Нощен бар "Colors"

-Тази вечер, ще ми откажеш ли? Защото, каквото й да кежеш, съм твой.

Начинът, по който бе обхванал кръста й с ръце и я притискаше към себе си, говореше достатъчно вместо него. Нима той вярваше, че бе способна да му откаже?

-Доста лесно ми се даваш, Елиът. - погледна тя към устните му и ги погали с върха на пръстите си - Това не е демонът отпреди 20 години - онзи, с когото се надпреварвахме кой няма да целуне другия .. въпреки, че ти и тогава изгуби.

Наистина ли това, че беше "малка" го бе спряло тогава? Беше правила доста извратени и лоши неща много преди да го срещне, не беше само за едното преспиване. А и нима сега бе пораснала? Вампирите не се променяха, по дяволите. Защо продължаваше да я убеждава в обратното?

-Доста лесно ми се даваш, Елиът. - погледна тя към устните му и ги погали с върха на пръстите си - Това не е демонът отпреди 20 години - онзи, с когото се надпреварвахме кой няма да целуне другия .. въпреки, че ти и тогава изгуби. - Елиът се усмихна дяволито, и прокара бавно ръка по кръста на Вал, а след което с върха на пръстите си погали леко лицето й:
-Тогава не загубих, мила моя, тогава просто отказах... а сега... е, нямам намерение да отказвам. - засмя се той и се отдръпна от Вал, облягайки се на стената до нея:
-Пък и за 20 години, демоните се променяме доста, това че в момента не ти изглеждам променен, не означава, че след малко няма да ми хрумне да пронижа сърцето ти. - приближи се той към нея и впи жадно устни в нейните. - Нещо, което не искам да правя... - присви очи той и огледа Вал от долу до горе. Външно бе същата, но... струваше му се променена, а и внезапното й желание, да спи с него. Не, че не му харесваше, но Вал бе променена. ЕЛиът се усмихна дяволито и отново целуна момичето....

-Пък и за 20 години, демоните се променяме доста, това че в момента не ти изглеждам променен, не означава, че след малко няма да ми хрумне да пронижа сърцето ти. - приближи се той към нея и впи жадно устни в нейните. - Нещо, което не искам да правя...

Е, това вече звучеше като едно време. "Аз убивам вампири, аз убивам всякакви раси, дрън-дрън .... Поразявам със сексапила си .. Желаеш ме, желая те .. дрън дрън.." - защо просто не се разсъблече и й остави?

-Е, ако решиш да ме пронизваш .. - започна тя, след което освободи рокличката си и смъкна надолу деколтето й, оставайки само по сутиен - .. не искам да те затруднявам ..
Повидгна глава към него и го погледна мръснишки - или това бе най-самоубийственото нещо, което можеше да си причини, или най-съблазняващото, което можеше да причини на него ...

-Е, ако решиш да ме пронизваш .. не искам да те затруднявам .. - каза Вал, смъквайки роклята си и оставайки по бельо пред Елиът. Той огледа тялото на вампирката, същото стегнато, перфектно тяло, както го бе запомнил онази нощ. Спенсър се подсмихна леко и извади един нож, който допря леко до кожата й, след което веднага го пусна. Истината бе, че не искаше ножа да му пречи, или да пореже някой от двамата:
-Изкушаващо, но... все пак... - започна да овърта Елиът. Щеше да си поиграе малко с нея, не дотолкова, че да я накара да прави нещо, просто щеше да й каже:
-Не мисля, че... о, по дяволите... - край с игричките. Елиът се наведе към Вал и я целуна страстно и грубо, като ръцете му обходиха всеки сантиметър от тялото на блондинката.

Демонът извади един нож и допря леденото острие до кожата под брадичката й:
-Изкушаващо, но... все пак... - след което погали леко местенцето и пусна ножа, който издрънча на асфалта - Не мисля, че... о, по дяволите... - безусловно се предаде Елиът
и я сграбчи с ръце. Блъсна я към стената, а Вал се подпря с ръце за нея, за да запази равновесие, когато обви краката си около кръста му. Тя прекъсна целувките им, за да погледне лицето му - очите му искряха ярко, синьото се бе претопило в някакъв нюанс на виолетово, а устните му пареха ли, пареха ...
-Искам те.... - прошепна русокоската и после добави заповеднически - Веднага.

-Искам те.... - прошепна русокоската и после добави заповеднически - Веднага.
Елиът се усмихна дяволито и хвана рамената на Вал, опитайки ги плътно в стената:
-Ами ако аз не те искам? - повдигна едната си вежда той, и се усмихна самодоволно, но побърза да скрие усмивката, заради смразяващия поглед който му хвърли Вал. Той прокара ръка по крака й, като го стисна силно, след което обхвана кръста на момичето и я придърпа към себе си, вдигайки я във въздуха. Опря гърба й към студената стена, а тя започна да съблича ръзата му. Елиът се подсмихна и с едната си ръка й помогна, докато с другата придържаше блондинката във въздуха, като не забравяше да я целува. Страстта, насъбирала се 20 години, сега щеше да се "излее". Сега и двамата щяха да разберат, какво бяха изпуснали онази нощ, а нетърпението на Елиът ставаше по-силно с всяка целувка която си разменяха.

-Ами ако аз не те искам? - той майтапеше ли се? Да, трябваше да се шегува - лукавата му усмивка го издаде. И добре, че започна да се съблича, иначе Вал със сигурност вече щеше да го полее със светена вода ...

Елиът изглеждаше дори по-нетърпелив от нея, но това нямаше как да е възможно. Валъри бе неистово привлечена към него още от едно време, но годините само и единствено бяха засилили интереса им един към друг.

Демонът прошепна нещо в ухото й, което я накара да се изкикоти тихо в тъмнината, но не искаше да нарушава тези мигове на абсолютно блаженство, затова придърпа лицето му и впи жадно устните си в неговите. Ръцете й се спускаха по врата на Елиът и надолу по голия му гръб, а щом докопаха колана му, го разкопчаха и свалиха. Даа, ръцете си знаеха работата.

-Нетърпелива си. - отбеляза Елиът, а Вал само се изкикоти тихичко и го целуна. След няколко секунди, колана заедно с дънките бяха на земята. Това още повече развесели Елиът, който се усмихна дяволито и отново целуна блондинката. Никтите й се забиваха в гърба му, като оставиха няколко кървави следи.
В момента Валъри щеше да бъде негова, всъщност тя вече бе негова, а това му харесваше. Елиът се облегна на стената, завъртайки Вал, като я придържаше във въздуха, а тя на свой ред подпря ръцете си на стената:
-Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но вече си моя собственост. - приви очи Елиът и се усмихна чаровно на блондинката, след което отново впри жадно устните си в нейните.

-Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но вече си моя собственост.- приви очи Елиът.

Вал се засмя. Нима наистина съжаляваше?

-Тогава по-добре да се отнасяш внимателно с вещите си - наклони глава тя и продължи, след кратка пауза - Или пък не ..

Изричайки това, тя постави ръката му на кръста си и я притисна силно, така че почти да остави отпечатък по кожата й. После повдигна въпросително очи към лицето му и осъзна колко е луда по него. Е, поне нямаше да му го споменава, не и още.

-Хм.. ще видим тази работа. Доста съм безотговорен, трябва да ме научиш.- подсмихна се Елиът и притисна Вал по-плътно до себе си. Не му пукаше, че някой може да ги види, важното бе че тя беше с него. Целувките й сякаш прогаряха кожата му, но и той не й оставаше длъжен. Целуваше врата й, като от време на време леко го засмукваше. Нещо като начина му, да покаже че тя е негова и ничия друга. Пръстите му стискаха кожата й, а очите му обхождаха и "докосваха" всеки сантиметър от нея. Най-накрая, след толкова време, Валъри бе негова, в неговите ръце, и той нямаше никакво намерение да я пусне, дори и тя да искаше да си тръгне. Спенсър се усмихна леко и отново впи устни в нейните.

-Доста съм безотговорен, трябва да ме научиш. - чу тя, но устата й бе твърде заета, за да може да му отговори. Елиът я обсипваше с целувките си, а Валъри усещаше сладостта му на върха на езика си. Той я стискаше здраво с ръцете си, сякаш се опасяваше, че може да му избяга, а вампирката на свой ред тласна тялото му плътно към своето.

Русокоската отново се намери в обятията му, обвила ръце около кръста му, но със задоволителна липса на дрехи. Мисълта за това, как някой щеше да ги види, покачваше адреналина още повече и разгорещяваше страстите допълнително. А и на Вал не й трябваше много, за да се побърка напълно - с компанията и ласките на демона и най-стабилната психика би се сринала до основи.

Искаше я... искаше я и само за това мислеше. Само за това как тя е в обятията му и как го целува. Дори и след като свършеше тази нощ, Елиът пак щеше да се сеща за нея, с усмивка на лице. Спенсър я целуна леко, след което спусна език по челюстта на Вал, стигайки до ключицата. Усмихна се и повдигна леко нагоре момичето, след което опря гърба й в стената. В следващия миг устните му отново се впиха в нейните, още по-жадни и горещи, свирепи от желание. След това се плъзнаха по шията й, обсипвайки я с целувки и леки ухапвания. Усмихна се отново и вдигна Вал нагоре, започвайки да слиза надолу към плоския й корем. Елиът погледна вампирката и я завъртя отново, така че между нея и стената да стои той:
-Не искаш ли да ме ухапеш в момента? - прошепна той и се засмя. След което заплете пръсти в косата на Вал, като с последвалата целувка й попречи да отговори на въпроса му.