Ню Йорк - 2008 година

by **Кайзъл Блексторм** Пон Май 16, 2011 11:14 pm

Дъждът се изливаше като из ведро, падайки на едри капки, като куршуми по все още претъпканите Ню Йоркски улици. Множество цветни чадъри образуваха естествена преграда на тротоарите, карайки целият град да изглежда като един не особено добре сложен броненосец или поне Кай за него се сещаше, когато видеше всичките тези хора, предпазващи се от водата, която като че ли щеше да ги разтопи.
Кайзъл бе върл почитател на разходките под дъжда и може би точно за това в момента вървеше с високо вдигната глава и многозначителна усмивка по улицата, изцяло различавайки се от тълпата. Понякога чернокоското се чудеше как на хората не им дотегва да мъкнат тези грозни приспособления, наречени чадъри. Напомняха му за бастуни, което бе още по-странно и някак... отвращаващо за чаровника. Да, Кай не бе почитател на старите хора, а както можете да се досетите - асоциацията бастун и възрастен човек е доста... често срещана.
В момента, в който Кай реши да пресече широката улица, по която водата се стичаше като река, чернокоското се озова лице в лице с една вълна от локва, предизвикана от нечовешки голям камион. Бялата риза, която чернокоското носеше, мигоновено посивя, а кичурите коса полепнаха по овала на лицето му. Кайзъл изпсува гласно, защото колкото и да обичаше водата, определено не му харесваше идеята да е кална и целенасочено излята връху него. Той рязко се извърна назад, без да осъзнава как в яростта си преобръща всичко край него. Чак когато мускулестото му тяло се сблъска с това на една случайна девойка, Кайзъл се върна обратно на земята. От удара, момичето залитна в страни, заплашвайки да се сгромоляса в същата локва, чието половин съдържание бе отишло върху чернокоското, но в последния момент Кай я хвана за китката, мърморейки сърдито:
- Гледай къде вървиш.

by **Виктория Еспино** Пон Май 16, 2011 11:26 pm

Виктория обичаше дъждовните дни, през които обикаляше улиците и се опитваше да се срещне лице в лице с онзи мъж. Но точно този ден на Вики не и се ходеше никъде, но и се беше наложило спешно да отиде до аптеката , за да вземе нужното лекарство за майка си. Много рядко и почти никога тя не отричаше на родители си, за това просто ги послуша взе парите и излезе. В този мрачен ден тя бе с едни розов суичър и едни сини дънки. Доста се отличаваше от хората, които предимно бяха облчени в тъмни цветове. Вики сложи къчулката си и тръгна към мястото. За жалост тази аптека не бе наблизо до къщата където живееше Вики. Тръгна по улицата като се оглеждаше и зяпаше различните хора. Купи нещата които и бяха казали и тръгна към тях, но по друг път. Невнимателното момиче беше сложило слушалките си и дори не се огледа преди пресече. Пресече на бързо и разсеяната Вики се блъсна в едно намокрено момче. За малко тя да падне в локвата на улицата, но момчето я хвана за китката и тя заази равновесие.
- Съжелявам!- каза притеснено като отиде на тротоара. Махна слушалите си и погледна момчето пред нея.
- Благодаря ти!- каза и се усмихна симпатично.

by **Кайзъл Блексторм** Пон Май 16, 2011 11:38 pm

Кайзъл бавно спусна поглед по собственото си тяло, като че ли опитвайки се да се увери, че всичко си е по мястото. Пръсите му ловко се вкопчиха в не много големите копчета на вече мръсно - бялата му риза и само след секунди чернокоското стоеше полу-гол насред Ню Йоркските улици. Не, че му пречеше, а и едва ли щеше да има много хора, които да се оплакват. Все пак току - що камион бе съсипал ризата му. Чак когато Кай свърши със стриптийза насред улицата, реши че е време да обърне внимание и на момичето, което по негова вина щеше да се окаже още по-мокра в мръсната локва, която обливаше почти целия път. Чернокоското плъзна преценяващия си поглед през лицето на девойката, като че ли бе някакъв музеен експонат, който се нуждаеше от оценка и чак след това отвърна с хладен, равен тон:
- Моля. - Кай преметна ризата си през мокрото си рамо, точно като един средностатистически работник в автомивка, който се опитва да свали забележителна мацка, докато е омазан в грес и добави - Трябва да си по-внимателна. - чернокоското се насили да се усмихне, но единствената гримаса, която му се получи наподобяваше по-скоро заплаха за канибализъм от колкото каквото и да било друго нещо.

by **Виктория Еспино** Пон Май 16, 2011 11:44 pm

Вики погледна голото му тяло. Качи погледа си на лицето му и го изгледа ядосана. Не стига, че му се извини и му благодари той пак каза, че тя е виновма и трябва да е по- вниимателна. Вики извъртя очи и се опита да не става зле.
- Ей момченце вече ти се извиних! Ако ти не се беше обърнал толкова рязко нямаше да правиш усилия да ме спасяваш от локвата. Спокойно и да се намокря имам си вана и дрехи.- каза Вики с леко висок тон и реши, че трябва да си върви. Момчето стоеше пред нея и я гледаше сериозно. Не беше тя виновна за случилото се за това тя си правече каквото иска дори да знаеше, че последствиятя може и да са лоши.

by **Кайзъл Блексторм** Пон Май 16, 2011 11:53 pm

Веждите на Кай леко се изкачиха по челото му, придавайки му типичното за него излъчване на средновековен рицар - леко навъсено и някак недостижимо. Чернокоското стисна зъби, за да не каже нещо, за което... е, нямаше да съжалява, но точно в момента нямаше никакво намерение да спори с "малки момиченца", както той наричаше всички девойки, просто защото можеше да се каже, че им е... пра - пра - пра ( по няколко пъти още "пра") дядо. Самия факт, че непознатата си позволи да се обърне към него с "момченце" го развесели неимоверно много. Рядко някой си позволяваше да говори с него, а дума да не става, да се държи с чаровника по начина, по който девойката си позволяваше. Очевидно Кайзъл притежаваше нещо като дарба, да всява респект у хората и очевидно - тя не действаше при момичето.
- Добре, момиченце. - натърти на последната дума Кай и не можа да сдържи леката усмивка, която се появи върху лицето му. Можеше днес да не е толкова скучен ден, стига чернокоското да съобразеше това. - Явно някой е станал със задните си части нагоре. - пошегува се Кай, а усмивката му стана още по-широка, показвайки правите му, кристално бели зъби.

by **Виктория Еспино** Вто Май 17, 2011 12:00 am

Виктория често се обръщаше така с момчетата по възрастни от нея с 4-5 години, но понякога това и правеше лоша шега. Вик присви очи и наклони глава встрани. Помисли си дали с момчето може да се сприятели, но след малко тя поклати отрицатено галва на мислите си.
- Аа и явно не съм единствена!- каза Виктория с насмшка разбра много добре шегата на момчето, на което дори не знаеше името. Той се усмихна с широка усмивка, а Вики забеляза белите му зъбки, които бяха доста чистички.
- Междодругото хубава усмивка!- каза Вики като стоеше с кръстени ръце пред момчето и се чудеше какво ще каже той.

by **Кайзъл Блексторм** Вто Май 17, 2011 12:09 am

Ако някой знаеше нещо за чернокоското със сигурност, то бе че Кай почти не се усмихва. Но този път на лицето му се забеляза не само усмивка, но чернокоското не можа да сдържи смеха си, който просто напираше да излезе от устните му. Кайзъл не бе от мъжете, които бяха свикнали на комплименти, макар да знаеше, че малко или много, външният му вид не е нещо, което жена би пренебрегнала. Въпреки това, падналият ангел трябваше да признае, че му стана приятно.
- Ако си решила да ме сваляш, трябва да знаеш, че... хапя. - Кайзъл намигна на девойката - нещо, което не бе правил от времето... Е, нека просто да кажем от много, много, стотици - хиляди години. - [/b] На къде си се запътила?[/b]
Чернокоското почти никога не разговаряше с непознатите хора на Вие, просто защото не чувстваше никого като нещо повече от него самия. Все пак, той бе по-възрастен и от най-възрастния жител в Ню Йорк. Освен ако там не се подвизаваше някой-друг паднал ангел.

by **Виктория Еспино** Вто Май 17, 2011 12:14 am

Вики го изслуша и се изсмя. Огледа тялото му още веднъ, което беше голо и захапа долната си устна. Спред нея тя не го сваляше, а се дразнеше с него.
- Абе готин си, но мисля че грешиш.- каза Виктория и се усмихна като го погледна.
Той я попита на къде се е запътила, а тя мислеше да си спести историята, за това започна направо.
- До аптеката, а сега се прибирам!- каза и малко се учуди, че си говори с него. Момчето, което в началото и се стори наистина много надуто.

by **Кайзъл Блексторм** Вто Май 17, 2011 12:19 am

Кай поклати глава с все още вдигнати вежди, чудейки се дали това бе нейният начин да му каже "Извинявай, може ли да си ходиш, защото... доста ми доскуча", но се сдържа и не каза нищо.
- Само не разбрах за кое точно греша? - Кайзъл впи дълбоките си, черни очи, които абсолютно винаги изглеждаха студени и някак... безлични, в тези на момичето, като че ли опитвайки се да проникне в главата й. - Защото, мога да ти кажа, че аз абсолютно никога не греша. - и като типичен представител на арогантната част от мъжкия пол, с его, което е толкова голямо, че когато сяда в автобус, оставя цял ред празен, за да го побере, Кай изпъчи гордо гърди и вдигна добре оформената си челюст.

by **Виктория Еспино** Вто Май 17, 2011 12:25 am

Вики реши да си признае, но тя си знаеше че това което правеше не беше точно сваляна или пък може би е било такова.
Засмя се и поклати пак глава.
- Добре де може да е така, но... нали знаеш няма безгрешни хора.- заяви гордо Вики с откритието си и гледаше очите му, които бяха тъмни.
Вики премигна сякаш тези очи човъркаха в нея, за това тя разтърси глава и погледна настрани.

by **Кайзъл Блексторм** Вто Май 17, 2011 9:39 am

Кайзъл се засмя, осъзнавайки как твърдението не важи точно за него. Все пак... той не бе човек. Но разбира се това не можеше да го изрече наглас, за това просто се усмихна многозначително и повдигайки едната си вежда, каза с насмешка:
- Може пък аз да не съм човек, ти от къде знаеш? - И решил да смени темата, преди да е изръсил нещо, за което и двамата с непознатата да съжаляват по-късно, чернокоското попита:
- Аз съм Кайзъл, между другото. Но можеш да ме наричаш Кай. - макар че едва ли щяха да се задържат толкова време заедно, за да може девойката да го наричапо име. Или пък грешеше?

by **Виктория Еспино** Вто Май 17, 2011 11:08 am

Момчето говореше странни неща. Говореше доста надуто и явно си вярваше в думите, но пък думите на момчето може и да са били истина. Вики сбръчка чело и го изгледа подозрително. Поклати глава и се чудеше защо той изобщо се представи, но за да бъде мила и тя реши да постъпи така.
- Приятно ми е Кай. Аз съм Виктория, наричат ме Вики.- момичето се усмихна и подаде ръка на момчето за поздрав като силно се надяваше, че той няма да я поеме.

by **Кайзъл Блексторм** Вто Май 17, 2011 7:25 pm

Тъмните очи на Кай се спуснаха през лицето на девойката към ръката й, като че ли това, което бе направила Виктория, бе нещо изключително нетрадиционно и изненадващо. Е, не бе така, но Кайзъл не си падаше много по официалностите, което включваше и... обикновените здрависвания. Всъщност, чернокоското избягваше почти всякакъв контакт с когото и да било, освен ако не ставаше въпрос за нещо, от което можеше да извлече удоволствие - вярвам, че разбрахте какво имам предвид.
- Да и на мен... Предполагам.

by **Виктория Еспино** Вто Май 17, 2011 7:44 pm

Е предоложението на Виктория си беше факт. Момчето погледна ръката и и не я пое. Тя търпеливо изчака той да промени мнението си, но накрая не се сдържа и нервно спусна ръката си. Вики трябваше да побърза. До сега вече трябваше да си е в тях, но уви тя се блъсна и сега водеше един странен разговор. Вики се усмихна и се обърна като реши че трябва да тръгва.
- Бързам.- измърмори и погледна с периферното си зрение момчето.- Предполагам и на мен ми бе приятно!- каза надуто и го погледна.

by **Кайзъл Блексторм** Вто Май 17, 2011 7:56 pm

Кай приплъзна ръце в тесните си джобове и инстинктивно повдигна поглед към небето. Дъждът, за който двамата с Виктория, като че ли бяха забравили, бе започнал да намалява и сега падаше на ситни капчици върху, като че ли направеното от мрамор лице, на Кайзъл. Чернокоското прекара пръсти през мократа си коса, отстранявайки залепналите кичури по челото си, преобръщайки ги назад и отвърна усмихнато:
- Ами... - Кай поклати леко глава, присвивайки очи, като че ли питайки какво точно трябва да направи сега, след което добави - Можеш да си вървиш...? - даде едно простичко предположение Кайзъл, отдърпвайки се от пътя на девойката.

by **Виктория Еспино** Вто Май 17, 2011 8:05 pm

Вики нямаше никакво желание да се пребира в онази задънена къща, която се наричаше нейн дом. Тя леко се засмя и присви очи към момчето. Съвсем бе забравила за дъждът, който вече беше понамалял. Сега само ръмеше, за това тя не се нуждаеше от качулката си. Свали я леко, за да може да вижда момчето под сленцето, което напираше да излезе.
- Дано да има дъга.- каза тихичко на себе си Вики като погледна към небето. Слънцето се появи, а Вики реши да не бързза. Тръгна към една близка пейка и седна като сложи отново слушалките си, защото не въждаше Кай.

by **Кайзъл Блексторм** Вто Май 17, 2011 8:14 pm

Изненадата почти мигновено се изписа върху красивото лице на Кай и той просто не се сдържа да нацупи устни и вежди. Сериозно, дъга?! Да, чернокоското определено не бе почитател на нещата, които всяват... знам ли? - радост у "младите" хора. Ненавиждаше пеперуди, дъги, розов захарен памук и... диско топки.
- Да, а под дъгата розов еднорог и малък елф с кесия златни жълтици, нали? - Кайзъл просто не можеше да сдържи думите си, които се плъзгаха по езика му като глътка хубаво вино.
Той тръгна след девойката, без ясно да осъзнава защо, но пък не бе като да имаше някаква по-важна работа, която да трябваше да свърши за деня. При него поговорката "не оставяй днешната работа за утре", не важеше, защото Кай определено можеше да си го позволи. Имаше около... цяла вечност пред себе си? Да, май че толкова се падаше.
Без да попита, Кайзъл седна до девойката, извръщайки многозначителен поглед към нея. Много му бе интересно каква точно ще е реакцията й.

by **Виктория Еспино** Вто Май 17, 2011 8:22 pm

Виктория се изсмя на думите му и го изгледа учудено, защото той я последва. Т
я си представи тази гледка пред себе си и стана още по-смешно , защото и изглеждаше доста детинско.
Не че тя самата не беше такова, но наистина не си падаше по кукли, понита, елфофе и такива приказни същества.
- Браво бе Кай имаш голямо въображение.- каза с насмешка Вики и го погледна.
- Междодругото не си представях така гледката, но 7-те цвята щяха искренно да ме развеселят.

by **Кайзъл Блексторм** Вто Май 17, 2011 8:34 pm

- Очарователно. - измънка отегчено Кай, облягайки се на пейката. - Явно имаме различни разбирания за това, което ни развеселява. - отбеляза чернокоското, повдигайки многозначително вежди. Напоследък той не можеше да намери нищо интересно, което да привлече вниманиет му поне малко.
Преди време можеше да каже, че жените могат да го развеселят, но в сегашно време дори те му бяха скучни. Всички бяха някак... еднообразни и най-важното, нито една не си правеше труда да го подразни или предизвика.

by **Виктория Еспино** Вто Май 17, 2011 8:40 pm

- Tи си много странен индивид!- каза Виктория като го погледна подозрително. След малко се замисли върху думите му, че той може и да не е човек, но според нея това нямаше начин. Вики скръсти ръце и се замисли. Беше забравила за това лекарство и реши, че вече окончателно трябва да го занесе на тяхните.
- Ъмм познаваме се от само няколко минути, но на мен ми е приятна твоята компания!- каза и стана.
- Трябва да занеса нещо ще дойдеш ли с мен?- запита и се замисли.

by **Кайзъл Блексторм** Вто Май 17, 2011 8:53 pm

Кайзъл се изправи след девойката и с нисък, плътен глас каза:
- След теб. - върху лицето му се появи очарователна, многозначителна усмивка, а ръката му инстинктивно посочи напред. Мислеше да я придружи. Какво толкова, за толкова... милиарда години, чернокоското определено имаше много познати - от които голяма част вече лежаха в гробовете си - но не пречеше да има и нови, нали така? Поне щеше да поддържа реномето на що-годе нормален човек. А от собствените си наблюдения бе успял да установи, че хората могат да бъдат много, много злобни и арогантни - почти колкото самия Кайзъл.

by **Виктория Еспино** Вто Май 17, 2011 8:59 pm

Уау Вики се учуди. Момчето се съгласи да я придружи. Той посочи пътя, а тя пристъпи напред и тръгна към къща. След 1 минута мълчание тя реши да завърже отново разговор. Момчето вървеше до нея, а тя се оглеждаше настрани като забеляза, че слънцето се бе скрило. След малко започна да ръми.
- Пак! Ъм Кай би ли ми казал нещо повече за себе си.- каза тя въпросително и погледна за миг в небето. Този миг трябваше да бъде поне 2 секунди, но тя се загледа и докато вървеше щеше да стъпи в една локва, но...

by **Кайзъл Блексторм** Сря Май 18, 2011 12:00 pm

- Внимавай, този път няма да те хвана. - предупреди я Кай, който като че ли можеше да предположи какво ще последва ако девойката направеше още няколко крачки с поглед, впит в сивото небе. - Какво искаш да знаеш за мен?
В такива случаи като този, Кай винаги се чувстваше като на интервю за работа, с разликата че често пъти не помнеше какво е казал на хората, с които се е запознавал през времето. Все пак не можеше да им каже "здравей, аз съм паднал ангел. Бях свален от Рая, понеже бях много, много непослушно момче", нали?

by **Виктория Еспино** Сря Май 18, 2011 6:06 pm

Вики го чу и спря за момент. Погледна пред себе си и видя огромната локва. Замисли се и се погледна в локвата. Погледна Кай и вдигна рамене. Заобиколи и продължи да върви.
- Незнам от къде си в какво семейство си израстнал.- каза като този път не отделяше очи от земята за да не стане някоя друга злополука. Дъждът отново се усили. Вики пак сложи къчулката си и тръгна да върви под навезите на сградите покрай които вървяха.

by Sponsored content

Ню Йорк - 2008 година

Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Re: Ню Йорк - 2008 година

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30