Сиатъл - 2010г.

by **Наоми.** Сря Май 11, 2011 9:18 pm

Поредната спирка до града в който Наоми беше решила да отиде. Онова мистериозно местенце, обитавано от същества като нея, беше доста трудно откриваемо, особено щом го търсеше. Все пак момичето намираше нещо най - трудно щом го търсеше, по - добре не питайте защо, в някои моменти тя бе голям заплес. И така се беше озовала в Сиатъл. Слезе от влака и тръгна към близкия хотел като помъкна множеството куфари и сакове със себе си. Дори не знаеше, защо беше взела всички тези безполезни неща, трябваше и' само най - важното, поне докато не намери онова градче, а пък оттам най - лесно щеше да си купи нещо. Вещицата поне успя да намери някакъв хотел. Не беше един от най - луксозните, но нея нищо не я задържаше тук, така че нямаше намерение да се задържа. След като остави багажа си в стаята, която бе взела, за да нощува тя излезе из улиците на Сиатъл, колкото да разгледа градчето. Не и' харесваше особено, улиците бяха затрупани с боклуци, имаше доста бездомници и скитници, а както мразеше несправедливостта и имаше онзи гаден инстинкт да помага на всеки в нужда, направо не можете да си представите какво чувстваше сега. Не след дълго вещицата намери пътя към парка, тук поне не беше толкова... зле като по улиците. Бе по - чисто, по - усамотено...определено и' хареса.

by **Veronica Lightwood** Сря Май 11, 2011 9:34 pm

По същото време Вероника и семейството ѝ често се местеха и сега бяха избрали, че най-доброто място ще е Сиатъл. Всъщност тя вече едва понасяше това непрестанно местене. Липсваше ѝ нормалния живот, където имаше приятели и не се налагаше наново да изучава местата, като можеше да ги види само за около седмица, а в по-добрите случаи - няколко седмици. Затова и Вик използваше всеки удобен момент, за да се измъкне от новата си къща, надявайки се че никой няма да забележи отсъствието ѝ. Тъкмо се бяха нанесли и родители ѝ все още подготвяха новият апартамент за предстоящия им живот, когато Вероника избра точния момент, за да поизлезе на чист въздух. Имаше късмета, че самата кооперация бе съвсем близо до градския парк. Не се надяваше да срещне някого, тъй като бе вечер, но пък и една самотна разходка сред дърветата нямаше да ѝ се отрази зле. Докато вървеше неочаквано момичето без да иска леко се сблъска с някой. Вярно, че и тя не бе от най-внимателните, но пък човека просто можеше да се отмести още малко по встрани... Вероника вдигна поглед и видя младо момиче, може би на нейната възраст.
- Извинявай... - промърмори Вик и се усмихна извинително, но усмивката ѝ си остна леко бледа, защото много рядко Вероника изразяваше приятелско отношение още при първата среща, а какво оставаше за пръв поглед...

by **Наоми.** Сря Май 11, 2011 9:48 pm

Вещицата усети, че се бе сблъскала с някой. Е така беше като не внимаваше къде ходи и бе потънала в мисли. Момичето се извини на Наоми.
- Не...аз ... съжалявам, въобще не гледам къде вървя! - набързо се извини Наоми и устните и' се изкривиха в лека - мила усмивка. По принцип не реагираше толкова мило щом се сблъска с някой, но и без това имаше куп проблеми на главата не и' трябваше и още един, а пък и момичето изглеждаше приятелски настроено.
- Между другото аз съм Наоми. - представи се тя, като подаде леко бледата си и нежна ръка към момичето, за да се здрависат, след което хвърли един преценителен поглед към момичето. Не че нещо, но винаги гледаше да прецени хората с които се държеше така...защото милото държание определено не и' бе присъщо, особено в такива моменти. По - скоро щеше да измърмори нещо от сорта "Хей просто ... внимавай къде ходиш" с пренебрежителен тон, след което щеше да подмине човека като пътен знак, без да отдава значително внимание. Но не тя бе решила да поеме вината, но тя май наистина бе нейна. Не беше сигурна, но тя също не внимаваше, така че...

П.С.: Извинявай, че е толкова кратко -.-

by **Veronica Lightwood** Сря Май 11, 2011 10:03 pm

- Вероника. - постепенно усмивката ѝ стана по-сигурна и Вероника пое ръката на момичето. Като се замисли не се налагаше да е чак толкова студена, скоро сигурно отново щеше да замине в неясна посока, така че дори и да искаше, нямаше да има време, за да опознае по-добре момичето, а това перфектно се справяше с нейния проблем с огромното недоверие.
- Хубав парк си имате... Аз... Аз съм нова, така че извинявай ако думите ми ти звучат глупаво, но това е първото място в Сиатъл, което виждам. - продължи Вероника като както винаги изръсваше някоя глупост, а след това с още пет такива се опитваше да поправи лошото впечатление, което може би е създала. Вик огледа Наоми, защо ли пък бе решила, че е местна? Това, че се разхождаше сред парка не означаваше, че е запозната с града, нито пък можеше да ѝ лепне етикет "местен жител". И все пак Вероника никога не бе била добра в отгатването, така че ѝ бе позволено да обърка поне два пъти в преценката си за някого. А пък и това не я трогваше толкова много, така че за нея нямаше да е най-нелепата ситуация, ако се окажеше, че Наоми също като нея бе напълно нова...

by **Наоми.** Чет Май 12, 2011 8:57 am

Вещицата се подсмихна. Май само парка беше красив в Сиатъл или по частта от града, която бе успяла да види. Все пак тъкмо бе пристигнала, още не бе разопаковала багажа си, беше го захвърлила най - небрежно в хотелската стая.
- Всъщност не съм местна, от няколко часа съм тук, но съм напълно съглсна за парка, жалко обаче че целият останал град е затрупан с боклуци и бъка от скитници. - тя повдигна рамене. Знаеше, че ако тя беше политик нямаше да позволи да царува такова безредие, а пък и честно казано не я интересуваха парите и нямаше за цел да краде. Все пак както ви споменах тя мразеше несправедливостта, а тук всичко беше несправедливо, спрямо бедните. Но с какво можеше да помогне тя освен да стои безпомощно и да гледа, вещерските и' способности нямаше да и' бъдат от полза в тази насока, а пък и вещицата никога не си служеше с измама,което и' играеше лоша шега в последно време.
- Е в Сиатъл ли мислиш да оставаш или си за кратко тук? - реши да се оттърси от мислите и да повдигне някаква тема за разговор, като изчака мълчаливо отговора с една мила и чаровна усмивка не лицето си.

by **Veronica Lightwood** Чет Май 12, 2011 6:50 pm

Е, явно за толкова много време не се беше променила и все още не се бе научила да разпознава хората и да дава вярни предположение... А и какво странно съвпадение, тя също бе в Сиатъл само от няколко часа. Всъщност като се замисли, Вик бе тук вече от половин ден, но им бе отнело доста време да открият правилния адрес и да пренесат всичкия багаж.
- Нямам никаква представа... Нищо не зависи от мен, за да съм сигурна, въпреки че бих предпочела да се задържа тук колкото се може по-дълго. - отговори тя. Да наистина щеше да се радва да поживее известно време в Сиатъл. Вярно, че бе доста по-мръсно и не поддържано от остналите места, където бе живяла досега, но пък искаше поне веднъж отново да създаде някое що-годе трайно приятелство, колкото и мимолетно да бъде то, а и вече започваше да ѝ омръзва от уроци вкъщи. Виждаше едни и същи хора всеки ден, а това бе непоносимо за някой на нейната възраст... Още повече, че бе принудена да си седи вкъщи през по-голямата част от деня, а това определено я караше да се бунтува и всеки път се заканваше сама на себе си, че някой ден просто ще избяга...
- А ти тук ли смяташ да живееш? Имаш ли някакви познати или роднини? Или просто търсиш приключения? - Вероника зададе поредица от три почти еднакви въпроса, които перфектно се навързваха един за друг, но все още си остана леко замислена, въпреки че външност бе съвсем безгрижна и дори леко разсеяна.

by **Наоми.** Чет Май 12, 2011 7:08 pm

Наоми се замисли за момент. Честно казано не смяташе да се задържа дълго, имаше си друга цел. Тя се обърна към Вероника и с мил тон и' каза:
- Всъщност не мисля да се задържам, честно казано нямам роднини тук, това е просто една от спирките към градчето в което отивам. - "и което все още ми е неизвестно" добави тя наум и се загледа в небето. Гледката определено си я биваше. Но тя не бе тук, за да се наслаждава на гледката...нали!? Беше тук за да разгледа това място докато не си е заминала. Сигурно после щеше да съжалява, че не го е направила, а е имала възможността. Все пак доста хора възхваляваха това местенце, е явно и те не са тукашни, защото впечатленията на вещицата определено не бяха в полза на Сиатъл.
- А ти? Предполагам си тук с роднини или при роднини? - повдигна едната си вежда и най - спокойно зачака отговора на другото момиче. Мале човек чак да се изплаши от спокойствието, което пазеше Наоми, наистина беше си стряскащо, но както и да е.

by **Veronica Lightwood** Чет Май 12, 2011 7:37 pm

- Да... - промърмори Вероника, след което и изсумтя недоволно. - Тук съм с родителите си и една приятелка на майка ми...
Сигурно и по самото изражение на момичето си личеше, че не е ни най-малко доволна от този факт. Е, сигурно и всеки на нейно място не би бил. Всъщност изведнъж в нея се зароди лека завист. Вик, именно тя, която никога не се интересуваше толкова от другите, завиждаше... Завиждаше, защото някой друг имаше това, което тя желаеше - свобода. Наоми не бе ограничена, можеше да отиде където си пожелае... Нима само тя не се бе родила в такъв късмет?
- Сигурно е чудесно винаги да разчиташ само на себе си. - предположи Вик и за първи път бе напълно сигурна в предположението си. Е, може би Наоми щеше да спомене и леката носталгия или пък малките си неприятни спомени с няколко лоши случки, но нямаше как да отрече, че не е доволна от факта, че сама решава какво е редно да стори и какво...
- А къде точно отиваш? - позаинтересува се момичето, опитвайки се да възспре завистните пристъпи и надявайки се, че гласът ѝ все още бе спокоен.

by **Наоми.** Пет Май 13, 2011 4:54 pm

Да сигурно наистина някои хора мислеха, че свободата беше страхотна, но не и според Наоми, защото тя я имаше цял живот. Не беше лесно още от пеленаче да разчита само и единствено на себе си, защото майка и' бе запалена еколожка и се интересуваше от всички останали, но не и от собствената си дъщеря, при това в момента в който имаше нужда от подкрепа, но не вещицата изживяваше всичко това сама, но пък не тя не търсеше съжаление или помощ, а просто...разбиране и място където няма да и' се налага да се крие.
- Чудесно? Не точно, но... в някои случаи е хубаво. - отвърна тя, като направи опит да се усмихне, при това успешен.
- А къде точно отиваш? - попита я Вероника.
- Всъщност и аз не съм много сигурна, чух за едно градче и мислех да го посетя, но все още не съм много сигурна. - отвърна Наоми и повдигна леко раменете си. След това огледа мястото, беше ами хубаво, но също така ставаше и студено, все пак бе вечер...беше нормално.
- Искаш ли да отидем...някъде другаде...например, бар или дискотека? - повдигна едната си вежда и една дружелюбна, но същевременно и леко дяволита усмивка се изписа на лицето и' щом се сети за алкохола.

by **Veronica Lightwood** Пет Май 13, 2011 8:55 pm

- Стига да не се замъкваш обратно в новия ми дом съм съгласна да отида навсякъде. Дори колкото се може по-далеч, толкова по-добре. - засмя се Вероника и наистина се приготви да последва Наоми. Можеше пък дори покрай нея да се измъкне нанякъде, независимо накъде...
- Знаеш ли къде можеш да откриеш такова място? - попита тя и в същия момент бе готово отново да се смъмри. Та как можеше да знае, след като бе тук от няколко часа? Да не би да приемаше хората за ходещи атласи? Но пък кой знае, можеше да имат късмета някое подобно заведение просто да им се изпречи на пътя.
- Откъде си? Имам в предвид знаеш ли къде точно си израстнала или през целия си живот си била на път? - Вик избра една съвсем простичка тема за разговор, докато двете наближаваха входа на парка. Всъщност никой не се бе потрудил да построи един нормален вход и въпреки че имаше ограда, която на места вече и липсваше, бе съвсем лесно да се излезе отвсякъде, където дърветата бяха малко по-рядко насадени.

by **Наоми.** Пет Май 13, 2011 9:16 pm

- Откъде си? Имам в предвид знаеш ли къде точно си израстнала или през целия си живот си била на път? - попита я момичето и Наоми се замисли за момент, всъщност от доста време бе на път, но все пак...
- Всъщност съм израснала в Бристол, западна Англия. - каза тя и се усмихна леко щом се сети за тамушния си живот. Беше хубав, безгрижен и определено и' липсваше... и не само живота и' ами и приятелите, дори и майка и'. Кой би си го помислил, че на Наоми ще и' липсва майка и', това си беше невъзможно като се има в предвид в какви отношения бяха, но тя не беше кучка...или беше, но не толкова голяма, че да не обича роднините си.
Скоро двете момичета стигнаха пред един нощен клуб. Вещицата го беше мернала докато обикаляше Сиатъл.
- Ами ти? Къде си...израснала? - попита тя Виктория, след като влязоха в клуба. Преди да получи отговора двете момичета се настаниха пред бара и Наоми си поръча уиски, след което отново се обърна към Вероника.

by **Veronica Lightwood** Нед Май 15, 2011 9:31 pm

- Доста години живях във Ванкувър, Канада, но естествено това бе преди родителите ми да опропастят целия ми нормален живот с техните непрестанни местения. - отговори Вероника и отпи от джин, който си бе поръчала. Да, Ванкувър бе хубаво местенце. Беше чисто, с хубав климат, приятни хора и модерни сгради. Като цяло Вероника харесваше родината си и тайно мечтаеше някой ден отново да се завърне в Канада и да открие старите си приятели, но се съмняваше това да стане скоро, тъй като бе сигурна, че ако избяга от семейството си, то това ще е първото място, където ще я потърсят.
- Наоми, какво те накара да поемеш на път към това градче? - Вероника се обърна към нея и я погледна. Не изглеждаше като някой, който бяга от семейните си проблеми, а по-точно изглеждаше на някой, който търси нещо.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Сиатъл - 2010г.

Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.

Re: Сиатъл - 2010г.