Vanessa Kills

by **Ели** Съб Май 21, 2011 5:24 pm

Име: Ванеса Килс
Години: 19
Вид: (Паднал) Ангел
Първична способност: Енергиен бластер
Дарба: Може да усеща чуждите чувства и да чува техните мисли

Външен вид: Ванеса има дълга, леко чуплива коса. На цвят е светло кестенява и мека. Очите и са сиви и малки, със дълги мигли. Устните й не са много тънки, нито много дебели и бледо розови на цвят, често слага гланц за да им предаде блясък. Тялото й е слабо, гърдите й не са много големи, но на Ванеса така си й харесват и никога не е мислила да се възползва от възможността на силикона. Висока е около 1,75 и тежи 52 килограма. Когато се усмихва по лицето й се появяват тръпчинки.

Характер: Често променя мнението си. Интелигентна и понякога забавна. Лесно се привързва към хората, но рядко допуска някого твърде близо до себе си. Не е много арогантна, но ядосана ли е - по - добре никой да не и е насреща. Мрази когато някой й мрънка и реве за най-малкото нещо. Обича купоните и да се забавлява. Също обича и да е център на внимание и понякога и върви доста добре в тази роля. Мрази когато каже "не", някой да продължава да настоява. Голяма е перверзница, но се опитва да показва много малко част от тази дарба. Често мени партньорите си и не обича дългите връзки, а мисълта да се омъжи много рядко влиза в главата й.

История: Родена съм 1856 година, във Лос Анджелис. Силите ми се появиха още в моето детство. Често ми се случваше да падам от колелото си, което така и не научих да карам, но никога не получавах рани. Все едно последният момент, моментът преди да докосна земята нещо бавно ме повдигаше във въздуха и получавах само леки драскотини. Родителите ми не забелязваха нищо нередно, но със времето ставах и съпричастна към другите. Когато брат ми го блъсна кола чувствах по - силна психическа болка от родителите си. Слушах какво мисли гаджето ми, така успях да го скъсам преди той мен. Знаех за какво си мислят и приятелките ми за мен. На моменти имах чувството, че ще полудея, но успях да ги контролирам в ума си. Когато бях на 15 заминахме за Япония. Баща ми имаше доста стабилна работа и получавах всичко което исках. Влязох в ново училище и там имах много по - добри приятели от старите си, от части живота ми беше мечтата на всяка тийнейджърка. Но и момента на нещастие пристигна. Баща ми го изгониха от работа, родителите ми бяха длъжни да се върнат в Лос Анджелис, а аз останах в къщата на една приятелка. Родителите ми пишеха редовно писма, често ми се обаждаха и си говорех с тях със часове. Но един ден те просто не се обадиха, нито веднъж. 3 дни по - късно един полицай дойде в къщата на Нира и ми съобщи, че самолетът се е разбил докато пътували насам. Тогава целият ми живот се срина. Не знаех какво ще правя без да им чуя гласът отново. Няколко месеца не излизах от къщата, седях затворена. 15 Май 1873 година къщата на приятелката бе запалена, а пожарникарите изкараха мъртвите тела и на четиримата. Това на сестра й, нейното и на родителите. Поредната фатална дата в живота ми. Но този път си обещах, че няма да пропадна отново. Върнах се в родния си град и със доста усилия намерих собствен апартамент. Вече знаех, че имам някакви способности, но не и че съм това което съм. Една вечер докато седях на върха на един от магазините в центъра се чудех какво да правя. Беше доста високо, но на мен не ми пукаше. Погледнах надолу, но от височината изгубих равновесие и просто паднах .. Докато падах черна крила излязоха от гърбът ми и ми помогнаха с приземяването..

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31