя жертва да половува. Не знаеше къде отива, но безцелното му скитане го отведе към един малък водопад.
Лайтууд седна на скалите и се заслуша във шума на водата.
Скууукааа.
Искаше да стане нещо по-интересно, планираше вечерта да отиде в някой клуб и да вечеря.. Мхм, с вкусна кръвчица.
Изведнъж една госпожица се появи, явно и тя се бе запътила към водопада. Алек й беше благодарен, че е нарушила това досадно мълчание. Вампирът се подсмихна, след което поздрави:
-Здравей.

by **Ефи Стонем.** Пон Май 09, 2011 7:50 pm

Поредната скучна вечер. Определено имах нужда от разходка. Може би в парка...или по баровете. Макар, че бях от дълго време тук все още не се бях запознала с всички барове...но както и да е. Навлякох набързо някакви подходящи за навън дрехи и изглеждах така . Излязох от вкъщи и тръгнах съвсем безцелно по така познатите улици. Докато се усетя бях стигнала малкия водопад в парка. Въздъхнах леко и доволно след като видях красивата гледка.
- Здравей. - поздрави ме някой и побързах да се обърна към него. Така и нея бях забелязала, че има някой друг тук. Може би се дължеше на факта, че бях потънала в мисли (за пореден път) или пък на този, че напоследък гледах да игнорирам всички и всичко (само за тяхна безопасност, нали уж се правех на миличка, не че беше възможно, но карайте).
- Ъмм здрасти! - поздравих и повдигнах почти незабележимо вежда. - А ти си? - попитах директно. Въобще не си падах по заобиколките.

by **Алекзандър Лайтууд** Пон Май 09, 2011 7:56 pm

-Алекзандър. - отвърна тъмнокоското и отново впери замисления си поглед във водопада. - Ти? - попита той на свой ред.
Добре, че се появи някой, независимо от това дали ще се заяждат, ако ще й кожите да си издерат. Поне нямаше да си умре сам от скука.

by **Ефи Стонем.** Пон Май 09, 2011 8:51 pm

Щом момчето ми каза името си го огледах по - добре и една задоволна от видяното усмивка се изписа на лицето ми. След това ме попита за моето.
- Ейври! - отговорих съвсем простичко и седнах на близкия камък... - Приятно ми е! - казах само след миг опитвайки се да придобия чаровна усмивка и определено имах напредък, защото само до преди дни това беше...ъъъ невъзможно, но нали ви казах, опитвам се да го играя на мила. И за сега мога спокойно да кажа, че повечето опитите бяха успешни.
- Е какво правиш тук? - попитах и се усетих, че въпроса е малко...добре де много тъп, но какво можех да направя...вече го бях попитала.

by **Алекзандър Лайтууд** Пон Май 09, 2011 8:54 pm

-Наслаждавам се на тишината и пиша стихове.. - каза Лайтууд, за момент сериозен, но после не се сдържа и се разсмя - Скучая. Преди малко дойдох в града и реших да прекарам първите си часове тук.
Не беше особено добро място, Лайтууд го знаеше, но поне се запозна с чаровницата.

by **Ефи Стонем.** Пон Май 09, 2011 9:14 pm

- Сериозно? И избра първо това място? - учудих се. Нямаше човек, който да познавах и да прекарва първите си часове сред природните "забележителности", а не в някой клуб. Самата аз веднага удостоих клубовете с присъствието си щом пристигнах тук, но всеки с вкусовете си. Все пак някои хора си падаха по това..тишина, спокойствие...абе все неща, които ми бяха антипатични, но да си признаем на мен какво ли ми беше симпатично в крайна сметка.
- Иии какво смяташ? Имам предвид за града, за това място? - засмях се леко и тихо зачаках отговора му.

by **Алекзандър Лайтууд** Пон Май 09, 2011 9:19 pm

Ейври го попита какво мисли за градът. Алек сметна, че е твърде рано за да си прави изводи за мястото, за това реши да отговори съвсем кратко.
-Изглежда приятно.. Има хубави момичета.
После се подсмихна доволно. Това поне беше вярно.

by **Ефи Стонем.** Пон Май 09, 2011 9:36 pm

Подсмихнах се леко, след което театрално вдигнах рамене.
- Да...сигурно. - казах засмивайки се леко, след което се загледах към водопада. Беше красив...и не само водопада, нооо това вече беше отделна тема. Леко присвих очи и се отпуснах назад заслушвайки се в шума на стичащата се вода, след което извърнах леко глава, за да видя Алек.
- Каква беше причината да се преместиш? - попитах любопитно.

by **Алекзандър Лайтууд** Пон Май 09, 2011 9:40 pm

Вторият въпрос доста затрудни Лайтууд. Не мислеше да отговори наистина, защото щеше да се наложи пак да се мести.
Облегна се на скалата, давайки си съвсем небрежен и спокоен вид, след което отговори:
-Често се местя от град на град, в Щудгарт не ми харесваше особено.

by **Ефи Стонем.** Пон Май 09, 2011 10:13 pm

Повдигнах вежда учудено. Много добре знаех, че дори не е човек, но реших да си замълча. Имах прекрасна интуиция, а пък и имах опит с различаването на създания и този там определено не беше човек, но както и да е. Не мислех да повдигам темата, обикновенно те сами се издаваха.
- Ахам... и предполагам това няма абсолютно никаква причина? - повдигнах вежда и прехапах устна, за да не се разсемя.

by **Алекзандър Лайтууд** Вто Май 10, 2011 12:40 pm

Алек забеляза как Ефи прехапваше устна, за да прикрие смеха си. Е, може би знаеше. Дори тя самата не беше човек, така че..
Лайтууд се усмихна криво, след което отвърна уж със същия небрежен глас:
-Никаква. А ти? От колко време си тук?

by **Ефи Стонем.** Вто Май 10, 2011 1:07 pm

- Никаква. А ти? От колко време време си тук? - попита Алек и леко повдигнах веждата си. Е нормално беше след като аз го питам и той да "прояви любопитство".
- От доста време. Градчето стана мой дом вече, не мога да се разделя с него. - засмях се леко. Просто бях твърде различна, а мисълта че тук почти всички бяха такива леко ме успокояваше. Нямаше защо да се крия, не че ми пукаше ако някой разбере каква съм. Най - лесно беше да го отстраня, но вече не беше и толкова забавно, всъщност беше като някаква тъпа детска игра, която всички чакаха да свърши по - бързо, защото им беше омръзнало. Точно така се чувствах, като трябваше да убивам. Не че не ми харесваше...харесваше ми и то много, но понякога омръзва. Както и да е. Опитах се да се отърся от безсмислените си мисли и отново се обърнах към Алекс изчаквайки някаква реакция.

by **Алекзандър Лайтууд** Вто Май 10, 2011 6:30 pm

Алек се замисли за момент, вперил поглед в малкия водопад и заслушал се в шумът на водата. Не би помислил, че този шум би го успокоил по някакъв начин. Но Лайтууд реши, че трябва да прекъсне това мълчание, вместо да стои и да слуша.
Започна да разсъждава за Ефи - градчето било като неин дом. Може би и Лайтууд щеше да го чувства така. Защото не бе единствения вампир тук. Всмисъл, нямаше да има нужда да се крие. Знаеше го, защото негови близки са му разказвали за това място.
-Може да стане и като мой дом - каза Алек - Така де, не съм единствения такъв тук.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31