Главната алея

Поредния слънчев ден. Беше топло, и не трябваше човек да си стои вкъщи. Звънна на Джей и се разбрахме да се срещнем в парка. Навлякох първите дрехи, които бяха захвърлени на пода и взех сака ми. Много си го обичам, в него си носех нещата за спорт: I-pod, обувки за тичане, ролери, бутилка с вода и др. необходими неща. Заключих и излязох навън. Хвърлих сака на задната седалка на колата и потеглих. Както се предполагаше имаше трафик в града, но какво друго можеш да очакваш сутрин? Все пак стигнах на време. Паркирах на една улица близо до парка, взех сака и звъннах отново на Джей. Идвал насам. Взех си едно кафе от един павильон, и седнах на близката пейка да дочакам Джей.

Докато допивах кафето и допушвах поредната цигара, видях Джей да се приближава. Бе със спортни дрехи, явно се бе досетил, че ще искам състезание из алеите. Бе с изряден външен вид, както винаги. Ходеше елгантно, като всеки уважаващ себе си вампир. Не го бях виждал отдавна, беше се променил от последната ни среща. Усещах погледите на мадамите по него, беше си магнит за мацки, бях му го признал. Най-накрая стигна до мен и станах да го посрещна. Здрависахме се и лепнахме едни самодоволни усмивки.
- Как си Джей, какво правиш тук?

Aлекс обикаше града, чудейки се на къде да тръгне. Мразеше, когато трябваше да се мести .. и пак да се мести, но .. какво, поне тук имаше шанс да започне от начало. Оставяйки куфара си на хотел, Алекс тръгна да обикаля Серенити Фолс .. Нищо интересно, явно като свикнеш в ЛА всичко ще ти е наобратно. И да, с гадните спомени, ЛА си остана неговият град, независимо колко тъпо звучеше.
Бостън тръгна към парка, но отби към главната алея. Усети как капчици минаваха през периферията му, но .. ала, нямаше качулка, беше само по тениска, а отгоре разкопчана риза, дънки, кецове. Просто вървеше, гледайки надолу към краката си. Изведнъж се озова на земята. Някакво момиче, вървеейки към него, се спънаха взаймно и паднаха в вече окаляният пясък.
- Извинявай .. - промълви Алекс, като надигна очи към непознатото момиче.

- Можеби това е твое? - възкикна момичето, като подаде портмонето на него, което нямаше вид на портмоне, а на нещо съвсем друго.
- Оу .. да. - каза в отговор Бостън, като го взе и се усмихна леко. Дъждът бе едно от най-противните неща за него.
Алекс първоначално усети доста добре калната земя, като тупна и всичко бе оцапално максимално. Той махна с ръце калта от лицето си, като се избърса в дънките си. Ясно беше, че нямаше друг избор. Въздъхвайки, Бостън се изправи, като подаде ръка на момичето. Той я издърпа нагоре, като я хвана здраво този път.
- Днес явно не ми е ден. - засмя се леко той. - Алекс. - представи се накратко.

Алекс видя унищожената книга на Виктория, като прехапа устни и подвигна рамене. Е, май ще трябваше да купи нова. Нищо ..
- Извинявай за това. Ще ти купя нова, обещавам. - засмя се, като видя как Виктория изхвърли старата и я метна в кошчето, при останалите боклуци. Неловко се получи .. малко. или пък не, доста. Алекс отново махна калкта от себеси, изтупвайки се напълно.
- Защо момиче като теб обикаля в калта? Има много по-приятни занимания. - засмя се той.

- Щом желаеш .. - засмя се той, като се усмихна и леко разроши косата си. Двамата стояха на пътеката сами, а хора с чадъри, по дяволите, нямаше?!
- Е, аз имам оправадание. Сам съм. Тъкмо дойдох. - с усмивка говореше той, като започна да усеща държда отново да минава по него. Видя и ядосания поглед на Виктория, която също не беше очарована от глупавия дъжд.
- Ами твойто оправдание е?

- Ти си първият човек, който не ме подмина и се чувствам супер горд, честно. - засмя се той, защото повечето хора, който срещна задавайки въпроса "Кажете най-близкия бар, къ'вто й да е" ги караше да мислят, че Алекс е някаква откачалка. Е, нищо лошо, бе свикнал, поне в ЛА знаеше къде беше всичко и така нататък.
- Студено е, и времето ме мрази. - отговори на въпроса й, като смъкна ръкавите на ризата му, която бе загубила всичко, до кецовете, който щяха да ходят на химическо.
- Не трябва ли да си по някой мол или .. нещо, ала-бала?

Алекс слушаше, но същевеременно мислеше къде двамата могат да отидат, разибра се, ако и тя имаше желание за малко скучна компания като Алекс, например.
- Радвам се за този факт, малко са момичетата останали такива. - с усмивка говореше той, а в следващия момент усети нещо светкащо.
- Ами .. Виктория, предлагам .. ако знаеш някое по-приятно местенце, защото.. тук не е най-удобното място, където може да се стой на открито.

- Kaфене .. бар .. каквото кажеш. - промълви Алекс, като прибра портфейла си в джоба на дънките, който бе единственият чист из него.
- Но .. няма как да е на открито. - засмя се Алекс, защото погледна погледът на Виктория, който беше първо леко очуден, но после се сети за какво ставаше дума. Ако искаха да стоят на дъжда той .. нямаше нищо против.
- Ако ти е приятен дъждът .. Можем и тук да поседим, решаваш ти. - с усмивка говореше Бостън, който се оптиваше да се държи нетипично за него.

Алекс слушаше Виктория, като същевеременно се съгласяваше на идейте й с кимане. Старбъкс беше добра идея, от колкото на едно кално място. Той видя падналия суичър на момичето и го повдигна, давайки го.
- Е, ще е добре да ми покажеш малко пътя.. Все още опознавам, само знам пътя до хотел и .. чакай, вече и него забравих. - засмя се Алекс, като двамата с Виктория тръгнаха към Старбъкс. Тя явно беше доста запозната с кварталите в Серенити Фолс ..