Re: Лондон,Британия 1946

by **Jennifer Smith** Вто Юни 14, 2011 8:48 pm

- Ще видим как ще е закуската утре - казах и също се засмях.
Това групово хранене /ако можеше да се нарече така, тъй като бяхме само две/ май започваше да ми харесва. Беше забавно да ловуваш заедно с още някого.

След известно време колата спря пред хотела. Слязохме и се запътихме към рецепцията, от където взех ключа за наетия от мен апартамент. Беше голям и имаше място и за други, пък и бях отседнала сама в него, затова попитах Одет:
- Самостоятелен апартамент ли ще си наемеш или ще дойдеш при мен ?

by **Одет Ивашков** Чет Юни 16, 2011 4:46 pm

-Ще дойда при теб.На мен не ми трябва легло,мога да спя и права.-засмяхме и двете се качихме в апартамента.
На минутата се озовах пред барчето с алкохола и налях в две кристални чаши уиски.Подадох едната чаша на Джен,а с другата чаша в ръка се настаних на дивана.Отпих една голяма глътка и се отпуснах.
-Чудя се...дали някога ще успея да сваля гарда и да се отпусна истински...Ти имаш ли такъв проблем?-откакто станах вампир постоянно съм на тръни,не мога да се доверя на никого напълно.Не мога да се отпусна истински,макар,че добре се преструвам.

by **Jennifer Smith** Чет Юни 16, 2011 5:26 pm

Взех чашата си и леко я завъртях преди да отпия.
- Оо познато чувство. На хората не може да се има голямо доверие, пък да не говорим за другите същества. Щом има изгода за тях веднага биха ме издали. - започнах да бърборя
- За това пред всички съм добро и мило обикновено момиченце - допълних и направих миличка физиономия.
Наистина избягвах да се разскривам пред другите, освен ако не можеха сами да разберат каква съм. След всичките години, прекарани в събиране на опит, свикнах да не съм толкова доверчива колкото бях преди.

by **Одет Ивашков** Чет Юни 16, 2011 6:35 pm

Вгледах се в чашата и наострих уши.
-Случвало ли ти се е...Да се влюбиш имам предвид?
Погледнах я за минута и след това отново погледнах чашата.До сега не съм изпитвала любов,освен към семейството си,но това сякаш избледня,когато станах вампир.
-Дали сме способни да обичаме някого толкова силно,че да сме готови да прекараме вечността с този някой...или изобщо е невъзможно да изпитваме чувства...

by **Jennifer Smith** Чет Юни 16, 2011 6:46 pm

Любов ?! Самата думичка ме плашеше. Не знаех на какво бих била способна за някого и точно това ми навяваше едно странно чувство, каращо не да изтръпна цялата.
- Все още не съм се влюбвала .. Освен във себе си - казах и се засмях
- И може би така е по-добре. Мисълта, че ще прекарам цял живот с един човек е малко .. мм не знам .. плашеща. А особено пък нашия живот не е много кратък.

by **Одет Ивашков** Съб Юни 18, 2011 10:45 am

Усмихнах се леко тъжно и затворих очи.
- Не,не е кратък...-въздъхнах и отпих от уискито.- Някога чудила ли си се...питала ли си се "Ами ако...не бях станала вампир,какъв ли щеше да е животът ми?"...аз всеки ден се чудя,но никога не си отговарям...от страх,че ще съжаля...
Отворих очи и я погледнах очаквайки отговорът й.

by **Jennifer Smith** Съб Юни 18, 2011 2:09 pm

Това вече беше доста странен въпрос. Пораждаше в мен още хиляди други теми за разсъждение, още много различни въпроси, на които отговор трудно щях да намеря.
Отне ми малко време докато обмисля хубаво отговорът си.
- Може би щеше да е същия, но да се прекрати преди мнооого мноого време. Е, и без убийствата естествено.. ъмм може би - каза х леко се засмях
- Но каквото станало - станало.. Важно е не миналото, а сегашния ни живот.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31