Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Пон Май 09, 2011 9:30 pm
Latest topics
» Размяна на банери
Пон Ное 05, 2012 2:49 pm by Максимилиан Уинтър

» Деметрия Алварадо
Нед Юли 03, 2011 12:20 pm by Зендая Блек

» Къщата на Джейкъб
Съб Юни 25, 2011 1:31 pm by Jacob Baker

» Електра Старк
Пет Юни 24, 2011 2:19 pm by Зендая Блек

» Плажната ивица
Чет Юни 23, 2011 12:23 pm by Peyton Sawyer

» Къщата на Ванеса
Сря Юни 22, 2011 6:42 pm by Ванеса Килс

» LA 2010
Сря Юни 22, 2011 5:11 pm by Delena BlackHeart

» Afterdark night club
Вто Юни 21, 2011 9:32 pm by Виктория Еспино

» Предишния или по-предишния потребител?
Вто Юни 21, 2011 11:32 am by Ванеса Ван Дер Удсън

Януари 2019
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031   

Календар Календар


Ню Йорк 2009г

Go down

Ню Йорк 2009г

Писане by Едуард Фебрей on Пет Юни 03, 2011 4:57 pm


The New York Public Library
..................................................................................


Ню Йорк много бързо ми доскуча. Бях тук едва от седмица, а вече по цял ден се чудех как да избягам. Пък и ми бе прекалено трудно да спазвам новите си принципи-без човешка кръв, на толкова многолюдно място.
Да не говорим за всички тези концерти и глупави купони до сутринта, които се провеждаха на метър от моя блок.
Май беше по-добър избор да си остана в Лондон.
Там можеше да има много хора, но поне имаха класа. Да не говорим, че можеше да си намериш някоя изложба, нормален концерт, не само на глупави комерси.
А в Ню Йрок единственото място на което можех да чуя мислите си бе библиотеката. За това често я посещавах.
И този път взех първата книга която намерих (това е нещо като традиция, за да имам по-голяма обща култура)
За жалост бе за физика, но нямах правото да я върна по моите закони.
Седнах на една маса и се зачетох. Не след дълго някакво момиче седна пред мен и започна да се усмихва много подозрително.
Тези нюйоркчанки си мислеха, че могат да свалят всеки с глупавите си изражения и късите поли.
Грабнах нещата си и тръгнах към друга маса, колкото и грубо да беше, но пък трябваше да ми бъде простено, защото чух онова момиче да говори с приятелките си как щяла да ме "забие".
-Може ли?-спрях се при едно русо момиче, което се бе надвесило над една дебела книга, и посочих мястото срещу нея

_________________

And I don't want the world to see me
Cause I don't think that they'd understand

When everything's made to be broken
I just want you to know who I am
avatar
Едуард Фебрей

Брой мнения : 103
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Мая on Пет Юни 03, 2011 5:09 pm

На Мая Ню Йорк не и допадаше. Определено сухия, горещ климат на Южна Америка, големите, просторни поля, чиито край не можеше да се види с един човешки взор, чистия въздух и екзотичния дъх на дивото бяха за нея като наркотик. Тук, многото бетон, безкрайния трафик и безсмисленият шум изнервяха и без това изострените й сетива, които полудяваха в тази какафония.
Отгоре на това беше и Кристиян, който живееше в една претъпкана и неподредена боксониера, в една мръсна, стара панелка насред нищото, която задушаваше върколачката.
В осем сутринта, преди Крис да тръгне за работа, Мая го помоли да я закара в библиотеката, където тя да потърси малко спокойствие сред книгите и тишината в читалните.
Жълтият Мустанг спря пред масивната сграда и младата дама се измъкна от колата ловко. Изслуша редовната лекция на брат си за нейната безопасност и се вмъкна вътре. Все няколко стари книги за бойните изкуства сред индианците и седна на една отдалечена маса в читалнята, забивайки нос в страниците.
Беше се зачела дълбоко в интересните трудове, когато някакъв нахалник реши да я притеснява. Тя изсумтя, или по-скоро изръмжа, нали разбирате, върколашката й природа трудно можеше да бъде скрита и погледна преценително към субекта. Беше вампир, можеше да го подуши от цяла миля, но не това я дразнеше най-много.
- Сядай. - процеди тя през зъби и погледна към него, а очите й за миг присветнаха в жълто.
avatar
Мая

Брой мнения : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Едуард Фебрей on Пет Юни 03, 2011 5:25 pm

Чак сега ли забелязах, че е върколак?
Местнах за твърде нетактично и грубо да си запуша носа, така, пред нея и уж небрежно се подпрях на едната си ръка. Всъщност бях притиснал длантта си плътно към ноздрите, за да не ме достигне миризмата.
А защо всъшност миришеха толкова гадно?
На мокро куче в горещ ден.
Но трябваше да призная, че това момиче не вонеше чак толкова зле, пък и не приличаше толкова на нормалните върколаци. Те, по принцип, бяха нещо като индианци, или нещо такова (не мога да съм сигурен, но мисля, че се появява при тях първо)
Момчетата бяха масивни, неизкъпани, хулигани, с матова кожа, много късо постригана или дълга до кръста (в която се преплитаха някои ловко сплетени плитки с цветни камъчета), мазна, черна коса. Момичетата бяха плашещо високи, обратно на набитите мъже, жилести, с големи десници и огромни крака. Косите им бяха сухи и агале-агале накълцани с ножица.
Или поне такива бяха тези върколаци за които бях чел в книгите.
Това момиче беше русо, косата й не бе нито мазна, нито суха, нормална. Даже беше дълга и май бе ходила на фризьор...преди няколко години- Кожата й бе с лек загар и цялата обсипана с лунички.
Е, поне характера й беше като този на другите от своя вид-грубовата, нервна, прекалено темпераментна.
Да не говорим, че и скимтеше, което намирах за изключително смешно във върколаците.
-Благодаря...-добавих, за да покажа класа
За миг се замислих дали няма да ме разкъса със зъби и изгори със саморъчно запален огън, но все пак започнах раговор:
-Какво четеш?

_________________

And I don't want the world to see me
Cause I don't think that they'd understand

When everything's made to be broken
I just want you to know who I am
avatar
Едуард Фебрей

Брой мнения : 103
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Мая on Пет Юни 03, 2011 5:49 pm

Мая прелистваше нервно книгата, отбелязвайки с цветни листчета кои страници иска да преснеме, за да прочете по-обстойно и да ги запази, защото кой знае кога ще има възможността да се сдобие с подобни източници.
От време на време мяташе един поглед на вампира, който стоеше срещу нея и изглеждаше сякаш му се повдига и ще повърне всеки момент.
- Искаш ли пликче или ще драйфаш в пазвата си? - иронично изрече Мая и се засмя звънко и сладко.
Беше готова да продължи да го обсипва с жлъчен сарказъм, но телефонът й иззвъня неочаквано. Тя извъртя очи с досада, когато видя "Крис" изписано на дисплея. Обичайната половинчасова проверка. Върколачката вдигна измърмори нещо бързо на испански с раздразнен тон, хокайки брат си и затвори, мятайки телефона върху масата.
Сети се, че зъбаткото я бе попитал нещо преди малко и му отговори:
- Чета книги, не е ли очевидно.
avatar
Мая

Брой мнения : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Едуард Фебрей on Пет Юни 03, 2011 6:57 pm

Телефонът на момичето звънна. Започна бързо и нервно да блещи на някакъв неприятен език, който предположих, че е испански.
По принцип изпитвах абсолютна ненавист към сложните му думи, но миризмата ме бе завладяла напълно, толкова че да не мога поне и малко да се ядосам.
Непозната хвърли телефонът си на масата и с изключително раздразнен и сърказтичен тон ми отговори, че чете книга.
Усмихнах се, пробвайки да избегна репликата, която упорито напираше:"Ти можеш да четеш, куче ?"
Вместо това с хладен тон казах:
-Не знаеш, ли че е забранено да говориш по телефона в библиотека?
Русокосата вдигна ядосан поглед от книгата.
-Камо ли на испански...-довърших
Испанския бе един от малкото езици които не говорех. Нареждаше се до африкански, грузински и ромски.
Можех да кажа "Ти си жалко псе" на 32 езика.

_________________

And I don't want the world to see me
Cause I don't think that they'd understand

When everything's made to be broken
I just want you to know who I am
avatar
Едуард Фебрей

Брой мнения : 103
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Мая on Пет Юни 03, 2011 7:08 pm

- А ти май не знаеш, че да се занимаваш с мен е опасно за здравето ти, зъбатко! - изсъска Мая и го погледна така, сякаш всеки момент щеше да откъсне главата му. Не си падаше по вампирите, не беше расистка, но тяхното голямо его ги правеше смешни в очите й.
Тя може и да изглеждаше като кукла барби - нисичка на ръст, със слаба физика, русокоса и на вид съвсем невинна, но в ръкава си имаше козове, които никой не бе предположил, че момиченце като нея притежава.
Военното обучение в ранна детска възраст я бе превърнало в безкористен и отдаден на битката, войник, който не се предава и не пада по гръб.
Щом можеше да победи двуметров гигант като брат си, който имаше славата на вълк, който някога, в младите си и буйни години беше избил цял вампирски клан, то Мая не беше лесна мишена.
- Защо изобщо си тук, на моята маса и засенчваш личното ми пространство?
avatar
Мая

Брой мнения : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Едуард Фебрей on Пет Юни 03, 2011 7:22 pm

Тя? Опасна? За моето здраве?
Та тя бе толкова крехка и мъничка. Сигурно не се превръща във вълк, а в чихухуа.
И защо съм на нейната маса? Не ми се изкаше да започвам разговора: Искаш да кажеш моята маса!? и просто вдигнах рамене.
Тези кучета бяха толкова малоумни. Може би дори не могат да мислят с главата си. Поддават се на първичното. Нямат си и понятие какво е класа или поне култура. Тях петък вечер с бира, пържола или нещо такова, малко по-широк потник и телевизор ги устройваше напълно.
О, и нека предположа- не пропускат да вдигнат крак до някой камък или дърво.
За секунда се замсмях, но отвратителната смрад ме накара да се закашлям.
-Много си...-започнах
Спрях се за секунда, за да избегна думи, неприсъщи за мен като...не е нужно да ги споменавам.
-...войнствена.

_________________

And I don't want the world to see me
Cause I don't think that they'd understand

When everything's made to be broken
I just want you to know who I am
avatar
Едуард Фебрей

Брой мнения : 103
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Мая on Пет Юни 03, 2011 7:30 pm

- Ако продължаваш да плямпаш ще усетиш колко съм войнствена върху натрошените си резци и счупения нос. Тоест, мълчи преди да си останал без зъбки, че ако ги нямаш - няма да можеш да папкаш и гладен ще умреш. - Мая продължи да чете, слагайки веселите, шарени лепенки на още няколко странички. Май щеше да изхарчи доста от спестяванията си за ксерокс.
- Да и ти не миришеш очарователно, но поне съм културна и не ти го показвам. Явно за няколкото века живот така и не си успял да се научиш на обноски, колко жалко. Както се казва " Родил се селяни, останал си селянин." - едно ухапване нищо не променя. - върколачката сви рамене и го погледна с презрение, след което се върна към интересното си четиво, вместо да му обръща внимание. Ама, че глупаво животно!
avatar
Мая

Брой мнения : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Едуард Фебрей on Пет Юни 03, 2011 7:49 pm

Усетих как гневът ме обзема напълно и ръцете ми затрепериха неубоздано.
Хванах единия ръб на масата не много силно, за да не го счупя. Трябваше бързо да се удържа, за да не пребия това куче.
Вдишах дълбоко въздух, въпреки че нямаше смисъл. Аз не дишах и това беше спряло да действа преди векове. Но въпреки това се успокоих достатъчно, за да произнеса с класа.
-Е, знаеш какво казват...Роди ме мамо тъпа, аз сама ще си стана върколак.
Също не пропуснах да се изхиля мазно.

_________________

And I don't want the world to see me
Cause I don't think that they'd understand

When everything's made to be broken
I just want you to know who I am
avatar
Едуард Фебрей

Брой мнения : 103
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Мая on Пет Юни 03, 2011 7:58 pm

- Съжалявам, захарче, опитите ти да ме ядосаш са доста плоски. Но ако наистина искаш да мерим сили - задния двор на библиотеката е празен по това време. - тонът й беше безразличен и сив, никаква емоция не украсяваше думите й, защото Мая приемаше подобни неща за забавление и един вид тренировка. Ако малкото вампирче искаше да покаже уменията си в боя - тя нямаше да откаже, но ако не пожелаеше, Мая щеше да продължи да чете книгата си и вероятно щеше да се шегува с него.
- Един прост въпрос, ей така за откат - ти какво правиш в библиотеката. Като те гледам - не носиш книжки за четене, не си заинтересован от подобни неща, май? Или просто идваш тук да досаждаш на невинни и глупави девойки, които в последствие свършват в леглото и между зъбите ти. Трябва да призная, твоят вид напоследък наистина печели точки сред женската аудитория. Не разбирам защо смятат за толкова романтично някой да забие резците си във вратовете им и да ги източи като кръвна банка. Аз не намирам никаква романтика, но явно съм повредена... или предубедена.
avatar
Мая

Брой мнения : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Едуард Фебрей on Нед Юни 05, 2011 2:11 pm

Реших да не наблягам на факта, че дори не съм и докосвал момиче пред пет вековният си живот, ами даже обратното.
Усмихнах се подигравателно и самодоволно.
Разбира се, че ми се искаше да развия тезата, че Деймън Салватор, и всички други изчадия като него, са просто плод на перверзните умове на дебели, пъпчиви тийнеджърки.
Не вярвам въобще да има вампир, като някой Кълън, който са се разхожда съвсем спокойно сред смъртните, без да се страхува, че ще ги изяде.
Камо ли да работи в болница!
(Да, побързах да прочета първата книга за вампири щом тя излезе.
И мога да твърдя, че Стефан е много по-симпатичен от Деймън, и в него има истински вампир.
Страхува се да не навреди на някого и точно заради това отбягва хората...Ама и аз какъв съм женчо.)
-О, хайде, признай си!-казах със самовюбен тон-Намираш ме за неустоим. Даже едвам се сдържаш да не ми скочиш, да радереш дрехите ми...и всички неща, които правят фенките на Робърт Патинсън.
Не забравих и да й смигна "палаво"
-Еми така е...-продължих все така нахално-Няма нищо срамно в това да си признаеш. Ето, ще си го кажа, едвам се стърпявам да не си забия резците във врътлето ти.
Надявах се че няма да ми проличи колко много ирония използвам.

_________________

And I don't want the world to see me
Cause I don't think that they'd understand

When everything's made to be broken
I just want you to know who I am
avatar
Едуард Фебрей

Брой мнения : 103
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Мая on Нед Юни 05, 2011 2:55 pm

- Оу, да, как ме разгада с един поглед. Ти си изключително наблюдателен индивид. Направо не знам как успя да прозреш зад частта от мен, която иска да ти се нахвърли и да размаже зъбатата ти муцуна в ръба на тази прекрасна маса. - Мая също не отстъпваше по хапливост и сарказъм. Ама, че упорито същество беше този кръвопиец. Май наистина си търсеше белята в нейно лице.
- Хайде де, откога чакам да се опиташ да закусиш с мен. Надявах се тайно, защото не искам аз да съм подстрекател и най-вече, за да мога да се оправдая с фактът, че е самозащита. - върколачката използва прочутият си влажен поглед, изпълнен с невинност, страх и като допълнение започна да трепери, прибавяйки към целия театър и малко сълзлив монолог:
- " Онзи..онзи ужасен вампир.. Той..нападна ме..и..". - след което се разсмя истерично и избърса очи с опакото на ръката си.
- Хах, не случайно го наричат "кучешки поглед".
avatar
Мая

Брой мнения : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Едуард Фебрей on Нед Юни 05, 2011 5:22 pm

Нямаше как да не се засмея, беше неизбежно, колкото и да исках да запазя леко ядовитото си лице.
-Добра си...-вметнах усмихнат до уши-Но ако полицайката е жена..няма да ти се отвори парашута.
После вдигнах книгата по физика, която дори не бях отворил, и я развях пред лицето на момичето за доказателство, че имам други причини да стоя тук освен свежо женско месце.

Непознатата вдигна рамене, в знак, че въобще не й пука какво правя или не и отново погледна към нейното си четиво, залепяйки цветно листче в горния ръб на страницата.
-Аз съм Едуард междодругото.-добавих
Бях твърдо решил, че трябваше да продължим разговора, дори това да доведе до късане на крайници, уши и кучешка козина навсякъде.
Момичето дори не ме погледна.
-Да, като вампира...Едуард Калън-продължих да нахалствам

_________________

And I don't want the world to see me
Cause I don't think that they'd understand

When everything's made to be broken
I just want you to know who I am
avatar
Едуард Фебрей

Брой мнения : 103
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Мая on Нед Юни 05, 2011 5:42 pm

- Колко клиширано... и безкрайно комично! Но като се замисля, и ти, и той, сте жалки подобия на вампир. Да, майка ти добре го е измислила. - Мая продължи да разлиства страничките, като прочиташе бегло за какво става въпрос и в зависимост от прочетеното решаваше дали ще копира страницата или не.
- Не, че умирам от желание да познавам теб и жалката ти особа, но мен са ме учили да съм любезна. Както виждаш, доста са се провалили, но все пак. Аз съм Мая. - върколачката не благоволи да се ръкува със зъбаткото, не искаше да се докосва до него. По принцип не обичаше да докосва други индивиди, освен ако не става дума за пребиване или нещо поне малко подобно на него.
- Ау, ще ме умориш. Сега ще се окаже и, че си от романтичните вампири, които четат по цял ден сълзлива поезия, а вечер слушат френски шансони, взират се в Луната и шепнат колко са самотни...
avatar
Мая

Брой мнения : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Едуард Фебрей on Нед Юни 05, 2011 6:45 pm

Тя от къде знаеше за френските шансони?...В моя защита-не всяка вечер!
Пък и не си говоря сам. Камо ли да си шепна колко съм самотен, въпреки, че е така.
Вече свикнах. Все пак бях едва на 7 когато се превърнах във вампир. 230 години бяха достатъчни за какви ли не навици.
Мая отново ме ядоса.
Всеки знаеше, че щом се заговори за майка ми трябва да бяга. Ще го ударя на чест и става лошо. Приемам го твърде лично.
Отново се сетих как трябваше да се разделим.
Та аз нямах представя как да си купя хляб, камо ли как да го изработя.
Веселото ми изражение веднага помръкна.
Този път наистина много ми се понрави какво говореше за мен.
"Жалката ми особа" не желаеше да започва тази тема, защото със сигурност г-жица Аз-съм-голяма-работа щеше много да пострада.
-Какъв ти е проблема?-процедих през зъби

_________________

And I don't want the world to see me
Cause I don't think that they'd understand

When everything's made to be broken
I just want you to know who I am
avatar
Едуард Фебрей

Брой мнения : 103
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Мая on Нед Юни 05, 2011 6:57 pm

- Какъв е твоят проблем? - безинтересно измъмри Мая и затвори дебелата книга, поставяйки я пред себе си, готова да я ползва за оръжие, ако се наложи.
- Сам реши да ми се натресеш, че и да ме заговаряш. Това си е лично твоя вина! Ако не си разбрал - видовете ни са естествени врагове. Аз лично не съм расистка, но ако питаш братята ми, те определено не биха оставили някой от твоя клан жив за повече от три минути. А да не говорим, че си и един голям устатко, който не знае как да си мери приказките. - обясни му тя на кратко и съвсем ясно, с тон на леличка от детската градина.
- Капиш?
avatar
Мая

Брой мнения : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Едуард Фебрей on Сря Юни 08, 2011 7:45 pm

Стана ми изключително неприятно от поведението на това куче.
Но този път не ми идваше да я убия на място, а ми бе много гадно, че търпя такова поведение.
Не можех да я тъпря и на момента ми идваше да си взема нещата и да с омитам за секунда, но това щеше да значи, че се предавам, че тя е по-силна и печели, а това бе далеч от истината.
Отворих книгата и зачетох, пробвайки да не обръщам внимание на дразнителя.
Извъртях се съвсем леко, за да не съм лице в лице с нея.
А най-лошото бе че започвах да свиквам с неприятната миризма на мокро псе.
На хората им бе приятно:на някои им миришат на сладки, на гора. Е, ние бяхме по-изискани дори и в това отношение-винаги миришем на френски парфюм или нещо такова.

_________________

And I don't want the world to see me
Cause I don't think that they'd understand

When everything's made to be broken
I just want you to know who I am
avatar
Едуард Фебрей

Брой мнения : 103
Join date : 27.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Мая on Пет Юни 10, 2011 4:12 pm

Мая, от своя страна също игнорираше присъствието на вампира и продължаваше задълбоченото си изследване над бойните изкуства. Нямаше намерение да се занимава с досадното кръвопийче, което й лазеше по нервите и се правеше на голям мъж. Ама, че си беше повярвал.
Като нищо щеше да го повали с две движения, но нали вампирите държаха на своето свръхего.
Мая забеляза, че новият й познат си беше изтървал портмонето на пода, верроятно го беше изтърсил от чантата си.
- Ей, мистър Наранени чувства, кешът ти е на пода.
avatar
Мая

Брой мнения : 29
Join date : 26.05.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ню Йорк 2009г

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите