Варна 2005г.

Вървях по плажа, който беше пренаселен от хора, но така и не им обръщах внимание. Беше ми много топло, въпреки че суичъра ми беше възможно най- тънък и бях с къси панталони. Със суичъра прикривах белезите по ръцете си. Отпуснах ръцете си, досега свити на гърдите ми и лекичко въздъхнах. Не обичах да ходя сама някъде, а телефонът ми се зареждаше вкъщи и нямаше как да слушам дори музика. Седнах на едно почти обезлюдено място. Хората се плискаха в морето или лежаха и хващаха тен. Усмихнах се тъжно. Прекалено много се различавах от тукашните с бледата си кожа- спомен от хладните дни в Шотландия. Изправих се и със забит поглед в джапанките си тръгнах напред, но се блъснах в някой.
- Извинете, не гледах къде вървя.- измърморих притеснено и погледнах нагоре, за да видя кого съм "отнесла".

- Дам топло ми е - признах си със сведена глава. Свалих ципа на суичера си, и го съблякох. Останах по горнището от банския и късите панталонки.
Момчето изглеждаше симпатично. Синеок, с добре оформено тяло, неустоима прическа и секси бански.. Косата ми бе вързана на опашка, но ме стягаше и започна да ме боли главата. Отвързах я, и тя се стече като водопад по гърба ми.
Плочките на сладура срещу мен бяха неустоими, особено в комбинация с шоколадовия загар.
- Мейси, приятно ми е - представих се аз.

- Сърф значи- казах със същата интонация като него. - Съгласна съм! Знам едно добро местенце за сърф, тук наблизо е - отвърнах аз с широка усмивка. Сетих се че тук нямам сърф, затова се обърнах към Фреди:
- Май ще трябва да ми намериш сърф, нали не е проблем? - попитах аз, лепвайки любимата ми физиономия с кучешките очички. Той кимна и се запътихме на някъде. Пясъка бе врял, и ме пареше неудържимо. Задърпах Фреди по близо до водата, за да намаля болката.

Той ме остави сама на плажната ивица, но за щастие скоро се върна, носейки два сърфа. Подаде ми моя и аз го поех. Вървяхме един до друг в неловко мълчание, което бе способно да ме изкара извън нерви. Не можех да го търпя повече затова го заговорих:
- Е, Фреди, от къде си? Нямаш вид на тукашен.. - отбелязах очевидното.
Ходихме с равномерна крачка и заливът се показа зад една от големите скали.
- Стигнахме! - оповестих аз.

Не ми каза от къде е, явно отбягваше въпроса. Влезе навътре, хвана първата голяма вълна и ми показа колко е добър. Беше добър, но не колкото мен. Свалих късите панталонки, прибрах ги в чантата, и останах само по бански. Сърфът ми бе по мярка. Хвърлих джапанките до чантата, и влязох във водата. Бе топла, и нямаше много водорасли. Доплувах до Фреди, и седнах на сърфа ми.
- Какво ще кажеш за едно малко състезание? - попитах аз.
В същия момент зърнах една голяма вълна да идва към нас.Трябваше само да изчакам подходящия момент... Изправих се на сърфа.. Вълната бе невероятна. Момента дойде. Гмурнах се. Водата разплете косата ми. Излязох отново на повърхността върху гребена на тъй чаканата вълната. Още малко и щеше да се оформи тунел. Бе бърза вълна. Тунела доби крайния си вид. Шмугнах се в него, контролирайки сърфа напълно. Водата ме обграждаше, а аз се чувствах толкова малка..
Излязох от тунела триумфиращо. От доста време не бях карала, а тази вълна беше върховна. Наистина извадих късмет с нея. Вече бях почти на брега. Обърнах се, и започнах да плувам отново към Фреди.
- Е, как беше? - мазно попитах аз.

- Добре се справи! - мило отвърнах аз.
Хванахме заедно няколко последователни вълни, но бяха малки и го нямаше адреналина. Смяхме се като луди, и се бъзикахме за глупости. Малкото плажче се бе напълнило. Появиха се и други сърфисти.
Стори ми се че някой ме вика, и се обърнах. В този момент една вълна ме свари неподготвена и ме потопи. Не можах да си поема въздух навреме, и усетих как се задушавам. Сърфа ми ме теглеше надолу. Не можех да отвържа тъпото въже. Борих се, но не можех да направя нищо. Накрая просто нямах сили, и се отпуснах.