Домът на Каталина и Тамара

Каталина ме въведе в апартамента :
- Заповядай ! Чувствай се като у дома си - каза тя през смях.
Засмях се за малко,колкото да не заподозре нещо,но вътрешно се почувствах ужасно.Единственото място което можех да нарека дом бе Сицилия,но уви...
- Благодаря ти - казах аз и се усмихнах.
Апартамента не беше това на което бях свикнала,но изглеждаше долу-горе добре,пък и щях да бъда тук само за три-четири месеца - докато работниците вдигнат къщата ми.
След като оставих куфарите си,Каталина ме викна,за да ми обяснява някакви неща за алармата и така нататък.Исках да я опозная.Все пак щях да живея с нея за известно време.Преди да се усетя от устата ми се изплъзна :
- Кати,искаш ли някой път да излезнем на кафе,да се опознаем ?

-На кафе?Аз мога да ти направя и сега - казах и се усмихнах като междрувременно вдигнах въртящата се топка косми(Гизмо) от земята и го сложих на дивана в дневната, за да не мърда.Понякога(винаги) имаше навика да се блъска твърдоглаво в това, което се изпречеше на пътя му.Беше сляп и не разбираше, че колкото и да удря главата си в нещо, то няма да се мръдне.Кучешкият мозък е един необятен, сбъркан свят...
Направих жест на Тамара да седне на фотьойла и се запътих към кухнята, за да приготвя кафето.След като всичко бе готово сложих двете чашки върху табла и добавих захарница и лъжички.
-Заповядай - казах на червеноскоската и поставих таблата на масата - Как го предпочиташ - чисто или със захар?Сметана е свършила.Често свършва нещо и аз забравям да купя, но ти не се стеснявай и ми напомняй.

- С 3 или 4 лъжички захар ще е добре - усмихнах се - Имаш много сладко куче,как се казва ?
- Гизмо.
-Прекрасно име.Сега,нали ще се опознаваме - засмях се аз - разкажи ми за себе си !

-Не мисля че това е от значение - казах аз с лека нотка на неприязън в гласа си.Не обичах личните въпроси от "хора", с които току що съм се запознала.А и Тамара щеше да ми бъде само съквартирантка.Предлагах й подслон, само защото се нуждаех от някакви пари .Без приятелства или подобни отношения.Всичко бе временно - така се разбрахме още в началото.Аз не бях от типа хора, които се интересуват от нечие минало, характер, чувства и т.н.
-Виж - казах аз кръстосвайки крака и със сериозен тон - Аз може и да съм гостоприемна до известна степен, но предпочитам между нас да не се градят приятелски взаимоотношения.Ти ще си тук за няколко месеца, което означава, че това не е твоя дом.Не сън враждебна, не съм искала да правя лошо впечатление и определено не искам да изпитваме нито отрицателни, нито положителни чувства една към друга.Пълен неутралитет, ако ме разбираш.Аз съм просто хазяйката, а ти временния наемател.
Усмихнах се колкото се може по-лъчезарно, но без да показвам зъби.Дипломатична и изкуствена усмивка.Повечето си правиха извод, че е студена, но всъщност не беше.Не ненавиждах никой, просто бях такава.Всяко мое действие беше чисто и просто професионално, ако мога да се изразя така.Точно в момента не се интересувах как момичето пред мен ще приеме "гадното" ми държание.Често бях краен непукист.
-Ако нямаш нищо против, ще изляза навън - изправих се грациозно и подадох ръка, за да се ръкостискам с Тамара с поредната си "празна" усмивка на лицето - Беше ми приятно, че се запознахме госпожице Блъъдшед.Надявам се да оцените гостоприемството и търпението ми и да не съм ви обидила.Отново казвам, нищо лично.Разполагайте се без да се занимавате с кучето ми.
Станах от масата и се запътих към вратата с онази консервативна елегантност, която не отиваше особено на външния ми вид, но бях усъвършенствала напълно.
-Довиждане - добавих и напуснах апартамента.

-Не мисля че това е от значение - каза със студен тон тя и започна да ми обяснява как НЕ иска приятелски отношения в комплект с онази мазна и куха усмивка."Добре" казах си аз,няма проблем.Тя излезе от апартамента,а навън заваля едър дъжд.Настоението ми беше виновно.Щом тя не искаше отношения...имаше го.Нямаше дори и да я поздравявам.В този момент всичкитеми чувства се отприщиха,как оставих Калинна в Сицилия,без дори и да кажа сбогом,спомените за смъртта на Кристофър...Отидох в стаята си и започнах да разопаковам.Щом видях чадъра го взех и се излязох от апартамента.Не знаех накъде отивам.Просто исках да избягам.За пореден път.