Именнието на Тейлър

Тейлър си вдигна едната вежда и си помисли
"тази нещо се бъзика с мене така тънко по ръба май"
-Да сериозно.
Той предоби сериозна физеономия,но не прекалено за да не я изплаши случайно

Тейлър се сещаше за какво става въпрос,но все пак искаше да го чуе от нейните уста
Той се доближи до нея и леко я погали по бузата с една ръка:
-Какво не искам малко по-бавно загравям заради това ще ми кажеш ли.
Все пак той се усети в момента в който тя седна в него

Тейлър се усмихна леко и каза
-Това исках да чуя.Знам какво искаш още от както седна в мен дори още от когато се беше качила върху мен на конче.
Той леко я целуна по вратлето и забеляза,че тя се прозява:
-Ако ти се спи имението е голямо и има прекалено много стаи за спане.

Тейлър я вдигна леко и я сложи в себе.Той гледаше да не и маха главата от рамото му.След това леко я прегърна и се усмихна мило.
-Товага си почини аз няма да ти преча.
Тейлър си беше обелгнат на дивана и му беше прекалено уднобно пък и нямаше работа за вършене и можеше да си седи на дивана с часове

Тейлър започна леко да я гали по главата.Той гледаше да не я събуди за да може да си почине днес май много и се беше насъбрало.Той леко си затвори очите и премлясна 2-3 пъти.След това каза тихо на себе си
-само ще ги затворя за минутка.
Той беше заспал и след около час два той си отвори очите и отново каза:
-шит заспал съм
Той погледна към Мел и видя,че още спи.

Тейлър все още беше с ръка на главата на Мелани.Той с другата погледа колко е часа след това погледна и нея.
-Пет и дванадесет (16:12) е в момента.Поне почина ли си дори и малко.Един час спа

Тейлър също се прозя.След прозявката той премясна 2-3 пъти и я погледна
-Радвам се,че поне малко си си починала.Не е кой знае какво спред мен,но пак е нещо.
Той отново леко я погали по главата и се усмихна

Когато тя го захапа малко кръв се стече от врата му по ръменете.
-Благодаря.Старая се.
Той погледна към Мел за да виде каква ще и е реакцията от потеклата кръв.Все пак тя беше вампир

Докато каза "Споко ще зарастне" раната вече я нямаше.Нямаше и следа дори от нея.
-Знам,че ще зарастне скоро тоест вече зарастна.
Той се усмихна и леко я целуна по бузата.

-Кое какво беше ?...Ами това е просто как да го нарека ген.Раните ми мигновенно зарастват.
Той се усмихна и каза
-Е ще ти покажа още нещо.
Той си протегна ръката към гърдите на момичето,а след това ги хвана.Да ама не.Ръката му просто мина през гърдите и и излезе през гърба все едно е направил фокус.Той всъщност де дематериализира през нейното тяло.Тя не усещаше нищо.Тойест не я заболя,а просто все едно вятър мина през гърдите и

-Ъъъъ ъмиии такова мисля,че не няма нищо друго за казване.
Тейлър се усмихна и извади ръката си от тялото на момичето.
-За мен това не е нищо усобенно

Тейлър леко се засмя и каза:
-По-внимателно с врата.Все пак това крехко вратле може да пострада
Тейлър хвана кърпата която по-рано беше на врата му.Кърпата беше на дивана до тях.След като я все той я сложи на главата на Мел и се засмя.
-Вече си духче