Нощен бар "Colors"

Валъри отскоро бе в Серенити Фолс и не можеше да каже, че градът я бе грабнал особено, но когато и да й омръзнеше, тя щеше да се премести поне на 3000 км разстояние оттук.

Вампирката влезе в бара, облечена небрежно, но все пак стилно, тъй като нямаше никакви планове за вечерта. Заведението не бе претъпкано, но все пак се усещаше масата посетители. Вал се огледа наоколо и после се запъти към барплота, за да си поръча нещо. Спря се на няколко крачки пред него, спирайки погледа си върху един конкретен индивид, седящ там. Леброс. Да, наистина бе той. Макар че бе с гръб към нея, тя не можеше да сбърка неговото присъствие, пък и бяха прекарали сравнително доста време заедно. Блондинката се приближи и нежно постави ръце на рамената му, прошепвайки в ухото му:
-Здравей, страннико ... Мястото до теб свободно ли е?

След като си беше тръгнал от срещата с онази вълчица, която нон-стоп се заяждаше с него, Елиът се запъти към някой бар. Имаше отчаяна нужда от алкохол и какво по-добро място от първия бар ,който му се изпречи пред погледа. Влезе вътре и се приближи до бара. Поръча си уиски и огледа хората, когато изведнъж някой постави ръце върху рамената му:
-Здравей, страннико ... Мястото до теб свободно ли е? - прошепна някакво момиче. Леброс направи оттегчена физиономия и се обърна към момичето:
-Виж, миличка, не ми е до... - започна той, като очите му попаднаха върху синьо-сивите очи на момичето. - ... Валъри? - присви очи той и огледа блондинката. Естествено, че бе Валъри, кой друг би му говорил на "страннико"?
-Променила си се. Странала си по-красива. - намигна й той и отпи от уискито си. 20 години не бяха малко, но тя наистина се бе разкрасила, и той наистина се радваше, че я вижда... доколкото можеше да се радва де, защото бе почти сигурен, че чувството на радост у него е закърняло...

-Виж, миличка, не ми е до... - започна той, като вдигна глава и я погледна - ... Валъри? Променила си се. Странала си по-красива.

Вал се усмихна и повдигна вежди. Колко време беше минало - 20 години? Тя си бе замръзнала такава, каквото я бяха превърнали, но демонът насреща й определно се бе разхубавил и улегнал. Все още пронизваше с красивите си сини очи и чаровна половинчата усмивка, а буйната му вълниста коса бе придобила някакъв меден отенък.

-Нем, не съм. Вампирите не се променят, Елиът. - смигна му тя. - Та, ще предположа, че мястото е свободно, а ако някоя кучка, с която вероятно си си уредил среща, дойде и започне да мрънка, ще й сритам задника.

След което седна, поръча си мартини и погледна към стария си познат.

-Нем, не съм. Вампирите не се променят, Елиът. - смигна му тя. - Та, ще предположа, че мястото е свободно, а ако някоя кучка, с която вероятно си си уредил среща, дойде и започне да мрънка, ще й сритам задника.
Погледа й, и тона с който каза последното, показваше, че е сериозна. Елиът се усмихна и погали леко врата й:
-Напротив. Станала си по-буйна от преди. И трябва да те разочаровам, не е само една, три са. - повдигна вежди той и се засмя. Всъщност бе заговорил три момичета, които отидоха до тоалетната една след друга, като първо не забравиха да го целунат, но блондинката до него бе много по-интересна от онези трите, на които не знаеше дори и имената. И наистина, Вал, бе по-красива отпреди, противоречиво на факта, че по външност вампирите никога не се променят:
-Е, мила моя, липсвах ли ти? - погледа я въпросително той и повдигна едната си вежда, усмихвайки се дяволито.

-И трябва да те разочаровам, не е само една, три са.
-Не се учудвам. - отвърна - Не си губиш времето, а и не ти трябва много, за да омаеш жените...
Питието й пристигна, а тя го разбърка и после жадно отпи.
-Е, мила моя, липсвах ли ти? - попита я демонът.
-Не точно. По-скоро се чудех защо така ме заразя в мотела на сутринта. Просто навик или си имаше основателна причина? Защото съм много, много обидена. - нацупи се тя и отново отпи.

-Не точно. По-скоро се чудех защо така ме заразя в мотела на сутринта. Просто навик или си имаше основателна причина? Защото съм много, много обидена. - нацупи се Вал и отпи от мартинито си.
Елиът се усмихна невинно и погледна към блондинката:
-По малко и от двете. Бързах. - не смяташе да й казва защо, но причината бе основателна. - Пък и... да не би сутринта да ти беше самотно без тези устни? - Спенсър посочи устните си и направи "патешка муцунка", след което се засмя. Не искаше да си признае, но в една или друга степен Валъри му липсваше. Устните й, и дразненето й, и това, че без да се опитва го провокираше да прави неща които иначе ... би направил, но не скоро.
-Признай си, че тези 20 години ти липсвах поне малко. - подсмихна се той и докосна устните на Валъри с върха на пръстите си.

-По малко и от двете. Бързах. Пък и... да не би сутринта да ти беше самотно без тези устни? - подкачи я той, а тя само го изгледа предизвикателно и го постави чашата с мартини на плота.
-Признай си, че тези 20 години ти липсвах поне малко. - подсмихна се той и докосна устните й с върха на пръстите си, а Вал захапа леко показалеца му.

Беше в игриво настроение и да, липсваше й. От всички демони, той й бе харесал най-много и през годините, тя от време на време се сещаше за него. Е, добре де, дори веднъж се поинтересува и попита Азария дали знае къде бе в момента, но.. това щеше да си го запази за себе си.

-Та, имаш 3 срещи за една вечер и за малко да ме отпратиш - до какво не ти е точно?

-Та, имаш 3 срещи за една вечер и за малко да ме отпратиш - до какво не ти е точно? - поинтересува се Валъри и го погледна. Елиът се усмихна дяволито:
-До четвърто момиче, може би. Но щом е за теб... е, ще отпратя другите три. - повдигна рамене той и отпи уискито си, след което погледна мартинито на Вал. Хвана чашата й и я придърпа към себе си, след което се надвеси над мивката и изсипа питието в нея. Погледна Вал, и бутна своята чаша към нея:
-Мартинито не ти отива. - намигна й той и направи знак на бармана да долее на Вал и да му сипе от същото, след което насочи вниманието си към блондинката която го гледаше. Прокара ръка по крака й и се усмихна:
-Момиче като теб трябва да пие нещо твърдо, а не нещо което за демоните е като... напитка за изтрезняване. - засмя се той и отпи от току-що дошлото му уиски.

-Момиче като теб трябва да пие нещо твърдо, а не нещо което за демоните е като... напитка за изтрезняване. - каза й Елиът след цялата тази рокада с питиетата.
Вал малко се подразни - мартинито беше много хубаво, а и още не го бе доизпила, пък и не беше демон, а вампир. Както и да е, щеше да му се довери, поне този път.
-Наздраве!- каза му тя и отпи от силното уиски.
Точно преди да продължат с разговора си, от нищото изскочи едно момиче и се спря до тях. Валъри вдигна глава към нея и си каза "Ахаа... бройка №01". Огледа я отгоре до долу, беше хубавка, но нищо кой знае какво. Гледаше като подплашен заек и каза нещо от рода на "Ти пък коя си?". Вал поклати глава и постави уискито на масата, а после се обърна към момичето и го изгледа кръвнишки:
-Чупката, малката.. - кимна й в посока изхода и след това само наблюдаваше бързото му изнизване от бара.
Блондинката се обърна към Елиът и се засмя:
-Доста бързо се отказа; явно не е била момичето за теб.

Докато пиеха, се приближи едно от момичетата. Май се казваше Натали... както и да беше името й, Валъри я отпрати с две думи. Елиът се усмихна и поклати глава:
-Доста бързо се отказа; явно не е била момичето за теб. - каза Вал и погледна Спенсър. Той се подсмихна и погледна към чашата в ръката си, след което отпи малка глътка, а течността за пореден път прогори гърлото му, но не му пречеше особено. Все пак той обичаше парещия вкус на уискито. Облиза устните си и погледна към Вал:
-Ами щом тя не е, кое е момичето за мен? - засмя се той и погледна въпросително към Вал. - Тази вечер ти ще му избереш дама за вечерта... освен ако... не искаш да останеш с мен... за една вечер. - присви очи той и се засмя, след което огледа бара, да не би случайно някоя от останалите две, момичета да се появи. Освен това, бе почти сигурен, че първата, май се беше разревала, но... е какво да се прави, щеше да си намери някой друг, който нямаше да си играе с ума й, за да забрави,че го е срещнала.

-Ами щом тя не е, кое е момичето за мен? Тази вечер ти ще му избереш дама за вечерта... освен ако... не искаш да останеш с мен... за една вечер.

Вампирката го изгледа така, сякаш се бе побъркал.

-Съжалявам, но Валъри Стивънс не е любовен консултант, нито сватовница, нито .... сводница. - каза му тя - Ще трябва да се примириш с моята компания.

Любов? На кого му трябваше любов? Не и на Елиът. Тя бе безсмислена, вгорчаваща живота и преувеличена, изпълнена с лъжливи думи и чужди илюзии. Вал беше изживяла една такава и не му препоръчваше нищо от изброеното по-горе. Вярно, по-добре е да си имал и загубил, отколкото да не си познал никога това, но не бе справедливо да е обречена на векове живот без никаква утеха, нали?

-Та, как се озова тук? Или ще пропуснем събитията до сегашния момент и ще му се насладим? - запита тя и отпи от уискито.

-Та, как се озова тук? Или ще пропуснем събитията до сегашния момент и ще му се насладим? - попита Вал и отпи от уискито си.
-О има много за разказване, но общо взето всичко около мен е... убийства. - засмя се той и погледна към чашата си. Истината беше, че му бе писнало и бе решил да потърси малко почивка в Серенити Фолс, но с неговото минало.... едва ли го очакваше такава.
Спенсър въздъхна и погледна Вал, като й се усмихна дяволито:
-Е, как ще се насладим на момента, мила ми Валъри? - попита той и се наведе към нея, като нежно целуна врата на вампирката. След като се отдръпна се усмихна глуповато и изпи уискито си на екс.

-Е, как ще се насладим на момента, мила ми Валъри? - попита той и се наведе към нея, като нежно целуна врата на вампирката. След като се отдръпна се усмихна глуповато и изпи уискито си на екс.

- Навик или заради носталгия по миналото? - подкачи го тя - Защото... ако е навик, имаш много вредни .. Е, поне този не е от тях.

Вал се наведе към него и го целуна леко по бузата, а после прошепна срещу устните му:

-А и бързаш - първо трябва да ме заведеш в мотел, аз най-неочаквано да те изоставя на сутринта, а 20 години по-късно ще видим ..

Тя и той, на питие и няколко сантиметра разстояние един от друг, малките им закачки - едва ли имаше нещо друго на света, което да изглежда по-редно от това.

- Навик или заради носталгия по миналото? Защото... ако е навик, имаш много вредни .. Е, поне този не е от тях. - Вал се наведе към него и го целуна леко по бузата, а после прошепна срещу устните му:
-А и бързаш - първо трябва да ме заведеш в мотел, аз най-неочаквано да те изоставя на сутринта, а 20 години по-късно ще видим ..
Елиът се засмя и се отдръпна леко, като погледна настрана:
-Явно си наистина обидена. - засмя се той. - Но какво да се прави, както каза вреди навици, но понякога има полза от тях. - очите му, придобили черния си цвят, срещнаха сиво-сините й очи, той прокара ръка през кръста й и я придърпа още по близо към себе си:
-20 години без тези устни... не мислиш ли, че страдах достатъчно. - каза той шепнейки и се подсмихна дяволито, след което впи устните си в нейните, за една страстна и настойчива целувка. Можеше да се каже, че почти наваксва 20-те години без целувките й.

-20 години без тези устни... не мислиш ли, че страдах достатъчно? - каза той и я целуна по-страстно, откогато и да е било. Устните му бяха меки и топли, направо парещи, но тя се насили да се отдръпне.

-Не мисля. - засмя се тя и после впи устните си в неговите за още една малка целувка - Внимавай, Елиът, защото хапя ..

После се отмести назад и проследи с поглед извивките на лицето му, спирайки се на очите му. Ах, тези очи, поглъщаха я ...

-Не мисля. - засмя се тя и после впи устните си в неговите за още една малка целувка - Внимавай, Елиът, защото хапя .. - натърти тя, на последната дума.
Елиът се усмихна и погали леко лицето на блондинката:
-Стига хапенето да не включва кръв, съм навит. - подсмихна се той и присви леко очи гледайки я изпитателно. Харесваха му, и му липсваха, закачките им. Елиът прокара ръка по крака й, когато някой го потупа по рамото. Той се обърна и видя някое от момичетата, беше забравил името й, но направи знак, че ще се погрижи за нея:
-Виж миличка, твърде много се забави, и тази прекрасна блондинка тук, предложи услугите си, затова - лека нощ. - подсмихна се той и погледна Вал. Можеше да "чуе" ,как сърцето на момичето се разбива, а погледа изпратен към Валъри бе по-добър дори и от "звука". Спенсър се усмихна и се върна при вампирката:
-Не само ти можеш да разкарваш момичетата. - намигна й той и понечи да я целуне отново, когато леко захапа носа й, а след това целуна нежно бялото й вратле.

-Стига хапенето да не включва кръв, съм навит. - подсмихна се, а тогава се появи иБройка №02, която той тактично разкара.
Валъри се усмихна широко на демонстрираното си превъзходство, а после реши, че е време да го отвлече само за себе си. Взе чантичката си и поведе демона към изхода. Щом излязоха навън, лекият ветрец вместо да поохлади страстите, ги разпали още повече. Нощта беше мрачна, спокойна и на тяхно разположение. Блондинката го блъсна в циментовата стена на заведението и му се нахвърли неистово.
-Защо те притесняват толкова моите малки зъбки? - попита изведнъж тя и показа вампирските си зъби, които... е, не бяха никак малки.

Вал го поведе към изхода, и в момента в който излязоха, тя го блъсна в стената:
-Защо те притесняват толкова моите малки зъбки? - попита тя и оголо зъбите си. Елиът се засмя и погледна настрана. Плъзна погледа си по крака и, като зениците на очите му се смалиха дотолкова, сякаш някой светеше с лампа срещу тях. Спенсър усещаше как дънките на блондинката започват да се нагряват:
-Не ме е страх, мила моя. - каза той и премести погледа си, при което дарбата му спря, и то преди дънките на блондинката да са се подпалили.
-Просто се грижа за тялото си, пък и... е то е доста хубаво, не вярвам да отречеш. - присви леко очи той, след което извъртя блондинката опирайки нейния гръб в стената. Прокара леко ръка по крака й и отново притисна китката й към стената, като нежно целуна врата й, точно до сънната артерия.

-Не ме е страх, мила моя. Просто се грижа за тялото си, пък и... е то е доста хубаво, не вярвам да отречеш. - каза той и прокара ръка по крака й. Вал започна да усеща леко затопляне - да не би да й въздействаше с пирокинезата? Дънките й се загряваха още повече, а тя насочи очите си надолу и изтръпна. Погледна го объркано, а той само се усмихна многозначително. Как смееше .. ?! После отмести ръката си и всичко затихна. Демонът я извъртя и блъсна към стената, започвайки да целува врата й.

Валъри затвори очи за миг, след което го стисна силно за косата и придърпа лицето му към нейното. Целуна го страстно, после се спусна с устни по челюстта му и стигна до ухото му, което засмука. Усещаше как Елиът не бе способен да помръдне, затова тя плъзна пръстите си по врата и надолу по гърба му, под ризата, а самите й устни се преместиха на неговата шия. Вал щеше да нажежи обстановката по нейния си начин, и по дяволите, май се получаваше: започна бавно да отърква всяка част от себе си в тялото му, а той изпъшка. Блондинката реши, че се е предал, но тя смяташе да го върне отново в играта и затова отново впи устните си в неговите. "Сладък си.... да видим какъв си и на вкус" - помисли си тя и захапа долната му устна, като леко я разкървави и отпи. Разчиташе, че го е възбудила достатъчно, така че да не усети болката - все пак си бе мъж, преди всичко. Отдръпна се, за да види реакцията му ...

Валъри започна да го целува, да прокарва ръцете си по тялото му. Всички неща които го подлудяваха. Елиът затвори очи от блаженство. Ръцете му обвиха кръста на блондинката и я придърпаха плътно до него. До момента в който насред целувката, Валъри не реши да "опита" Елиът. В момента в който потече кръвта, демона изблъска Вал към стената:
-Не се опитвай отново... защото не отговарям. - очите му почерняха. Беше бесен, но все пак искаше Вал. Елиът премигна и погледна блондинката със сините си очи. Прокара ръка по крака й, като леко го стисна:
-20 години и ти все пак се опита да ме охапеш. - изтъкна Елиът и докосна леко устната си, по която имаше тънка струйка кръв, която обра с показалеца си и докосна леко устните на Вал. След което хвана врата на блондинката и я придърпа към себе си, целувайки страстно устните й.

Демонът я блъсна силно в стената и й се разкрещя:
-Не се опитвай отново... защото не отговарям .. 20 години и ти все пак се опита да ме охапеш. - каза в недоумение той. Наистина бе ядосан, но гневът му не трая дълго: той обра кръвта от и докосна устните на Вал, тя облиза пръста му и след това отново се намери в обятията му.
-Вампирите сме извратени колкото и демоните. Така че няма да се извинявам... - каза тя и го погледна невинно, след което продължи - Но бих могла да ти се помоля ... не се сърди ..
Очите й шареха закачливо по цялото му тяло, а тя започна да си играе с копчетата на ризата му и подръпва леко плата ...

-Вампирите сме извратени колкото и демоните. Така че няма да се извинявам... Но бих могла да ти се помоля ... не се сърди ..
Вал прокарваше ръце по тялото на Елиът, който затвори за миг очи. След което улови китките на блондинката и я бутна леко към стената, улавяйки ръцете й така че, да не може да се измъкне от хватката:
-Да не би Валъри, да иска да види какво е пропуснала преди 20 години? - присви леко очи той и целуна вампирката. Бавно прокара ръката си по извивките на тялото й, като бавно докосваше кожата й с върха на пръстите си. Малка, дяволита усмивка, се появи на лицето му, която бързо бе изтрита от следващата им целувка.

-Да не би Валъри, да иска да види какво е пропуснала преди 20 години? - присви леко очи той и целуна вампирката. Демони, какво да ги правиш - егоцентрични и нагли. Вал го побутна от себе си и силно стисна раменете му:
-Ааа не, ти първи заяви, че нямаш да спиш с мен. Следователно, ти беше онзи, който не ме искаше и който изпусна. - изтъкна тя и се усмихна самодоволно. И все пак, това бе преди цели 20 години ...

-Ааа не, ти първи заяви, че нямаш да спиш с мен. Следователно, ти беше онзи, който не ме искаше и който изпусна. - изтъкна блондинката, а Елиът сви рамене. Така си беше, той й бе казал първи, че няма да спи с нея:
-Защото тогава все още беше малка. - намигна й леко той и обхвана кръста й с ръце, след което я придърпа плътно до себе си. Прокара ръката си по тялото й, а накрая заплете пръстите си в косата й:
-Тази вечер, ще ми откажеш ли? - повдигна едната си вежда той и се засмя, след което целуна страстно Валъри. - Защото, каквото й да кежеш, съм твой. - довърши той и се засмя.