Апартаментът на Серена Лайтън и Ели

Ели предложи да ни заведе у тях.. Отначало бях песимистично настроена.. Не бях наясно къде може да живее едно малко момиче.. След като изминахме краткото разстояние от Ледената пързалка до апартамента й забелязах, че мястото е доста луксозно.. Тя ни поведе към стаята си.. Беше красива и доста обширна.. Не изглеждаше като стая на малко момиченце.. По-скоро на млада дама.. Тя ни покани да се настаняваме където искаме.. Седнах на крайчеца на леглото й.. Беше меко.. Тя започна да се преоблича .. Когато най-накрая го направи се простна на леглото и се загледа в тавана..
- Аз не.. - казах кротичко и се усмихнах.. Може би трябваше да й предложа да живее заедно с мен макар и апартаментът ми да не беше чак толкова просторен..
- Ели.. Сама ли живееш ? - попитах любопитно..

Нина започна да задава въпроси.. Ели измърмори нещо и отиде в кухнята.. Предполагам щеше да направи нещо за хапване.. Поех една глътка въздух и отместих кичур коса от лицето си.. Усмихнах се и се втренчих в сините очи на момичето.. Беше замислена също като мен..
- Честно казано ми се иска да осиновя Ели.. - прошепнах с надеждата малката вампирка да не чуе нищо.. Не исках да знае за намеренията ми докато не събера смелост да го обсъдя с нея.. Поех още една дълбока глътка въздух и подпрях глава на ръцете си, които бяха свити в юмруци..
- Ти за какво мислиш ? - попитах малко по-високо..

Усмихнах се.. Знаех какво е чувството да нямаш приятелки.. Честно казано това, че се сприятелих с тях не беше толкова странно.. Единственото странно бе, че все още бяха живи.. Обикновено приятелките ми умираха седмица след като се сприятеля с тях.. Вярно, че все още не беше минало толкова време, но.. Потръпнах при спомена за Манди..
- Разбирам.. - усмихнах се на Нина и забих поглед в пода.. Тя отново ме попита за какво мисля.. Май беше твърде развълнувана, че има приятелки.. Дори не ме слушаше.. Подсмихнах се леко и бавно вързах косата си ластика на лявата ми китка..
- Не ме ли слушаше досега.. Искам да осиновя Ели.. За това мисля.. - прошепнах бавно и се ухилих..
- Разкажи ми повече за вампирите.. Как ви влияе слънцето, с какво се храните и всякакви други интересни факти.. - подканих я с надеждата да сподели с мен.. Надявах се да знае, че ще си мълча..

Нина ми обясни набързо какво представляват кръвопийците в днешно време.. Беше интересно.. Може би някой ден и аз щях да пожелая да съм една от тях.. Изведнъж Ели влезе с банка кръв в ръце.. Не разбрах защо се забави толкова, но това нямаше значение.. Повиках я да седне до мен..
Погледа ми се заби в Нина.. Зъбите й мигновено се показаха.. Можех да се досетя, че това далеч не е животинска кръв.. Явно ме бяха излъгали, за да не се уплаша.. Ели обаче не държеше нищо подобно в ръцете си.. Измъченият поглед все още стоеше върху лицето й.. Дали и я те не бе жадна ?
Когато Нина приключи с банката си кръв се загледах в нея..
- Харесва ли ти вкусът или я пиеш от необходимост ? - попитах замислено

Кимнах.. Не бях опитвала кръв, но отдалеч можех да позная противната й миризма на желязо.. Повечето пъти когато усетех мириса на кръв започваше да ми се вие свят, но не й сега.. Може би бях превъзмогнала фобията си от кръв.. Или пък просто се чувствах добре докосвайки ледената кожа на Ели..
- Какво ще правим сега ? - попитах отегчено.. В апартамента нямаше кой знае какви възможности.. Можеше да говорим за нещо, но въпросът беше за какво ? Имах чувството, че ги познавам от цяла вечност.. Дори не ми хрумваха въпроси..

Нина също си нямаше и на идея какво може да правим.. Въздъхнах тихо и затворих очи.. Русокоска явно си намери занимание, но аз и Ели все още скучаехме..
- Интересна ли е ? - попитах и вирнах брадичка към книгата в ръцете на Нина.. Огледах стаята в търсене на китара или пияно.. Можеше да посвиря за развлечение.. Отдавна не го бях правила.. За жалост вкъщи имах само китара и нищо повече.. Пияното ми се струваше твърде скъпо.. Едва ли можех да си го позволя..
- В къщата имали пиано .. ? Или пък китара ? - попитах съвсем спонтанно.. В гласа ми обаче се долавяше вълнението което изпитвах..

Нина потвърди, че книгата е хубава.. Огледа стаята и ми посочи един ъгъл.. Обърнах се към Ели, за да разбера, защо тя не ми каза.. Тогава я видях.. Беше се отпуснала на леглото затворила очички.. Финото й лице бе спокойно, а не измъчено като преди няколко часа.. Усмихнах се и нежно погалих косата й.. Станах внимателно от леглото, за да не я разбудя..
- Мерси.. - прошепнах и се усмихнах на Нина.. Взех китарата и се настаних на един стол.. Пръстите ми се плъзнаха по струните.. Китарата издаде спокоен и звънлив звук.. Мелодията продължи да се развива заедно с движенията на пръстите ми.. От устните ми бавно започна да се отскубват тихи и напевни звуци..
- This time, I wonder what it feels like..To find the one in this life, the one we all dream oф..But dreams just aren't enough..So I'll be waiting for the real thing, I'll know it by the feeling..The moment when we're meeting, will play out like a scene..Straight off the silver screen..So I'll be holding my breath, right up 'til the end..Until that moment when, I find the one that I'll spend forever with .... - изведнъж гласът ми секна.. Забелязах, че Ели започва да се разбужда и спрях да пея.. Мелодията обаче продължаваше да звучи..

Продължих да свиря затворила очи.. Знаех тази песен достатъчно добре, за да не гледам струните.. Беше любимата на мама.. Като се замисля не ми липсваше.. Тя не попечи на Джефри да ме тормози и измъчва по всевъзможни начини.. Отворих рязко очи при злощастния спомен.. Една от струните издаде висок и дразнещ звук.. Прехапах устна и започнах да свиря отначало.. Докато се усетя Нина вече бе заспала.. Усмихнах се леко и отново затворих очи продължих да свиря и да издавам леки звуци с устните си.. Шепнех думите на песента с продължение на минути, докато не свърши.. Мелодията обаче продължаваше да огласява стаята.. Беше по-лесно, когато не пеех..

Нина отвори очи.. Измънка нещо, но не чух много добре.. Беше нещо от рода "Заспала съм".. Кимнах леко в знак на съгласие.. Не знаех дали е спала, може би по-скоро се е унесла.. Отворих очи и се усмихнах леко.. Пуснах струните и музиката спря..
Нина се бе сгушила с плюшена играчка в ръце.. Ухилих се .. Отново прокарах ръка по струните.. Музиката зазвуча.. Този път по-весела, по-настоятелна.. Нямаше текст.. Просто малка импровизация от моя страна.. Хубаво беше, че можех да импровизирам... В противен случай звукът нямаше да е толкова приятен..
- Харесва ли ти ? - казах тихо с глуповата усмивка на лицето ..

Усмихнах се.. Радвах се, че й харесва.. Обичах музиката ми да бъде харесвана.. Продължих да свиря..
Този път мелодията преминаваше от бърза към бавна и обратното..
Нина се заигра с играчката, която до преди няколко минути гушкаше..
- Къде си родена ? - попитах спонтанно..

Погледнах я виновно.. Не исках да я натъжавам.. Не знаех, че има лоши спомени от детството..
Поклатих тъжно глава.. Понякога наистина се обаждах там където не ми е мястото..
Спрях да свиря и оставих китарата до стола върху, който стоях..
- Съжалявам.. Аз.. Не знаех.. - прошепнах виновно..
Усмихнах се извинително и пъргаво отидох до нея и я прегърнах..
- Свиря от малка.. Ходех на уроци по пияно и без баща ми да научава се учех да боравя и с китарата.. - признах
си с лека закачлива усмивка..

Нина предложи да лягаме.. Честно казано след този дълъг ден имах нужда от малко почивка.. Кимнах леко и тръгнах към леглото..
Тя също ме последва.. Настаних се зад Ели и я гушнах съвсем нежно.. Отново целунах челото й и просто затворих очи..
Нина легна от другата й страна и неусетно заспа.. Явно и за нея денят бе тежък..
Затворих очи и бавно започнах да се унасям.. Образите започнаха да нахлуват в съзнанието ми..
Тялото ми се отпусна съвсем безсилно и скоро загубих съзнание..