Швеция, Стокхолм, Велингбю. 1996 г.

Студ.
Защо ли не го усещах? Незнам.
Стоях си на една катерушка, чакайки Хокан да се върне с кръвта. Надали щях да му дам милувка. Хм, не. Щях да му дам пари. Колкото и да не ги искаше.
Правех точно като Аби.
Къде ли е сега?
Стоях си и гледах хората как се стискат с ръце за да се стоплят, а аз си бях по тънък пуловер. Нищо не усещах.
- Не ти ли е студено?
- Явно съм забравила какво е.
Снегът си валеше, валеше. Цялата ми коса беше станала бяла. Тъкмо си се връзваше с белите кичури които имах, понеже не бях пил кръв от седмица.
Чух мърдане в храстите, стъпки също. Обърнах се към храсталака и видях силуета на 18-19 годишно момче.

Беше студено, валеше сняг, всичко наоколо беше снежно..
Естествено, Алекзандър не чувстваше нищо. Сложи якето си, защото би изглеждал странно да се издокара с блуза с къс ръкав в този студен сезон.
Както и да е, той вървеше наоколо, търсейки плячка.
Не беше гладен, скоро пи кръв, но имаше желанието.. да убива. Това понякога му доставяше необяснимо удоволствие.
Алек усети че наоколо има вампир. Е, явно не бе единствения тук, в Швеция. Тихомълком се промъкна, след което съзря момче, видимо по-малко от него.
Лайтууд се подсмихна.
-Здравей. - поздрави той, с типичния за него лукав глас.

... И бях прав. От храстите излезе момче някъде на 20, висок със леко дълга кестенява коса. Но не беше човек,
Друг вампир? А стига, бе!
- Ъъ, здравей. Да.
Свих краката си и облегнах брадичката си на колената ми. Момчето се доближи повече. Да. Определено беше вампир. Видях червената искра в очите му.
- Как се казваш? - попитах незнайно защо.

-Алекзандър. - отвърна тъмнокоското.
Алек се облегна на катерушката, на която момчето бе седнал.
Лайтууд знаеше, че е вампир, така че не мислеше да увърта. Той беше директен.
-Е, не очаквах да срещна друг вампир тук. Междругото, твоето име?

Че то кой очаква да види вампир в Швеция?
- Джейс,
- Аха.
- Отколко време си вампир?
Момчето отпусна главата си на частта от катерушката където я беше облегнал. Явно не искаше да отговори на въпроса ми. Защо ли изобщо попитах? Да му кажа, че съм едва на 15 и да ми се изсмее в лицето.
Незнам.

Алекзандър за момент се замисли.
Годините се нижеха толкова бързо и неусетно. Така е когато си безсмъртен.
-На около 144 години, но пък бях превърнат на 20. А ти? - обърна се Лайтууд към момчето

Едит: РП-то не трябва да е по-кратко от 4-5 реда!

~Катрин

Хвана ме. Хм.
- 15. Превърнат на 13.
Момчето се усмихна широко все едно всеки момент щеше да се разсмее. Но се здържа.
- Да, мерси. Да. - казах тихо.
Момчето се изправи, направи едно малко кръгче, вървейки.
- Нещо нередно ли има? - Попитах го аз.

Алек беше любопитен да разбере каква е причината някой да превърне толкова младо момче във вампир. Но смяташе, че може би е лично и не бива да се меси.
Като че ли днес е решил да бъде малко по-добър, може би.
- Нещо нередно ли има? - попита го Джейс.
Лайтууд просто се поусмихна и побърза да отговори.
-М, не.

Не?
Нещо ме съмняваше. Странно досега да се беше заял.
Явно вампирите не били такива.
Къде е Хокан с шибаната кръв.
- Аха. В кое предградие живееш? Тук или може би... Блакеберг? - попитах.
Когато се сетих за Блакеберг ми дотъжа. Родното ми място.
Къде е Хокан с шибаната кръв.

Джейс грешеше с предположенията си.
-Не съм оттук. - казах. - Последно бях в Щудгарт, а сега мисля да се местя.. отново. Знаеш как е, уж трябва да си на 54, а си стоиш млад..
Бях си набелязал Серенити Фолс.
-А ти от къде си? - попитах.

- Аз ли? Аз съм си от тук. Само, че от Блакеберг. Просто тук, никой не е чуствал за убийствата в Блакеберг които станаха. Да. И тук ще станат.
Слязох от катерушката и седнах на земята. Притиснах ръце към корема си.
- Ти... Сам ли пътуваш?
Определно не знаех, може би той не спеше 4 месеца. Може би беше прекалено стар за да спи.
Но пък Аби беше на 200.