Re: Алеята с пейките

by **Виктория Еспино** Нед Май 15, 2011 10:47 pm

Вики се облегна на рамото на момчето и се отпусна като се сгуши.
По всичко личеше, че на Вики и е удибно и приятно при това, за това не отговори на въпроса.
- От къде знаеш, че няма да се срещнем пак?- запита тя като го гледаше право в очите. Момчето имаше омагьосващи сини очи, които блестяха през тази приятна нощ,

by **Фреди Юпитер** Нед Май 15, 2011 10:54 pm

Бях се решил да бъда ромнтик, наистина взех да се заинтересовам от това момиче....
-Ами как да ти кажа, хубавите неща се срещат веднъж в живота и от там знам.
Както ме гледаше и аз я погледнах със моите кристално сини очи, оказа се, че и нейните са такива, погледите ни се сблъскаха, чувството за мен беше някак си....

by **Виктория Еспино** Нед Май 15, 2011 10:58 pm

- Дам и на мен така са ми казвали, но понеже не са и се случвали много хубави неща незнам какво е!- каза Вики и неспираше да го гледа в очите. Сякаш той я хипнотизираше в добрия, интересния, хубавия смисъл. Вики се чустваше като една малка принцеска, която беше намерила момчето което изпълва усивката и с интерс, радост, веселие, обич.

by **Фреди Юпитер** Нед Май 15, 2011 11:03 pm

-Виждам обаче, че колкото и да те държа, няма да мога да те топля цяла вечер тъй, че ако искаш да отидем в някое кафене или някоя денонощна закусвалня, за някое топло какао да се сгрееш пък после ще те изпратя до вас, ако поискаш...
-Тъкмо може да се разберем за утрешния ден, кога и къде да се срещнем. - Казах, като и се изплезих.

by **Виктория Еспино** Нед Май 15, 2011 11:07 pm

- Нем така си ми е добре но ако искаш да отидем нямам претенции.- каза Вики и направи муцунка.
Вики започна да си играе с герданчето като чакаше да чуе реакцията на Фреди. Започна да върти съчицето, което беше на врата и и си спомни, когато брат и го подари.
Усмохна се на този момент и погледна въпросително Фреди.

by **Фреди Юпитер** Нед Май 15, 2011 11:13 pm

-Ами да ти кажа така ми харесва много повече от колкото да седнем в някое кафене и да седим един срещу друг....
-Надявам се и при теб да е така, но ако искаш, ще те изпратя до вас, и без това е късно?
-Да не ти се карат ваще, че закъсняваш ?

by **Виктория Еспино** Нед Май 15, 2011 11:16 pm

Вики имаше чуството, че Фреди не искаше да е с нея, но не каза абсол=тно нищо. Замисли се за това с родителите.
- Те не са тук. Живея с брат си, който все още не ми е казал вечерния ми час.- каза на Фреди като малко се отдръпна, но пак стоеше в прегръдката му.
- А ти с кого си живее?- ставаше още по-любопитна.

by **Фреди Юпитер** Нед Май 15, 2011 11:20 pm

-Ами принципно трябва да се води, че живея с моята БФФ, но рядко се прибирам в къщи, просто предпочитам да съм самотник, а пък и без това доста хора не ме предпочитат...
-А относно това щом нямаш вечерен час, това означава ли, че ще можеш да останеш още доста време с мен ? - Усмихнах се след, като и зададах този въпрос...

by **Виктория Еспино** Нед Май 15, 2011 11:23 pm

- Мога!- каза радостна Вики и вече си бе хеърлила мислите,
които водеха, че тя не е интересна компания.
- Междодругото и аз се прибирам рядко наистина много рядко в нас, но не защото ми е добре сама ами защото брат ми все го няма!- засмясе и отново се приближи към него.

by **Фреди Юпитер** Нед Май 15, 2011 11:40 pm

-Е да знаеш, че от днес нататък, аз ще съм до теб в повечето случай, когато брат ти го няма. - Усмихнах се и и казах:
-Студено ти било а? Сега ще те стопля на бързо. - И се изсмях леко...
Както я бях прегърнал я хванах с другата ръка на свивките на краката, като я вдигнах всякаш ще я нося на някъде.... И започнах да се въртя с нея, докато я държах на ръцете си, след около 5 минути въртене ми се зави доста стабилно свят и оставих първо тя да седне на пейката след, което аз седнах до нея и я попитах:
-Е стопли ли се? хихихи - Изсмях се ...

by **Виктория Еспино** Нед Май 15, 2011 11:45 pm

- Добре ще знам и ще ми бъде забавно. Точно това което търся цял ден забавен човек който да ме забавлява и да се забавлява заедно с моята луда глава- каза Вики и се засмя. След мало Фреди я вдигна и каза, че ще я стопли
Вики нямаше никаква представа какво ще прави той, но като я вдигна се досети. Докато той я въртеше тя се кикотеше и от време на време викаше. Когато я остави на пейката тя запази равновесие.
- Фуу стоплих се мерси!- каза и съблече якето.

by **Фреди Юпитер** Нед Май 15, 2011 11:52 pm

-Няма за какво наистина, беше ми нужно това забавление точно тази вечер.... - След, което за миг замлъкнах, като я загледах колко красива е.... О боже май започвам да хлътвам, това май беше зле, дали трябваше да бягам ? Или да се втурна напред ? Е ще продължа, както до сега, все пак се познаваме от едва няколко часа ...
-Тааа да те попитам, ти имаш ли си любим, или все още не се е намерил такъв индивид ?

by **Виктория Еспино** Нед Май 15, 2011 11:56 pm

Вики се засмя и се замисли. Не знаеше защо изобщо мисли над този въпро. Тя мислеше, че просто няма такъв какъвто тя тръси. Я те търси забавно, симпатично, приятно, весело и дружеюбно момче.
- Нямам!- каза Виктория и намуси глава. Тя беше сегурна, че момчето няма да обърне внимание на този отговор, защото този симпатяга нямаше как да остане без сродна душа.
- А ти си имаш нали?- каза въпросително.

by **Фреди Юпитер** Пон Май 16, 2011 12:51 pm

-Ами това, че ти нямаш искренно ме радва....
-А относно мен ли...
-Ами аз и аз си нямам сродна душа в живота, но я търся знам, че все някога ще я намеря така, че съм спокоен до някаква степен, ако ли пък не ще си умра самотен....- Казах аз исмивайки се леко иронично.

by **Виктория Еспино** Пон Май 16, 2011 5:02 pm

Вики се изсмя след думите му и след малко той я погледна наистина сериозно.
- Да и аз се радвам, че ти нямаш!- каза момичето като поклащаше бавно глава.
- Сигурна съм че ще си намерим някой.- каза Вики като пак поклати разбиращо глава като беше изправила гърбът си.
Виктория се облегна отново на пейката и се загледа в небето.
- Ще си намерим!- повтори и се усмихна.

by **Фреди Юпитер** Пон Май 16, 2011 6:37 pm

Аз я погледнах, тя не спираше да повтаря "Ще си намерим". Дали това не беше някакъв намек? Дали трябваше да направя нещо ? Неее по-добре да не прибързвам.... Приближих се до нея, като и посочих едно съзвездие и и казах:
-Виждаш ли как са подредени звездите ?
-Това е съзведието Дерагон, идва от Дракон, ако се загледаш наистина прилича на дракон....

by **Виктория Еспино** Пон Май 16, 2011 8:23 pm

Вики последва погледа на Фреди и се загледа в звездите. Той и показа звездите, които трудно се виждаха, че имат форма на дракон. Вики се загледа и слушаше внимателно момчето. Тя подреди всички части от пъзела- в случая звездите и наистина видя, че те имат форма на дракон.
- Уау! Да наистина!- каза Вики като не отделяше поглед от небете. Никога не бе толкова заинтересована от небето и фигурите на звездите.
- Страхотно!- каза тихичко и се бърна към Фреди като му се усмихна по онзи радостен начин.

by **Фреди Юпитер** Пон Май 16, 2011 10:11 pm

Не, това не е тя, колко жалко .....
Наистина ми се искаше да е тя. Минаваха ми такива мисли през празната глава, мисля, че се нуждаех от малка почивка, но не исках да я оставям ей така за това я попитах:
-Кое предпочиташ, ноща или денят ?

by **Виктория Еспино** Пон Май 16, 2011 10:15 pm

На Вики звездите и предобиваха някакъв вид и си беше сигурна за формата.
Вики се замисли над въпроса и първо беше решена да каже ноща, но после промени мнението си. Тя го загледа.
- Мисля че деня, но и през ноща е забавно!- каза и се усмихна.
- А ти?- каза въпросително и отново погледна към небето.

by **Фреди Юпитер** Пон Май 16, 2011 10:33 pm

Замислих се....
-Ми не знам, кое е по-добре, но мисля, че предпочитам ноща, по-приятна е и някак си има по-романтичен вид....
-Какво ще кажеш да си ходим, на мен взе, че ми омръзна, не ме разбирай погрешно, компанията ти ми е много приятна, но след малко, ще се разкрият облаците и ще се открие пълната луна за това по-добре да си ходим....

by **Виктория Еспино** Пон Май 16, 2011 10:37 pm

- Какво ти пречи тя! Да неби да си от онези вълци!- каза подозрително Вики като стан от пейката и си взе якето и чантата.
Вики току-що беше разбрала за тях и точно това с луната го запомни много много добре. Тя беше уверена, че тези същества съществуват. Е бяха и го доказали все пак.

by **Фреди Юпитер** Пон Май 16, 2011 10:49 pm

-Какво... аз ? - Не знаех какво да кажа ...
-Ще ти кажа в някой друг живот, когато и двамата сме котки.... - След, което и казах:
-Съжалявам .... - И изчезнах безследно в никакъв случай не исках тя да разбира всъшност аз какъв съм, защото тогава щях да бъда отхвърлен... отново....

by **Veronica Lightwood** Съб Май 28, 2011 10:59 am

Вероника не бе от най-разговорливите същеста, а и в момента се нуждаеше от малко спокойствие. Време, за да премисли последните събития, които бяха връхлетяли живота й като гръм от ясно небе. Време, в което поне за миг да остане насаме с мислите си. А нямаше по-хубаво място за подобно действие от парка. Тя харесваше парка, бе едно от най-спокойните места в града, а и разполагаше в множество пейки и изобилие от чист въздух, който не бе чак толкова наложителен, но отново я успокояваше. Вероника си хареса една пейка, малко по-отдалечена от останалите. Е, явно и днес нямаше да намери пълното спокойствие, щом забеляза приближаващото се към нея момче. По-младо от нея и защо си бе харесало точно тази пейка. Имаше и още, Вероника бе сигурна в това, защото сама знаеше, че подмина две-три празни пейки. Е, и малко компания нямаше да й навреди, а и винаги можеше да се престори на замислена, което и направи.

by **Jace Wayland** Съб Май 28, 2011 6:49 pm

Контакти. Това ми липсваше. Мда.
Тръгнах към парка, някоя пейка, книга. Хм. Нощ.
Какво друго ми трябваше? Незнам.
Отидох към някакви пейки. О, не. Момичето което бях ухапал, но не се изплаши, явно не ме помнеше. Животът е риск, нали? Е, аз имах цялото време на света. Може би наистина не ме помнеше, тя се учуди като видя, че прескочих 2-3 пейки. Седнах на пейката срещу нейната. Момичето продължаваше да ме гледа.

by **Veronica Lightwood** Нед Май 29, 2011 1:01 pm

Вероника огледа новодошлия. Стори й се познат. Може би го бе виждала и преди, но спомените й убягваха. И защо ли бе избрал точно тази пейка - точно срещу нея? Този въпрос не напускаше мислите й, но нямаше и смелостта, за да го изрече.
- Не е нужно да се опитваш да ми четеш мислите... Аз съм Вероника, ако това те интересува. - каза накрая и отмести поглед. Дори не знаеше откъде й бе дошло наум, че се опитва да й прочете мислите или нещо подобно, но нали хората казваха точно това, когато някой ги гледаше толкова прехласнато.
- А ти си? - попита след няколко минути, щом не получи отговор веднага и отново погледна към момчето.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31