When the sun goes down..

I глава

Вече сигурно мина час, от както се чудех коя от двете рокли да избера. Имах среща с най-популярното момче в училище след два часа, а още не можех да си избера облекло. Телефонът звънна.
- Роуз.. – беше Стейси.
- Стейс, напрегната съм. Не мога да си избера рокля. Дали да бъде черната, на сиви ленти или светло розовката с дантела?
- РОУЗ!
- Ако си сложа розовата, ще съм с високи..
- РОУЗ, за бога! Току-що видях Брандън да обикаля наоколо със някакво момиче..
Изведнъж eнтусиазмът ми изчезна. Почувствах се всякаш всичко се срутва. От години чаках този момент. Винаги съм си падала по Брандън и когато ме покани на кино полетях от щастие. Мислех си, че съм само аз.. там, за него..
- Роуз, там ли си?
Нямах сили да отговоря.
- РОУЗ! Хей.. идвам към вас, стой там и не ходи никъде преди да дойда.
Стейси е най-добрата ми приятелка. Винаги е била до мен и ми е помагала. Семействата са близки и с Стейс винаги си помагаме в трудни моменти. Приятелството ни е много силно. Чувствам я като сестра.
Краката ми казваха да побягна. Да намеря Брандън и да му дам да се разбере. Но.. Стейси.. Тя винаги имаше решение за всичко. Разумът ми казваше да остана. Борех се с себе си да не тръгна. Тъкмо да тръгна и вратата се отвори. Стейси ме прегърна силно и започна да ме утешава. Не знам как, но винаги успява.
- Момичетата от класа правят парти. Искаш ли да се присъединиш?
- Искам да остана сама. Не съм добре.
- Роуз, ако се затвориш сега в себе си, ще направиш голяма грешка.
- Моля те, Стейс. Върви и се забавлявай.
- Ставай! – беше настойчива. – Хайде, да се облечем подобаващо и тръгваме. – изобщо не обръщаше внимание, че не ми е до това. Хвана ръката ми и ме задърпа до гардероба. – Ето, сложи това. – подаде ми чифт сладки къси панталонки и блузка на лилави ивички. - Хайде! Започвай да се обличаш, нямаме много време. Има още куп неща да оправим. Погледни тази стая, толкова е разхвърляна. Да не е минавал ураган? – и започна да подрежда.
Взирах се в панталоните, като на няколко пъти Стейси ме подсещаше да ги облека.

Вече бяхме на партито. Гримирани, с шик прически и страхотни дрехи. Всички бяха толкова щастливи, забавляваха се. Стейс ме повлече на дансинга и започнахме да танцуваме. Беше любимата ми песен. За миг забравих всичко и се раздавах на макс, когато пред мен изскочи Брандън. Замръзнах на място. В главата ми имаше хиляди думи, които исках да му кажа, но не беше по силите ми да ги изрека. Взирах се в него, не можех да отделя очи от неговите. Пое ръката ми, хвана ме за ханша с другата. Бях като кукла на конци. Започнахме да танцуваме. Понечих да кажа нещо, но той ме спря.
След танца, той се изпари. Търсех го с очи, но не го намирах. Попитах няколко съученика, но никой не го беше виждал на партито. Дали съм си въобразила? Мога да се закълна, че го видях!
- Роуз, изглеждаш невероятно.
- Благодаря, ти също. – дори не погледнах момичето, не знаех с кого говоря.
Тръгнах. Прибрах се у дома и преминах през дневната. Стигнах в кухнята и си налях студена вода. Наплисках си лицето и се качих в стаята с мисълта да си почина. Дори не предполагах какво щеше да стане...