Джонатан Хартнет

Име: Джонатан Хартнет

Години:24

Вид: Човек

Външен вид: Нося предимно тъмни, широки дрехи (обичам да усещам пространството между материята и кожата ми). Имам черна коса, и сини очи, поне бяха такива последния път, когато се погледнах в огледалото. Висок съм, предполагам, че се вписвам някъде в рампике на нормалния за годините ми ръст, но това е само предположение, никога не ме е бивало в точните изчисления.



Характер: Хората не ме харесват, аз съм адски самонадеян, брутално откровен съм и искам всичко за себе си. Такъв съм в очите на другите. Научих, че колкото повече ти пука за един човек, толкова по - голям е шанса той да те предаде, а изпиташ ли това чувсвтво... Тогава си обещаваш, че никога няма да допуснеш някой да се изгаври с теб и да му се размине. Често чувам разни неща зад гърба си, че съм безнадежден случай и тем подобни, но докато хората, казващи това стоят зад мен, това няма значение. Не ми пука как изглеждам в очите на другите, нито какво мислят за мен. Не мога да не призная, че не е имало такива, които са ми казвали в лицето какво мислят за мен. След като им отвърна реагират винаги по два начина - или "поздравяват" сърдечно цялото ми семейство или усещам дланта им по лицето си, никой не е успял да ме изненада, винаги съм подготвен. И за да успея да изглеждам като най - ужасния човек в очите на всеки, помислил си че в мен има нещо мило, наистина се старая да не приличам на себе си.
Да живееш в свой, собствен свят има както безброй отрицателни, така и няколко, но изключително ценни положителни страни. Да си егоист е... приятно задължение, за такива като мен.


История: Отношението на родителите ми към мен спря да ме интересува много отдавна - било то заради отвратителното им поведение или заради друго... Струва ми се че беше толкова отдавна, а в действителност 5 години не са чак толкова много. Не ми харесва да са около мен, никога не ми е харесвало да съм зависим от тях, защото моите родители не са като всички други, поставящи грижата към децата си на първо място. Те дават точно определено количество обич и след това искат да си я отработиш, в буквалния смисъл на думата. След като прекарах няколко месеца обучавайки се от баща ми как се ръководи интернационална, мултимилионна компания се отказах, осъзнавайки че това съвсем не е за мен. Накрая оставих семейсния бизнес на брат ми и избягах от вкъщи. Както казах, 5 години не са чак толкова много и семейството... ами трудно е да се каже че ми липсва.