Франция/Париж (2010)

by **Виктория Еспино** Вто Май 24, 2011 1:36 pm

Ето и поредната почивка, която беше организирана от бащата на Виктория. Родителите и решили, че трябва малко да се разсее и затова решиха тримата семейно да почината за няколко дена. Естествено капризната Вики не искаше да идва в този град. Не бе идвала никога, но пак не искаше да го посети. Стигнаха в Париж и се запътиха към един хотел. Виктория остави нещата в стаята, която бе отседнала и каза на родителите си, че ще излезе малко. Облече един суичър и излезе навън. Първоначално тръгна към някакъв фонтан, който и превлече вниманието още с идването с автобуса, но нещо се отклони и седна на една пейка покрай близката полянка до фонтана. Започна да наблюдава хората, които вървяха към едно и също място. Момичето се позаинтересува и видя, че това беше нова дискотека, която току-що откриваха.

by **Уилям Джеймс Паркър** Вто Май 24, 2011 1:53 pm

След като напусна света на божествата Уилям реши да пътува по света и да опита от чудесата, които му предлага другия свят, много по-различен от досегашния му. За тази цел младежът бе избрал Франция и в частност Париж, защото знаеше колко страстни са французойките, а жените определено бяха неговата слабост. Той разполагаше с безкрайни средства и затова отседна в един от скъпите хотели в Париж. Настани се, изкъпа се и облечи едни дънки неглиже с риза и излезе да разгледа, що за удоволствия предлага този град. Своята разходка Уилям започна от градинката до хотела, която му се стори доста уютна и тиха, но явно днес ставаше нещо, защото необичайно тя беше пълна с хора. Младежът отиди да види, какво е събрало толкова много хора тук - нова дискотека.
- А днес ще опитам и от нощтния живот тук! - каза си младежа и се запъти към входа на заведението като случайно блъсна леко едно момиче.

by **Виктория Еспино** Вто Май 24, 2011 2:00 pm

Вики реши, че трябва да види какво става за това тръгна към талпата хора. Чудеше се какво прави там. Тя дори не знаеше езика, но пък интереса и не спираше. Виктория видя доста хубаво момчета, които оглеждаше от долу до горе. Имаше навика още от пръв поглед тя да преценява хората чрез внимателно поглеждане по човека. Следеше две момичета, които си правеха път из хората и след малко реши да одбие пътя си. Започна да върви от другата страна на момичетата и докато зяпаше настрани се сбъска с едно момче. Беше много симпатично.
- Съжелявам!- каза и го огледа като преметна кичур от косата си назад.

by **Уилям Джеймс Паркър** Вто Май 24, 2011 2:12 pm

- Не не не, аз съм виновен госпожице, аз ви попречих! - сконфузено и мило се извини Уилям на момичето.
- Не сте французойка, това е добре, иначе нямаше да мога да ви се извиня. - засмях се аз на тъпата си шега.
Момичето беше доста привлекателно и финно, което ме караше да се чудя какво да правя. А в такива моменти бръщолевя доста глупости.
- Ето минавай напред ако искаш, аз мисля да поостана малко настрани да се отдръпнат хората, че не обичам големите тълпи.
Не знам защо й го казах това, сега щеше да тръгне и да не си поговорим още, какъв тъпак бях на моменти. Но тайно се надявах да не е така ...

by **Виктория Еспино** Вто Май 24, 2011 2:18 pm

Момчето каза на Вики, че то е виновно. Покрай нея минаваха доста хора и я блъскаха. Все едно ня бяха виждали дискотека. Вики се зачуди на тази си мисъл и си каза, че може би французите не им е разрешено да ходят по такива видове купони и след малко се разсмя като се дръпна малко към момчето, което реши тълпата да влезе и след това той да се запъти към дискотеката.
- Тези хора не са ли виждали дискотека?- каза уж на себе си Вики като постъпи като момчето и застана до него. Започна да гледа хората, които се бутаха постоянно.
- Аз съм Виктория.- представи се момичето и погледна момчето като подаде ръка за поздрав.- и да не съм от тук- допълни и се усмихна на спретнатото момче което беше доста различно от другите.

by **Уилям Джеймс Паркър** Вто Май 24, 2011 2:36 pm

На пук на моите мисли, момичето май щеше да остане при мен. Това искрено ме зарадва и сигурно не скрих въодушевлението си. Тя ми се представи, а това значеше точно, че ще остане.
- Аз съм Уилям и на мен ми е приятно да се запознаем. - ръката и бе толкова нежна.
- А колкото за дискотеката, сигурно не са. Виж ги какви се залупени, нито един млад човек или поне са малко. - Може ли да ти предложа да отидем някаде другаде, поне докато се махнат или намалеят хората тук. Че те изпоблъскаха и ще те насинят. - засмях се аз и за първи път я погледнах в очите - дълбоки и чувствени.

by **Виктория Еспино** Вто Май 24, 2011 2:42 pm

Виктория се засмя и си мислеше, че ще е по-добре да отидат другаде, защото тези хора наистина бяха доста засилени. Реши да приеме предложението на момчето и се усмихна като го погледна в очите, а тя бяха тъмни и наистина нежни.
- Да добре!- каза и се усмихна като не спираше да гледа очите му, които за нея бяха някак си странни или по-точно различни.
- Уилям- каза и наведе глава като започна да игра е с гривната си.- от къде си?- попита и отново го погледна, но този път не искаше да задълбочава погледа си, защото после няма да може да се спре и ще изглежда странно. Все пак не бешее възпитано да зябаш един и същ човек постоянно.

by **Уилям Джеймс Паркър** Сря Май 25, 2011 10:04 pm

"Аааа от къде съм иска да знае" - мислех си аз. " Как да и кажа откъде съм като съм отникъде и не мога да и призная кой съм" - размишлявах аз, докато тя не повтори въпроса и аз се усетих, че трябва явно да отговоря нещо, защото не искам да заподозре нещо.
- Ми от Америка съм и живея в Ню Йорк, а тук съм на екскурзия?
- А ти, Вики? - зададох въпроса си, защото исках да отблъсна вниманието от себе си и да го насоча към нея.
Гледах я и се чудех какво да правя. За първи път се притеснявах толко много, а иначе не съм от притеснителните на срещите с жени, но този път беше различно. Защо? И аз не знам ...

by **Виктория Еспино** Сря Май 25, 2011 10:14 pm

Вики изслуша момчето и се усмихна като си спомни хубавите прежияни омчнти в Ню Йорк, а момчето го каза така, че явно не е искал да живее там или нещо увърта, но Вии не искаше да прави ситуацията лоша.
- Това готино градче!- каза тя и се усмихна. - Аз съм от Лос Анджелес!- каза тя и повдигна леко раменете си. Вики мръдна малко назад, за да направи място на идващите хора и се засмя като леко преметна един кичур от косата си назад.
- Защо не ми кажеш нещо повече за себе си имаме да чакаме доста!- каза тя като посчи с поглед всички онези хора. Но от една страна и стана гадно, че повече няма да може да среща с него, но пък можеха и отново да се видят в бъдещето.

by **Уилям Джеймс Паркър** Сря Май 25, 2011 10:28 pm

Не знам дали си въобразявах, но или тя ме сваляше, или просто се държеше мило. Това с течение на времето би се изяснило. Тя продължи да разпитва, а аз трябваше да си съчинявам история.
- Ми какво да ти кажа, питай от каквото се интересуваш. - погледнах към множеството хора с надеждата да се махнат и да влезем, за да се отпуснем и да прекъсним този разговор.
- Искаш ли да седнем на тази пейка, защото така или иначе ще си отчакаме? - и я погледнах в чувствените й очи.

by **Виктория Еспино** Сря Май 25, 2011 10:40 pm

Вики реши просто да спре да задава тъпи въпроси на които той не искаше очевидно да отговаря. Имаше причина може би, защото Виктория беше наистина много любопитно момиче. Тя погледна пейката за която говореше момчето и му пклати глава в знак на съгласия. Тя тръгна на там, а Уилям я последва. Седна внимателно на пейката и се облегна леко назад.
- Добре само ми кажи нещо за семейството си и спирам с тъпия разговор!- каза тя и леко се засмя на Уилям и го погледна въпросително като вдигна рамене и веждите си.

by **Уилям Джеймс Паркър** Сря Май 25, 2011 10:55 pm

- Ей споко просто не знам какво да ти кажа, някак си ми е притеснено, не знам защо. За първи път срещам толкова красиво момиче, с което да говоря спокойно без да се лигави и да мрънка. - погледнах в земята, все едно че ме е срам от окровеността си.
- А на въпроса ти за семейството ми - ми нямам такова .. Майка ми и баща ме загинаха в самолетна катастрофа преди година. - не я погледнах в очите, защото не исках съжаление от нея. Просто не се чувствах нещастен, нещата се бяха случили такива, каквито е трябвало да бъдат.

by **Виктория Еспино** Сря Май 25, 2011 11:03 pm

Вики го изслуша внимателно и когато той каза, че е красива и не се лигави му се усмихна и се почуства някак си доста добре. Обичаше да чува тези думи и то точно от момчето и наистина това момче беше различно от другите, които само се възползваха или по-точно се опитваха да я използват, но тя никога не се връзваше на игричките им. Той каза за семейството си, а те се почуства виновна за това, че кога попита. Тя не обичаше да съжелява много хората, защото винаги знаеше, че всичко е писано да стане и за нея тази среща с Уилям не бе случайна, а съдбата.
- Съжелявам! Извинявай че те попитах!- каза тя като се почуства малко неловко и го погледна като се наведе към него. В очите му не се четеше нито нещастие нито радост.

by **Уилям Джеймс Паркър** Чет Май 26, 2011 12:48 pm

В този разчувствен момент нещо се пречупи в мен и инстинктивно прегърнах Вики. Чувствах се доста добре с нея, дори прекрасно все едно се познавахме от доста време. Радвах се, че я срещнах, и се надявах да не ни е за последно. Затова направо я попитах :
- Нали пак ще излезем? Чувствам се много добре. - и й се усмихнах.
Докато чаках тя да каже нещо погледнах, че навалицата пред тази дискотека изобщо не намалява и затова предложих на Виктория:
- Искаш ли да сменим мястото и да отидем другаде? Явно днес няма можем да влезем.

by **Виктория Еспино** Чет Май 26, 2011 6:36 pm

Момчето прегърна Вики, а тя се почуства доста добре. Сякаш беше защитена, но наистина неискаше това да е последната им среща.
- Надявам се да се видим!- каза тя и му се усмихна като се замисли за предложението му да отидат другаде. Погледна към хората, които изобщо не се намаляваха, а всяка една секунда идваще по още един, двама човека. Вики се замся и погледна момчето.
- Мисля че това е добра идея!- каза тя и стана от пейката като изчака Уилям да каже на къде да вървят, защото тя изобщо не бе запозната с този град.

by **Уилям Джеймс Паркър** Чет Май 26, 2011 7:05 pm

Радвах се, че и тя мисли като мен и иска да се видим отново.
- Еми да ти взема номера тогава, за да не забравя после и да не съжалявам. За да мога да ти звънна да излезем отново. - изплезих й се аз.
Вече започнах да се отпускам пред Вики и да я чувствам по близка. Затова включих на режим сваляне и зарибяване. Дано нямаше нищо против тя и, разбира се, да е свободна.
Станахме от пейката почти едновременно. Тя очакваше явно да избера аз къде ще ходим. Но аз й казах:
- От скоро съм тук има-няма 2 часа. Така че не позанавам града много добре. Знам само пътя до хотела. - изсмях се аз, защото явно и двамата не знаехме къде сме и къде да идем.
- Ми да експериментираме ако искаш или да отидем в хотела на пуканки и филм те каня. - намигнах й.

by **Виктория Еспино** Чет Май 26, 2011 8:44 pm

Преди да излезе от хотела, родителите й й бяха казали да не ходи на далече, но не защото и нямат доверие или нещо от този род, а защото беше само от днес в този град и бе наистина не ориентирано момиче. Замисли се кое да избере и реши, че ще е по-добре да гледат някой филм или в нейната или неговата стая в хотела. Цял ден тя обикаяше този огромен град и реши че за днес и стига. Виктория му се усмихна.
- По-добре да идем в хотела, че ако се отдалечим да не разчиташ на мен!- каза и ся засмя, а Уилям е погледна странно и се чудеше в кой смисъл говори.- Много съм неориентирана и лесно забравям, но едва ли ще забравя теб!- каза и му се усмихна като го погледна, а лампата светеше над него.

by **Уилям Джеймс Паркър** Чет Май 26, 2011 8:53 pm

Вики беше доста мило момиче и това вече го разбрах. Бях сигурен на сто процента, че ще можем да бъдем приятели, но дали исках само това. Веднага изгоних тези мисли от главата си, защото не беше сега момента за тях.
- Ми добре избираме хотела.
И дадох път на дамата да мине първа през тясната пътечка между хората. Излязохме от шумотевицата, но още бяхме в парка, и попитах Вики:
- Къде ще ходим? Всмисъл май сме в едни хотел, но в коя стая - моята или твоята? - и я погледнах.

by **Виктория Еспино** Чет Май 26, 2011 9:01 pm

Вики мина внимателно покрай много хора, които още не бяха влезли в дискотеката. Замисли се в коя стая да отидат, но мислите и бяха прекъснати от въпроса на момчето, който беше като мислите й.
- Да явно сме в един!- каза те и се усмихна на момчето като погледна хотела, който беше точно пред тях. Наистина искаше много да си останат приятели, но не знаеше как ще стане това защото живеят наистина доста далеко, но разкара тези гадни мисли и пак се замисли в коя стая да идат.
- Незнам аз нямам претенции, но аз съм с родителите си. Това едва ли ни пречи ще гледаме филм в другата стая!- каза и се усмихна като изчака реакцията на момчето.

by **Уилям Джеймс Паркър** Чет Май 26, 2011 9:34 pm

Явно и в главата на Вики бушуваха някакви мисли, които я напуснаха, когато стигнахме пред хотела. Стигнахме до рецепцията и попитах момичето:
- Ааа филм на ДВД или по телевизора ще гледаме?
Докато чаках да ми отговори, поисках ключовете си от рецепцията :
- За стая 412 - казах на рецепциониста. - И пратете рум-сервис да донесат две чаши с шампанско и ягоди с течен шоколад.
Тогава се обърнах към Вики:
- Дано да ти хареса, ако искаш нещо кажи - и се усмихнах приветливо.

by **Виктория Еспино** Чет Май 26, 2011 9:47 pm

Вики се усмихна и влезе в хотела. Погледна момчето и разбра къде ще бъдат- в неговата стая. Тя се облиза като чу за ягоди и шоколад и се замся леко.
- ДВД!- отметна и му се усмихна игриво.
- Мисля че ти ми осигури всичко!- каза и тръгна към асансьора. Започна да мисли какво ще гледат.
- Ей нашата стая е 312!- каза и го погледна подозрително.

by **Уилям Джеймс Паркър** Чет Май 26, 2011 10:21 pm

- Чак пък всичко да съм ти осигурил съмнява ме, а относно тва за стаята, ми така се е случило и явно ще събудим вашите, защото доста явно се забавихме в парка и сега е вече 23 часа. - усмихнах и се аз.
Взех диска от рецепцията без да го показвам на Вики е тръгнахме към стаята с асансьора. Там усетих парфьома й и ми подейства като афродизиак. Влязохме в стаята и й казах:
- Ето ти кутийката от филма ако не ти харесва звънни на рецепцията да ти го сменят, аз докато се изкъпя.
Кофти е, но трябваше да го сторя, защото се уморих доста и душът щеше да ме убодри.

by **Виктория Еспино** Чет Май 26, 2011 10:28 pm

Вики огледа стаята, а тя не беше нищо по-различно от нейната. Само цветовете бяха различни. Огледа набързо и взе дискът. Не беше го гледала, но картинката и хареса. Личеше си че филмът беше страшен, а тя ги обожаваше. Дори някога да не може да спи от страх.
- Не филмът може би ще е интересен!- каза с интерес и седна на канапето пред телевизора. Уилям отиде в стаята си и започна да се къпе. Тя слушаше внимателно водата като не мърдаше от канапето си и не спря да мисли за него и лъчезарното му лице.

by **Уилям Джеймс Паркър** Чет Май 26, 2011 10:50 pm

Не беше много дьенталменско от моя страна, но така се случи. Не трябваше да я оставям, но както и да е ... Влязох в банята и започнах да се къпя, а тя не ми излизаше от главата. Гледах възможно най-бързо да се изкъпя и да отида при нея. Облякох си халата и отидох само да надникна какво става.
- Ей тук съм Вики - май я стреснах, защото си мислеше нещо. - Много ли ме чака, надявам се не, опитах да съм бърз, но само в това, в другото - никога - и й се усмихнах закачливо. - За какво си мислеше ?

by **Виктория Еспино** Чет Май 26, 2011 10:55 pm

Вики се усмихна като го видя. Замисли се над въпроса, но не искаше да казва, че мисли за него за това се опита да смени малко темата. Поклати глава и заби поглед в него отново.
- Ами ъм няма значение!- каза и му се усмихна като видя закачливия му поглед и му намигна като се засмя леко. Взе оставения диска на дивана и го подаде внимателно на Уилиям.
- Заповядай!- каза любезно тя и му се усмихна за пореден път.

by Sponsored content

Франция/Париж (2010)

Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Re: Франция/Париж (2010)

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30