Къщата на Магна Антик Шадоусонг.

Антик прие човешкият си облик.Не можеше да си позволи да се разхожда като елф пред всички.Произнесе заклинанието и се запъти към града.Беше тук от два дена,спеше в гората,но осъзна,че и трябва къща...
Повървя малко и стигна до града.Попита един минувач за хубава агенция.След като и посочиха мястото тя се запъти натам.
Когато пристигна една консултантка се зае с нея още от вратата.Разглежда снимки на къщи известно време докато най-накрая намери своята.Разбра,че трябва да я купи още щом я видя.Оправи се с документите и се запъти към новата и къща :







Когато пристигна се усмихна блажено.Интуицията и никога не я лъжеше.

Магна четеше сутрешния вестник и преглеждаше обявите.Попадна на една за момиче,което търси място където да отседне.Антик се обади на това момиче,разбраха се и не след дълго тя дойде в къщата за да я види.
След малко уговорки момичето реши да се нанесе.Тя се казваше Наоми.Антик и показа стаята и банята и' .


Наоми се усмихна и се прибра в стаята си.

- Казвам се Антик Шадоусонг - каза Антик и протегна ръка - но и Магна върши работа,приятно ми е.
- И на мен - момичето също подаде ръка - Наоми.
Когато Антик докосна ръката и' отново получи видение,видение за това как и показва елфският си облик.Трябваше да задържи това момиче тук,защото виденията никога не лъжеха,пък и тя не беше точно човек,имаше нещо странно в нея...
- Правила...няма особено много,даже...няма - засмя се Антик - Сега, искаш ли кафе ?

Наоми кимна леко.
Антик се зае с кафето мислейки трескаво над това което е усетила при допира до момичето...Тогава изведнъж тя чу глас в главата си.
- Вещица.
- Сигурен ли си ?
- Напълно.
Норм не грешеше.След като Антик знаеше,че тя е вещица и имаше предвид видението...реши да се покаже деликатно на Наоми.
- Имаш ли нужда от помощ...с нещо? - попита тя.
- Мисля,че ще се справя - и изрече заклинание,което да постави кутията с кафе при нея.
След по-малко от секунда кафето се появи при Антик,а Наоми зяпна.

Антик се усмихна.
-Сега си мислиш " На какво по дяволите попаднах",нали ? - засмя се тя - Не се плаши.Малко или много аз съм точно като теб.
- Ъммм все още не съм много наясно с видовете...ще ми подскажеш ли малко? - попта Наоми с този така наивен глас,който и' беше познат до болка.
-Аз съм...хибрид,ако мога да се нарека така.Родена съм при хора,но през годините живях при елфите...минах през техен ритуал,за да стана полу елф - полу човек.Те ми разкриха тайните на магията им и ме научиха на изкуството на войната.Когато навърших 100 години,да 100,започнах да обикалям градове,държави,светове....и така нататък.Сега ми разкажи за себе си,научих,че си вещица - каза Антик и отново се усмихна.

- Интересна история...Малко тъжна,но все пак интересна... - каза Антик.
- Ами твоята история ?
- Опасявам се,че искам да ти разкажа,но няма да имам време сега.Отивам в града.Ако излизаш не прави нищо,Норм пази къщата - и точно тогава от някъде изкочи белият котколак на Антик - ако влезеш в пряк контакт с него,или ако той реши,че иска,ще видиш,че е много умен.Тръгвам. - каза тя и изчезна.