Изоставените каменни колони

Изоставените каменни колони бяха едно от местата, които не бяха често посещавани от хора през делничните дни. Реших, че искам да доведа Делена точно тук, защото гледката бе приятна и наистина можехме да бъдем несмущавани от никого.
Преди да дойде тук, отидохме до дома ми. Преоблякох се набързо и хванах Делена за ръка. Те не бяха особено далеч от града, но все пак, физическата болка в тялото ми беше толкова силна, че нямаше да издържа да отида до там пеша. Нещо, което обикновено правех по два пъти на ден.
Когато пристигнахме, се надявах Делена да не остане разочарована от избора ми на място. Както по-често, и сега нямаше хора и лек вятър подухваше и развяваше красиво косите на Делена. Аз седнах на земята, а само секунди по-късно и тя се присъедини към мен.
- Обожавам да идвам тук - въздъхнах - Спокойно е и винаги ме зарежда с много енергия.
Придърпах я към себе си и я целунах кратко.

Вятърът красиво развяваше роклята на Делена и разкриваше прекрасните й крака. Но времето тук, в тази местност винаги беше малко по-ветровито отколкото в града и аз не съобразих да кажа на момичето да се облече една идея по-топло. Но няма нищо, нали и аз затова бях там.
Хванах я за кръста и я дръпнах плътно към себе си. Тревата под нас беше мека и приятна, с мирис на лято. Очудвах се от себе си как за пръв път се държах толкова романтично с едно момиче. Винаги съм бил грубиян, но Делена... тя беше тази, която ме променяше с всяка изминала минута.
Изправих се и застанах над нея. Започнах да я целувам нежно и продължително. Енергията ми отново беше дошла изведнъж, като че ли от нищото. Тя ме хвана за врата и ме дръпна още по-близо.
- Ммм, много ми харесваш, слънце! - казах аз с усмивка.

Делена ме бутна на земята и се настани отгоре ми. Както казах, когато бях с нея енергията ми автоматично се презареждаше с всяка получена целувка. Сега тя не спираше да ме целува ту нежно и продължително, ту страстно и по-грубо. Езиците ни палаво се преплитаха и оставаха така, докато и двамата имахме нужда от още въздух.
В продължение на няколко минути не говорехме нищо, с просто се целувахме. За миг се замислих, че след като сме решили да пробваме връзка, би трябвало да се опознаем. Бях на път да й споделя тази идея, но реших, че когато двама души се опознават, на тях просто ще им дойде отвътре, затова бързо се отказах. За разлика от нормалните хора, вампирите имаха повече енергия и можеха да издържат по-дълго време без да се уморят. Вампир... още не й бях казал, че съм такъв, не реших, че ще изчакам.
Трудно отлепяхме устните си, а когато го направехме, миг по-късно пак потъвахме в страстни целувки. Едната ми ръка се плъзна под роклята й. Надявах се да няма нищо против.

- Когато съм с теб, винаги имам сили за още веднъж.. Или поне ще намеря такива.
Делена смъкна блузата ми надолу. Явно тя беше тази, която нямаше сили сега. Беше ми пределно ясно какво иска, но нямаше да го подлагам на въпрос. Искаше онова, което всяко момиче искаше да разбере от едно момче - какво обича, какво не, какво детство е имало и всякакви такива.
На мен не ми се говореше за това. Имах ужасно детство и не исках да го споделям с никого. Дори и връзката ни да се задълбочи, пак нямаше да искам да го споделя, просто защото не обичах да споделям. Ако ме попиташе какво харесвам? Да й кажа, че обичам да пия кръв, да пуша и да правя секс ли? Съмнява ме. Реших да премина към по-безопасния вариант и да се правя на ударен.
- Какво има? - попитах я, когато ми дръпна тениската надолу - Нима вече ми се насити? - засмях се.

- Рискуваш ли да ти отнема и малкото останали сили? - прошепна ми Делена на ухо, докато рисуваше формички по стегнатите ми гърди.
За миг се замислих. Желаех я ужасно много, но пък можехме да го направим вечерта, на по-приятна амтосфера. Не че ми пукаше особено, но тук макар и рядко, идваха туристи, които искаха да видят каменните колони. Обзалагах се, че последното, което биха искали да видят е как двама човека се натискат на тревата.
- Хмм... - беше единственото нещо, което казах в отговор на Делена.
Тя подвигна блузата ми и я съблече. Щях да си поиграя с нея, да не й давам всичко. Щях да я накарам да чака довечера, защото чакането е половината от удоволствието, нали така? Дръпнах я грубо към мен и започнах да я целувам, а после засмуках врата й. Ръцете й тръгнаха към копчето на дънките ми, но тогава аз ги хванах и ги отместих нагоре. Прокарах своите ръце по бедрата й, а секунди по-късно тя направи втори опит да свали дънките ми, но аз отново не се пречупих.
- Няма да ти се дам толкова лесно, скъпа... Не и този път... - казах й на милиметри от устните й, а после пак сплетохме езици.