Nicole, the goddess of beauty

Име: Никол
Възраст: Няма данни за рождението на богинята. Знае се единствено, че е било някъде около десетилетие след Христа. Все пак, изглежда на 19.
Вид: Богиня
Първична способност: В нейно лице се олицетворяват красотата и добротата.
Дарба: Да превръща всичко грозно в красиво;. Притежава власт над красотата във всичките й измерения

Външен вид: Тя не намира себе си за грозна. Още повече пък е богиня на красотата. Често оставя русата си дълга коса да пада свободно по раменете й, защото така създава усещане за свобода. Очите й са сини и толкова дълбоки, че можеш да прочетеш душата й в нея. Кожата й е мека и създава грешната илюзия, че всеки миг ще се разпадне. Самия оттенък на кожата й е доста по-блед, от този на нормалните хора и това е нещото, което тя не харесва у себе си. На ръст не е внушителна - едва 1,62. За повечето хора, Никол е симпатичното миньонче с хубавите руси коси. Облича се почти винаги в светли дрехи, защото тъмните я потискат. По тази причина рядко излиза облечена в черно и тъмносиньо. На земята, формата си поддържа предимно с йога, а често й с каланетика.

Характер: Характерър на Никол не може да се определи лесно - това е една сложна мозайка от предимства и недостатъци, но за една богиня, все пак добрите чертни на характера надделяват. Момичето се старае да бъде добра с всички и да помага максимално. Не обича злото и войните - за нея това е безсмислен начин да загубиш ценни човешки животи. Срамежлива по натура, Никол рядко се хвали за някакъв успех, но пък, ако той е голям, няма да успее да се сдържи. За нея няма крайност, винаги има средно положение. Иначе казано, реалистка е. За нея в чашата просто има вода - не е нито празна, нито пълна. Адски ината е и не позволява на другите хора да й казват какво да прави. Магарешкия й инат често й е създавал проблеми, но все пак, това е черта на характера й, която е трудно заличима. Почти не пие, категорично не пуши и не приема наркотици. Обожава децата и иска един ден да си има поне дузина такива. Никол е заклета вегетарианка, но самата тя не знае откога.

История:Не зная много за себе си. Наистина. Повечето хора знаят къде са израснали, как се казват родители им, каква е първата им играчка, как се казва първото им гадже и кога са се целунали. Аз не съм орисана с тази съдба. Спомням си родителите си, но адски бегло. Зная, че баща ми беше бог - имаше контрол над огъня. Неведнъж съм го виждала да пали разни неща само с един поглед. Майка ми беше много красива жена. Зная, че тя също беше богиня, но уви, не зная на какво. Следователно, аз също се родих богиня. Трябваше да мине много време докато разбера какво точно е моето призвание.
Информацията за родителите ми се изчерпва до тук. Не знам какво се е случило и защо съм оставена да се справям на произвола на съдбата. Но винаги е било така - аз срещу света. Докато съзрях малко ме гледаше една възрастна жена. Живеехме високо в планините, хранехме се с корени и ловяхме дребни животни. На мен, обаче, не ми беше интересен този начин на живот. Исках да видя какво има отвъд планините, отвъд моретата. Затова една вечер просто избягах от пещерата, коята обитавахме и тръгнах да се скитам сама. Бях на... не знам на колко, но според земните години изглеждах на 14. Свикнах да бродя по планините и да се спрявам с всякакви изпитания.
Една вечер замръкнах в някакво село. Познавах района добре и мога да ви кажа, че беше някъде в територията на днешно Мексико. Огледах селото. Беше скоро опожарено. Хората бяха гладни и мръсни, къщите бяха опустошени, населението буквално береше душа. Никога няма да забравя тази гледка. Изведнъж в мен избликна желание да им помогна, да поправя всичко това. Протегнах ръка и бавно се завъртях със затворени очи. Не знаех какво правя, просто знаех, че е правилно. Когато направих пълен кръг, отворих очите си и видях всичко сякаш бе посторено наново - къщите бяха красиви, хората облечени, дърветата отново бяха зелени. Хората не можеха да повярват на очите си. Целуваха ми крака, ръце, кланяха ми се. По-късно ми обясниха, че това е старо предание - богинята на красотата щяла да ги спаси от сигурна смърт.
Така разбрах каква съм. Поживях няколко години при хората, помагах им. после обаче разбрах, че ми се налага да напусна, тръгнах да диря шастието си другаде, в северната част на държавата, в която се намирах. Дълго търсих подходящото място и най-накрая реших да се установя на север. Перфектно знаех, че се намирам сред хора и не бива да се издавам, че съм нещо свръхестествено. Все още имах сили и можех да ги използвам когато поискам, но го избяхвах. Избрах си име и до ден днешен се подвизавам под името Никол, богинята на красотата.