Леа Л'Ариеж

Име:Леа Л'Ариеж

Години:17

Вид:Вещица

Първична способност:Бързина (Не е чак чудовищно бърза но в сравнение с други хора тя тича бързо, даже и с токчета.)

Дарба: Пирокинеза, Левитация

Външен вид: Леа не прилича много на французойка, може би това се дължи на факта, че просто не е такава.Тя е слабичка и не е с така наречената 'пясъчен часовник' форма на тялото.Прилича, но не чак толкова извито в кръста като повечето французйки.Косата ѝ е руса като около корените е светла, а по-към края е по-тъмна.Очите ѝ са сини , а черните сенки ги правят да изглеждат по-тъмни.
Като цяло не е много висока, но често носи обувки с високи токове, затова не ѝ личи.

Характер: Леа е лесно 'палим' човек, с по-прости думи лесно можеш да я вбесиш.А това стане ли..-Бягай защото тя не може да се контролира.Въпреки това Леа е мил човек, но не всички го знаят.По начало тя мрази промените, така че отнема страшно много мнение за да свикне с нов човек, от това и идва мнението на околните, че тя е злобна.Но разбира се в различни случчай тя се държи различно, всичко зависи от това какво първо впечатление и ще ѝ направи дадения човек, по-накратко..тя е резервирана.

История: Нейната история започва не отдавна преди 17 години в Лион,едно малко градче във Франция, един от най-красивите държави в Европа, с един от най-посещаваните градове в старият континент, а именно-Париж.Но почти никой не е чувал за Лион, е, френско изучаващите хора със сигурност го знаят, но не и баровците.Точно за това Лион е тих град, и също толкова красив както всеки един във Франция, но да не се отплескваме чак толкова.Това е един и от първите спомени на Леа, цвят...Лилав.Такъв цвят е одеалцето с което тя е завита, поставена в плетена кощница без капак, пред вратата на семейство Л'Ариеж.Всеки в квартала познаваше това семейство, сплотено с 2 деца,момченца..близначета.Andrew и Tom бяха точно тези който я откриха.Бяха вече на 15 и това не беше първото бебе което те бяха виждали, но не знаеха какво да правят.
-Какво мислиш..Момиче или Момче?-Попита Том.
-Не знам, но не аз ще проверявам!-Отговори брат му..
Решиха да я внесат в къщата, тъй като на вън беше зима.Вътре родителите им се погрижиха за нея.Кръстиха я Леа, дадоха и собствената си фамилия, грижиха се за нея както за собствено чедо.Тя израстна в там, неподозираща за това че е осиновена, камоли пък, кои са истинските ѝ родители.Никой не казваше нищо, дядото-бащата на майка ѝ Мишел Л'Ариеж беше казал така.Всички го уважаваха..той беше поп и имаше малка черква където проповядваше.Затова и Леа имаше малко златно кръстче на врата си, което никога не сваляше, така беше научена.
Дойде и денят обаче когато тя откри себе си.Както винаги по-големите ѝ братя я закачаха, тя беше на 9.Тогава тя беше толкова вбесена, че запали кошчето.Момичето беше толкова стреснато страхуваше се, че ще я отхвърлят, но братята ѝ не казаха, знаеха какво е отношението на дядо им към вещиците.Това бе и денят в който те и разказаха как са я намерили..Крехка възраст за такава новина, но Леа го преглътна, не беше толкова важно в крайна сметка.Не се интересуваше кои са родителите ѝ щом са я изоставили.
Но щом вече веднъж беше открила силата си трудно се контролираше, но се справяше..някак.След време когато тя завърши училище се отдели от семейството си.

Допълнително:
* Обожава да рисува, това сякаш е начин тя да се откъсне от истинсия живот и да се наслади на този в съзнанието си.
*Харесва Черният и Лилавият Цвят
*Тя е Eco Warrior още от училище. (но разбра се не е полудяла по тази тема)