Алойсъс МакГинес [Fallen]

Използвам за лик: Abbey Lee Kershaw

Име:
Алойсъс МакГинес. Дълго и странно име? Определено. Затова предпочита да я наричат просто Ейло.

Години:
На изключително много, които, Слава Богу, не си личат. Прилича на около 18, затова винаги се представя на различна възраст.

Вид:
Паднал Ангел

Първична способност:
Умствен контрол

Дарба:
Телекинеза. Не толкова развита колкото първичната ѝ способност, но все пак доста силна.

Външен вид:
Слаба и висока. Никога не се е стремяла към перфектно тяло. То е просто заложено в гените ѝ. Може да яде до припадък - метаболизмът ще се погрижи за останалото.
Светло-кестенява коса, приличаща по-скоро на грива. Често сменя цвета на косата си, можеш да я видиш руса, та чак до бяло или много тъмно кафява- точно като шоколад. По рождение, тя има леки къдрици, но Ейло нерядко използва преса, че да я укроти малко.
Очите ѝ са магнетични, с будни искрици в тях. Небесносини ириси, с лек тъмно син пръстен около зеницата. Умеят да посрещат другите без срам. На моменти са леко надменни или смеещи се на другите. Дръзкият поглед е винаги част от вида ѝ. Самоувереността ѝ можеш да я видиш навсякъде. Дори може би прекалява малко. Но пък, малко повече самочувствие никога не е излишно!
Често устните, извити арогантно нагоре в лека усмивка са допълнени и с не чак толкова мили думи. Какво да кажа, езикът ѝ сякаш е змийски...
Тренира доста усилено и въпреки привидното кекаво тяло, не ти се иска да ти е противник в бой. Умее да борави с всякакви оръжия, било то копия, лъкове, пистолети, пушки и т.н. Не отива никъде без поне нож, натъкнат някъде. Просто трябва да е въоръжена, независимо от обстоятелствата.

Характер:
Сарказъм. Това момиче умее да го използва перфектно. Прикрития присмех направо я забавлява. Понякога дори не си губи времето, а директно изразява мислите си... На кой му пука, че може да наранят някой?
От миналото невинно и миличко момиченце не е останало почти нищо. Преди да стане ангел, и въобще тези истории по-нататък, Ейло си беше чисто и просто... Момичето на мама. Винаги помагаща, слагаща другите преди себе си, невинността просто си личеше по лицето ѝ.
Е, вече не можем и да се надяваме за това. В Рая се е превърнала във войн. Мда, точно така. Войн. Борбена и твърда, а не мекушавата идиотка от преди. Е, след Падането, промяната дори се засилва.
Не се сприятелява. Какъв е смисъла? така или иначе не понася хората и когото и да е било друг. Понякога дори се дразни от самата себе си. Отнася се пренебрежително с другите. Знае собствените си граници, а за държанието си с другите такива няма. Ако си науми, може да е най-лошият ти кошмар. Прави нещата ако иска, не обича да ѝ бъде нареждано. Нищо, че докато е била ангел единствено това е правено. Старае се да избягва миналото. не обича да си припомня грешните си избори, нещата, които е направила грешно..
Сега изпитва само едно - безкрайно блаженство. Вече не е някаква кукла на Бог, която само чака заповеди. Не, сега сама си заповядва.
Понякога е странна. Под странна имам предвид, сякаш извънземен. Представете си някой избягал от лудницата и ето ви я Алойсъс. Умее да купонясва, въпреки, че сутрините след това не са особено приятни...

История:
Родена.. кой-знае-кога. И без това не помни особено много оттогава. Единствения спомен от човешкият ѝ живот - убийството ѝ.
Тъмна нощ, а тя е сам-сама в гората. Какво прави там? И на идея си няма. Дори луната не се показва на небосклона. Тъмно като в рог. Може да чуе собствените си викове, дори тихият плач. Но няма никой... Сам-сама в гората.
Голяма грешка. Има още някой там... Шум зад нея. Ейло извръща глава назад, но преди дори да успее да зърне който и да било, усеща как нещо я пронизва. Точно там, в сърцето. Кой я уби и защо - загадка. Нима тя самата би могла да има врагове? Алойсъс усеща как живота просто се изплъзва от ръцете ѝ, просто така... И отива в Рая. И там в продължение на кой-знае-колко време е била войн.
Изпълнява задачи и щом направи заповяданото, просто чака следващите нареждания. Никой не пита за собственото ѝ мнение. Това е така наречения Рай... Чакаш заповеди, изпълняваш и всичко отначало. Самата тя не знае колко време е била там, на небето. Но помни всичко което е извършила. Всички жестокости. В името на Бог. Сега се смее на тези мисли.
Минава време... И отново имат заповед. Но този път, тя е прекалено жестока, дори и за Ейло. Отказва да изпълни това което е наранено. Дори отказва да помисли. И я гонят. Прогонена завинаги от скъпоценния Рай. Това за нея е по-скоро като освобождаване от затвора. Тъкмо това е за нея - Затвор... Оттогава обикаля из Земята, няма място където да не е била.
Допълнително:
Няма.