Изоставената хижа

Бях се наял. За 5 дена.
Момичето с парфюма сигурно се е учудило защо и' се извиних.
Изобщо не беше приятно. Но, това беше. Животинската имаше кисело-горчив вкус, който ме изгаряше. Незнаех защо досега не съм се наръгал с кол. Може би защото съм малък? Незнам. Но просто не мога.

След като избягах, оставяйки момичето да лежи кърващо, стигнах до някаква изоставена хижа.
- Има ли някой тук? - казах. Може би стоеше някой, който искаше да се отдели от всички, който можеше да ме разбере.
Нещо се размърда там, но не обърнах внимание. Седнах на земята пред хижата.

След поредния скандал между вампири, имах нужда да остана сам за малко и да се отърся от всякакви мисли, блуждаещи из главата ми. Веднага щом напуснах територията на града се затичах. Не знаех на къде и защо, просто на някъде. Вече се бях отдалечил доста, съдейки по това че вече не ходя по зелена трева, а по кални пътеки. Огледах се любопитно и осъзнах че се намирах на една поляна на около 10 километра от града. Продължавах да тичам по посока ня вятъра, когато усетих чуждо съзнание... Промених курса си, заинтригуван от това кой може да е тук по това време. Усетих че приближавам, когато в далечина видях един силует скрит в сенките. Оказах се в гората отново. Имаше невръстно момче... или може би не. Щях да надуша миризмата на човек от километри. Приближих се, и седнах до него.
- Лош ден, а?

- Хм. Не. Просто си седя.
Не наистина денят не можеше да се каже лош, кръвта на момичето беше вкусна, няма спор.
Обърнах се и видях 18-19 годишно мускелсто момче с къса коса. Не ми миришеше на човек. Приличаше ми на демон? Или вампир?
,,Вампири тук? Тебе пък кой ще те разбере бе, прасчо? Довчера те тормозеха некви мерзавци." - Обади се едно гласче в главата ми.
Мразех този глас, незнах как да си го избия. Жалко, че Аби уби Йони и Мике. Исках аз.
Потупах дънките си, просто за да мръдна. Не мога да стоя на едно място толкова дълго време. Взех един камък и го хвърлих надалече.
- Ти какво си? - попитах момчето- Хайде, не ми се играят игрички. - казах леко. Не исках да се държа грубо. Мразех такива арогантни демончета които си мислеха, че да говориш с някой е най-големия срам и най-голямата досада. Момчето извъртя глава към мен и ме погледна.

Докато хлапето ми обясняваше че не е имал лош ден, все повече потвърждавах теорията си че то е вампир. Но що за луда глава би превърнал толкова малко дете?1? Последва въпрос, от негова страна. Явно и той усещаше че и аз не съм нормален. Личеше му че е нервен, затова му отговорих просто:
- Вампир съм, да не се уплашиш - засмях се аз. Извадих една цигара от кутията в джоба ми. Имах нужда от никотин, помагаше ми да се успокоя. Запалих и заговорих отново - А ти, ще ми кажеш ли кой идиот те превърна?

Идиот? Аби ако беше идиот аз пуша цигари.
- Хм, изобщо не е идиот. Но това е дълга история и надали ти се слуша.
Вдишах дим и се закашлях.
- Извинявай, не съм свиканал. Пуши си няма проблем. Аз съм Джейс между другото.

Е как да не е идиот? Да превърне дете? Не мога да си го обясня. Хлапето се закашля от цигарения ми дим. Няма да влияя зле на едно дете. Веднага загасих цигарата си. Той ми се представи, така че не беше лошо и аз да кожа кой съм!
- Брейди! - отвърнах аз и подадох ръка.. - Ако имаш нужда от слушател да знаеш че съм тук, нямам нищо против да чуя "дългата" история.

Ох, най-мразех да я разказвам.
- 1981 г. Тормозеха ме, дойде едно момиче като съседка, оказа се вампир, влюбих се в нея, ставаха убийства, намериха я и тя избяга, онези дето ме тормозеха се опитаха да ме убият, тя се върна изкорми ги, замъкна ме някъде каза 'обичам те' превърна ме и изчезна. И допреди месеци скитах с дъртаци да ми носят кръв които вземат, че се влюбват в мен, което е ужасно, защото последния май го превърнах и сигурно ме търси. Това е. Не е много интересно, знам. Та, разкажи ми за себе си?

Детето бе преживяло доста. Дори моето детство не бе толкова трагично. Стана ми жал за него, толкова невинно, толкова малко, толкова незнаещо, самотно.... Горкото хлапе!
- Какво да ти кажа за мен? - зачудих се на глас. - Родих се В Париж, живях там, имах двама братя. Бяхме гордостта на баща ни. Бяхме добри земеделци, скотовъдци и търговци. Аз бях най-добрия, разменях пълни боклуци за солени суми. За жалост имаше епидемия, и семейството ми загина... - замълчах за малко, припомняйки си гротескната картина. - Побягнах в гората, и просто се събудих така!
Момчето слушаше, или поне доста добре се преструваше. Явно бях много по-добре спрямо него.
- Искаш ли да те заведа у нас? - плахо го попитах. Детето имаше нужда от дом и аз смятах да му го предоставя.

Да ме заведе у тях?
,, Ми да, ето вампир ти предлага да живееш у тях? Кфо толко, бе прасчо? Нали нема е нек'ъф педофил? Ко му мислиш?"
- Аз... незнам. - отговорих на предложението.
Настина незнаех. На никого нямах доверие въпреки, че не изглеждаше лош човек.
,,Абе я се стягай! Стига си мислил! Казвай ,,да" и да се приключва!"
- Аз... Засега живея при едно момиче, затова незнам.