Площадът...

by **Jace Wayland** Съб Май 07, 2011 2:05 pm

Дом? Не, че всеки апартамент в който се местех за 2-3 седмици, можеше да се нарече така. Но, определено трябваше да си намеря. А и сега му беше времето. Ще намеря някой съквартирант който няма да ям. Да. Точно така ще направя. По-късно щях да се погрижа за това.
След като си тръгнах от тъмната гора след срещата със магьосницата, тръгнах накъдето ми видят очите. Стигнах до, нещо като, площад. А може ли беше такова? Имаше фонтан. Уличните лампи светеха. Правеха целият площад да изглежда като оранжева зала от дворец. На една пейка до фонтана седеше едно момиче и гледаше как пръска водата като хипнотизирано. Отидох при нея. Колкото и да ми се стоеше сам.
- Може ли да седна?
Тя не отговори. След 3 секунди се разстърси, все едно искаше да забрави лош сън и каза:
- Да, сядай.
- Мерси.
Седнах до нея. Ухаеше на някакъв парфюм, не ми понасяше много, но се здържах.
После тя изплези език. Така сякаш вижда нещо гнусно. Да. От мен беше. Миризмата на мъртвец.

by **Виктория Еспино** Съб Май 07, 2011 2:12 pm

След като излязох от дискотеката тръгнах към хотела. Бях нова в градът. Тръгнах по една пътечка и след малко стигнах до едно много голямо осветено място. Това беше площад. Явно беше такова. Не ме интересуваше особенно. Седнах на една пейка и се загледах във фонтана. Започнах да обмислям в това, което се случи в дискотеката и това което ми се случи преди 2 години. Започнах да свързвам двтете неща и си спомнях все повече лицето на онзи мъж. След малко очите ми се насълзиха. Едно момче се приближи. Не можах да чуя че ме пита дали може да седне до мен, защото бях много разсеяна. Отговорих му след малко и му направих място. Усетих, че не му харесваше миризмата ми на силен парфюм.
- Като не ти стиска да търпиш миризмата ми може да си вървиш!- казах шеговито и се усмихнах.
- И ти ми миришеш странно така че !- засмях се.

by **Jace Wayland** Съб Май 07, 2011 2:42 pm

- Е, ехехехехХЕЙ! Постави се на мое място. - казах и се засмях. - Не, споко няма нищо. И по лошо е било, а твоето е в границите на нормалното. Ммда. Извинявам се и за моята миризма, но все още си търся апартамент, така, че...
Мълчанието обитаваше известно време. Беше минало доста време от ноща затова трябваше да попитам.
- Колко е часът?
- 5.00
- О.
- Какво?
- Час и нещо до изгрева. Аз трябва да тръгвам...
- Окей. Чао.
- Чао.
Щях да си намеря някой хотел където да остана за през деня.

---
п.п. извинявай, че спирам рпто ама трябва да излизам затова, да не чакаш. (:

by **Одет Ивашков** Нед Май 29, 2011 2:39 pm

Този град бе така красив,потаен и понякога го намирах за плашещ.Преди обичах да се разхождам без да мисля къде ще ме отведат краката,но това беше преди.Сега,седейки на една от пейките на площада имам чувството,че този град крие много повече тайни отколкото предполагам.Тайни,които се надявам някой ден да разкрия и се надявам това да стане преди да умра.Което означава,че се надявам да намеря брат си пред някой да ме убие.За жалост преди два дена разследването ми удари на камък...Въпросът сега е какво да правя.Следата която имах изстина,а покрай изпитите и работата в магазинчето почти нямам време за нищо. Дори и да си намеря приятели,не че това преди ми е пречило.От скоро забелязах как самотата ме подтиска и не мога да повярвам,но... имах нужда да поговоря с някой и не само с клиентите и учителите,а със някой който ще проведе нормален приятелски разговор с мен.

by **Lalita Chandni** Нед Май 29, 2011 2:56 pm

Пфф, най - после бях избягала от цели шум на Индия. Ммда, там беше прекалено претъпкано прекалено топло, въобще всичко беше в големи, напълно ненужни, количества. Вероятно и заради това избягах. Или пък не. Едва ли. Не това беше причината, но това нямаше значение, защото имах намерението да започна нов, вероятно, по - хубав и спокоен живот от предишния и единственото, за което трябваше да внимавам беше луната. Глупава луна. Можех да се пазя от теб.
- Можеш ти, път друг. Път всеки казваш ти така. - изфъфли курабийката, която се носеше зад мен. Тя пък кога се появи?! Всъщност това нямаше значение, все пак това беше Снифълс. Той се появяваше, когато си поискаше, където си поискаше, жалка, че се застояваше по много, така че да ми трови излишно и малкото останали нерви в тялото ми.
- Снифълс, млъкни! Тук е оживено и ако някой ме види, че си говоря с теб ще ме помислят за луда! - мърморих си тихо под носа, като се надявах досадния ми приятел да ме чуе, защото ако се наложи да говоря по - силно определено онези учудени погледи моментално щяха да се впият в лицето ми, за да разберат причината поради която си говоря без да няма някой око моя милост. След това знаете ли какво щеше да последва - да ме затворят на някое интересно място. В лудница.
- Ще забавно е. Да. Луди много на място едно. Определено. - онзи досаден глас продължаваше да се чува и лицевите ми мускули изобразиха едно начумерено изражение, за което бе виновен Снифълс. Лош Снифълс. Днес само ме ядосваше.
- Снифълс, предупреждавам те, че .. - тъкмо да си кажа заплахата, след която едва ли щях да чуя повече гласът му и се сблъсках с някого. Да, супер просто. Вече освен луда, щях да бъда сметната и за сляпа. Колко приятно, няма що. Шизофреничка, на която са нужни и очила, за да си гледа в краката. Щом задника ми удари плочките, които до преди малко бяха само под краката ми, надигнах глава, за да видя в какво е бях блъснала. Добре, че беше момиче, а не статуя, защото иначе щях след малко да имам цицина освен синината на задника. - Извинявай, днес съм много разсеяна. Или по - точно много ме разсейват. - последното си го измрънках под носа, защото това беше предназначено повече за бисквитата, която междувременно бе решила да изчезне от полезрението ми.

by **Одет Ивашков** Нед Май 29, 2011 3:05 pm

Тъкмо се канех да си тръгвам и на две крачки от пейката когато едно момиче се сблъска в мен и падна назад.
-Извинявай,днес съм много разсеяна.Или по-точно ме разсейват.
Каза тя,а аз я погледнах въпросително и повдигнах едната си вежда.
-Няма нищо...-казах,дори и да говорех перфектно английски,руският акцент все още се долавяше.Подадох й ръка...на мен ли ми се стори или тя си говореше сама преди да направим катастрофата.Помогнах й да се изправи,изглежда симпатична за момиче което си говори с въздухът.-Добре ли си?-попитах я и реших,че по-подходящ момент за запознанство няма от този.-Аз съм Одет.-представих се.

by **Lalita Chandni** Нед Май 29, 2011 3:20 pm

Не беше злобна, въпреки че беше руса. Е, де. Цвета на косата не че беше определящ, но за мен почти всичко русо беше или толкова студено, че да ти се смрази кръвчицата или толкова злобно, че да ти иде да му фраснеш един в лицето така че хубаво да го гримираш в най - различните оттенъци на синьото. В този определено случай обаче, момичето изглеждаше добронамерено. Да се подчертае, помогна ми да се изправя, докато има хора, които просто биха подминали вглъбени в работата си или пък мислещи твърде много за задълженията си, докато подминават така красивия свят около тях, а дори не подозират какви неща изпускат. Пак се отплеснах и се усетих, че я зяпам твърде дълго без да кажа нито дума по въпроса.
- Ъмм такова. Лалита. - ръката ми се подаде напред и по един недодялан начин разтърси ръката на непознтата. Мисля, че бях твърде ентусиазирана, защото след малко сигурно пръстите на момичето щяха да фръкнат от ставите, за дето ги стисках толкова силно и така бурно разтърсвах ръката ѝ, за да докарам едно нормално здрависване. Май трябваше да престана преди да ѝ се наложи на Оди, май така се казваше, да отиде на лекар, за да и наместват костите.
- Оди какво? Това да е не ти домашен някой любимец? Ти ѝ името не ли чу? - как можах да си помисля, че въображаемата курабийка е изчезнала. Ммм да как? Тя сега стоеше на рамото гледайки любопитно момичето пред мен. Не мисля, че аз бях единствената, която изглеждаше така странно и наблюдаваше по един такъв чудат начин хората. Разликата обаче между мен и Снифълс беше, че мен ме виждаха, а него не.
- Снифълс, мълчи. Знам как се казва, все пак каза името си на мен. - пуснах ръката на момичето и приведох леко глава към рамото си, за да шепна думите, така че блондито да не ме чуе. Само лудница ми липсваше, че да ме тъпчат с някакви гадни хапчета, от които досадния ми въображаем приятел - изчезва. - Забравих да кажа, че ми е приятно да се запознаем. - обърнах отново главата си към Оди и една ослепителна усмивка, от ухо до ухо, се показа на лицето ми.

П.П. Мила, аз ще излизам, че вече ме чакат пред нас ;дд Като се прибера, ако ти се чака разбира се, ще продължим с РПто ;р

by **Одет Ивашков** Нед Май 29, 2011 3:29 pm

Една от тезите ми за този град се оказа права,определено има по странни хора от мен тук.Гледах я въпросително и се изненадах когато тя прошепна нещо,не защото шепнеше,а защото говореше на...рамото си.Тук определено имаше нещо гнило,но не можех да правя заключения преди да съм сигурна.Тя определено не изглеждаше като нормален човек...ако изобщо е човек.
-Да,и на мен ми е приятно. От къде си? Определено не си от тук...-не,че аз бях от местното население,но тя определено изглеждаше като чужденка.Странно,чак сега усетих леко изтръпване в дясната си ръка.Това момиче...или каквото е тя,не ми вдъхваше доверие и не само заради поведението си.

by **Lalita Chandni** Нед Май 29, 2011 8:18 pm

- Оу да. - ентусиазирано сложих ръцете си на кръста и изпъчих гърди напред, като само ми липсваше наметалото да се вее зад мен, за да приличам на някой супер герой. Както и да е, имах чувството вече, че съм изпила няколко кани кафе, защото бях толкова хипер енергична, че вършех пълните глупости. Кога по дяволите съм била толкова хипер - активна, че да не мога да си намеря място, а и да го правя докато има толкова много хора наоколо ще ме помислят за луда.
- Че луда си ти, притесняваш се защо? - онова чудо отново изфъфли до ухото ми, но този път се беше преместило на другото ми рамо. Започваше да ме дразни. На всяка моя реплика, трябваше да добави още няколко с едни такива досадни намеци, от които цялата се изприщвах. Тялото ми потрепна леко, след което замахнах с ръка и общо взето се пернах по рамото, за да изгоня фъфлещата гад. Все едно се опитах да ударя някоя буболечка, ама нямаше буболечка. Останалите сигурно нищо не виждаха, ама аз определено съзрях хвърчащата на далеч курабийка, което ме накара да се усмихна доста широко, имайки предвид, че току що се бях отървала от бърборенето. Естествено, тази радостта едва ли щеше да продължи достатъчно дълго, така че да ми бъде целият ден положителен.
- Та какво казваше? - почесах се разсеяно по главата, като един недоумяващ поглед бе предназначен за блондинката пред мен, чието име вече бях забравила. Трябваше да си купя тефтерче с връзка за врата или път трябва да започна да пия Гинкобилоба.... Предпочитам тефтерчето! - Ааа, да. Да, не съм от тук, идвам от Индия. - докато развивах мислено теории какво трябва да си купя против забравянето ми щукна за какво идеше реч. По - добре късно от колкото никога. - Индия, точно така. А ти? Ти от къде си? - главата ми се наклони леко на една страна прибавяйки към чудатото ми държание още една странна нотка на лудост. Мхм, определено. Нямаше да се учудя, ако в следващите няколко минути не ми бъда зададен въпроса "Добре ли си?" или "Има ли ти нещо", или просто щеше да избяга от тука с писъците "Тя е луда! Луда е, хванете я, защото ме гони с въображаема бисквитааа!". Приклепах няколко пъти изненадана от мислите си и тръснах глава, за да изгоня всякаква останала налудничавост в себе си.

by **Одет Ивашков** Нед Май 29, 2011 9:17 pm

-Не,не съм от тук и за съжаление не мога да остана повече.-каза тя и стисна ръката на момичето.-Ако се засечем пак някой път...и надявам се без травми... ще се радвам да си поговорим.
Усмихнах се на бързо на момичето и тръгнах към автобусната спирка за да си хвана такси.Денят определено беше странен,а това момиче ... определено не ми хареса начинът по който ме гледаше.Радвам се,че не мога да чета мисли,определено не бих искала да знам какво си мисли.Прехапах долната си устна докато вдигах ръка за да спра приближаващо такси,потънала в мисли за странната жена.Какво ли ще правя ако отново се срещнем...Таксито спря пред мен и аз се качих.Казах адреса на шофьора и той потегли.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Площадът...

Площадът...

Re: Площадът...

Re: Площадът...

Re: Площадът...

Re: Площадът...

Re: Площадът...

Re: Площадът...

Re: Площадът...

Re: Площадът...

Re: Площадът...

Re: Площадът...

Re: Площадът...