Helen Grave

by **Helen Grave** Чет Май 26, 2011 11:20 pm

Име : Елена Грейв

Години : 19

Раса : човек

Външен вид : Елена е висока само сто шестдесет и четири сантиметра, но това далеч не е първото нещо, което се забелязва у нея.Това, което остава трайно в паметта ви е фино изваяното тяло, невинните момичешки черти на лицето и като цяло видът на деликатна, порцеланова кукла.Да, тази нейна детска, сладникава външност пленява без никакво затруднение тези, които са решили да се полюбуват на дългите й, руси коси разстилащи се на меки вълни по гърба и достигащи чак до кръста й.Фееричното излъчване на Елена напомня за класическия външен вид на една принцеса, която за съжаление така и не изживява своята приказка...

Характер :Лена е била саркастично, енергично, забавно, лъчезарно девойче, което винаги е причинявало бели заради буйния си нрав.Характерът й бил възможнно най-безгрижен и независим, а тя самата пълна с нови идеи(повечето водещи до немалки пакости).Склонно към забъркване в неприятности малко човече, което обаче било честно до болка.БИЛО...Сега обстоятелствата стоят малко по-различно.Жизнеността й е безвъзвратно притъпена от скръбта, самосъжалението, гнева и отчаянието.Ежедневието й е изпълнено с чести нервни кризи и душевни сътресения.Миналото е успяло да издълбае нелечими рани, които постепенно довършват старата Елена.

Малко музикален фон:

История :Историята на Елена не започва с тъга, страдание и отчаяние - започва с край, с невъобразимо жестоко решение.
Майката на момичето е бедна девойка преживяла най-голямата мъка и унижение, която едно младо момиче може да понесе - насилствения полов акт.Изнасилването преобръща без другото напълно съсипания и безмислен начин на живот воден в едно малко, непреуспяло австралийско село.Но най-потресаващия факт обаче не е безпаричието и борбата за храна, а рухването на слабата психика на петнайсет годишната клетница отхвърлена от семейството, приятелите и обществото.Неприела навреме необходимите медицински мерки за лекуване на душевното й състояние, тя урежда отпътуването от родината си с местен корабен капитан въртящ нелегалния си бизнес посредством прекарване на бежанци без лични карти за Америка.Заблудена от идеята, че така ще успее да отгледа детето си, девойката отплава, но не подозира, че мъничето ще подрани с рождението си още докато са в открито море.Но не това прави ситуацията крайно проблемна, а почти цялостната загуба на разсъдък на майката.Когато дъщеричката й се ражда, тя напълно изпуска от контрол нестабилното си състояние и изрича думи, които обричат новия живот на незаслужена смърт - "Взимам правилното решение".След това потапя собствената си рожба в пълно с вода корито без да дава на дъщеря си да си поеме въздух.Заглушеният плач бавно замира и остава само ехото му едва доловимо на палубата.Един от пасажерите обаче, откликва на предсмъртния зов и предотвратява трагедията принуден да стреля по майката на новороденото.Животът на Елена бива спасяван, но с много усилия.Съществуването на момичето започва с край, но все пак започва...
Лена(както я наричаше осиновителят, който я избавя) получава правото на живот, макар и скитнически.От както се помни тя обикаля с най-скъпия за нея човек с палатка, която всеки ден бива разпъвана на ново място, но винаги покрай река.Съдбата й, макар и такава на момиче член на нещо като катун, е всичко, което една девойка може да нарече дар.Несекващият смях носещ се от тази весела група приятели, задружните приключения, душевната топлина...Нима има по-голямо богатство?Животът на Елена става още по-светъл когато се влюбва напълно неочаквано в най-добрия си приятел - Джошуа.Една, млада, разцъфваща любов, за която няма видими и невидими граници.Любов преодоляла всякакви предразсъдъци и бремета.И ето че тежката ръка на несправедливостта отново се намесва в живота на Лена отнемайки щастието й без да пита.Така един ден Джош умира от туберкулоза.Непредвидено.Обичта, смисълът...от тях остават само болезнените спомени за едно прекрасно минало, което не може да се върне.
В последствие Елена взема решение да завърши образованието си и с пари събрани от временни работи да замине...за някъде.По неволя на съдбата се оказва в Серенити.Необикновен град, може би, но момичето не е способно да вниква в детайлите.Вече не е.
Жестокият извод е, че и след края има начало, но само когато душата е свободна.Ако не е, надеждата угасва.Но нали тя умира последна? - бихте попитали.Да, в този частен случай надеждата умря, защото бе последна.И нейното време отмина."Върни ме обратно при моята лодка в реката...."

Допълнително: Две котки: Маша(голямата) и Мук(малкия).

by **Зендая Блек** Пет Май 27, 2011 1:22 pm

Одобрена си!

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Helen Grave

Helen Grave

Re: Helen Grave