Домът на Шейн

Шейн се усмихна.
Доста пъти бе чувал това възклицание, но когато го казваше сестра му, бе друго. Всеки звук за него значеше нещо, щом тя го издаваше.
- Харесва ти, нали ? - Усмихна се Шейн и мъкнейки куфарите на сестра си към къщата, извади едно дистанционно и каза някакъв код. Къщата се отключи.
- Е, заповядай. - Усмихна се той.

- С много работа.
Шейн се засмя. Наистина бе работил и то човешка работа. Работа, която дори му харесваше, ала работа, на която не се вясваше често.
Той отново взе куфарите на Виктория в ръце и тръгна да ги качва по стълбите.
- Е, асансьор нямаме. - Засмя се.
- Какво ще кажеш да ти покажа стаята ти, а после, след като си починеш, ще разгледаме обстойно цялата къща.

Шейн заведе сестра си до стаята. Водеше я за ръка, а тя държеше очите си, но точно преди да отвори вратата, той покри очите на Виктория със собствените си длани.
- Добре дошла у дома. - Усмихна й се той и тихо изчака реакцията на сестра си.

- Уау !
Шейн малко се изненада от реакцията на сестра си.
- Вики, знам че първичните ти реакции са по-скоро животински, но би ли слязла вече ?
Мъжът се засмя и отмести гривата на Виктория, която го удряше право в лицето. Обожаваше женските коси, ала тази на Вики съвсем леко повдигна, когато видя нещо. Направи се, че нищо не се е случило. Двамата щяха да обсъдят това по-късно.
- Е, почини си, аз ще спретна нещо за вечеря. - Шейн се усмихна, целуна я по челото, сетне занесе куфарите й до стаята. А под "спретна" имаше предвид ресторанта отсреща. Шейн не бе човек и ако някой трябваше да го потвърди, до това щяха да бъдат малцината, вкусвали манджите му.

Когато донесоха храната, Шейн я поднесе грижливо в порцеланови съдове и я сервира старателно на масата.
След като и това бе свършено, качи се до стаята на сестра си и я извика за вечеря.
Той имаше спешна работа след това, а трябваше набързо да я инструктира с неща, които нямаше как Виктория да разбере. Е, щеше да опита ... но преди това реши да се погрижи за ухапването.

Шейн и Виктория разговаряха по време на вечеря.
Изведнъж обаче настъпи мълчание ....
Шейн се заигра с вилицата си, въртейки я на масата.
Съсредоточи погледа и съзнанието си към Виктория и попита :
- Вики, какво се е случило с врата ти ?

Гора ... водопад ...
Ясно.
Онези създания все пустееха из тези места, чакайки някой заблуден минувач.
- По дяволите, Вики, какво правеше там ?!
Шейн се разкрещя. След малко се усети и успя да запази самообладание.
- Как се чувстваш ? Познаваш ли го ? Какво стана ?
Въпросите му бълваха един след друг. Той трябваше да знае.



П.П. Ще ти бъда благодарен ако пишеш в едно число, понеже малко ме объркваш така :д

Че съжалява ли ? Този очевидно бе новак.
Е, Шейн лесно щеше да го намери, а случеше ли се - новакът нямаше да просъществува.
- Добре, аз имам малко работа, но трябва да изляза. Къщата е безопасна, не се притеснявай. Почини си, аз ще си дойда през това време. Ако си спомниш още нещо, не се притеснявай да ми го кажеш. Каквото и да е, ще реша проблема.
Шейн целуна сестра си по челото, грабна якето и ключовете си и излезе.