Атина, Гърция - 1830г

by **Jennifer Smith** Сря Май 25, 2011 6:14 pm

Древна Атина! Е, колко да е древна.. точно 181 години назад, съдейки по днешното време. Или по-друг начин казано - 19 години след превръщането ми във вампир. А това бяха 19 години, прекарани в убийства, в търсене на жертви, в преследване.. и всичкото това беше поради едно нещо - жаждата ми за кръв. Не можех да я спра. Или може би имаше начин? Поне да я намаля малко. Е, на 100% сама нямаше как да се справя. Не и в скоро време. А не можех да я търпя, не исках постоянно да убивам. Не, че нещо ми пречеше, но това значеше и постояно да се местя. Ставаше съмнително да се случват толкова много убийства в едно градче.
И ето, че вече бях в Атина. Поредното място, пълно със свежа кръв. А и имаше доста хора. Няколко десетки от тях нямаше да са голяма загуба, а и щяха да ми стигнат поне докато не сменя отново местоположението си.
Бях оставила малкото багаж, който носех в себе си, в една хотелска стая. Сега се скитах из някаква тъмна уличка, където едва-едва проникваше слънчевата светлина. И по-добре. Все още не можех да свикна напъно с нея. Дразнеше ме. Сякаш изгаряше кожата ми. И макар да си бях добре, това ужасно чувство не се махаше. Спрях се за малко, облягайки се на стената на една сграда, за да си починаза моемнт и се загледах в далечината към другия край на улицата. Или поне до където можех да я проследя с поглед.

by **Максимилиан Уинтър** Сря Май 25, 2011 6:34 pm

Максимилиан беше отседнал в една от онези заслепяващо бели къщи по крайбрежието на Средиземно море, от чиито прозорци се виждаше синята морска шир, а малката веранда гледаше към градския площад, който се виждаше през редовете варосани къщи, наредени като под конец пред погледа му, ред след ред и нямаха край.
Къщата беше стопанисвана от една стара гъркиня, която по цял ден или готвеше разни странни гозби, или сплетнечеше с другите бабки от махалата, но най-хубавото беше, че не се бъркаше в работите на Макс, което напълно го удовлетворяваше. Появяваше се само два-три пъти на ден, за да му донесе храна и се изнасяше безмълвно, като сянка от стаята.
В една топла, лятна привечер, когато слънцето все още нямаше намерение да се скрие зад морските вълни, Максимилиан се беше изпънал на кушетката на малката веранда, пушейки една от своите пури и четеше един сравнително нов труд, който един от неговите приятели в Англия му беше изпратил. Цареше невъобразима жара за това време на денонощието, с която психологът не беше свикнал, затова той си повяваше леко с една малка купчинка листи, изписани с неговия почерк. Писма, които беше запазил, писма от и до Ансел.
Мълвата, че в градът се е появил нов лекар, който лекува лудите само с думи бе плъзнала из града доста бързо и хората с удивление гледаха Макс, когато той се разхождаше из тесните, криви, чакълени улички след залез. Дори вече имаше няколко пациента, чиито близки не гледаха на него с особено доверие, но все пак бяха решили да отдадат последната си надежда в негови ръце.

by **Jennifer Smith** Сря Май 25, 2011 6:54 pm

Бях се замислила за нещо. За момент откъснах погледа си от далечния край на улицата и се загледах в някаквър мъж, преминаващ наблизо. ѝаслуша се в думите му. Човекът говореше по телефона, явно с някакъв познат. Обсъждаха една доста странна тема, а именно, че в града има нов лекар. Чух думата 'лекар' и интересът ми към дадения разговор се изгуби. За щастие обаче подочух и продължението. Този лекър можел да лекува лудостта само с думи. Моята мания към кръвта броеше ли се за лудост? Не мислех така. Все пак това си ми беше вече вроден инстинкт, част от вампирския ми живот. Все пак имаше и някаква вероятност даденият лекар да може да помогне и на мен. Е, освен ако не се изплаши до смърт при вида на вампир пред себе си.
За повече информация спрях човекът, чийто разговор малко нахално бях подслушала. Помолих го най-учтиво да ми разкаже повече за лекаря. Получих нужната информация и след това.. ами .. след това убих човека и изпих кръвта му. Нямаше кой да ме види. Улицата беше пуста и нямаше свидетели, а трупът прикрих. Не исках да ходя на гости на онзи прословут човек в гладно състояние. Тогава определено нямаше да може да ми помогне.
Тогава вече се запътих към къщата, чийто адрес току що бях разбрала. Вече горе-долу можех да се опътя из града, така че бързо стигнах до даденото място. А и използвах скоростта си. Беше ужастно да вървя бавно в тази жега, изложена на сълчевите лъчи.
Сякаш изневиделица се появих пред къжата на психолога. Стоях пред портата, сложила качулката на суичера си, за да не огрява слънцето лицето ми. Просто стоях и гледах човекът на верандата. Той ли беше този прословут лекар? Нима можеше да ми помогне? Честно казано не вярвах.

by **Максимилиан Уинтър** Сря Май 25, 2011 7:14 pm

Слънцето беше неумолимо към бледата му, почти прозрачна кожа, в Лондон подобно време нямаше. Последните години от живота му, прекарани в на мъгливия остров, Макс не бе виждал слънце. Морския бриз бе единствената надежда за малко прохлада, която да го отърве от мъките му.
Вратата на верандата проскърца и през нея влезе прегърбената хазяйка, която носеше в ръце сребърен поднос, на който имаше голяма кана със вода, пълна с до половината с лед и лимон, както и една от онези кристални чаши, които за пръв път бе видял при пристигането си.Възрастната жена измърмори нещо под носа си, твърде немощно и тихо, вероятно заради възрастта си и Максимилиан се изправи в полулегнало положение, молейки я да повтори. Гръцкият му не беше особено добър и въпреки, че не можеше добре да го говори, разбираше казаното от другите. Жената повтори по-бавно и отчетливо. Ставаше дума за нов пациент. Психологът стана и облече бялата си риза, която беше наметнал на перилата на верандата и започна да се закопчава, за да придобие що-годе приличен вид.
- Кажете на пациентът да влезе. - каза той на бабката на гръцки и тя кимна, излизайки от стаята.

by **Jennifer Smith** Сря Май 25, 2011 7:26 pm

След малко от къщата излезе някаква бабка и дойде до Дженифър. Момичето я погледна леко очудено, но това не си пролича, тъй като лицето му беше закрито от качулката. Възрастната жена промърмори нещо. Джен не я разбра, тъй като така и не беше научила гръцки. Знаеше само някои отделни думи, но все пак не можеше да свърже и едно смислено изречение. Все пак се ориентира по жестовете й. Разбра, че явно докторът ще я приеме. Последва жената, която явно я водеше към неговият кабинет или нещо от сорта. Докато вървеше след нея хвърляше по някой поглед на заобикалящата я обстановка. Беше й много интересно какъв човек ли е този лекар и как точно помагал само с някакви си думи. Смяташе това за пълна измислица. Надали просто един разговор щеше да й помогне по някакъв начин, но все пак щеше да опита. Както се казва, важно беше самото предизвикателство.

by **Максимилиан Уинтър** Сря Май 25, 2011 7:55 pm

Макс се настани в голямото кожено кресло, което бе поръчал да бъде донесено чак от Лондон до тук, защото той изпитваше някаква необяснима и непреодолима привързаност към, тази вещ. Притежаваше този стол от няколко века. Беше направен във Франция, от абанос и щавена биволска кожа по поръчка на Ансел, който му го бе подарил преди заминаването си на лов за исторически приключения.
" Кралете си имат тронове, ти, като мой наместник и бъдещ граф, заслужаваш едно луксозно кресло. Все пак, за да вършиш добре работата си на граф, поне трябва да се чувстваш като крал." - беше казал той, докато с наслаждение гледаше как Максимилиан, тогава още Хенрих, се любуваше по детски на стола. Още помнеше крехката усмивка, разлята по лицето на Дюроа.
Седна в този стол, който носеше толкова много възпоменания и отново се почувства сякаш е всемогъщ, сякаш е недосегаем. И беше... Настани се по удобно, пое дълбоко въздух, сетне тежко издиша, сякаш се отърваваше от обременителен товар, който бе смазвал плещите му прекалено дълго и зачака появата на пациента си.

by **Jennifer Smith** Сря Май 25, 2011 8:04 pm

След малко Дженифър и възрастната жена бяха стигнали прес стаята. Жената отново измърмори нещо на момичето. Джен така и не разбра, но просто кимна в отговор. Надали й беше казала нещо толкова важно.
Загледа се за момент в затворената врата, а след което почука. Посегна към бравата и бавно отвори. Първо леко надникна, а след това влезе вътре. Затвори вратата след себе си и се загледа в мъжа, седнал в коженото кресло. Усмихна се, но това отново едва се забеляза. Все още не беше свалила качулката си.
- Добър ден. - поздрави Дженифър.
На пръв поглд човек би казал, че тя си е съвсем добре. Надали нещо не й беше наред. Дори и държанието й не беше като на луда.

by **Максимилиан Уинтър** Сря Май 25, 2011 8:15 pm

- Добър ден. Заповядайте. - той се усмихна приветливо, макар, че това, което той наричаше усмивка, беше по-скоро мило изражение на безразличие. Не беше случайно, когато неговите приятели го бяха сравнили с "непредсказуемостта на зимата", но той беше също толкова студен като този сезон. Това беше един от дефектите на вида му - пълното отсъствие на емоции. За да усетеше нещо, Макс трябваше да се храни с чувствата от сънищата на хората и съществата, с които бе осъществил някаква емоционална връзка.
Младата жена, по-скоро беше още момиче, влезе плахо в стаята и аурата й се разпростря в съзнанието на Максимилиан. Беше млад вампир, прекалено зелен и вероятно прекалено кръвожаден.
Поради рядкостта на вида си, много същества не разпознаваха dreamwalker-ите и дори не знаеха и не усещаха, че те не са хора. Не само, защото бяха малко на брой, но и защото те бяха замислени именно така, да са невидими за другите.
- Слушам ви. Какъв е вашият проблем? - синьо-зелените му очи се впиха хладно в нея, а прорязващият му, английски акцент бе последния щрих, който довърши портретът му на безчувствено създание.

by **Jennifer Smith** Сря Май 25, 2011 8:30 pm

Дженифър огледа хубаво мъжа пред себе си. Студен и безчувствен - това бяха думите, които според нея го описваха най-добре, поне според първото й впечатление за него.
Имаше нещо странно в този човек. Човек? Такъв ли беше? Момичето се съмняваше. Нима и той беше различен като нея? Замисли се за момент, след което свали качулката си. Ако наистина не беше човек поне нямаше да се изненада от това каква е тя. Погледът й, дълбок и изразителен, следеше всяко едно негово движение. Сините й очи леко проблеснаха, а няколко капки кръв все още стояха на устните й. Следа от бързото хапване преди малко. Джен пристъпи няколко крачки напред. Несигурността и изражението на малко страхливо момиченце сякаш се изпариха.
- Казвам се Дренифър. Денифър Смит. - започна тя. Беше свикнала винаги да се представя, а и го смяташе за нужно.
- Е, господин ... - направи кратка пауза. Все още не знаеше името му.
- Докторе, как предлагате един вампир поне от части да свикне да сдържа жаждата си за кръв.
Каза си всичко директно - и това, че е вамир, и това, че не се сдържа. Двете основни неща, правещи я убиец. Но си беше такава. Като трябваше да се казва нещо, нямаше смисъл да овърта.

by **Максимилиан Уинтър** Чет Май 26, 2011 7:43 am

Виждайки останалите по устните й капчици кръв, Максимилиан инстинктивно подаде на младата дама една от прилежно сгънатите копринени кърпички, които бяха наредени на купчинка в единия край на просторното орехово бюро, затрупано с множество дебели и луксозни книги, както и събрани листи, някои изписани, някои - празни.
- Седнете. - каза Макс и посочи с жест на ръката си един от столовете около малката, кокетна масичка, застлана с плетена на една кука кремава покривчица.
- Госпожице Смит, не мисля, че аз съм точният човек, който може да ви помогне в този случай. Аз работя само с хора. Тяхната психика е далеч по-различна от...животинската. - може би беше обидно да нарече вампирите "животни", но те бяха именно това и опитът му с тях само го доказваше.
- Трябва да съм честен, никога преди не съм работил с вампир. Но аз обичам предизвикателствата. - вместо да я гледа, Максимилиан упорито започна да записва нещо върху един празен лист.
- Вампирите не са способни на емпатия, нито на каквито и да било чувства, когато са гладни. Жаждата притъпява всяко човешко усещане.

by **Jennifer Smith** Чет Май 26, 2011 6:32 pm

Дженифър взе кърпичката, като внимателно избърса следите от кръв от устните си. Седна на стола, като кръстоса крака и погледна доктора.
Сравнението с животни изобщо не й направи впечатление. Знаеше, че е такава. Можеше да изглежда като човек, но психиката й определено беше доста различна. А и вече как ли не я бяха наричали - кръвопиец, чудовище и какво ли още не. Думичката 'животно' ни най-малко не я бъркаше.
- Надали ще ми помогнете по някакъв начин. Дори изобщо не вярвам в това. Истината е, че дойдох от чисто любопитство и нищо повече. - каза тя с едно иронично изражение.
За кратко на лицето й се изписа предизвикателна усмивка, но скоро и тя изчезна, а последваха думите:
- А и наистина нищо не пречи да се изправим някое предизвикателство.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Атина, Гърция - 1830г

Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г

Re: Атина, Гърция - 1830г