Ню Йорк 2009г

На Мая Ню Йорк не и допадаше. Определено сухия, горещ климат на Южна Америка, големите, просторни поля, чиито край не можеше да се види с един човешки взор, чистия въздух и екзотичния дъх на дивото бяха за нея като наркотик. Тук, многото бетон, безкрайния трафик и безсмисленият шум изнервяха и без това изострените й сетива, които полудяваха в тази какафония.
Отгоре на това беше и Кристиян, който живееше в една претъпкана и неподредена боксониера, в една мръсна, стара панелка насред нищото, която задушаваше върколачката.
В осем сутринта, преди Крис да тръгне за работа, Мая го помоли да я закара в библиотеката, където тя да потърси малко спокойствие сред книгите и тишината в читалните.
Жълтият Мустанг спря пред масивната сграда и младата дама се измъкна от колата ловко. Изслуша редовната лекция на брат си за нейната безопасност и се вмъкна вътре. Все няколко стари книги за бойните изкуства сред индианците и седна на една отдалечена маса в читалнята, забивайки нос в страниците.
Беше се зачела дълбоко в интересните трудове, когато някакъв нахалник реши да я притеснява. Тя изсумтя, или по-скоро изръмжа, нали разбирате, върколашката й природа трудно можеше да бъде скрита и погледна преценително към субекта. Беше вампир, можеше да го подуши от цяла миля, но не това я дразнеше най-много.
- Сядай. - процеди тя през зъби и погледна към него, а очите й за миг присветнаха в жълто.

Мая прелистваше нервно книгата, отбелязвайки с цветни листчета кои страници иска да преснеме, за да прочете по-обстойно и да ги запази, защото кой знае кога ще има възможността да се сдобие с подобни източници.
От време на време мяташе един поглед на вампира, който стоеше срещу нея и изглеждаше сякаш му се повдига и ще повърне всеки момент.
- Искаш ли пликче или ще драйфаш в пазвата си? - иронично изрече Мая и се засмя звънко и сладко.
Беше готова да продължи да го обсипва с жлъчен сарказъм, но телефонът й иззвъня неочаквано. Тя извъртя очи с досада, когато видя "Крис" изписано на дисплея. Обичайната половинчасова проверка. Върколачката вдигна измърмори нещо бързо на испански с раздразнен тон, хокайки брат си и затвори, мятайки телефона върху масата.
Сети се, че зъбаткото я бе попитал нещо преди малко и му отговори:
- Чета книги, не е ли очевидно.

- А ти май не знаеш, че да се занимаваш с мен е опасно за здравето ти, зъбатко! - изсъска Мая и го погледна така, сякаш всеки момент щеше да откъсне главата му. Не си падаше по вампирите, не беше расистка, но тяхното голямо его ги правеше смешни в очите й.
Тя може и да изглеждаше като кукла барби - нисичка на ръст, със слаба физика, русокоса и на вид съвсем невинна, но в ръкава си имаше козове, които никой не бе предположил, че момиченце като нея притежава.
Военното обучение в ранна детска възраст я бе превърнало в безкористен и отдаден на битката, войник, който не се предава и не пада по гръб.
Щом можеше да победи двуметров гигант като брат си, който имаше славата на вълк, който някога, в младите си и буйни години беше избил цял вампирски клан, то Мая не беше лесна мишена.
- Защо изобщо си тук, на моята маса и засенчваш личното ми пространство?

- Ако продължаваш да плямпаш ще усетиш колко съм войнствена върху натрошените си резци и счупения нос. Тоест, мълчи преди да си останал без зъбки, че ако ги нямаш - няма да можеш да папкаш и гладен ще умреш. - Мая продължи да чете, слагайки веселите, шарени лепенки на още няколко странички. Май щеше да изхарчи доста от спестяванията си за ксерокс.
- Да и ти не миришеш очарователно, но поне съм културна и не ти го показвам. Явно за няколкото века живот така и не си успял да се научиш на обноски, колко жалко. Както се казва " Родил се селяни, останал си селянин." - едно ухапване нищо не променя. - върколачката сви рамене и го погледна с презрение, след което се върна към интересното си четиво, вместо да му обръща внимание. Ама, че глупаво животно!

- Съжалявам, захарче, опитите ти да ме ядосаш са доста плоски. Но ако наистина искаш да мерим сили - задния двор на библиотеката е празен по това време. - тонът й беше безразличен и сив, никаква емоция не украсяваше думите й, защото Мая приемаше подобни неща за забавление и един вид тренировка. Ако малкото вампирче искаше да покаже уменията си в боя - тя нямаше да откаже, но ако не пожелаеше, Мая щеше да продължи да чете книгата си и вероятно щеше да се шегува с него.
- Един прост въпрос, ей така за откат - ти какво правиш в библиотеката. Като те гледам - не носиш книжки за четене, не си заинтересован от подобни неща, май? Или просто идваш тук да досаждаш на невинни и глупави девойки, които в последствие свършват в леглото и между зъбите ти. Трябва да призная, твоят вид напоследък наистина печели точки сред женската аудитория. Не разбирам защо смятат за толкова романтично някой да забие резците си във вратовете им и да ги източи като кръвна банка. Аз не намирам никаква романтика, но явно съм повредена... или предубедена.

- Колко клиширано... и безкрайно комично! Но като се замисля, и ти, и той, сте жалки подобия на вампир. Да, майка ти добре го е измислила. - Мая продължи да разлиства страничките, като прочиташе бегло за какво става въпрос и в зависимост от прочетеното решаваше дали ще копира страницата или не.
- Не, че умирам от желание да познавам теб и жалката ти особа, но мен са ме учили да съм любезна. Както виждаш, доста са се провалили, но все пак. Аз съм Мая. - върколачката не благоволи да се ръкува със зъбаткото, не искаше да се докосва до него. По принцип не обичаше да докосва други индивиди, освен ако не става дума за пребиване или нещо поне малко подобно на него.
- Ау, ще ме умориш. Сега ще се окаже и, че си от романтичните вампири, които четат по цял ден сълзлива поезия, а вечер слушат френски шансони, взират се в Луната и шепнат колко са самотни...

- Какъв е твоят проблем? - безинтересно измъмри Мая и затвори дебелата книга, поставяйки я пред себе си, готова да я ползва за оръжие, ако се наложи.
- Сам реши да ми се натресеш, че и да ме заговаряш. Това си е лично твоя вина! Ако не си разбрал - видовете ни са естествени врагове. Аз лично не съм расистка, но ако питаш братята ми, те определено не биха оставили някой от твоя клан жив за повече от три минути. А да не говорим, че си и един голям устатко, който не знае как да си мери приказките. - обясни му тя на кратко и съвсем ясно, с тон на леличка от детската градина.
- Капиш?

Мая, от своя страна също игнорираше присъствието на вампира и продължаваше задълбоченото си изследване над бойните изкуства. Нямаше намерение да се занимава с досадното кръвопийче, което й лазеше по нервите и се правеше на голям мъж. Ама, че си беше повярвал.
Като нищо щеше да го повали с две движения, но нали вампирите държаха на своето свръхего.
Мая забеляза, че новият й познат си беше изтървал портмонето на пода, верроятно го беше изтърсил от чантата си.
- Ей, мистър Наранени чувства, кешът ти е на пода.