Библиотеката

by **Одет Ивашков** Пон Май 30, 2011 12:50 pm

Библиотеката,мястото където мога да се скрия от светът и да забравя за проблемите си.Тези мисли ми се въртяха из главата докато разглеждах книгите на един от рафтовете.Точно от тук намирах повечето информация за свръхестественото,но и повече от половината бяха небивалици. Демони,богове,вампири и вещици,има много написано за това как са възникнали,за силата им,за това как скитат по светът и се крият от човечеството.Взех една от книгите за вещици и още една в която имаше много интересни неща за демоните.Хората смятаха това за фантастика,но аз намирах истината между редовете.Отидох до една отдалечена маса и седнах на нея,след като вързах косата си на висок,и не много добре оформен,кок се залових с първата книга.Според нея вещиците могат да черпят енергия от много неща. От друг човек или вещица,от природата... пише също и няколко небивалици на които няма начин да повярвам докато не се уверя сама с очите си.Облегнах се назад на стола и се загледах в тавана на библиотеката.Ако вещица може да промени времето и да направи куп други неща,дали ще може да намери изгубени хора...Мисълта ми беше прекъсната от нечия сянка която се надвеси над мен.Погледнах мъжът,който стоеше до столът ми и повдигнах вежда въпросително.
-Здравейте...

by **Хавиер Райли** Пон Май 30, 2011 6:00 pm

Хавиер бе станал с една доста налудничева мисъл в главата - четеше му се книга. Хубава книга, такава, която си заслужава времето, нещо, което щеше да накара старата му, изстрадала душа да трепне по необичаен начин.
Истината бе, че напоследък такива книги липсваха. Не защото нямаше кадърни писатели с талант, а защото издания, като тези, които търсеше, вече не се купуваха. Не ставаха бестеслъри.
Но това нямаше значение, защото упоритостта да демона не познаваше граници. А и както бе известно, всичко ново е добре забравено старо. Затова ХаРа реши да се обърне към античната литература, сиреч, времето на неговите младини.
Той взе от рафтът едно многогодишно издание на "Илиада", което освен, че беше и с обема и теглото на тухла четворка, беше и на античен гръцки език, но това нямаше да попречи на скулптора да се наслади на изящният стил на Омир.
Хавиер седна и извади очилата си от старата раница. Все пак демон на неговата почтенна възраст можеше да си позволи да използва подобни помощни приспособления, защото това, което ХаРа носеше в себе си беше безсмъртно, но човешкото тяло с времето се захабяваше и остаряваше морално.
Той дори не забеляза кога се бе сдобил с компания. Момичето учтиво го поздрави и той отвърна със същото.

by **Одет Ивашков** Пон Май 30, 2011 6:11 pm

Да... странно,защо ли очаквах нещо повече от непознатият.Почесах се по тилът и се върнах към книгата. Нещо още по-странно се случи след това.Не мижех да се концентрирам,прочитах един ред по десет пъти,а очите ми постоянно се плъзгаше към непознатият.Разбира се бързо отмествах погледът си от него,или се правех,че гледам нещо друго.
-Това не е истина...-прошепнах на себе си и се облегнах назад като поставих ръка на челото си замислено.Погледът ми се плъзна по гърбът му.
-Ще изглежда ли странно ако се представя и се опитам да завържа разговор,който най-вероятно ще завърши зле,поради малката,но важна причина,че се притеснявам?...-преглътнах и направих опит да се усмихна.-Забравете...какво казах... или последните ми няколко думи...
Прехапах долната си устна,което е знак,че започвам още повече да се притеснявам.Какво правя?Чувствам се толкова неловко...

by **Хавиер Райли** Пон Май 30, 2011 6:25 pm

Обикновено хората не го заговаряха, вече не. Може би причината беше неговата дистанцираност от тях и предпочиташе самотата или това, че вече не носеше ленени костюми и вратовръзки, а раздърпани тениски и протрити дънки и приличаше на клошар.
Но тези факти не го притесняваха изобщо, ХаРа се чувстваше чудесно извън обществото.
- Не, няма да е твърде странно. - каза той и отмести очи от книгата, бутвайки я в страни от себе си и погледна към момичето над диоптричните си очила.
- Не мисля, че сте намерили правилния човек, от когото да се притеснявате. - допълни Хавиер и сви рамене, сякаш показваше, че не знае нещо.
- И за да не е прекалено странно за вас, аз ще ви се представя. Приятно ми е, аз съм Хавиер, но всички, които ме познават, а те са малко, ме наричат ХаРа. - той подаде ръката си към нея, очаквайки да последва приятелско ръкостискане.

by **Одет Ивашков** Пон Май 30, 2011 6:35 pm

-Хавиер...-прошепнах и се усмихнах нежно.-Казвам се Одет и ми е много приятно... да се запознаем имам предвид.
Протегнах ръка и внимателно я положих в неговата,почувствах се странно и за това леко и с малко паника стиснах ръката му.
-Ще се изненадате,както и аз се изненадах от фактът,че вие сте първият човек от който се притеснявам.-засмях се.Наистина,това е първият път когато се притеснявам от някого и се чувствам глупаво заради това.-Съжалявам...-казах и затворих книгата си.- Не съм много добра в това да правя първата крачка в запознанство и се чувствам глупаво...но този път определено ми се получи по-добре от останалите... нали не си алергичен към котки и не те е страх от малки затворени пространства?-попитах го.Просто за да съм сигурна.Последният път бях в асансьор с едно момче и реших да направя първата крачка,но вместо това паднах от скалата.Асансьора заседна и двамата едва не се избихме вътре,добре,че ни извадиха от там.

by **Хавиер Райли** Пон Май 30, 2011 6:46 pm

Явно не само той имаше проблеми с общуването. Е, неговите бяха породени от друга причина и бяха подплатени за по-сигурно със стабилна социална изолация, ей така, за по-сигурно.
Нейната усмивка рефлектира върху него и накара устните на ХаРа да се извият леко в задоволство от новото запознанство.
- Е, аз не съм много внушителен и респектиращ. Не се залъгвам, знам, че е така, но предполагам, че този факт прави общуването с мен една идея по-лесно. - Хавиер най-сетне свали очилата си и ги сложи върху все още разтворената книга, като вече концентрира цялото си внимание върху събеседничката си.
- Ами нека кажем, че нямам проблем с котките, стига да не се налага да се грижа за тях. По простата причина, че аз съм прекалено разсеян, за да се грижа за себе си, камо ли за друго същество, което не може да се обслужва само. Виж, със затворените пространства не съм на "ти". И те не ми пречат, принципно, но предпочитам широките и просторни места.

by **Одет Ивашков** Пон Май 30, 2011 6:58 pm

Усмихнах се широко и се засмях.
-Според мен имаш излъчване което внушава респект в околните... на мен не ми действа особено,но това е друг въпрос.-засмях се и му смигнах.-Разбирам те за това с котката и виждам много добре какво искаш да кажеш.-косата му беше леко рошава от едната страна,протегнах се внимателно и леко я загладих,но не чак да изглежда така сякаш го е лизала крава.-А за затворените пространства...едва ли би се опитал да изядеш този с който си заседнал в асансьора...
Засмях се при спомена от тази плашеща случка и ми се прииска да не се бях сещала.Побиха ме тръпки и се сетих още нещо,фактът,че не обичам да гледам назад към миналото или ще започна да ставам странна.
-Искам да те питам нещо...какво би направил ако заседнем двамата в един асансьор?Знам,че е глупав въпрос...но....-усмихнах се.

by **Хавиер Райли** Пон Май 30, 2011 7:05 pm

- Не мисля, че мога да всявам респект в някого вече, но и не желая. Предпочитам да се огранича да нормалното човешко общуване, в което не би трябвало да има изкуствено създадено граници. - Хавиер се почувства странно, когато новата му позната реши да се погрижи за непокорната му коса. ХаРа се беше изолирал не случайно от света. Всяко малко нещо, което видеше или му се случеше му напомняше за нея. И всичко това след толкова много години.
- Хм, ами нека започнем с това, че със сигурност не бих се опитал да те изям. Не е много хуманно, не мислиш ли. Вероятно, ако заседнем, ще се опитам да измисля начин, чрез който да успеем да се измъкнем. Това е доста странен въпрос за задаване на някого, когото познаваш от броени минути, не мислиш ли?

by **Одет Ивашков** Пон Май 30, 2011 7:12 pm

-Благодаря.-казах щом той съобщи,че няма да ме яде и се засмях.Радвам се,че поне той е с всичкия си и мисли практично и правилно.
-Странен? Още нищо не си видял...-засмях се отново и се облегнах назад.Не мога да си спомня последният път когато съм се смяла така.Той ще се окаже приятна компания.Лошото беше,че скоро щях да си изпрося изшъткване от някоя от библиотекарките.
-Ще ми разкажеш ли за себе си или искаш да продължа със странните въпроси?-усмихнах се широко.Библиотеката се превръщаше в забавно място,може би трябва да идвам по-често тук.

by **Хавиер Райли** Вто Май 31, 2011 9:42 am

- Предпочитам да продължиш със странните въпроси, нямам какво толкова да разкажа за себе си, което да не те отегчи до толкова, че да искаш да избягаш. - всъщност, Хавиер имаше много какво да разкаже, за две хиляди години имаше доста интересни събития, които бяха маркирали живота му, но той не обичаше да се хвали... А и ако започнеше да разказва: първо - щеше да провали амплоато си на нормален човек и второ - щеше по един или друг начин да стигне до онази част от живота си, която пазеше в дълбока тайна и искаше да скрие не само от света, но ако можеше дори и от себе си.
- Кръстосаният разпит може пък да е забавно. Никога не съм ходил в полицията..е, освен онзи път , когато ме помислиха за клошар и искаха да ме настанят в приют, но това не се брои.

by **Одет Ивашков** Вто Май 31, 2011 3:00 pm

Засмях се искрено.
-Как може изобщо някой да те помисли за бездомник.Те са толкова мрачни хора,а ти си толкова... -`чаровен,мил и забавен` бяха думите които ми дойдоха на ум,но вместо това.-... немрачен...-усмихнах се.
Винаги съм казвала това което мисля,но не искам да го плаша,не искам той да се отдръпне,до си каже,че съм откачалка и вече да не иска да ме види.Прехапах нервно долната си устна и се загледах в корицата на книгата пред мен.
-Мислиш ли че съществуват?-казах и внимателно плъзнах буквите си върху големите букви `Вещици`.-Мислиш ли,че те са някъде там? Вещиците,върколаците,вампирите и демоните?

by **Хавиер Райли** Вто Май 31, 2011 3:50 pm

- Всъщност, аз съм разговарял с няколко бездомници, бяха доста забавни и щастливи хора. Много по- радостни от мен. Притежанието и материализмът убиват духовното в нас. Затова аз предпочитам да живея просто и с малко, така оценявам животът си повече. - естествено, това си беше чисто негова философия и той не се опитваше да я налага на никого. След всичко изживяно сам бе стигнал до тези фундаментални изводи.
Той метна един поглед на книгата, която момичето държеше и се пресегна, за да я вземе и да я разгледа по-обстойно.
- Вярвам...вероятно. Не знам, нямам компетентно мнение по въпроса.

by **Одет Ивашков** Вто Май 31, 2011 4:00 pm

-До сега не съм го казвала на друг,но аз вярвам в тях. Все още не знам какво да мисля за тях...или за себе си.
Може би просто полудявам и съм достатъчно отчаяна да вярвам в глупости,но какво мога да правя.
-Преди половин година брат ми изчезна.Седмица след това се прибирах късно от работа и той ме следеше,или поне така ми се стори.Беше толкова различен...и някак си исках да повярвам,че е той.-въздъхнах тежко.-Реших,че тези глупости са истина.Не,исках да повярвам,че тези глупости са истина...Просто,толкова много ми липсва...

by **Хавиер Райли** Вто Май 31, 2011 6:41 pm

- Аз мога да ти помогна да откриеш брат си. - без особено да се замисля каза Хавиер и след миг вече съжаляваше. Ако тя ненавиждаше съществата като него, а той жертвоготовно предлагаше помощта си, това щеше да доведе: първо - до много проблеми със себеподобните, които и без това особено на го харесваха, защото беше отшелник и не искаше да е "голямото зло зло", и второ - неизменно щеше да доведе до неговото собствено разкриване.
- Така де, мога да помогна, ако искаш, евентуално..- по-добре щеше да е да млъкне, преди да е решил и да сложи главата си на дръвника. Не, че имаше за какво да живее, освен, може би за изкуството си. Но вината, която изпитваше бе прекалено тежка и разяждаща, че го караше да иска да умре.

by **Одет Ивашков** Вто Май 31, 2011 9:14 pm

-Много мило от твоя страна,но не виждам как ще можеш.Аз самата съм в задънена улица...-въздъхнах и се усмихнах.Докоснах ръката му.-И все пак ще се радвам ако опиташ.
Не разбирам,защо би се съгласил да ми помогне,да помогне на една очевидно луда жена,но се радва.И все пак може би като сме двама,търсенето ще е малко по-лесно.Просто искам да намеря брат си.Независимо от това дали е жив или мъртъв...надявам се жив,за предпочитане е.
-Ако ще ми помогнеш,трябва да знаеш това което аз знам,а то не е малко.Мисля също,че тук не е най-подходящото място да ти разкажа.От една страна имам чувството,че си имаме слушатели,а от друга....схванах се да седя на този стол.

by **Хавиер Райли** Сря Юни 01, 2011 6:53 am

- Може да не си личи, но аз съм добър човек... - " Беше добър човек. Някога." - напомни му съзнанието, което започна да превърта в ума му моменти от изминалите години, в които Хавиер не беше човекът, тоест, демонът, който е сега. Можеше да го нарече " безразсъдство", но истината бе, че за безразсъдно можеше да се обяви карането на червен светофар, но не и това, което той беше извършил. Стореното от него можеше да бъде изразено с малко думи, защото толкова силни, за да го изкажат нямаше.
- Искам да ти помогна. - и отново докосване. ХаРа не обичаше подобни изрази на емоции, дори ги мразеше. Той се отдръпна от нея, облягайки се на стола и я погледна, след това кимна.
- Ще те изслушам. Искам да знам това, което ти знаеш. Ако искаш, можем да се махаме от тук, не искам да се чувстваш дискомфортно.

by **Одет Ивашков** Сря Юни 01, 2011 1:26 pm

Очите му,действията му..той крие нещо.И не го прави много добре.
-Добре,но сега трябва да тръгвам... ще се видим...и тогава ще ти разкажа всичко.
Бърза усмивка за сбогом и взех книгите от масата,без неговата.След като се изправих му махнах и се обърнах.Очите ми моментално се присвиха с недоверие.Нима съм толкова тъпа,че да забравя коя съм и веднага да се доверя на първият срещнат.Не мога да повярвам,че за малко да му разкрия всичко.Взех книгите за вкъщи и излязох от библиотеката.Имам нужда да се събудя,едно кафе би свършило работа.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Библиотеката

Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката